Старейшина Далин Х. Оукс
От Кворума на дванадесетте апостоли
Той ни е дал Своето Единение, Своето Евангелие и Своята Църква - свещена комбинация, която ни дава увереността за безсмъртие и възможността за вечен живот.
Преди години изпитах удоволствие от една карикатура във вестник, на която бе показан свещеник от някаква църква, който разговаря с двойка, яхнала мотоциклет и облечена като хипита. „Ние сме хора, които отиват на църква”, казваше един на свещеника. „Отиваме нататък от години . . . но просто още не сме пристигнали там”1.
По подобен начин мнозина от нашите семейства и от приятелите ни все още не са идвали в Църквата. Те може да присъстват от време на време, но все още не се наслаждават на пълнотата от благословии, произтичащи от участието и служенето в Църквата. Други може да я посещават често, но се въздържат от обвързващи обещания и заобикалят личното духовно раждане, което идва от това, че сме отдали своите сърца на Бога. И двете групи хора пропускат някои уникални благословии в този живот и са застрашени да изпуснат най-славните благословии в бъдещия живот.
Павел учел, че Господ е дал пророци и апостоли с цел „усъвършенстване на светиите, . . . за делото на служението, . . . (и) за назидаване на тялото на Христос” (Ефесяните 4:12). Хората, които не участват изцяло в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и едновременно търсят лично духовно обръщане, пропускат преживявания, които са от съществено значение в рамките на божествено установения Велик план на щастието. Ученията и делото на Църквата са от съществено значение за осъществяването на вечния живот на човека (вж. Моисей 1:39).
Моля се мнозина, до които достига гласът ми, да получат духовно свидетелство за важността на тази мисия на Църквата и да назидават и възвисяват Божиите чеда. Моля се особено за някои, които все още не се радват на пълните благословии от участието и ангажираността в Църквата, да потърсят и да придобият това свидетелство и да започнат да действат в съответствие с него.
Преди около едно десетилетие, когато присъствах на една конференция на кол в Съединените щати, ме представиха на един член, който не беше участвал в Църквата в продължение на много години. „Защо да се връщам към активност в Църквата?”, ме попита този член. Пред вид на всичко онова, което Спасителят е направил за нас, отговорих, че би трябвало да е лесно да предложим нещо от себе си в служба на Него и на нашите ближни. Човекът, който ми беше задал този въпрос, се замисли над тази идея за момент и след това изрече следния поразителен отговор: „Какво ли пък е направил Той за мен?”
Този поразителен отговор ме накара да се замисля какво очакват да получат хората от Исус Христос, от Неговото Евангелие и от участието в Неговата Църква. Замислих се и за някои други хора, които бяха казали, че са спрели да ходят на църква, тъй като Църквата „не задоволявала нуждите им”. Какви нужди биха могли да очакват те, че Църквата ще задоволи? Ако хората просто търсят единствено удовлетворяващо социално преживяване, те биха могли да бъдат разочаровани в конкретен район или клон и да потърсят други начини. Има задоволяващи социални преживявания в много организации. Ако те просто търсят помощ да научат Евангелието, биха могли да преследват тази цел с помощта на литературата, която е налице в изобилие. Но това ли са основните цели на Църквата? Това ли е всичко, което можем да получим от Евангелието на Исус Христос?
Някой е казал, че онова, което получаваме, зависи от онова, което търсим. Хората, които посещават Църквата единствено, за да получат нещо от материален характер, може да се разочароват. Апостол Павел говорил критично за онези хора, които „служат не на нашия Господ Исус Христос, а на своите си оxоти” (Римляните 16:18). Онези хора, които посещават Църквата, за да дават нещо на своите ближни и да служат на Господа, рядко ще бъдат разочаровани. Спасителят е обещал, че онзи, „който загуби живота си заради Мен, ще го намери” (Матея 10:39).
Църквата ни дава възможности да служим както на Господ, така и на ближните си. Ако бъде отправяна по правилния начин и поради правилната причина, тази служба би ни възнаградила отвъд всичко, което сме дали. Милиони служат безпристрастно и ефективно като служители или учители в организациите на Църквата и преживяват обръщането описано от пророка, който ни умолявал „елате в Христа и станете съвършени в Него” (Мороний 10:32).
През целия си живот аз съм бил благословен от моето членство и участие в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Невъзможно е да се опишат всички начини, по които Църквата е благословила моя живот и живота на онези, които обичам. Но ще дам някои примери с надеждата това да прибави личната убеденост към описаните принципи.
Посещаването на църква всяка седмица предоставя възможност да се вземе от причастието, както Господ ни е заповядал (вж. У. и З. 59:9). Ако правим това с подходящото отношение и подготовка, вземането от причастието подновява очистващия ефект на нашето кръщение и ни прави достойни за обещанието, че винаги ще имаме Неговият Дух с нас. Мисията на този Дух, Светият Дух, е да свидетелства за Отца и Сина и да ни води в истината (вж. Иоана 14:26; 2 Нефи 31:18). Свидетелството и истината, които са от съществена важност за нашето обръщане, са превъзходната жътва на това седмично подновяване на нашите завети. Във всекидневните ми житейски решения и в личното ми духовно израстване съм се радвал на изпълнението на това обещание.
Съжалявам, когато някой светия от последните дни не разбира скъпоценната благословия, която идва при онези, които спазват заповедта да принасят своите причастия всеки неделен ден. Какво има в живота - в езерата или потоците, в местата за търговско развлечение или у дома, в четенето на неделния вестник, което да може да предложи нещо, сравнимо с тези благословии? Никое разпускащо удоволствие не може да се сравни с очистващото обновление и духовното напътствие и растеж, които Бог е обещал на онези, които вярно вземат от причастието и Го почитат всеки неделен ден. Благодаря за изпълнението на тези обещания в моя живот и потвърждавам, че те са на разположение за всички.
Когато достигнах възрастта на отговорността и разбрах и изпитах последиците от личния грях, ученията на Евангелието на Исус Христос ми дадоха мира и смелостта да напредна в знанието, че моите грехове могат да бъдат опростени и че винаги има надежда и вероятност за милост към онези, които се препънат.
Когато преживях смъртта на любими хора, включително на моите баща, майка и съпруга, утешаващите откровения на Светия Дух ми даваха силата да продължа напред. Духът потвърждава, че има цел в смъртните несгоди и дава уверение за възкресението и за реалността на запечатаните за вечността семейни отношения.
През целия ми живот съм бил благословен от доктрината и ученията на Евангелието на Исус Христос. Както учат на това Светите писания и ръководителите и учителите в тази Църква, Евангелието беше виделина на пътеката ми и подтик за моя земен и духовен напредък. Както учил Бригъм Йънг, евангелските закони „учат човеците да бъдат верни, честни, целомъдрени, трезви, трудолюбиви, пестеливи и да обичат и практикуват всяко добро слово и дело, . . . те въздигат и облагородяват човека, . . . (и) ако бъдат напълно спазвани, (те) носят здраве и сила на тялото, яснота на възприятията, сила на разсъдъчните способности, както и спасение за душата”2.
Между многото благословии, които съм получил от великите учения, са онези, обещани при спазване на Словото на мъдростта. За мен това включва здраве, знание и способността да тичам и да не се уморявам и . . . да вървя и да не отпадам и изпълнението на обещанието, „че ангелът-унищожител ще мине покрай мен, като покрай чедата на Израил, и няма да ме убие.” (вж. У. и З. 89:18-21).
Евангелието ни учи да плащаме нашия десятък и дарения и ни уверява за благословии, когато го правим. Свидетелствам за изпълнението на тези обещания в моя живот. Видял съм как небесните прозорци се отварят, за да дарят неизброими благословии. Между тях е и способността да виждам относителната маловажност на имуществото, на гордостта, на известността, и на властта в този свят в контекста на вечността. Колко съм благодарен за съсредоточаването и мирът, които идват от основаващо се на Евангелието разбиране за целта на живота и неговата връзка с вечността!
От най-ранните ми години, през училището и брака до средната възраст и отвъд, Църквата ми е осигурявала лични връзки с най-чудесните хора на света. Учителите и съучениците в Неделното училище за деца и за възрастни, в скаутството и другите младежки дейности, в дейностите в кворумите, в районите и в коловете са ми дали възможно най-добрите образци за подражание и приятели. Разбира се, нашата Църква няма монопол над добрите хора, но има забележително съсредоточаване на такива. Взаимоотношенията ми с организациите на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни са ми дали способността да разпознавам, да оценявам и да разширявам своите връзки с хора с качества от други църкви и организации.
Тъй като баща ми почина преди да навърша осем години, имах рано причина да се чудя за целите на Господ в това да ме лиши от взаимоотношение, на което другите момчета се радваха и приемаха за даденост. Като при толкова много други предизвикателства на смъртността, перспективата на Евангелието на Исус Христос запълни празнотата. Колко благодарен съм, че моят брат, моята сестра и аз бяхме отгледани от овдовяла майка, която използваше своята вяра и своя брак със съпруга си в храма, за да направи от нашия заминал в отвъдното баща едно всекидневно присъствие в живота ни. Никога нямахме причина да чувстваме, че сме без баща. Имахме баща, но той беше заминал надалече за известно време. Малко неща в този живот са по-важни от това, да знаеш своето място в смъртния живот и своя потенциал във вечността. Браковете, запечатани за вечността в храма Господен, предоставят тази възможност на всяко дете и на всеки възрастен.
С течение на годините активното ми участие в Църквата ми предостави достъп до съвета и вдъхновението на ръководителите на Църквата относно това, което трябва да правя като съпруг, като баща и като ръководител в моето семейство. Отново и отново, на колови и общи конференции, в свещеническите кворуми и в класовете на Неделното училище, съм бил учен и вдъхновяван от чудесни и опитни бащи, майки и баби и дядовци. Стремял съм се да следвам тези учения, за да подобрявам участието си в онези връзки, които ще продължат и във вечността. Ако трябва да приведа един пример, който бих могъл да дам, това е, че съм бил научен на силата в една свещеническа благословия - не просто благословията за изцеление, но и благословията за утеха и напътствие, която един баща, който притежава Мелхиседековото свещеничество, има привилегията да даде на членовете от своето семейство. Научаването и прилагането на този принцип е благословило мен и любимите ми хора с онази сладост и близост, които могат да дойдат само от усещането за важността на Божието свещеничество в едно вечно семейство.
Благодарен съм също и за предупрежденията на Светите писания и на църковните ръководители относно нещата, които трябва да се избягват. Следвайки този съвет, аз съумях да избeгна капаните, които иначе биха могли да ме оплетат и поробят. Алкохолът, тютюнът, наркотиците, порнографията и хазартът са само част от примерите за опасни вещества и пристрастяващи дейности, които сме били предупредени да избягваме. Призовавам всички - особено младите хора - да слушат и да обръщат внимание на ученията на мъжете и жените, които Бог е поставил за ваши ръководители и учители, за да ви предупреждават за лукавствата на противника. Ще бъдете благословени, ако се въздържате да поставяте собствената си мъдрост или желания над заповедите на вашия Творец и предупрежденията на Неговите служители.
Светите писания ни казват да вземем върху си „цялото всеоръжие” Божие, за да „можем да устоим на злия ден”. Те ни обещават, че „нагръдникът на праведността” и „щитът на вярата” ще ни направят способни да угасим всичките огнени стрели на лукавия (вж. У. и З. 27:15-17). Настоятелно ви увещавам да се подчинявате на тези учения и да се сдобиете с тези благословии. Сред тях е личното духовно обръщане - „мощната промяна . . . в нашите сърца” (Мосия 5:2) - която ни помага да станем онова, което Небесният ни Отец желае да станем.
Ръководителите на тази Църква казват онова, което Спасителят казвал: „Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил. Ако някой иска да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога или Аз от Себе Си говоря” (Иоана 7:16-17).
Заедно с цар Вениамин, вашите ръководители казват: „Бих пожелал да помислите за благословеното и щастливо състояние на онези, които спазват Божиите заповеди. Защото ето, те са благословени във всички неща, и тленни и духовни; и ако останат верни докрая, те са приети в небесата, за да могат да живеят там с Бога в състояние на нескончаемо щастие” (Мосия 2:41).
В съвременните откровения Господ е заявил, че Той, Господ, е задължен, когато правим онова, което е казал, но когато не правим онова, което е казал, нямаме обещание (вж. У. и З. 82:10).
Какво е направил нашият Спасител за нас? Той ни е дал Своето Единение, Своето Евангелие и Своята Църква - свещена комбинация, която ни дава увереността за безсмъртие и възможността за вечен живот. Свидетелствам, че това е истина, и свидетелствам за Бог Отец, Автора на плана, и Неговия Син Исус Христос - Единителят, Който е направил всичко това възможно в името на Исус Христос, амин.
БЕЛЕЖКИ
1. Calvin Grondahl (Ogden, Utah), Standard Examiner, May 26, 1990.
2. Letter to the editor of the Religio-Philosophical Journal, 7 Jan. 1869, quoted in Jed Woodworth, „Brigham Young and the Mission of Mormonism,” Brigham Young University Studies 40, no. 2 (2001):11.
Previous
