Податливи на обучение Старейшина Робърт Р. Стюър От Седемдесетте Бидейки податливи на обучение, ние активизираме пълната мощ и благословии на Единението в нашия живот. Истинските ученици на Господ са податливи на обучение. Само с няколко думи Aвраам ни дава прозрение защо той бил така щедро благословен. Той изживял един живот „. . . желаейки да получава наставления и да съблюдава Божиите заповеди.”1 Да искаш да получиш напътствие е повече от желание да слушаш. Защото когато нашето желание да получим напътствия е по-силно от удобството да останем непроменени, ние ставаме податливи на обучение. Президент Бригъм Йънг учел, че „нашето първо и основно задължение е да търсим Господ, докато направим пътека за общуване от Бог до нашите души.”2 Скоро след неговата смърт пророкът Джозеф Смит се явил насън на Бригъм Йънг и го напътствал: „. . . Кажи на хората да бъдат смирени и вярващи и да пазят Духа Господен, а Той ще ги води по верния път. Внимавайте и не пренебрегвайте тихия нежен глас, той ще ги научи що да сторят и къде да идат, той ще произведе плодовете на Царството . . .”3 Как можем да запалим тази мощ на божественото напътствие в нашия живот? Първо, трябва да започнем с желание да бъдем напътствани. Докато мнозина естествено жадуват и гладуват за праведността, други може да бъдат заставени да се смирят.4 Някои от нас просто бихa предпочели да променят правилата, вместо да следват напътствия и да променят себе си. Нееман със сигурност желаел да се отърве от прокажените си меса, но избухва в гняв, когато пратеникът на пророка му казва просто седем пъти да се умие във водите на река Йордан. Това не му било угодно, при все че било нещо дребно, а и смятал, че реките в неговите земи са по-добри от Йордан. Но проказата му е излекувана, когатo послушал слугите си, променил решението си и постъпил „. . . според думите на божия човек”.5 По драматичен начин му било показано, че в Израил има пророк и Бог. Ние също трябва да си дадем сметка, че Бог има ръководни закони и че Неговата мъдрост е по-голяма от нашата собствена.6 Дори Moисей, след като вижда величието и майсторството на Бог, oтбелязал, че „. . . човекът е нищо, и това никога не съм го предполагал.”7 Второ, ние трябва да поставим в подходяща „рамка” своя ум и сърце. Това се постига чрез молитвено размишляване и духовен труд.8 Този труд е истински труд. Той включва активните стъпки на търсене, вслушване и изучаване на светите писания. Когато са смирени и очистени от гордост, нашите сърца се смекчават, и сега ние можем да се съсредоточим върху небесните съвети и напътствия. Бащата на Ламоний, могъщият цар на ламанитите, осъществил именно такова съсредоточаване върху небесните съвети и напътствия, падайки ничком на земята, като демонстрирал своята голяма решимост да познае Бога. Той заявил: „. . . аз ще Ти призная всичките си грехове, та да мога да бъда вдигнат от мъртвите и спасен в последния ден”9. Tрето, ние трябва да се подчиняваме на напътствията, които получаваме. Алма е казал: „. . . да изпитате словата ми и упражните частица вяра. . .”10. Нефи просто казва: „. . . аз ще отида и сторя. . .”11. Какъв прекрасен пример на послушно и покорно държание, когато той приема съвета на баща си при вземането на плочите от пиринч, или когато му се казва къде да ловува, или при строежа на кораб.12 Във всеки един от тези случаи той напредва с вяра, движи се напред без да „знае предварително нещата”13, които трябва да извърши или преодолее. Но понеже ние сме хора с право на свободен избор, понякога животът може да е едно трудно пътуване на отдаване на нашите сърца и умове на Божиите истини. При все това, както го е казал президент Томас С. Монсън, „Господ очаква да мислим. Той очаква нашите действия. Той очаква да се трудим.”14 Да станем податливи на обучение е процес на научаване ред по ред. В този процес ние превръщаме мислите и чувствата си в действия. Но каква награда за това упражняване на нашата вяра, когато отворим пътя на общуването с Господа. Защото Господ е казал: „. . . благословени са онези, които се вслушват в Моите учения и дават ухо на Моя съвет, защото те ще се научат на мъдрост”15. Той също е казал, че „. . . всеки, който се вслуша в гласа на Духа, отива при Бог, тъкмо при Отца”.16 Преди години си спомням, че попитах моя тъст, епископ с дългогодишен опит, за картончето 7 на 12 см., което винаги носеше в малкото джобче на ризата си. Той ми отвърна, че от време на време получавал подтици или внезапни напътствия. Картончето му трябвало именно за такива моменти, за да ги запише, щом се появят. Сетне той се стараел да действа съгласно с тях колкото е възможно по-скоро. Смирено е да приемеш, че „малкия тих гласец” е винаги наоколо, за да ни напътства какво да правим и къде да вървим. Господ ни казва, че когато обръщаме внимание на подтиците, те стават по-чести. Но ако не ги следваме, те със сигурност намаляват. Когато сме податливи на обучение, ние получаваме дори по-силно свидетелство за грижата на нашия Небесен Отец за нас. Получаваме сигурността и увереността, че нашият курс в живота съответства на Неговото желание.17 Дори имаме причини да сме добри, морални, да променим своето поведение. Бидейки податливи на обучение, ние активизираме пълната мощ и благословии на Единението в нашия живот. Ставаме чувствителни към нашепванията на Светия Дух, така че принципите на праведността, проповядвани от пророците и земните истини могат да вместят Христос дълбоко в нашия живот.18 Ние се превръщаме в истински Негови ученици. Именно като обичаме тези истини с цялото си сърце, между нас и Източника на самата истина се заражда близка връзка, защото „. . . разумът се придържа към разум; мъдростта получава мъдрост; истината възприема истина (и) добродетелта обича добродетел. . .”19. Оттук, ние ще открием, че нещата, които ценим и обичаме най-много, са онези, които лично сме научили от Господ. Свидетелствам, че чрез пророка Джозеф Смит ние сме получили безброй откровения за праведност, кoито носят свидетелство за единителната жертва на Исус Христос. Когато сме податливи на обучение, ние по-ясно ще виждаме, чуваме и следваме тези откровения, които продължават дори днес чрез нашите живи апостоли, пророци, гледачи и откровители. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Aвраам 1:2. 2. Teachings of the Presidents of the Church Brigham Young, 1997 г., стр. 41. 3. Цитирано по Бригъм Йънг, Teachings of the Presidents of the Church: Brigham Young, стр. 41 4. Виж Матея 5:6 и Aлма 32:13. 5. Виж 4 Царете 5:1-14. 6. Виж У. и З. 93:30. 7. Moисей 1:10. 8. Виж Aлма 17:5. 9. Aлма 22:17-18. 10. Aлма 32:27. 11. 1 Нефи 3:7. 12. Виж 1 Нефи 3:4, 16:23-32, 17:8-11. 13. 1 Нефи 4:6. 14. Виж „Избавлението,” Лиахона, юли 2001 г., стр. 58. 15. 2 Нефи 28:30. 16. Виж У.и З. 84:47. 17. Виж Джозеф Смит, избрано, Lectures on Faith (1985), стр.38. 18. Виж Moисей 7:62. 19. Виж У.и З. 88:40.