Спасителното въже, което ни дава молитвата Президент Джеймс Е. Фауст Втори съветник в Първото Президентство Всеки от нас има проблеми, които не може да разреши и слабости, които не може да покори, без да потърси чрез молитва по-висш източник на сила. Тази cутрин ви свидетелствам за важността на молитвата. Достъпът до нашия Създател чрез Спасителя със сигурност е една от големите привилегии и благословии в нашия живот. Научил съм от безброй лични преживявания, че силата на молитвата е велика. Няма земна власт, която може да ни раздели от директната връзка със Създателя ни. Никога не може да настъпи механична или електронна повреда, когато се молим. Няма предел в броя на нуждите, за които можем да пожелаем да се молим във всяка молитва. Няма норма в това, за колко нужди бихме пожелали да се молим всеки ден. Няма нужда да минаваме през секретарки, да уговаряме час за среща, за да достигнем престола на благодатта. Той може да бъде достигнат по всяко време и на всяко място. Когато Бог поставил човека на земята, молитвата станала спасителното въже между човечеството и Бог. По този начин хората във времето на Адам започват да „призовават Господното име”1. Оттогава нататък, през всички поколения, молитвата е задоволявала много важна човешка потребност. Всеки от нас има проблеми, които не може да разреши и слабости, които не може да покори, без да потърси чрез молитва по-висш източник на сила. Този източник е небесният Бог, на Когото се молим в името на Исус Христос.2 Когато се мо-лим, трябва да мислим за нашия Небесен Отец като притежаващ цялото знание, разбиране, любов и съчувствие. Какво е молитвата? Спасителят ни е дал пример в Господната молитва, когато Той се молел: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; Дай ни днес ежедневния хляб: и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.”3 Първо, молитвата е смирено признание, че Бог е нашият Отец и че Господ Исус Христос е нашият Спасител и Изкупител. Второ, тя е искрено признание на нашите грехове и прегрешения и молба за опрощение. Трето, тя е признание, че ние се нуждаем от помощ отвъд нашите собствени способности. Четвърто, това е възможност да изразим благодарност и признателност на нашия Създател. Важно е често да казваме: „Благодарим Ти. . .”, „Ние признаваме пред Теб. . .’” „Ние сме Ти признателни. . . .” Пето, тя е привилегия да поискаме от Бог конкретни благословии. Много молитви се изговарят, когато сме на колене. Спасителят бил на колене, докато се молил на Отца в Гетсиманската градина.4 Но безмълвните молитви от сърце също достигат небесата. Ние пеем: „Молитвата е искреното желание на душата, изречено или неизразено”.5 Искрените молитви идват от сърцето. Всъщност, искреността изисква от нас да черпим от дълбоките чувства на нашите сърца, когато се молим, вместо да използваме празни повторения или превзети преструвки като онези, които били осъдени от Спасителя в притчата за фарисея и бирника.6 Тогава нашите молитви наистина стават „песни от сърцето” и „молитва”7, която не само достига Бог, но докосва сърцата и на другите. Еремия ни съветва да се молим с цялото си сърце и душа.8 Енос разказва как неговата душа жадувала и той се молил през целия ден.9 Молитвите се различават по своята енергичност. Дори Спаситилят се „молеше по-усърдно” по време на агонията Си.10 Някои са прост израз на признателност и молба за продължаване на благословиите върху нашите любими и върху нас самите. Обаче по време на голяма лична болка или нужда може да се изисква нещо повече от обикновено искане. Господ казал на Оливър Каудъри, че Оливър е предположил, че Той ще му даде исканото без Оливър да се замисля, а само като поиска: „Ти предположи, че Аз бих ти дал, когато ти не си помислил, освен да Ме питаш.”11 Благословиите, дирени чрез молитва, понякога изискват работа, усилие и усърдие от наша страна. Например, понякога постът е подходящ като силно доказателство за нашата искреност. Както Алма свидетелствал на хората от Зарахемла: „Ето, постих и се молих в продължение на много дни, за да мога аз самият да узная тези неща. И сега самият аз знам, че те са истинни; защото Господ Бог ми ги изяви чрез Светия Дух.”12 Когато постим, ние смиряваме душите си13, което ни поставя в по-голяма хармония с Бог и Неговите свети цели. Имаме привилегията да се молим ежедневно за малките и големите грижи в нашия живот. Разгледайте думите на Амулик, който ни поучава да се молим в нивите си за нашите стада; в нашите домове за семействата ни, сутрин, по пладне и вечер; да се молим против силата на нашите врагове и против дявола; да Го призоваваме за нашата реколта; да изливаме душите си в тайни места и сред пустошта. Когато не призоваваме Бог директно, ние трябва да носим постоянно молитва към Него в нашите сърца.14 Съветът на Амулик в наши дни може да бъде прочувствената молитва на някоя съпруга: „Благослови Джейсън и го предпази, докато служи на страната ни в това време на война”. Молитвата на някоя майка: „Моля Те благослови скъпата Джейн, така че тя да направи правилния избор”. Молитвата на някой баща: „Отче Небесни, моля Те благослови Джони в неговата мисионерска работа, така че пред него да се отварят врати и той да намери честните по сърце”. Неразбираемо казаната проста молитва на едно дете: „да не бъда непослушен днес” или „всички да имат достатъчно храна”, или „мама да оздравее скоро”. Това са възвишени молитви, които отекват в небесните обиталища горе. Бог знае по-добре нашите нужди, отколкото ние можем да ги изкажем15, но Той иска от нас да се приближаваме към Него с вяра, за да молим за благословии, безопасност и утеха. Споменавал съм преди време за едно преживяване, което имах в армията по време на Втората световна война. Бързам да кажа, че не бях герой, но си вършех службата. Издържах и оцелях. Аз бях назначен на един британски товарен кораб пътуващ от Сан Франциско до Суец. Бях на кораба 83 поредни дни, освен по времето на един кратък престой в Оукланд, Нова Зеландия. Аз бях единствения член на нашата вяра на борда. В неделните дни отивах сам в предния край на кораба с моя малък комплект Свети писания и пеенка за военнослужещи. Сред виенето на вятъра четях от тях, молех се и си пеех съвсем сам. Не се опитвах да се пазаря с Господ, но се молех горещо, че ако оцелея във войната и се прибера вкъщи при жена си и семейството си, аз ревностно ще се опитвам да остана верен на светите завети, които бях направил по време на моето кръщение, на клетвата и завета на свещеничеството и на моите храмови обети. Като част от нашата служба, на нашия малък товарен кораб му бе заповядано да довлече голям изгорял танкер за превоз на масло в Оукланд, Нова Зеландия. Танкерът нямаше двигателна мощност и се подмяташе безпомощно в океана. Макар че никога не ги видяхме, знаехме, че вражеските подводници се навъртат около нас. Докато дърпахме кораба, се натъкнахме на яростна буря, която по-късно научихме, че потопила много плавателни съдове. Поради товара, който теглехме, нямахме достатъчно мощност, за да напредваме сред гигантските вълни и нашият кораб беше подхвърян навсякъде в гърлото на блъскащото се море. Той скърцаше и стенеше и се клатеше от страна на страна, почти преобръщайки се при всяко разклащане. Разбира се, аз се молех, предполагам и други също. След време бурята ни отмина. Благодарен съм за поддържащото влияние и утеха, които моите молитви ми дадоха тогава и в други времена на опасност оттогава насам. Спасителят ни е казал: „Молете се в семействата си на Отца винаги в Моето име, за да бъдат жените ви и децата ви благословени”.16 В наши дни Църквата ни насърчава да имаме семейна молитва всяка вечер и всяка сутрин. Веднъж чух един учител в Неделното училище за деца да пита малко момче дали си казва молитвата всяка вечер. „Да” отговорило момчето. „Също и сутрин ли ги казваш винаги?” попита учителят в Неделното училище за деца. „Не” отговори момчето. „Денем не ме е страх.”17 Страхът от тъмното не трябва да бъде единствената ни мотивация да се молим сутрин или вечер. Семейната молитва има мощно и подкрепящо влияние. По време на мрачните дни на Втората световна война, 250-килограмова бомба паднала пред малката къща на брат Пати, млад баща от Ливърпул, Англия, но не се взривила. Жена му била починала, така че той отглеждал петте си деца сам. Събрал децата за семейна молитва в това много неспокойно време. Те „всички се молили . . . горещо и когато свършили молитвата, децата казали: „Татко ние ще сме добре. Всичко ще е наред вкъщи тази нощ”. И така те си легнали, представете си, с тази ужасна бомба лежаща точно пред вратата, наполовина потънала в земята. Ако се беше взривила, тя сигурно щеше да разруши четиридесет или петдесет къщи и да убие двеста или триста човека. . . На следващата сутрин. . . всички от района били отдалечени за четиридесет и осем часа и бомбата най-накрая била откарана. . . На връщане брат Пати попитал водача на сапьорския отряд: „Добре де, какво намерихте?” „Господин Пати, ние отидохме до бомбата пред вратата ви и открихме, че е била готова да експлодира всеки момент. Чудим се защо не е избухнала”18 Чудни неща стават, когато семейства се молят заедно. Спасителят ни съветва, че трябва да се молим и за онези, които се отнасят с озлобление към нас.19 Този принцип често е пренебрван в нашите молитви. Пророкът Джозеф Смит ясно e разбирал това. Неговите молби били пламенни, подбудите чисти и небесните благословии постоянни. Даниел Тайлър, близък на Пророка, си спомня за един случай: „По времето, когато Уилям Смит и други се обявиха против Пророка [в Къртлънд], . . . аз присъствах на събрание. . . където ,Джозеф’ беше председател. Влизайки в училището малко преди събранието да започне и взирайки се в Божия човек, аз долових тъга в изражението му и видях сълзи да се стичат по бузите му. . . . След миг беше изпят химн и той откри събранието с молитва. Вместо да се обърне с лице към слушателите обаче, той се обърна и коленичи с лице към стената. Това, аз си мисля, го стори, за да скрие скръбта и сълзите си. Бях чувал мъже и жени да се молят - особено мъже - като започнем от най-необразованите и не особено инелигентните и стигнем до най-учените и красноречивите, но никога преди не бях чул човек да се обръща към своя Създател като че ли Той присъства слушайки, както мил баща би слушал мъките на покорно дете. Джозеф по това време беше неук, но молитвата, която в значителна степен беше в полза на онези, които го обвиняваха, че се е отклонил и изпаднал в грях, [беше] Господ да им прости и да им отвори очите, така че да могат да виждат правилно - тази молитва, бих казал, според моя смирен ум, имаше белезите на мъдростта и красноречието на небесата. Нямаше показност, никакво надигане на гласа уж от възторг, но прям разговорен тон, както човек би се обърнал към присъстващ приятел. Изглеждаше ми, като че ли ако булото бъдеше снето, щях да мога да видя Господ изправен с лице към Своя най-смирен от всички служители, които някога бях виждал. . . Беше най-великата . . . от всички молитви, които някога съм чувал”.20 В часа, когато смъртта и възкресението на Спасителя наближавали, Той отправил Своята велика застъпническа молитва. След като предал Своите апостоли на Отца и се помолил за тях, Той след това се помолил за всички онези, които биха повярвали в Него чрез техните думи и умолявал Отца за всички нас. Той се молил, ние всички да можем да бъдем едно, както Той е едно с Отца, и светът да повярва, че Той е бил изпратен от Отца.21 Няма по-мъчителна молитва, произнесена някога от тази, изречена от самия Спасител в Гетсиманската градина. Той се оттеглил от Своите апостоли, коленичил и се помолил: „Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.”22 Важна част от всички наши молитви със сигурност може да бъде това да следваме примера на онази молитва в Гетсимания: „не Моята воля, но Твоята да бъде.” Така ние признаваме нашата преданост и покорство на надделяващите Господни цели в нашия живот. Както Той е казал: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви се даде”.23 Какъв славен ден ще бъде за всеки един от нас, когато се молим с увереността, че: „Ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша”.24 Аз искрено се надявам, че когато казваме ежедневните си молитви, ние няма да забравяме да искаме Господните благословии да продължат да пребъдват с нашия водач Президент Гордън Б. Хинкли. Никой не знае напълно, дори съветниците му, колко тежко е бремето му и колко голяма е неговата отговорност. За това свидетелствам в името на Исус Христос, Амин. БЕЛЕЖКИ 1. Битие 4:26. 2. Вж. 2 Нефи 32:9; 3 Нефи 20:31. 3. Матея 6:9-13. 4. Вж. Лука 22:41. 5. Hymns, No. 145. 6. Вж. Лука 18:10-14. 7. У.и З. 25:12. 8. Вж. Еремия 29:13. 9. Вж. Енос 1:4. 10. Лука 22: 44. 11. У. и З. 9:7. 12. Aлма 5:46. 13. Вж. Псалми 35:13. 14. Вж. Алма 34:20-27. 15. Вж. Матея 6:8. 16. 3 Нефи 18:21. 17. Адаптирано от Тal D. Bonham, The Treasury of Clean Church Jokes, съгласно цитат из Holy Humor, ed. by Cal and Rose Samra (1997), стр. 23. 18. Andre K. Anastasiou, Conference Report, Oct 1946, 26. 19. Матея. 5:44. 20. Juvenile Instructor, Feb. 1892, стр. 127-128. 21. Иоана 17:21. 22. Лука 22: 42. 23. Иоана 15:7. 24. 1 Иоаново 5:14.