Законът за десятъка Старейшина Ърл С. Тинги От Президентството на седемдесетте Господ е установил закона за десятъка като закон за приходите на Своята Църква. . . . Това е също и закон, чрез който показваме своята вярност към Господ. Миналата Коледа получих специален подарък от майка ми. В продължение на много години тя грижливо беше съхранявала малка книжка, която получих за първи път от родители си през 1944 г., когато бях 10-годишен. Ето книжката. Това е дневник. Бях научен всяка седмица да записвам в него моя доход и моите разходи. Така например, седмичният ми запис на 29 юли 1944 г. показва, че съм започнал седмицата с наличност от 24 долара и 5 цента и че съм спечелил 7 долара, работейки в семейната ни ферма. Що се отнася до разходите, изхарчил съм 5 цента за бонбони, 45 цента за друга покупка, 20 цента за кино и 2 долара и 37 цента за лично облекло. Също така съм инвестирал 20 долара в облигация за военновременни спестявания и съм платил 70 цента десятък. Приключил съм седмицата с налични пари в размер 4 долара и 28 цента. Спомням се, че питах баща ми дали надницата ми от 25 цента на час не може да се увеличи. Но като си спомням, че киното беше 20 цента, а бонбоните струваха само 5 цента, сега осъзнавам, че вероятно съм бил твърде добре платен. Докато разглеждах този дневник от преди повече от 50 години, забелязах, че всяка седмица през 1944-та и 1945-та година съм плащал десятък от 10 процента от дохода ми за тази седмица. През декември 1944 г. съм записал, че съм платил 12 долара и 35 цента десятък за тази година, което е било пълен десятък. Ето къде и как се научих да плащам десятък. Заедно със съпругата ми ние учихме нашите деца колко е важно да се отдeля десятък всяка седмица, докато те получаваха сума пари спечелени от гледане на по-малки деца или от изпълнението на специални задачи. Те слагаха десятъка в малка кутия. В неделята за пост даваха десятъка на епископа. Като спестяваха значителен дял, от своя доход за бъдеща мисия и образование, те също така научиха за стойността на парите. Внуците ни днес следват подобен образец. Нека учим нашите деца на този принцип и нека се погрижим те да виждат как плащаме десятък. Президент Джозеф Ф. Смит е казал: „Още щом децата ни станат достатъчно големи да могат да печелят, трябва да ги учим да плащат своя десятък, за да може техните имена да бъдат записани в книгата на закона на Господ”.1 По мое време учехме в Неделното училище за деца следното стихотворение: Какво е десятък? Ще ти казвам всеки път. 10 цента от долар и цент от 10 цента. Учението за десятъка е втъкано, подобно на нишка в гоблен, в Светите писания. Авраам платил десятък на Мелхиседек.2 Чедата на Израил били учени да носят своите десятъци при Господ.3 Вероятно най-цитираният стих от Светите писания по въпроса за десятъка се намира в Стария завет в книгата на Малахия: „Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите . . . Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него.”4 Размерът на десятъка, който плащаме, е най-съвършената и справедлива разпоредба, която познавам. Той е една десета от нашия доход. Всеки един, от най-бедният до най-богатият, плаща същия процент. На този принцип Христос учил в притчата за лептата на вдовицата: „И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч един кодрант. И повика учениците си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата; защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.”5 Лептата е много малка монета. Тя била най-малката медна монета, използвана от юдеите. Тя била една шейсет и четвърта от малкия сребърен римски денарий. В тази диспенсация Господ е установил закона за десятъка като закон за приходите на Своята Църква. Без него не бихме могли да осъществяваме вечните цели на Господ. Това е също и закон, чрез който показваме своята вярност към Господ и доказваме, че сме достойни за привилегии, обреди и благословии. Неотдавна бях в Индипендънс, щата Мисури, и почувствах нужда да отида с колата си на един час път на север във Фар Уест. Светиите от последните дни се заселили във Фар Уест през 1836 г. като в място за убежище от гоненията. Фар Уест станал център на околията с население, оценявано на 3 до 5 хиляди жители. Тук било главното седалище на Църквата за известно време. Собствените ми предци са живели там. Когато пристигнах във Фар Уест и се огледах наоколо, всичко, което можех да видя, бяха простираща се надлъж и нашир земеделска земя. Нямаше нито град, нито пътища, нито сгради. Имаше само един спокоен затревен парцел за храма със четири крайъгълни камъка, заобиколен от скромна ограда. През 1838 г. светиите били прогонени от Фар Уест. Джозеф Смит и други с него били арестувани и закарани в намиращия се наблизо затвор Либърти. В него, в продължение на 6 месеца, те гниели при най-ужасните условия, които можем да си представим. Докато стоях сред Фар Уест и си представях зрително онова, което е било тук някога, отворих своите Свети писания и прочетох раздел 119 на Учение и Завети. Това откровение било дадено чрез пророка Джозеф Смит във Фар Уест на 8 юли 1838 г. в разгара на тези гонения: „И това ще бъде началото на облагането с десятък на Моите люде. И след това, онези, които са били така обложени с десятък, ще плащат една десета от своя доход всяка година; и това ще бъде постоянен закон за тях завинаги, за Моето свято свещеничество, казва Гордън Б. Хинкли.”6 Помислих си, че законът за десятъка не би могъл да бъде приет от членовете на Църквата в по-несгодно време от тогава. Но те го приели и членовете започнали да живеят съгласно този нов закон във време, когато те губели своите притежания и в някои случаи даже своя живот. Докато бях във Фар Уест, аз придобих духовно свидетелство за закона за десятъка, което беше по-силно и по-дълбоко от когато и да било преди това. Бих искал да отправя думи на съвет към многото хиляди членове, които се присъединяват към Църквата днес в резултат на усърдните усилия на мисионерите. Упражннявайте вярата си. Плащайте своя десятък. Този закон може да е различен от онова, с което сте били привикнали преди вашето кръщение, но нищо, което правите като новообърнати във вярата, няма да ви подготви по-пълно да се радвате на чудесните благословии, които ви очакват - тъкмо храмовите благословии - от плащането на вашия десятък. И сега един кратък съвет към мисионерите. Учете вашите проучватели за десятъка по такъв начин, че те да придобият свидетелство за този чудесен принцип на Евангелието. Майката на Джозеф Ф. Смит била известна като „Вдовицата Смит”. Тя била вдовицата на Хайръм Смит, който претърпял мъченичество заедно с пророка Джозеф Смит. Веднъж тя укорила чиновника, отговарящ за десятъка, който казал, че поради своята бедност тя не би трябвало да плаща десятък. Тя казала: „Нима искаш да ме лишиш от благословия? Ако не плащам десятък, би трябвало да очаквам Господ да задържи благословиите си от мен. Плащам своя десятък не само защото това е Божий закон, но и защото очаквам благословия от това, че го правя. Като спазвам този и другите закони, очаквам да преуспея и да мога да осигурявам нужното за своето семейство.”7 Дали е преуспяла? Нейният син и нейният внук станали президенти на Църквата и сред нейните потомци днес има член на Кворума на дванадесетте апостоли и много забележителни църковни ръководители. Говорейки за майка си, президент Джозеф Ф. Смит веднъж казал, че тя плащала „десятък от своите овце и добитък, десетия фунт от своето масло, своето десето пиле, десетата част от своите яйца, десетата част от прасето, десетата част от телето, десетото конче - десет процента от всичко, което отглеждаше.”8 Веднъж учех за закона за десятъка група ръководители на Църквата от Африка. Един брат каза: „Старейшина Тинги, как мога да плащам десятък, като нямам никакъв доход?” Запитах и установих, че той има голямо семейство със седем или осем деца и че е безработен. Запитах го как храни семейството си. Той ми каза, че има малка градина и че отглежда гъски. Попитах: „Какво правят гъските?” Той отговори: „Снасят яйца”. Отговорих: „Какво би станало ако една сутрин намериш 10 гъши яйца в гнездата на твоите гъски?” В душата му просветна светлина. „Мога да взема едно яйце и да го занеса на моя президент на клон”, отговори той. Той разбра и стана човек, който плаща пълен десятък. Като плащаме и учим децата си да плащат десятък, ние изграждаме семейство, в което сключването и спазването на храмови завети е дълбоко вкоренено. Най-славните от всички благословии, които получаваме в този живот и във вечността, са благословиите, които идват от знанието, че семействата ни са запечатани заедно за вечността. Някои могат да открият днес, че се лишават от тези привилегии, като не съумяват да плащат десятък. За онези, които се намират в тази ситуация, моя съвет е да упражняват своята вяра и да изпитат Господ с това и да плащат своя десятък. Специален мир, който никой ум не може да схване, ще дойде при вас и при вашите семейства когато плащате пълен десятък. Ще откриете, че всички страхове, свързани с финансите и с грижата за самите вас и за вашите семейства, ще намалеят. Ще узнаете, че вашият небесен Отец ви обича. Благодарен съм, че моите родители ме учеха да плащам десятък. Давам своето смирено свидетелство, че плащането на десятък е истински принцип на Евангелието на Исус Христос. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Gospel Doctrine, 5th ed. (1939 г.), стр. 231. 2. Вж. Битие14:20. 3. Вж. Второзаконие 12:6. 4. Малахия 3:8, 10. 5. Марка 12:41-44. 6. Вж. У. и З. 119:3-4. 7. Gospel Doctrine, стр. 229. 8. Gospel Doctrine, стр. 229.