Пълното обръщане във вярата носи щастие Старейшина Ричард Г. Скот От Кворума на дванадесетте апостоли Щастието ви сега и завинаги се обуславя от степента на вашето обръщане във вярата и промяната, която то донася в живота ви Всеки от нас е наблюдавал как някои хора преживяват живота си, като непрекъснато вършат праведни неща. Те изглеждат щастливи, дори ентусиазирани по отношение на живота. Когато трябва да се направи труден избор, те неизменно избират правилно, независимо че пред тях може да има изкусителни алтернативи. Знаем, че тези хора също са обект на изкушение, но някак си изглежда не го забелязват. По подобен начин ние забелязваме как други хора не са толкова смели в решенията, които вземат. В мощна духовна среда те решават да станат по-добри, да променят начина си на живот, да се откажат от лошите навици. Тези хора са много искрени в решението си за промяна. Въпреки това, скоро те отново започват да се отдават на нещата, от които са решили да се откажат. Коя е причината за разликите в живота на тези две групи? Как можем постоянно да правим верен избор? Светите писания ни дават прозрение за това. Да помислим за ентусиазираният, пламенен Петър. В продължение на 3 години той служил като апостол редом с Учителя, наблюдавайки чудеса и чувайки преобразяващи учения и лични разяснения на притчите. Заедно с Яков и Иоан Петър преживял славното преображение на Исус Христос със съпътстващите посещения на Моисей и Илия.1 При все това, Спасителят виждал, че на Петър все още му липсва последователност. Учителят добре го познавал, така както и всеки един от нас. В Библията четем: „И рече Господ: Симоне, Симоне, ето Сатана ви изиска всички. . . . Но Аз се молих за тебе, за да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш във вярата, утвърди братята си. . . . Петър рече Му, Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт”.2 От гледна точка на Петър това със сигурност не били празни приказки. Той вярва в онова, което казва, но ще постъпи иначе. По-късно на Елеонския хълм Исус предсказва на Своите ученици: „. . .вие всички ще се съблазните (в Мене тая нощ), защото е писано „Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат.” Петър отново възразява: „Aко и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.” Tогава Учителят здравомислещо предсказва: „Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди петелът да пее дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене”. На което Петър отвръща още по-разпалено: „Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе.”3 За мене пасажът, който описва какво последвало, е един от най-трогателните в Светите писания. Това е едно отрезвяващо напомняне към всеки от нас, че да знаем как е правилно да постъпим, дори горещо да желаем да постъпим правилно само по себе си не е достатъчно. Често пъти е много трудно действително да направим това, което ясно съзнаваме, че трябва да направим. Ние четем: „И една слугиня, като го видя (Петър) . . . и рече: И тоя беше с Него. А той се отрече, като казваше: Жено, не Го познавам. . . . друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм. . . . друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него . . . А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя. И Господ се обърна, та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа . . . И . . . излезе вън, та плака горко.”4 Колкото и мъчително да е било за Петър това потвърждение на пророчеството, неговият живот започнал да се променя безвъзвратно. Той се превърнал в онзи непоколебим, твърд като скала служител, така важен в плана на Отца след разпятието и възкресението на Спасителя. Този емоционален пасаж също илюстрира колко много Спасителят обичал Петър. Въпреки че бил изправен пред съкрушителна заплаха за Собствения Си живот, цялата тежест на която предстояла да се стовари на плещите Му, Той се обърнал и погледнал към Петър. Любовта на Учителя се предала на любимия ученик, за да му дава кураж и просветление, когато той има нужда от това. След това Петър се издигнал до пълнотата на своето призование. Той проповядвал със сила и непоколебимо свидетелство, въпреки заплахите, хвърлянето в затвори и побоите. Той истински се бил обърнал във вярата. Понякога изразът обърнат във вярата се използва, когато някой искрен човек реши да бъде кръстен. Но ако се употребява правилно, обръщане във вярата значи много повече, както за новопокръстеният, така и за този, който е член от дълго време. С типична наставническа яснота и прецизност президент Марион Г. Ромни обяснява обръщането във вярата: „Да си обърнат във вярата означава да се отвърнеш от едно вярване или посока на действие към друга. Обръщането е духовна и морална промяна. Да си обърнат във вярата предполага не просто приемане с ума ни на Исус и Неговите учения, но и мотивираща вяра в Него и Неговото Евангелие. Вяра, която предизвиква транформация, истинска промяна в разбиранията на човек за смисъла на живота и вярност у него към Бог в интересите, мислите, поведението. У човек, който изцяло се е обърнал във вярата, желание, което противоречи на Евангелието на Исус Христос, действително отсъства. И е заменено с любов към Бог, с постоянна и владееща решимост да се спазват Неговите заповеди.” За да бъдете oбърнати във вярата, трябва да помните и да прилагате грижливо в живота си ключовите думи „с любов към Бог, с постоянна и владееща решимост да се спазват Неговите заповеди.” Щастието ви сега и завинаги се обуславя от степента на вашето обръщане във вярата и промяната, която то донася в живота ви. Тогава как можете да станете истински обърнат? Президент Ромни описва стъпките, които трябва да следвате: „Членството в Църквата и обръщането не са задължително синоними. Да си обърнат във вярата и да имаш свидетелство също не са задължително едно и също нещо. Свидетелството идва, когато Светият Дух дава на искрения търсач потвърждение за истината. Едно разтърсващо свидетелство обновява вярата. Това ще рече, че то подбужда към покаяние и подчинение на заповедите. Обръщането е резултатът или наградата за покаянието и подчинението.”5 Простичко казано, истинското обръщане във вярата е плодът на вяра, покаяние и последователно подчинение. Вярата e от слушането на Божието слово6 и от отговарянето (на това слово). Вие ще получите от Светия Дух потвърждаващо свидетелство за нещата, които приемате на вяра, като ги вършите драговолно.7 Вие ще бъдете поведени да се покаете за грешките, резултат или от извършване на грешни постъпки, или от неизвършване на правилни постъпки. В резултат вашата способност неизменно да се подчинявате ще укрепне. Този цикъл на вяра, покаяние и неизменно подчинение ще ви доведе до по-пълно обръщане и съпътcтващите го благословии. Истинското обръщане във врята ще укрепи вашата способност да правите онова, което знаете, че трябва да правите, тогава, когато трябва да го направите, независимо от обстоятелствата. Притчата за сеяча, разказана от Исус, обикновено се разглежда като пример за това, как при проповед словото Господно се възприема различно от различните хора. Да си представим за момент как същата притча може да се отнесе към вас в различни моменти на живота ви, когато сте изправени пред предизвикателства или сте под силни външни влияния. Словото или ученията на Спасителя могат да стигнат до вас по различни пътища: докато наблюдавате околните, чрез вашата молитва или размишление над писанията, чрез напътствие от Светия Дух. Докато повтарям обяснението, което Исус дал на Своите ученици в притчата за сеяча, разгледайте в ума си вашия живот. Вижте дали в него има периоди, когато правилни напътствия се натъкват на неподходящи условия у вас да ги възприемете и като последица обещаните плодове на щастие, покой и прогрес са загубени. „Сеячът сее словото. А ония край пътя, гдето се сее . . . са тия, които, като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посяното в тях слово.” Може ли това да се случи и на вас, в лощо обкръжение, при лоши приятелства? „Също и посяното на канаристите места са тия, които, като чуват словото, веднага с радост го приемат; нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение . . . веднага се съблазняват.” Били ли сте някога в ситуация, когато някой ви е предложил нещо неподходящо и вие не сте направили нищо да му се противопоставите? „Посяното между тръните са други, те са ония, които са слушали словото; а светските грижи . . . и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.” Случвало ли ви се е да желаете нещо толкова силно, че да оправдаете изключение от своите стандарти? „А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет и стократно.” 8 Знам, че това е начинът, по който желаете да изживеете живота си. Доколко пълно и с желание приемате ученията на Спасителя, определя колко плод във вид на благословии ще събирате през живота си. Тази притча показва, че степента, до която вие доброволно се подчинявате на нещата, които знаете, че трябва да извършите, и противостоите на опитите на ума да се постъпи другояче, ще определи доколко вие сте наистина обърнат във вярата. И следователно, доколко пълно Господ ще ви благослови. Истинското обръщане във вярата донася като плод трайно щастие, на което можем да се наслаждаваме, дори когато светът е в състояние на хаос и повечето хора са всичко друго, но не и щастливи. За една група хора, намираща се сред трудности, Книгата на Мормон учи: „При все това те постеха и се молеха често и ставаха все по-силни и по-силни в смирението си, и все по-непоколебими и непоколебими във вярата на Христа дотам, че душите им се изпълниха с радост и утеха, да, че чак сърцата им се прочистиха и осветиха, което освещение дойде поради това, че те отдадоха сърцата си на Бога”.9 Президент Хинкли заявява, че истинското обръщане във вярата е онова, което прави нещата различни.10 За да получите обещаните от истинското обръщане във вярата благословии, направете промените в живота ви, които знаете, че са наложителни, сега. Спасителят е казал: „. . . не искате ли сега да се върнете към Мене, и да се покаете за греховете си, и да се обърнете, за да мога да ви изцеля? . . . ако дойдете при Мене, ще имате живот вечен . . .”.11 Свидетелствам, че като се молите за напътствие, Светият Дух ще ви помогне да определите личните промени, които трябва да извършите, за да постигнете пълно обръщане във вярата. Тогава Господ ще може да ви благослови по-изобилно. Вашата вяра в Него ще бъде укрепена, вашата способност да се покаете ще нарастне, вашата сила за непрестанно подчинение ще нарастне. Спасителят живее. Той ви обича. Ако правите всичко, което можете, Той ще ви помогне. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Maтея 17:3; 3 Царе 17:1; У. и З. 110:13. 2. Лука 22:31-32, подчертаването добавено. 3. Вж. Maрка 14:27, 29-31. 4. Лука 22:56-62. 5. Из Conference Report, Guatemala Area Conference, 21-22 февруари 1977 г., стр 8-9. 6. Вж. Римляните 10:17; Джозеф Ф. Смит, Gospel Doctrine, 5-то издание, 1939 г., стр. 99. 7. Вж. Eтер 12:6. 8. Maрка 4:14-20. 9. Еламан 3:35. 10. Семинар на регионалните представители, 6 април 1984 г., цитирано по У. МакЛаурънс, „Conversion and Commitment,” Ensign, май 1996 г., стр.75. 11. 3 Нефи 9:13-14.