Отправили поглед към Христа Президент Гордън Б. Хинкли Като полярна звезда на небето . . . стои Изкупителят на света, Синът Божий, сигурно и уверено като котва на нашия безсмъртен живот. Мои възлюбени братя и сестри, аз също бих желал да изразя дълбоката си благодарност за огромната служба на сестрите Смуут, Дженсън, Дю и на техния съвет, които служиха толкова вярно и добре в тази велика и огромна по размер организация за жени. Това е едно прекрасно общество, наброяващо 4 900 000 жени. Аз мисля, че по целия свят няма друго подобно на него и то докосва по такъв прекрасен начин живота на жените навсякъде по света. Благодаря ви, скъпи сестри, за това което сте направили. Приветстваме вас, сестра Паркин, и вашите съветнички, и съвета който ще подберете. Към края сме на тази велика конференция. Насладихме се на прекрасно угощение на Господната трапеза. Бяхме учени на Неговите пътища съгласно Неговия модел. Всеки от нас би трябвало да е малко по-добре благодарение на това богато преживяване. Иначе, събирането ни би било в голяма степен безсмислено. След като завърша, Хорът ще изпълни: Остани с мен, залез е. Денят приключи; Сенките на ноща са тук; Дошла е ноща. Остани у дома и в сърцто ми бъди като канен гост. О, Спасителю, остани със мен тази нощ, Залез е. („Abide with Me; ‘Tis Eventide,” Hymns, no. 165). Думите на този Химн доста добре обобщават чувствата в нашите сърца, преди да се отправим към домовете си. Нека Духът на нашия Господ ни придружава и остане с нас. Не знаем какво ни очаква в бъдещето. Не знаем какво ще ни предложат идните дни. Живеем в един свят на несигурност. За някои ще има големи постижения. За други - разочарования. За някои ще има много радост, щастие, добро здраве и охолен живот. За други, може би, болести и известна доза скръб. Не знаем. Но едно нещо знаем със сигурност. Като полярна звезда на небето, независимо от предстоящото бъдеще, стои Изкупителят на света, Синът Божий, сигурно и уверено като котва на нашия безсмъртен живот. Той е спасителната ни канара, нашата сила, нашата утеха, самият център на нашата вяра. В добри и лоши времена се обръщаме към Него и Той е там, за да ни увери и да ни се усмихне. Той е в центъра на нашето поклонение. Той е Синът на живия Бог, Първородният на Отца, Единородният в плътта, Който напусна царските покои във висините, за да бъде роден като смъртен сред най-скромни обстоятелства. За самотността на Своя живот Той казва: „Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони” (Матея 8:20). Той „обикаляше да прави благодеяния” (Деянията 10:38). Той беше чудотворец. Протягаше ръка на изпадналите в беда. Той изцеряваше болни и вдигаше мъртви. При все това, въпреки всичката любов, която донесе на света, „Той беше презрен и отхвърлен от човеците; Човек на скърби и навикнал на печал. . . Презрен бе, и за нищо Го не счетохме” (Исаия 53:3). Отправили поглед към неповторимия Му живот и казваме заедно с пророк Исаия: „Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари. . . Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме” (Исаия 53:4-5). Когато великата Война на Небесата се водила, Луцифер, Синът на Зората, излязал с план, който бил отхвърлен. Отецът на всички нас, с цялата си любов към нас - Неговите деца - предложил по-добър план, при който ще имаме правото да избираме пътя на нашия живот. Неговият Първороден Син, нашият по-голям Брат, бил ключът към този план. Хората щели да имат своето право на избор, и отговорността щяла да съпровожда свободата на избор. Човекът щял да върви в пътищата на света, да греши и да се препъва. Но Синът Божий щял да вземе върху Си плът, за да принесе Себе си в жертва, и да извърши Единение за греховете на всички човеци. Чрез неизразими страдания Той щял да стане великият Изкупител, Спасителят на цялото човечество. Разбирайки в някаква степен смисъла на този несравним дар, този прекрасен дар на Изкуплението, ние се прекланяме в благоговейна любов пред Него. Като Църква имаме критици, дори много. Те казват, че не вярваме в традиционния за християнството Христос. Има известно основание в онова, което казват. Нашата вяра, нашето познание не се основава на древна традиция, на веруя, които са дошли от ограниченото разбиране и от почти безкрайните дискусии между човеците, опитващи се да достигнат до дефиниция за възкръсналия Христос. Нашата вяра, нашето познание идва от свидетелството на един пророк в тази диспенсация, който видял пред себе си Великия Бог на Вселената и Неговия Възлюбен Син - Възкръсналият Господ Исус Христос. Те му говорили. Той говорил с Тях. Той свидетелствал открито, ясно и без да се притеснява за това велико видение. То било видение на Всемогъщия и на Спасителя на света, по-величествено от способността ни да разберем, но сигурно и недвусмислено в знанието, което донесло. Въз основа на това знание, вкоренено дълбоко в съвременните откровения, ние съгласно думите на Нефи „говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа и пишем според пророчествата ни, та [ние и] децата ни да знаят към кой източник да се [обърнем] за опрощение на греховете [ни]” (2 Нефи 25:26). И така, мои братя и сестри, докато ви казваме „довиждане” до следващият път, повтаряме своето твърдо и трайно свидетелство. И го правим като личности (предпочитам: хора) с твърдо и сигурно знание. Както многократно съм казвал и преди, и както сега отново ще кажа, знам, че Бог, нашият Вечен Отец живее. Той е Великият Бог на Вселената. Той е Бащата на нашите духове, с Когото можем да говорим в молитва. Знам, че Исус Христос е Неговият Единороден Син, Изкупителят на света, Който даде собственият Си живот, за да имаме вечен живот, и Който управлява и царува със Своя Отец. Знам, че Те са отделни личности, самостоятелни и различни един от друг, и въпреки това еднакви като образ, същност и цел. Знам, че делото на Всемогъщия е „да осъществи безсмъртието и вечния живот на човека” (Моисей 1:39). Знам, че Джозеф Смит е бил пророк, великият пророк на тази диспенсация, посредством когото са дошли тези истини. Знам, че тази Църква е дело Божие, председателствана и напътствана от Исус Христос, Чието Свято име тя носи. Тържествено свидетелствам за тези неща като оставям с вас, мои скъпи братя и сестри, любовта и благословията си, в свещеното име на Исус Христос, амин. Бог да бъде с вас до следващата ни среща.