Възможността да служим Старейшина Джерълд Н. Лунд Oт Седемдесетте След като поехме по тези пътеки, ние научихме колко истински милостив е Бог, колко дълбоко ни обича и колко съвършена е Неговата любов към нас След 34 години в Образователната система на Църквата жена ми и аз преди около три години решихме да се пенсионираме и да поемем по нова пътека в нашия живот. В онзи момент започнахме да правим планове. Сменихме си жилището, за да сме по-близо до своите деца и внуци. Аз започнах някои - както си мислех тогава - чудесни проекти. За някои си мислех, че са просто великолепни. И тогава дойде един от онези решаващи моменти в живота. На времето имахме привилегията да живеем от отсрещната страна на улицата със старейшина Енцио Ф. Буше, сега почетен Седемдесетник, и съпругата му. Един ден старейшина Буше преподаваше в нашия кворум на висшето свещеничество и цитира стих от книгата на Алма, където Алма бленува да има ангелски глас. Сетне Алма незабавно се покайва за тези си чувства и в стих 4 прави забележително изявление. Той препоръчва да бъдем внимателни по отношение на желанията си, понеже Господ ни дарява с желанията на нашите сърца. И малко след това идва едно твърдение, което за мене беше почти слисващо: „било къмто спасение, било къмто унищожение”. Бог ще ни въздаде, съгласно нашето желание, нещата, които желаем. (вж. Алма 29:1-5). Този ден си отидох у дома - и не че ми се стори, че някое мое желание е нередно - но в онзи момент си дадох сметка, че това са мои желания. В онзи ден започнах да се стремя да покажа на Господ, че онова, което се стремя да постигна, е да изпълня Неговите желания. Дори тогава - макар че наистина го мислех - си дадох сметка колко лесно е да се каже и колко трудно е да сe извърши това нещо. Както каза вчера старейшина Максуел, само когато искрено отдадем сърцата си на Бог, Той може да започне да ускорява очищението и освещението, и процеса на усъвършенстване (вж. Еламан 3:35). През следващите три години ние открихме, че Господ е направил да стъпим на пътека, различна от онази, която сме очаквали, и тази пътека е най-последната. Само преди един ден, след като президент Хинкли позвъни на мене и моята съпруга, четях книгата Второзаконие и в 12-та глава намерих един стих, който се оказа от голямо значение за мене. Той е във формата на заповед. Господ казва: „и да се веселиш пред Господа твоя Бог във всичко, на каквото туриш ръка” (Второзаконие 12:18). Ние сме благодарни за тази привилегия да се веселим пред Господа за тази нова възможност. След като поехме по тези пътеки, ние научихме колко истински милостив е Бог, колко дълбоко ни обича и колко съвършена е Неговата любов към нас. Когато бях на 16 години и все още недостатъчно умен да зная достатъчно, Духът докосна сърцето ми и аз осъзнах важността на жената, за която човек ще се ожени. Оттогава започнах да се моля Господ да намери за мене жена, която да бъде мой вечен спътник. Тези молитви получиха отговор и всичко това, на което сега се радва нашето семейство, с деца и внуци, до голяма степен е нейна заслуга. Научих, че Исус е нашият Христос, че милостта Му и тази на Неговия Отец са безпределни и никога не свършват, дори когато не ги заслужаваме. Винаги съм обичал пророка Джозеф Смит, но за мене беше привилегия да прекарам почти 10 години в интензивно и екстензивно изучаване на неговия живот, писания и поучения, както и на онези, които са го познавали и обичали, и аз разбрах, че той е пророк на пророците, някой, който е бил достоен да осъществи Възстановяването в тази последна велика диспенсация. И научих с голяма сила, че ключовете, възстановени от него, са достигнали невредими до днес, и сега се държат от нашия жив пророк Гордън Б. Хинкли. Отново, да се радваме на тази възможност да служим. Ние сме дълбоко смирени и великодушно удостоени с тази чест, и аз оставям това свидетелство пред вас в името на Исус Христос, амин.