Да чувстваш любовта на Господ Бони Д. Паркин Общ президент на Обществото за взаимопомощ Ако можех да направя така, че само едно нещо да се случи на всяка жена в тази Църква, бих избрала това - да чувстват всекидневно любовта на Господ в своя живот. Братя и сестри, казано е: „За да търпите развитие, приветствайте възможността, която ще ви издигне над вашето всекидневно „аз”. Вярвам, че ще се развивам. Мога ли да изкажа нашите благодарности на сестра Смуут, сестра Дю и сестра Дженсън за огромната служба, която те извършиха за всички нас като членове на Църквата. Изказвам благодарността си на своите съветнички Кати и Ан за тяхната готовност да служат. Те са жени с вяра. В този ден съм толкова благодарна за своите майка и баща за напътствията, които ми даваха, за тяхната любов, за това, че ме научиха да се трудя. Аз умея да се трудя. Благодарна съм за своя съпруг. Джим е чудесен спътник. Обичам го и му блягодаря за подкрепата. Той е почтен човек. Благодарна съм за синовете си и техните съпруги, които им помогнаха да станат по-добри мъже. Благодарна съм за внуците си. Миналата вечер отидохме до дома на един от нашите синове, за да му кажем за това призование. Децата им вече бяха сложени да спят. Казах на Брет и Анджи: „Получих призование да бъда Общ президент на Обществото за взаимопомощ”. И Брет отвърна: „Ти? Президент на Обществото за взаимопомощ на цялата Църква?” Не са ли прекрасни вашите деца? Той изрече онова, което чувствах през последните няколко седмици. Когато вчера се прибрах у дома, бях получила факс от Белгия, от нашия син Дейвид и жена му Дженифър. Дейвид пишеше, „Майко, знам, че можеш да се справиш. Сигурно не помниш, но някога държеше на вратата на хладилника един стих, който гласеше: „. . . но аз и моят дом ще служим Господу” (Исус Навиев 24:15). Често отварях и затварях вратата на хладилника и знаех, че вие с татко наистина го мислите”, пишеше той. Толкова съм благодарна за нашите деца. Благодарна съм за жените от Църквата, които ме наставляваха, обичаха, учеха, които ми вярваха. Благодарна съм за мисионерите от Английска Южна Лондонска мисия за тяхната доброта, за начина, по който спазваха техните завети. Благодарна съм за британските светии, които ме обичаха и ми помогнаха да стана част от онази велика земя. Сега, братя и сестри, аз не зная защо бях призована, но зная, че бях призована. Обещавам ви своята любов, своята подкрепа, и ви моля да бъдете търпеливи, докато се уча. Приканвам младите жени на Църквата, къдетo и да сте, да се обърнете към Обществото за взаимопомощ и да знаете, че там сте нужни, че ние ви обичаме, че заедно можем да прекараме добре. Моля ви, елате и бъдете с нас. Както е писал за мормоните Уолас Стегнър, „Техните жени са невероятни”1 Такива са те и днес! Знам, че Господ обича жените от Църквата. Ако можех да направя така, че само едно нещо да се случи на всяка жена в тази Църква, бих избрала това - да чувстват всекидневно любовта на Господ в своя живот. Аз чувствах любовта на Господ в моя и съм толкова благодарна за това. Благодарна съм за покоя, който чувствах. Свидетелствам за моя Спасител Исус Христос. Аз знам, че Той живее. Чувствала съм Неговата любов. Усетила съм прошката Му. Мисля си за една сестра-мисионерка, която завършваше мисията си. В своето заключително свидетелствo тя каза: „Дойдох на мисия, за да може Небесният Отец да узнае, че Го обичам, да изразя признателността си към Него и да Му се отплатя”, и после добави, „Днес живея в по-голям дълг към Него, отколкото когато и да било преди моето идване”. Свидетелствам за силата на пророка на Бога, президент Гордън Б. Хинкли, и съм благодарна за него и неговата любов, и за всички пророци, които имаха вяра в мене. Свидетелствам за тези неща в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКА 1. The Gathering of Zion: The Story of the Mormon Trail (1964), 13.