Мирните неща на царството Старейшина М. Ръсел Балард От Кворума на дванадесетте апостоли Мир-истински мир, изпълващ душата ви до самата сърцевина на вашето същество, идва само във и чрез вяра в Господ Исус Христос. Братя и сестри, мога ли в полза на всички нас, да изразя благодарност към президентството на Обществото за взаимопомощ и техния съвет, които ни служиха толкова добре и бяха току-що освободени. Още веднъж се приближаваме към края на една възвисяваща и вдъхновяваща обща конференция. Винаги се чувствам изпълнен с енергия и просветление през тези чудни дни на обучение и свидетелства. Знам, че повечето от вас се чувстват по-същия начин. Може би това, което чувстваме по време на конференцията, е подобно на чувството, преживяно от най-ранните ученици на Спасителя, докато Го следвали от място на място, за да Го чуят как поучава на благата вест - Неговото Eвангелие. В много отношения, това били обезсърчаващи дни за чедата Израилеви. Трудейки се под игото на Римската империя, те копнеели за свобода и мир. Очаквали Месията и били сигурни, че той ще дойде и ще ги освободи от физическото и политическо подтисничество. И някои откликнали на Евангелието на Исус Христос за щастие и мир, въпреки че все още не оценявaли всички Негови духовни измерения. В един определен ден в началото на смъртното служение на Господ, голямо множество Го последвало до Галилейското езеро, и се заблъскали около Него, докато Той стоял на брега. „Така . . . Той влезе в една ладия и седеше на езерото; цялото множество беше на сушата край езерото. И ги поучаваше с много притчи” (Марка 4:1-2). Велики и чудесни неща били преподадени този ден, включително и притчата за сеяча (Вж. Марка 4:3-20). В края на деня, изпълнен с поучения и напътствия, Господ предложил на Своите ученици да преминат на другия бряг на Галилейското езеро. Докато плавали същата нощ, „се дига голяма ветрена буря и вълните се нахвърлиха върху ладията, тъй че тя се пълнеше с вода А той беше на задната част заспал на възглавница; и те Го събудиха като казаха: Учителю! Нима не те е грижа, че загиваме? И Той се събуди смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни. И вятърът престана и настана голяма тишина” (Марка 4:37-39). Можете ли да си представите, какво са си помислили апостолите, като видели как всички природни стихии - вятърът, дъждът и морето - се подчинили на кротката заповед на техния Учител? Въпреки че били призовани наскоро в святото апостолство, те Го познавали и Го обичали и вярвали в Него. Оставили своята работа и своите семейства, за да Го последват. За относително кратък период от време те Го били чули да учи на невероятни неща, и Го били видели да извършва могъщи чудеса. Но това било отвъд тяхното разбиране и погледът на лицата им, трябва да го е показвал. „И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра? И по-голям страх ги обзе и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?” (Марка 4:40-41). В размирни и понякога страшни времена, обещанието на Спасителя за безкраен и вечен мир отеква със специална сила за нас, точно както Неговата способност да успокои бурните вълни трябва да е имало дълбок ефект върху тези, които били с него в Галилейското езеро през онази бурна нощ преди толкова много години. Както е имало между онези, които живеели по времето на Неговото смъртно служение, така има и между нас някои хора, които търсят физически мир и просперитет като знаци за чудната сила на Спасителя. Понякога не успяваме да разберем, че вечният мир, който ни обещава Исус е вътрешен мир, роден с вяра, подсилен със свидетелство, подхранен с любов и изразен чрез непрестанно послушание и покаяние. Това е мир на духа, който ехти в сърцето и душата. Ако някой истински познае и преживее този вътрешен мир, не трябва да се страхува от светските разногласия или несъгласия. Човек знае дълбоко в себе си, че всичко е наред що се отнася до важните неща. Както президент Хинкли посъветва братята снощи, в греха няма мир. Може да има удобство, известност, слава и дори просперитет, но няма мир. „Нечестието никога не е било щастие” (Алма 41:10). Човек не може да има мир, ако живее живот, който не е в хармония с истините, дадени чрез откровение. Няма мир в това да бъдеш подъл или заядлив. Няма мир във вулгарността, в безразборността на интимните връзки или в снизходителността към греха. Няма мир в пристрастеността към наркотиците, алкохола или порнографията. Няма мир, когато оскърбяваме другите по някакъв начин, дали емоционално, физически или сексуално, защото онези, които са вършили безчестие ще останат в умствен и духовен смут, докато не дойдат при Христос с пълно смирение и търсещи прошка с пълно покаяние. В едно или друго време всеки копнее за „Божия мир, който никой ум не може да схване” (Филипяните 4:7). Този мир за нашите разтревожени сърца идва при нас, само когато следваме Светлината на Христос, която е „дадена на всеки човек, за да може да различава доброто от злото” (Мороний 7:16), която ни кара да се покаем за греховете си и да търсим прошка. Всички ние искаме да узнаем за „мирните неща на царството” (вж. У. и З. 36:2), и да вкусим „плода на правдата”, който се „сее с мир от миротворците.” (Яковово 3:18). Във всеки дом, квартал и общност ние трябва да се борим за мир, и никога да не участваме в предизвикване на спорове и разделения. В течение на цялата история в Светите писания, Господ е обещавал мир на Неговите последователи. Псалмистът е написал: „Господ ще благослови людете Си с мир”(Псалми 29:11). Исаия нарекъл Спасителя „Княз на мира” (Исаия 9:6). Нефи предвидил деня, когато сред неговите потомци „Синът на Праведността ще им се яви; и ще ги изцели и те ще имат мир в Него” (2 Нефи 26:9). Само часове преди да започне този славен и в същото време ужасен процес на Единението, Господ Исус Христос дава това важно обещание на Неговите апостоли: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам” (Иоана 14:27). Дали е обещавал на Своите възлюбени спътници този мир, който признава светът - сигурност, безопасност, липса на раздори и горести? Разбира се историческите летописи показват обратното. Онези първи апостоли преживели много изпитания и преследвания през остатъка oт живота си, поради което Господ добавя това прозрение в обещанието Си: „Аз давам не както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои” (Иоана 14:27). „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте; Аз победих света” (Иоана 16:33, ударението добавено). Мир-истински мир, изпълващ душата ви до самата сърцевина на вашето същество, идва само във и чрез вяра в Господ Исус Христос. Когато тази ценна истина бъде открита и евангелските принципи бъдат разбрани и приложени, велик мир може да пречисти сърцата и душите на чедата на Небесния Отец. Спасителят казва чрез Джозеф Смит, „Който върши делата на праведността, ще получи своята награда, сиреч мир в този свят и вечен живот в света, който идва” (вж. У. и З. 59:23). Понякога е удивително да видим разликата, която може да донесе този мир в хората, които го приемат. Докато бях президент на Мисията в Торонто, Канада, преди много години, нашите мисионери започнаха да учат едно семейство, което беше в духовна тъмнина. Те бяха бедни, необразовани и техният външен вид отразяваше липсата на разбиране или грижа за нормална хигиена и поддържане на външния вид. Но те бяха добри, честни хора - сред „най-честните по сърце”, за каквито винаги се молим да бъдат намерени от мисионерите. И тези хора се отзоваха духовно, тъй като чувстваха за пръв път в живота си мирът, който предлага Евангелието. Когато научихме, че ще се кръстят, сестра Балард и аз посетихме службата за кръщението. Стоях до епископа на района, когато семейството пристигна. Честна дума, трябва да кажа, че те бяха интересна гледкa. Изглеждаха запуснати, мръсни и малко развлечени. Понеже епископът беше извън града за известно време, той не се беше запознал с най-новите членове в неговия район; така че първото впечатление беше най-малкото невпечатляващо. Докато се отдалечаваха, си помислих, че мога да усетя как краката му се подкосиха. Поставих ръката си около този добър епископ, за го подкрепя физически и духовно. Хрумна ми да му кажа: „Епископе, не е ли прекрасно? От тях ще направим добри светии от последните дни!” Той ме погледна и се усмихна. Просто не можех да разбера защо се усмихва - дали защото беше съгласен с мен или защото си помисли, че съм просто още един прекалено ентусиазиран мисионер. Службата за кръщението продължи и семейството беше кръстено. На следващия ден решихме да посетим района, за да се уверим, че семейството ще бъде добре прието, когато дойде на събранията като нови членове на Църквата. Когато семейството дойде в залата за вземане на причастието, аз стоях на амвона до епископа. Бащата носеше чиста, бяла риза. Не беше достатъчно широка за него, за да закопчае най-горното копче при врата, и той носеше вратовръзка, която си смомням, че бях виждал на някой от моите старейшини. Но лицето му грееше от щастие и мир. Майката и дъщерята, изглеждаха точно като че ли са преобразени от предния ден. Роклите им не бяха модни, но бяха чисти и хубави. Те имаха същото евангелско излъчване. Малките момчета носеха бели ризи, които бяха няколко номера по-големи, дори и с навити ръкави. Носеха вратовръзки, които висяха чак до колената им. Беше очевидно, че мисионерите са използвали своите бели ризи и вратовръзки за тези малки момчета, така че да могат да дойдат на събрание за вземане на причастието подходящо облечени. Те седнаха при мисионерите си, и светлината на Евангелието буквално грееше от тях. Алма описва това като „получили [Божия] образ на лицето си.”(вж. Алма 5:14). Аз се наведох към епископа и му казах: „Виждаш ли? Ще направим светии от тях”. Разбира се бързото физическо преобразуване беше просто повърхностно, когато го сравним с поразяващата по-значителна промяна, която се случи в това семейство, когато Евангелието напълно влезе в сърцата и живота им. Чрез обучението от мисионерите и последвалото приобщаване от страна на техния добър епископ и на членовете на района, цялото това семейство излезе от духовна тъмнина и влезе в светлината на Евангелието и истината. В тази светлина семейството беше стоплено, освежено и възродено чрез мира, който идва от знанието, че Господ Исус Христос живее. Светлината на възстановените на земята евангелски истини, чрез Пророка Джозеф Смит, започнаха да показват на това семейство пътя към храма, където една година по-късно те получиха своите вечни благословии. Отново цитирам пророчествата на Исаия: „Всичките ти чада ще бъдат научени от Господа; И голям ще бъде мирът на чадата ти” (Исаия 54:13). След като веднъж сме пробвали от сладкия плод на Божия мир, ние естествено сме склонни да го споделим с другите. Франциск от Асизи, известен като „почитателят на Сътворението”, живял по-голямата част от живота си, като служел на бедните и нужаещите се, които били около него, включително и на животните. Мирът, който намерил в своята служба му давал сили, и го карал да копнее да прегърне и другите с него. Той написал: Господи, направи ме инструмент на Твоя мир; Там, където има омраза, нека да посея любов; Там, където има наранявания - прошка; Там където има съмнение - вяра; Там където има отчаяние - надежда; Там където има тъмнина - светлина; Там където има тъга - радост; О, Божествени Господарю, дари ме да не търся толкова Да бъда утешаван, колкото утеха да давам; Да бъда разбиран, колкото да разбирам; Да бъда обичан, колкото да обичам; Защото когато даваме получаваме; Когато прощаваме ни се прощава; И като умираме, се раждаме за живот вечен. По не един повод Господ карал Неговите последователи да бъдат „миротворци”, като им обещавал, че такива „ще бъдат наречени Божии чеда” (Матея 5:9). Тази идея е втъкана в Светите писания, създавайки картина на мир съставена от притчи и провъзгласявания: „Спогаждай се с противника си” (Матея 5:25). „Обичайте неприятелите си” (Матея 5:44). „Не съдете” (Матея 5:25). „Да възлюбиш ближния като себе си” (Матея 22:39). „Не съдете” (Лука 6:37). „Прощавайте” (Лука 6:37). „Да се любите един другиго” (Иоана 13:34). Това са няколко напътствия из Светите писания, ясно показващи, че не трябва да пазим Божия мир само за себе си. По-скоро трябва да го споделим щедро с нашите семейства, приятели и oбкръжение. Той трябва да бъде споделян, както в Църквата, така и с онези, които не са членове на Църквата. Макар, че другите около нас може да не изберат да вкусят от сладостта и мира на пълнотата на възстановеното Евангелие, те със сигурност ще бъдат благословени, като го видят в нашия живот и почувстват мира на Евангелието в наше присъствие. Посланието за мир ще расте и ще се разширява чрез нашия пример. „Живейте в мир”, казва апостол Павел, „и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас” (2 Кор. 13:11). Благодарен съм, че мога да свидетелствам пред вас, че Исус е Христос и че Той е Сина Божий и като Го следваме с вяра и доверие, всички можем да намерим сладкия вътрешен мир, който ни предлага Евангелието, по начина, по който ни учиха на него така красиво по време на тази конференция. За това свидетелствам смирено, в името на Исус Христос, амин.