Молят се и тръгват Президент Томас С. Монсън Първи съветник в Първото Президентство Нека ние, като могъща група носители на свещеничеството, да бъдем изпълнители на словото, а не само слушатели. Нека се молим и тогава нека тръгнем и започнем да действаме. Мои братя, удостоен съм с привилегията да говоря на вас тази вечер. Каква радост е да видиш този великолепен Център за конференции изпълнен до крайност с тези млади и възрастни мъже, които държат Божието свещеничество. Да осъзнаеш, че подобни множества са се събрали по света ми носи поразително чувство за отговорност. Моля се Господното вдъхновение да напътства мислите ми и да вдъхновява думите ми. Преди много години, при изпълнението на една задача в Таити, говорех на нашия президент на мисия, президент Реймънд Бодин, за таитяните. Те са познати като едни от най-великите моряци в целия свят. Брат Бодин, който говори френски и таитянски, но малко английски, се опитваше да ми опише тайната на успеха на таитянските морски капитани. Той каза: „Те са удивителни. Времето може да е ужасно, корабът може да е пробит, може да няма никакви навигационни средства освен вътрешните им чувства и звездите на небето, но те се молят и тръгват.” Той повтори тази фраза три пъти. Има урок в това изказване. Имаме нужда да се молим и след това да действаме. И двете са важни. Следното обещание от книгата на Притчите ни дава смелост: „Уповавай се на Господа от все сърце; И не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти.”1 Просто трябва да се обърнем към разказа, намиращ се в 3 Царете, за да си спомним отново важността на принципа, че когато следваме Господния съвет, когато се молим и тогава действаме, резултатът облагодетелства всички. Там четем, че най-тежка суша обхванала земята. Последвал глад. Пророкът Илия получил от Господ нещо, което за него трябва да е било изумително указание: „Иди в Сарепта: . . . ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.” Когато открил вдовицата, Илия заявил: „Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия. И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.” Отговорът й описал нейното безнадеждно положение, когато обяснила, че приготвяла последно и оскъдно хранене за сина си и за себе си, и тогава щели да умрат. Колко неправдоподобен за нея трябва да е бил отговорът на Илия: „Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си. Защото така казва Господ, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята. И тя отиде та стори според каквото каза Илия: и тя и той и домът и ядоха много дни. Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля.”2 Ако ви попитам кой от всички откъси в Книгата на Мормон е най-често четения, мисля, че това би бил разказът, намиращ се в 1 Нефи относно Нефи, братята му, баща му и заповедта да получи от Лаван плочите от пиринч. Може би това е защото повечето от нас от време на време тържествено обещават отново да прочетат Книгата на Мормон. Обикновено започваме с 1 Нефи. В действителност откъсите, намерени там, красиво обрисуват нуждата да се молим и тогава да тръгнем и започнем да действаме. Нефи казал: „Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал, защото знам, че Господ не дава заповеди на чедата човешки, освен ако не ще подготви пътя за тях, за да могат да изпълнят това, което Той им е заповядал.”3 Помним заповедта. Помним отговора. Помним резултата. В нашия ден и нашето време има много примери, отнасящи се до преживявания на тези, които се молят и тогава отиват да действат. Споделям с вас трогателен разказ за чудесно семейство, което живеело в красивия град Пърт, Австралия. През 1957, четири месеца преди освещаването на храма Нова Зеландия, Доналд Кумингс, бащата, бил президент на църковния окръг в Пърт. Той и неговата жена и семейство били решени да посетят освещаването на храма, въпреки че имали твърде скромни финансови средства. Започнали да се молят, да работят и да спестяват. Продали единствената си кола и събирали всяко възможно пени, но седмица преди насроченото заминаване все още не им достигали 200 паунда. Чрез два неочаквани дара от по 100 паунда всеки изпълнили целта си точно навреме. Тъй като брат Кумингс не могъл да си вземе отпуска от работата за пътуването, решил да напусне работата си. Пътували с влак през огромния австралийски континент, като пристигнали в Сидни, където се присъединили към други членове, също пътуващи за Нова Зеландия. Брат Кумингс и семейството му били сред първите австралийци, които се кръстили за мъртвите в храма Нова Зеландия. Били сред първите надарени в храма Нова Зеландия от далечния Пърт, Австралия. Молили се, подготвили се и тогава отишли. Когато семейство Кумингс се върнало в Пърт брат Кумингс получил нова и по-добра работа. Девет години по-късно той все още служeше като президент на окръг, когато имах привилегията да го призова като първия президент на кола Пърт Австралия.4 Мисля, че е знаменателно, че сега той е първия президент на храма Пърт Австралия. От филма Шенандоа идват изречените думи, които вдъхновяват: „Ако не се опитваме, не правим; и ако не правим, тогава защо сме тук?” Сега има повече от 60,000 пълновременни мисионери, служещи на Господ по света. Мнозина от това огромно множество слушат тази вечер и гледат тази сесия на свещеничеството от Общата конференция. Молят се и тогава отиват, доверявайки се на Господ относно това къде биват изпращани и се доверяват на своите президенти на мисии относно това къде служат в границите на своята мисия. Сред многото откровения относно свещените им призования има два откъса, които са ми любими. И двата са от Учение и Завети. Първият е от раздел 100. Ще си припомните, че Джозеф Смит и Сидни Ригдън били отсъствали от семействата си за известно време и били загрижени за тях. Господ им открил това уверение, което е утешение за мисионерите от цялата църква: „Наистина, така казва Господ на вас, приятели мои… вашите семейства са добре; те са в Моите ръце и Аз ще направя с тях както ми се струва добре; защото в Мен е цялата власт.”5 Вторият стих е от 84-ти раздел на Учение и Завети: „Който приеме вас, там ще бъда и Аз, защото ще вървя пред лицето ви. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Духът Ми ще бъде в сърцата ви, и ангелите Ми около вас, за да ви поддържат.”6 Вдъхновяваща е мисионерската служба, дадена от Уолтър Краус, който живеел в Пренцлау, Германия. Брат Краус, чиято отдаденост на Господ е добре известна, сега е на 92 години. Като патриарх той е дал повече от хиляда патриархални благословии на членове, живеещи в много части на Европа. Бездомен след Втората световна война, като толкова много други по това време, брат Краус и семейството му живеели в лагер за бежанци в Котбус и започнали да посещават Църквата там. Той веднага бил призован да ръководи клон Котбус. Четири месеца по-късно, през ноември 1945, когато страната била все още в развалини, президентът на окръга Ричард Ранглак отишъл при брат Краус и го попитал какво мисли за отиване на мисия. Отговорът на брат Краус отразява отдадеността му на Църквата. Той казал: „Въобще няма нужда да мисля върху това. Ако Господ се нуждае от мен, ще отида.” Той тръгнал на 1 декември 1945 г. с 20 германски марки в джоба си и парче сух хляб. Един от членовете в клона му бил дал зимно палто оставено от син, който загинал във войната. Друг член, който бил обущар, му дал чифт обувки. С това и с две ризи, две носни кърпички и два чифта чорапи, той отишъл на мисията си. Веднъж, по средата на зимата, вървял от Пренцлау до Камин, малко село в Мекленбург, където 46 души посетили събранията, които се провели. Тази нощ той пристигнал дълго след смрачаване, след шест часово ходене пеша по пътища, пътеки и накрая през изорани полета. Точно преди да стигне селото дошъл до голяма, бяла, равна площ, което улеснявало ходенето и скоро пристигнал в дома на един член, за да остане през нощта. На следващата сутрин лесничеят почукал на вратата на къщата на члена и попитал: „Имате ли гост?” „Да”, дошъл отговорът. Лесничея продължил: „Тогава елате и вижте следите му.” Голямата, равна площ, върху която брат Краус вървял всъщност била заледено езеро и известно време преди това лесничеят пробил голяма дупка в средата на езерото за риболов. Вятърът бил довлякъл сняг върху дупката и я покрил, така че брат Краус не би могъл да види опасността. Следите му вървели точно до ръба на дупката и право към къщата на члена, без да е знаел нещо за това. Натежал от раницата си и гумените си ботуши със сигурност е щял да се удави, ако беше отишъл още една стъпка към дупката, която не можел да види. Той коментирал по-късно, че това събитие предизвикало доста вълнение в селото по това време.7 През целия си живот брат Краус се е молил и тогава е тръгвал. Ако някой от нас се чувства неподходящ или е склонен да се съмнява във способността си да реагира на свещеническото призование да служи на Господ, нека бъде запомнена тази божествена истина: „За Бога всичко е възможно.”8 Преди не много време научих за смъртта на Джеймс Уомак, патриарха на кол Шревпорт Луизиана. Той е служил дълго и е благословил много животи. Години преди това президент Спенсър У. Кимбъл сподели с президент Гордън Б. Хинкли, старейшина Брус Р. МакKонки и с мен преживяване, което е имал при назначението на патриарх на кола Шревпорт Луизиана на Църквата. Президент Кимбъл описа как интервюирал, как търсил и как се молил, за да научи Господната воля относно избора. По някаква причина никой от предложените кандидати не бил човекът за това назначение в този определен момент. Денят продължил; започнали вечерните срещи. Внезапно президент Кимбъл се обърнал към президента на кола и го помолил да идентифицира определен човек, седнал може би на две-трети от разстоянието към задната част на залата за събрания. Президентът на кола отговорил, че човекът бил Джеймс Уомак, при което президент Кимбъл казал: „Той е човекът, който Господ е избрал да бъде патриарх на вашия кол. Моля, нека да се срещне с мен в стаята на висшия съвет след събранието.” Президентът на кола Чарлз Кейгл бил слисан, тъй като Джеймс Уомак не изглеждал като обикновен човек. Претърпял бил ужасни травми по време на битка през Втората световна война. Загубил и двете си ръце под китките и част от едната си ръка над китката, както и повечето от зрението си и част от слуха си. Никой не искал да го приеме във висшето училище по право, когато се върнал, и все пак той завършил трети във випуска си в щатския университет на Луизиана. Онази вечер, когато президент Кимбъл се срещнал с брат Уомак и го информирал, че Господ го е определил да бъде патриарха, имало продължителна тишина в стаята. Тогава брат Уомак казал: „Брат Кимбъл, разбирането ми е, че един патриарх трябва да положи ръцете си на главата на човека, когото благославя. Както виждате аз нямам ръце, които да поставя на главата на когото и да е.” Брат Кимбъл със своето благо и търпеливо държане поканил брат Уомак да застане зад стола, на който брат Кимбъл бил седнал. Тогава казал: „Сега, брат Уомак, наведете се напред и вижте дали краищата на ръцете ви ще достигнат горната част на главата ми.” За радост на брат Уомак те докоснали главата на брат Кимбъл и последвало възклицанието: „Мога да ви достигна! Мога да ви достигна!” „Разбира се, че можете да ме достигнете,” отговорил брат Кимбъл. „И ако можете да достигнете мен, можете да достигнете всеки, който благославяте. Вероятно аз ще бъда най-ниския човек, който някога е седял пред вас.” Президент Кимбъл ни съобщи, че когато името на Джеймс Уомак било представено на конференцията на кола „ръцете на членовете бързо били вдигнати в ентусиазиран вот на одобрение.” На тези, които слушахме историята на президент Кимбъл, ни бяха припомнени думите на Господ към пророка Самуил по времето, когато Давид бил определен да бъде бъдещият цар на Израил: „Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.”9 Братя, каквото и да е нашето призование, въпреки нашите страхове или тревоги, нека се молим и тогава да отидем и вършим, спомняйки си думите на Учителя, тъкмо Господ Исус Христос, Който е обещал: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.”10 В Послание Яковово сме съветвани: „Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.”11 Нека ние, като силна група носители на свещеничеството да бъдем изпълнители на словото, а не само слушатели. Нека се молим и тогава нега отиваме и вършим. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Притчи 3:5-6 2. 3 Царете 17:9-11, 13-16. Виж също стих 12. 3. 1 Нефи 3:7 4. Виж Ричард Дж. Маршал, „Saga of Sacrifice,” Ensign, август 1974 г., 66-67 5. Вж. У. и З. 100:1 6. Вж. У. и З. 84:88. 7. Виж Хералд Н. Дейвис и Норма С. Дейвис, „Behind the Iron Curtain: Recollections of Latter-day Saints in East Germany, 1945-1989,” Brigham Young University Studies 35, no. 1 (1995): 54-55. 8. Матея 19:26 9. 1 Царете 16:7 10. Матея 28:20 11. Яковово 1:22