Подчинение от вяра Старейшина Р. Конрад Шулц От Седемдесетте „Подчинението от вяра” е въпрос на доверие. Въпросът е прост: Имаме ли доверие в Небесния Отец? Имаме ли доверие в нашите пророци? В този свят, в който живеем, нещата не винаги са онова, което изглеждат на повърхността. Понякога нямаме представа за могъщите сили, които ни въздействат. Външният вид на нещата може да бъде нещо много измамно. Преди няколко години имах личен опит, свързан с лъжливата повърхност на нещата. В онзи случай резултатите можеха да бъдат трагични. Брaтoвчедът на съпругата ми и семейството му ни посещаваха от Юта. Беше спокоен летен ден на брега на Орегън и ние ловяхме риба в океана. Беше приятно и си прекарвахме добре ловейки сьомга, когато по някаква причина се обърнах и видях огромна вълна с височина около два метра и половина, която се носеше към нас. Имах време само да извикам предупредително, когато вълната ни удари отстрани. По някакъв начин лодката успя да остане изправена, но Гари, братовчедът на моята съпруга, беше изхвърлен извън борда. Всички ние носехме спасителни костюми и с известни затруднения изманеврирахме с наполовина пълната с вода лодка до мястото където той се намираше и го изтеглихме в лодката. Бяхме ударени от вълна, която се нарича прокрадваща се вълна. Това не става често и няма начин да се предскаже събитието. По-късно открихме, че в различни части по бреговете на Орегън пет души се бяха удавили онзи ден в три отделни инцидента с лодки. Всички те бяха причинени от същата прокрадваща се вълна, която се беше образувала без видима причина на повърхността на океана. По времето когато напускахме брега океанът имаше гладка и спокойна повърхност и не показваше какъвто и да е признак за опасност. Но се оказа, че океанът е много коварен и въобще не е онова, което изглеждаше, че е. Докато пътуваме в това житейско пътешествие, ние винаги трябва да сме нащрек и да бъдем бдителни за измамните неща, които не са онова, което изглеждат на повърхността. Ако не сме внимателни, тогава прокрадващите се вълни в живота могат да бъдат така смъртоносни, както прокрадващите се вълни в океана. Една от прокрадващите се тактики на Противника е да ни накара да повярваме, че безпрекословното подчинение на принципите и заповедите Божии е сляпо подчинение. Неговата цел е да ни накара да повярваме, че трябва да следваме своите собствени светски пътища и егоистични амбиции. Това той прави като ни убеждава, че като следваме „сляпо” пророците и се подчиняваме на заповедите, ние не мислим за себе си. Той ни учи, че не е интелигентно да вършиш нещо просто защото това е било казано от жив пророк или от пророци, които ни говорят от Светите писания. Нашето безпрекословно подчинение на Господните заповеди не е сляпо подчинение. Президент Бойд К. Пакър ни учи на това по време на конференцията през април 1983.. „Светиите от последните дни не са покорни защото са принудени да се покоряват. Те са покорни, защото знаят някои духовни истини и са решили, като израз на своето лично право на избор, да се подчиняват на Божиите заповеди. . . . Ние не се подчиняваме защото сме слепи, ние се подчиняваме, защото можем да виждаме” („Agency and Control,” Ensign, May 1983, 66). Бихме могли да наречем това „подчинение от вяра”. От вяра Авраам се подчинил като приготвил Исаак за жертвоприношение; от вяра Нефи се подчинил да вземе плочите от пиринч; също от вяра малкото дете скача послушно от високо място в силните ръце на своя баща. „Подчинението от вяра” е въпрос на доверие. Въпросът е прост: Имаме ли доверие в Небесния Отец? Имаме ли доверие в нашите пророци? Друга измама на Противника е да ни накара да повярваме, че мъдростта и учеността на света е единственият източник на знание, който трябва да следваме. Яков, братът на пророка Нефи, разбрал плана на Противника и предупредил срещу това да бъдем запленени от философията, че ако си учен, не е необходимо някак си да следваш съвета от Бог. „О, този хитър план на лукавия! О, суетност, слабост и безумие човешки! Когато са учени, те мислят, че са мъдри, и не се вслушват в съвета Божий, защото го оставят настрана, въобразявайки си, че знаят от самите себе си; затова тяхната мъдрост е безумие и не им служи за нищо. И те ще погинат.” (2 Нефи 9:28) Яков не казал, че не трябва да бъдем учени. Той по-нататък ни е казал, че е добре да си учен, при условие, че се вслушваме в съветите Божии. Някои започват да вярват, че човек може да вземе и избере коя от Божиите заповеди да следва. Те по удобен за себе си начин наричат някои заповеди нещо дребно, което може да се отложи и което не изглежда толкова заплашващо живота или толкова важно. Неща от рода на това да си казваме молитвите, да почитаме неделния ден, да казваме на децата си, че ги обичаме, да четем Светите писания, да плащаме десятъка си, да посещаваме нашите събрания и списъкът продължава нататък. Нашият Небесен Отец общува по много ясен начин със своите деца. В ученията на Евангелието не съществува неопределеният зов, за който говори Павел.(вж. 1 Коринтяните 14:8) Не съществува въпрос относно значението на онова, което се казва или, на онова, което се чувства нашепнато от Духа. Ние не сме оставени сами. Имаме Светите писания, пророците, любящи родители и ръководители. Защо понякога се отклоняваме? Защо допускаме да бъдем повлияни от измамите на Противника? Решението относно неговите измами е просто като отговор, но понякога е трудно като приложение. Президент Харолд Б. Лий по време на Общата конференция през октомври 1970 г. говори за Господ, за Противника и за намирането на решение спрямо силата на Противника да мами: „Налага ни се да преминем през някои тясни места преди Господ да си свърши работата с тази Църква и със света в тази диспенсация. . . . Силата на Сатана ще се увеличава; виждаме това навсякъде. . . . Трябва да се научим да обръщаме внимание на словата и заповедите, които Господ ще даде чрез Своя пророк. . . . Ще има някои неща, които изискват търпение и вяра.” (из Conference Report, Oct. 1970, 152). След това, когато продължи нататък, Президент Лий добави едно предупреждение, казвайки, че може не винаги да ни харесва онова, което идва от ръководителите на Църквата, защото може да е в противоречие с нашите лични възгледи или да пречи на част от вашия социален живот. Ако обаче се вслушваме в тези неща и ги вършим, все едно че са от устата на самия Господ, ние няма да бъдем измамени и ще ни принадлежат велики благословии. Това ни връща обратно при поcлушaнието. Винаги ще е така. Това е част от плана за вечното щастие. Не зная друго учение, което да е от такова решаващо значение за нашето благосъстояние в този живот и в следващия. Всичките Свети писания учат на поcлушaнието и никога не е живял апостол или пророк, който да не е учил на принципа на послушанието. Понякога е необходимо да се подчиняваме, даже когато не разбираме причината за закона. Необходима е вяра, за да се подчиняваме. Когато учел за поcлушaнието, пророкът Джозеф Смит казал: „Всичко, което иска Бог е правилно, въпреки че може да не узнаем причината преди да измине много време”. (вж. Teachings of the Prophet Joseph Smith, избр. sel. Joseph Fielding Smith [1976 г.], 256). Благодарен съм, че имахме върху себе си спасителни костюми през онзи летен ден в океана. Благодарен съм, че съумяхме да избегнем трагедията, която сполетя другите поради онази прокрадваща се вълна. Моята молитва е да продължим да носим спасителните костюми на поcлушaнието, за да избегнем трагедията, която със сигурност ще ни сполети, ако бъдем измамени и последваме примамките на противника. Аз ви свидетелствам, че нашият Отец в небесата живее; че Той ни обича и че ако сме безпрекословно покорни на Неговите заповеди, можем отново да живеем с Него и с Неговия Син Исус Христос - нашият Спасител и Изкупител. В името на Исус Христос, амин.