Президент Гордън Б. Хинкли
Нашето поведение на обществени места трябва да бъде толкова безупречно, че да не се поддава на каквато и да е критика. Поведението ни в личен план е дори още по-важно. То трябва да покрива стандарта, определен от Господ.
Скъпи мои братя: Искам тази вечер да говоря открито за един проблем, който предизвиква у мене дълбока загриженост. Какво голямо удоволствие и предизвикателство е за мене да говоря пред вас! Какво страхотно братство сме ние, които носим скъпоценното и прекрасно свещеничество. То идва от Бог нашия Вечен Отец, Който в тази славна диспенсaция ни е говорил от небесата заедно със Своя обичен Син. Те ни изпратиха свои овластени служители, които да предадат на хората тази божествена власт.
Личното достойнство става мерило за приемливост за получаване и упражняване на тази свещена власт. Именно за това ще говоря тази вечер.
Започвам, като ви прочета от „Учение и Завети”, раздел 121.
„. . . правата на свещеничеството са неразривно свързани с небесните сили . . . и небесните сили не могат да бъдат управлявани, нито упражнявани иначе, освен в съответствие с принципите на праведност.
Че те могат да ни бъдат възложени, е вярно; но когато се опитваме да скриваме греховете си, или да задоволяваме гордостта си, нашето честолюбие, или да упражняваме контрол, власт или принуда над душите на чедата човешки в каквато и да е степен на неправедност, то ето, Небесата се оттеглят; Духът Господен е опечален и когато той се отдръпне, амин на свещеничеството или на властта на този човек”. (У. и З. 121:36-37).
Tова е недвусмисленото слово Господно относно Неговата божествена власт. Каква огромна отговорност възлага тази власт върху всеки един от нас. Ние, носителите на свещеничеството на Бог, трябва да следваме стандарти, по-високи от тези на обикновения свят. Ние трябва да се самодисциплинираме. Не можем да мислим и се държим, сякаш сме по-добри или по-праведни от останалите, но можем и трябва да сме благоприлични и уважавани хора.
Нашето поведение на обществени места трябва да бъде безупречно. Поведението ни в личен план е дори още по-важно. То трябва да покрива стандарта, определен от Господ. Ние не можем да се предаваме на греха, да не говорим да се опитваме да прикриваме греховете си. Ние не можем да задоволяваме гордостта си. Не можем да споделяме суетата на неправедните амбиции. Не можем да упражняваме контрол, или господство, или принужда над своите жени и деца, или който е да е друг, в каквато и да е степен на неправедност.
Ако извършим кое да е от тези неща, небесните сили се оттеглят. Духът Господен е опечален. Самата добродетел на нашето свещеничество изчезва. Властта му е загубена.
Нашият начин на живот, думите, които произнасяме, всекидневното ни поведение се отразяват на силата ни на влияние като мъже и момчета-носители на свещеничеството.
Нашият Член 5 на Символът на вярата гласи: „Ние вярваме, че за да проповядва Евангелието и да управлява в неговите обреди, човек трябва да бъде призован от Бог чрез пророчество и чрез полагането на ръце от онези, които имат властта за това”.
Дори когато упълномощените за това полагат ръце върху главите ни и ние сме ръкоположени, можем чрез своето поведение да обезсилим тази божествена власт и да загубим правото да я упражняваме.
Раздел 121 казва по-нататък: „Никаква сила или влияние не могат и не трябва да бъдат използвани благодарение на свещеничеството, но само чрез убеждение, дълготърпение, мекосърдечност и кротост, и чрез любов непритворна;
Чрез доброта и съвършено знание, които ще разширят душата без лицемерие и лукавство” (вж. У. и З. 121:41-42).
Сега, братя, тези са границите, в които нашето свещеничество трябва да бъде прилагано. То не е като пелерина, която можем да наденем или свалим, когато си поискаме. Когато се упражнява с праведност, то е част от самата тъкан на тялото ни, част от самите нас по всяко време и при всякакви обстоятелства.
И така, вие, млади хора, които сте носители на Аароновото свещеничество, вие сте взели върху себе си онази власт, която държи ключовете за служението на ангелите. Помислете над това за минутка.
Вие не можете да си позволите да вършите каквото и да е, което би спуснало преграда между вас и служението на ангелите във ваша полза.
Вие не можете да бъдете аморални в какъвто и да е смисъл. Не можете да бъдете нечестни. Не можете да мамите и лъжете, не можете да споменавате името на Бог напразно, или да използвате непристоен език, и след това да продължите да имате правото на служението на ангелите.
Не искам от вас да бъдете по-праведни от другите хора. Искам да сте човечни, пълни с живот, силни и щастливи. От тези, които имат склоннност към спорта, искам да бъдете добри атлети и да се стремите да станете шампиони. Но правейки това, вие не трябва да стигате до непристойно поведение, богохулства и гаменски език.
Вие, млади хора, които се каните да заминете на мисии, не помрачавайте живота си с нищо, което да хвърли съмнение върху вашето достойнство да вървите напред като слуги на живия Бог.
Вие не трябва, не бива, при никакви обстоятелства да отслабвате божествената власт, която носите вътре в себе си като ръкополoжени служители на Евангелието.
С цел предупреждение Първото Президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли прави следното заявление, насочено към вас:
„Като мисионери от вас се очаква да имате най-високи стандарти на поведение, включително стриктно да спазвате закона за целомъдрието. . .
Не бива да оставате насаме с никого, с мъж или жена, възрастен или дете (освен с вашият спътник-мисионер).
Дори фалшиви обвинения срещу един невинен мисионер могат да отнемат месеци на разследване и да доведат до разстройване или прекратяване на мисионерската служба. Защитавайте се от такива обвинения, като никога не се разделяте с вашия спътник, дори в домовете, които посещавате”.
Не бива да се тревожите за тези неща, ако винаги съблюдавате правилата на мисионерската служба. Ако винаги го правите, ще имате чудесни преживявания и ще се върнете с чест при обичните си, без опетняване, подозрения или съжаления.
Когато се приберете у дома, никога не забравяйте, че продължавате да сте старейшини на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Ще започнете да търсите своя вечна спътница. Ще поискате да сключите брак в Господния дом. За вас не бива да има друга алтернатива. Внимавайте да не разрушите отова, което ви прави достойни за такъв брак. Забавлявайте се. Но нека вашето ухажване бъде в рамките на строга самодисциплина. Господ ни е дал заповед и обещание. Той е казал: „нека добродетелта постоянно украсява твоите помисли”, и по-нататък „. . .твоята увереност ще се усили в присъствието на Бог; и . . . Светият Дух ще бъде твой постоянен спътник”. (вж. У. и З. 121:45-46).
Жената, която си изберете, ще бъде равна вам. Апостол Павел е казал: „Обаче, нито е жената без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа” (1 Коринтяните 11:11).
В брачното спътничество няма подчинение, нито превъзходство. Жената не върви пред мъжа, нито мъжът върви пред жената. Те крачат редом, като син и дъщеря на Бога в едно пътуване за вечността.
Тя не е ваша слугиня, ваша собственост или нещо подобно.
Колко трагичен и отвратителен е феноменът на малтретиране на жената. Всеки мъж в тази Църква, който малтретира жена си, който я унижава, обижда, или упражнява неправедно господство над нея, не е достоен да бъде носител на свещеничеството. Дори да е бил ръкоположен, небесата ще се оттеглят, Духът Господен ще бъде опечален и амин на свещеническата власт на този човек.
Всеки, който допуска подобно нещо, не е достоен за храмова препоръка.
С прискърбие отбелязвам, че прекалено често виждам този отвратителен феномен. Има мъже, които малтретират своите жени както словесно, така и физически. Каква трагедия е, когато мъжът постъпва низко с майката на своите деца.
Вярно е, че има и някои жени, които малтретират своите съпрузи. Но тази вечер не говоря за тях. Говоря за мъжете в тази Църква, мъжете, на които Всемогъщият е възложил святото Свое свещеничество.
Братя мои, ако някой, който чува сега моя глас, е виновен в подобно поведение, призовавам го да се покае. Паднете на колене и молете Господ за прошка. Измолете от Него сила да контролирате езика си и тежката си ръка. Молете за прошка съпругата си и своите деца. Президент МакКей обичаше да казва: „Никакъв успех не може да компенсира провала на семейния ни живот” (цитирано по Дж. Е. МакКулъх, Home: The Savior of Civilization, 1924 г., Conference Report, април 1935 г., стp. 116). А президент Лий казваше: „Най-важната част от Господната работа, която ще свършите, е работата, която вършите между стените на своя дом” (Харолд Б. Лий, Doing the Right Things for the Right Reasons, ВYU Speeches of the Year, 19 април 1961 г., стp. 5).
Сигурен съм, че когато се изправим пред Божия съд, там ще се говори малко за това, какво богатство сме натрупали приживе или какви почести сме получили. Но ще има много подробни въпроси за отношенията ни у дома. И съм убеден, че само онези, които са преминали през живота си с любов, уважение и разбиране към своя спътник и децата си, ще получат от нашия вечен съдник думите: „Хубаво, добри и верни слуго, . . . влез в радостта на господаря си” (Матея 25:21).
Ще спомена една друга форма на малтретиране. Тя е спрямо възрастните. Вярвам, че тя не се среща често сред нас. Надявам се да не се среща. Ще се моля да не ce среща.
Вярвам, че нашите хора, почти всички от тях, спазват старата заповед: „Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог” (Изход 20:12).
Но колко е трагична, колко абсолютно отвратително е малтретирането на възрастните.
Все повече и повече от нас, благодарение на чудото на модерната наука и медицинска практика, живеят по-дълго. Но с възрастта идва намаляване на физическите и понякога на умствените способности. Казвал съм и преди, че съм открил колко много олово има в годините, които е прието да наричаме златни, и те далеч не са така прекрасни. Дълбоко съм благодарен на нашите деца за любовта и грижите към тяхната майка и техния баща. Колко е красива картината на син или дъщеря, които с любов и доброжелателство подпомагат своя възрастен родител.
Сега искам да спомена oще една форма на малтретиране, за която напоследък много се пише в медиите. Това е порочното и дяволско малтретиране на деца от страна на възрастни, обикновено мъже. То не е ново. Има доказателства, че е съществувало през вековете. Това е окаяно, трагично и ужасно нещо. Съжалявам да призная, че има съвсем ограничено проявление на този чудовищен грях и сред нас. Това е нещо, което не може да бъде прието или търпяно. Сам Господ е казал: „А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше един воденичен камък на врата му и да потънеше в морските дълбини” (Матея 18:6).
Tова са твърде строгите думи на Княза на мира, на Божия Син.
Цитирам нашето „Church General Handbook of Instructions”: „Становището на Църквата е, че малтретирането не може да бъдат търпяно в никаква форма. Онези, които злоупотребяват, са . . . предмет на църковно наказание. Те не следва да получават църковни призования и може да не получат препоръка от храма. Дори когато лице, малтретирало дете сексуално или физически, получи опрощение от Църквата и по-късно бъде възстановено до пълно приобщение или до кръщение, ръководителите не бива да призовават това лице до постове, налагащи работа с деца или младежи, освен ако Първото Президентство не одобри отстраняване на анотацията от личното досие на члена.
В случаи на малтретиране първата отговорност на Църквата е да помогне на пострадалите и да защити онези, които биха могли да станат жертва на бъдещo малтретиране” (Book 1: Stake Presidencies and Bishoprics [1998 г.], стp. 157-158).
Ние работихме върху този проблем дълго време. Настояхме епископите, президентите на колове и други да се свържат с жертвите, да им дадат утеха, да им влеят сила, да им дадат да разберат, че случилото се с тях не е редно, че не е по тяхна вина и че никога не трябва да се повтори в бъдеще.
Ние издадохме брошури, създадохме телефонна линия, на която служителите на Църквата могат да получат съвет как да се справят с отделни случаи, и предоставяме специализирана помощ чрез Семейните служби на светиите от последни дни.
Често тези деяния по същността си са криминални. Те подлежат на наказание от закона. Що се отнася до задълженията на епископите и президентите на колове при подобни случаи, на тяхно разположение на споменатата телефонна линия са професионални съветници, включително адвокати и социални работници. Онези, които са от други нации, трябва да се свържат със съответното областно президентство.
Сега работата на Църквата е работа по спасението. Това е работа по спасяването на души. Ние желаем да помогнем както на жертвата, така и на виновника. Нашите сърца са протегнати към жертвата и ние трябва да действаме, за да помогнем на него или на нея. Нашите сърца са протегнати към виновника, но ние не можем да търпим греха, в който той може би е виновен. Където има престъпление, там има и наказание. Процесът на гражданското законодателство ще си свърши работата. Своята работа ще свърши и църковният процес, като в резултат често следва отлъчване. Това нещо е и деликатно, и сериозно.
При все това, ние признаваме и трябва винаги да признаваме, че когато вината е изкупена и изискванията на правосъдието са задоволени, ще има добра и готова да помогне ръка, протегната за съдействие. Може да има продължителни ограничения, но ще има също и доброта.
Сега, братя, предполагам, че започнах да звуча твърде отрицателно. Не исках това. Но исках да извися предупредителен глас към свещеничеството на тази Църква по целия свят.
Бог ни е дарил един най-ценен и прекрасен дар. Той носи със себе си правото да ръководим Църквата, да администрираме нейните дела, да говорим с власт в името на Господ Исус Христос, да постъпваме като Негови преданни слуги, да благославяме болните, да благославяме своите семейства и още много. Този дар ни служи като пътеводител, според който да изживеeм своя живот. В своята пълнота тази власт се простира отвъд смъртта, във вечността, която предстои.
В целия този свят нищо друго не може да се сравни с този дар. Пазете го, лелейте го, обичайте го, живейте така, че да сте достойни за него.
„Нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата” (Maтея 5:16), е смирената ми молитва, с която простирам благословията си над вас и ви отправям своята любов, в името на Исус Христос, амин.
Previous
