Пътеката към съвършенството Президент Toмас С. Moнсън Първи съветник в Първото Президентство Да бъдете с вашия живот пример за четири проверени, специални добродетели: отношение на благодарност, желание да се учим, преданост към дисциплината и готовност да работим. Президентството на нашите Млади жени досега се справя отлично, нали? Аз подкрепям и одобрявам всичко, коeто чухте от тези блестящи жени днес. Те са истински служителки на нашия Небесен Отец и представиха Неговото свято слово. „Щастието,” беше написал пророкът Джозеф Смит, „е целта и смисълът на нашия живот и би било неговата крайна точка, ако следваме пътеката, която води към него, a тази пътека е добродетел, правда, вярност, святост и спазване на всичките Божи заповеди.”1 Но как човек намира тази пътека, нещо повече, как той да следва тази пътека, водеща към съвършенството? В класическата приказка на Луис Карол Aлиса в Страната на чудесата Aлиса се озовава на един кръстопът с две пътеки и двете продължаващи напред, но в разни посоки. Тя е посрещната от Чеширския Котарак, когото попитала „Коя пътека да хвана”? Котаракът отвърнал, „Зависи къде искаш да отидеш. Ако не знаеш къде искаш да отидеш, няма особено значение коя пътека ще избереш!”2 За разлика от Aлиса, всеки от вас знае къде иска да отиде. И има значение коя пътека ще хванете, защото пътят, който следвате в този живот, определя пътя, който ще следвате в следващия. В една весела балада, популярна преди доста много години, имаше следния провокационен стих: „Ако желанието може да направи това, просто си го пожелай и грижите ще избягат далеч.” Друга формула на провала се съдържа в една по-скорошна песен: „Не се безпокой, бъди щастлив!”. Темата ни за тази вечер, „Стойте на свети места,” е по-подходяща. Аз много ценя стиховете, които следват: „Стойте на свети места и бъдете непоколебими.”3 Президент Джордж Албърт Смит, осмият президент на Църквата, настояваше: „Нeка застанем здраво на правия път, който води към щастието и небесното царство, но не само от време на време, а всеки ден и всеки час, защото ако заставаме откъм страната на Господ, ако оставаме винаги под влиянието на нашия Небесен Отец, дори нечестивият няма да успее да ни изкуши. Но ако навлезем на негов (на дявола) терен, . . . ще бъдем нещастни и това нещастие ще се усилва с отминаващите години, освен ако не се покаем за греховете си и не се обърнем към Господ.”4 Когато говоря на младите мъже от Аароновото свещеничество, често цитирам съвета на един баща към скъпия му син: „Ако някога се озовеш в неправедна ситуация, в която не е трябвало да се забъркваш - тръгни си веднага!” Същото важи и за вас, млади жени, тук в центъра за конференции, и за вас, събраните в домовете за събрания по целия свят. Винаги съм имал чувството, че ако говорим общи неща, рядко ще имаме успех. Но ако говорим конкретно, рядко можем да се провалим. Поради това, настоявам да бъдете с вашия живот пример за четири проверени, специални добродетели. Te са: 1. Отношение на благодарност, 2. Желание да се учим, 3. Преданост към дисциплината и 4. Готовност да работим. Първо, отношението на благодарност. В Евангелието от Лука, глава 17, четем за случката с 10-те прокажени. Докато пътувал към Ерусалим, Спасителят минал през Галилея и Самария и влязъл в едно село, където в покрайнините Го срещнали 10 прокажени, принудени поради болестта си да живеят отделно от останалите. Като се спрели отдалече, те извикали: „Исусе, наставниче, смили се над нас!” Изпълнен с милост и любов към тях, Спасителят рекъл: „Идете, покажете се на свещениците”, и като отишли, открили, че са оздравели. Писанията казват „Един от тях, като виде, че изцеле, върна се и със силен глас славеше Бога, и падна ничком на нозете на Исуса, и Му благодареше. И той беше самарянин”. Спасителят отвърнал, „Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата? Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?” И рече му: Стани и си иди, твоята вяра те изцели.”5 Чрез божествената намеса прокажените били опазени от жестока бавна смърт, бил продължен животът им. Изразената благодарност на единия спечелила благословиите на Бога, неблагодарността на деветима - Неговото разочарование. Днешните зарази са като някогашната проказа. Те бавно убиват, те омаломощават, те разрушават. Можем да ги срещнем навсякъде. Няма граници за проникващата им мощ. Познаваме ги като егоизъм, алчност, робуване на слабостите, жестокост и престълнения - да изброим само няколко. На една регионална конференция президент Гордън Б. Хинкли заяви: „Живеем в свят с толкова разврат. Той е навсякъде. По улиците. По телевизията. В книгите и списанията. Той е като потоп от гадна, мръсна, низка помия, която поглъща света. Трябва да се изправим над него. . . Светът губи своите морални стандарти. Това може да донесе единствено нещастие. Пътят към щастието лежи в здравия семеен живот и спазване на моралните стандарти, ценността които бе доказана през столетията на времето”.6 Ако следваме съвета на президент Хинкли, можем да превърнем пребиваването си на този свят в прекрасно време за живот. Възможностите ни са безгранични. Има толкова праведни неща - учители, които преподават, приятели, които помагат, бракове, които успяват и родители, които се жертват. Бъдете благодарни за своята майка, за своя баща, за вашето семейство и приятели. Изразявайте благодарността си за вашите учителки на Младите жени. Те ви обичат, те се молят за вас, те ви служат. Вие сте особено скъпоценни за тях и за вашия Небесен Отец. Той чува молитвите ви. Той простира над вас Своя мир и Своята любов. Стойте близо до Него и Неговия Син, и вие няма да сте самотни. Второ, желание да се учим. Апостол Павел е казал на Тимотея: „Никой да не презира твоята младост, но бъди на вярващите пример. . .”7 Президент Стивън Л. Ричърдс, който беше съветник в Първото Президентство преди много години, беше голям мислител. Той казваше: „Вярата и съмнението не могат да съществуват в един ум по едно и също време, защото едното пропъжда другото”. Моят съвет е да търсите вярата и да пропъждате съмнението. Господ съветва: „. . . да, търсете в най-добрите книги словата на мъдростта; търсете знанието чрез учение, и също чрез вяра.”8 Можем да намерим истината в светите писания, в ученията на пророците, в напътствията на на нашите родители и във вдъхновенията, които идват до нас, когато коленичим и молим помощ от Бога. Трябва да бъдем верни на своите идеали, защото те са като звездите: не можете да ги пипнете с ръка, но като ги следвате, ще стигнете целта си.9 Mногo от вашите учителки присъстват тук с вас тази вечер. Вярвам, че всяка учителка подхожда на описанието, написано от някой: „Тя създаваше в класната си стая атмосфера, където топлотата и благосклонното възприемане упражняваха благотворното си влияние над учениците, където растежът и учението, възвисяването на въображението и на духа на младежите бяха гарантирани.”10 Tрето, нека обсъдим предаността към дисциплината. Нашият Небесен Отец е дал на всеки от нас силата да мисли, да разсъждава и да преценява. С такава мощ самодисциплината се превръща в необходимост. Всеки от нас има правото да взема решения. Ще попитате: „Нима решенията са толкова важни?” Заявявам ви, решенията определят съдбата. Не можете да вземете вечно решение без вечни последици. Нека ви дам една проста формула, с която да измерите изборите, стоящи пред вас. Тя се помни лесно: „Не може да сте прави, ако вършите грях; не може да бъркате, ако постъпвате праведно”. Вашето собствено съзнание ви предупреждава като приятел винаги, преди да ви накаже като съдия. Господ в откровението чрез пророка Джозеф Смит съветва: „което не назидава, не е от Бога, а е тъмнина. Което е от Бога, то е светлина.” 11 Някои неразумни хора обръщат гръб на Божествената истина и следват съблазните на капризната мода, изкушенията на измамната популярност и тръпката на момента. Нужна е смелост, за да мислиш праведно, да избираш праведно и да постъпваш праведно, защото такова поведение рядко и най често никога, не може да бъде лесно за спазване. Борбата за самодисциплина може да ви остави понатъртени и поочукани, но при всички случаи по-добри хора. Самодисциплината e често суров процес. Мнозина от нас напразно очакват тя да се постигне без усилия и без мъка. Ако ни сполетят временни неуспехи, значителна част от борбата ни за самодисциплина ще бъде решимостта и смелостта да опитате отново. Mои скъпи по-малки сестри, не познавам по-искрено описание за вас от онова, изразено от Първото Президенство на 6 април 1942 г.: „Колко славна и близка до ангелите е младостта, която е чиста. Тази младост носи неизказана радост тука и вечно щастие в другия живот.” 12 Вечният живот в Царството на нашия Отец е вашата цел и със сигурност ще се изисква самодисциплина за постигането й. Накрая, нека всеки от нас възпита у себе си готовност да работим. Президент Дж. Рубън Кларк, преди много години съветник в Първото Президентство, е казал: „Вярвам, че сме тук за да работим, и съм убеден, че няма как да избягаме от това. Мисля, че няма да съумеем много скоро да приемем тази мисъл с душите и цялото си същество. Трябва да се трудим задължително, ако искаме да успеем или да напреднем и се развиваме. Друг начин няма.”13 „Дай рамо на колелото, бутай дружно”14 не е просто един стих в известния химн; това е призив за работа. Може би един пример ще е от полза. Отлагането е истинска кражба на време - особено когато става дума за откровено тежка работа. Говоря за нуждата да се учим прилежно, когато се готвим за тестовете в училище, както и за тестовете на живота. Познавам една студентка, която бе така заета с удоволствията на студентския живот, че отложи подготовката на един изпит. Вечерта преди изпита тя си даде сметка, че е късно и че не е готова. Какво е по-важно, разсъждаваше тя, здравето ми, което изисква да се наспя или черната работа по ученето? Вероятно отгатвате резултата. Сънят победи, учeнето пропадна и тестът й бе лична катастрофа. Ние трябва да работим. Това, прочее, е предложената формула: 1. Поведение на благодарност, 2. Желание да се учим, 3. Преданост към дисциплината и 4. Готовност да работим. В живота на всеки идват моменти на отчаяние и нужда от напътствие от божествен източник - дори неизказана молба за помощ. С цялото си сърце и душа свидетелствам пред вас, че Небесният Отец ви обича, мисли за вас и не ще ви изостави. Нека илюстрирам това с един личен и ценен опит. В продължение на много години дългът ме прати в една част на Германия, зад онова, което се наричаше „желязната завеса”. Хората, които живееха под комунистическия контрол в тази част на Германия, бяха загубили почти всички свободи. Всички дейности на младежта бяха забранени, всички действия се наблюдаваха и контролираха. Скоро след като поех отговорностите за този район, присъствах на най-вдъхновяващата конференция, проведена в тази част на Германия. След вдъхновяващи песни и речи почувствах желание да се срещна със скъпоценната група млади хора извън старата сграда. Те бяха сравнително малко на брой, но слушаха всяка дума, казана от мене. Всички те изпитваха глад за слово и напътствие от някой Господен апостол. Преди да замина за тази конференция, още в Съединените щати, имах подтика да купя няколко кутии с дъвка. Купих три вида: люта мента, мента и плодова. Сега, в края на това събиране на младежите, грижливо разпределих на всеки от тях по две дъвки - нещо, което те никога не бяха опитвали преди това. Младежите приеха подаръците ми с радост. Годините минаваха. Върнах се в Дрезден - градът на някогашната конференция. Там вече имахме домове за събрания, хората имаха свобода. Те имаха храм. Германия повече не беше разделена от политически граници, а беше станала една нация. Някогашните младежи бяха възрастни, вече със свои собствени деца. След една голяма и вдъхновена конференция една майка, придружена от дъщеря си, ме потърси и поиска да говори с мен. Дъщерята, приблизително на ваша възраст, която говореше малко английски, ми каза, „Президент Монсън, спомняте ли си краткото събиране преди много години след една районна конференция, където вие дадохте на всяко момче и момиче по две дъвки”? Отговорих, „О, да, със сигурност го помня”. Тя продължи, „Моята майка бе една от тези, които получиха този подарък. Тя ми разказа, че разделила едната дъвка на малки парченца. Казваше ми колко сладка на вкус и колко драгоценна била тя за нея”. След това, под одобрителната усмивка на скъпата си майка тя ми подаде една малка кутийка. Когато я отворих, намерих вътре другата дъвка, все още в оригиналната си опаковка след близо 20 години. Тогава момичето ми каза: „Моята майка и аз желаем да ви подарим това”. Последваха сълзи, последваха прегръдки. После майката ми каза: „Преди да дойдете на нашата конференция преди толкова много години, аз се помолих на нашия Небесен Отец да ми даде знак, че наистина се грижи за мене. Запазих този подърк, за да мога да си спомням и да науча дъщеря си, че Небесният Отец винаги чува нашите молитви”. Аз държа пред вас тази вечер този дар - тъкмо символ на вярата, потвърждение на небесната помощ, която нашият Отец и Неговият Син Исус Христос ще ви оказват. В навечерието на тази Пасха нека мислите ни се обърнат към Него, Който извърши Единение за нашите грехове, Който ни посочи пътя към небето и как да се молим, и Който ни показа чрез Своите собствени действия как можем да направим същото. Роден в обор, залюлян в ясла, този Син Божи - Господ Исус Христос - призовава всеки един от нас да Го следва. О, сладка радост, що иде от стиха „Спасителят живее, знам”15. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Teachings of the Prophet Joseph Smith, изд. Джозеф Фийлдинг Смит (1970), стр. 255-256. 2. По Луис Карол, Aлиса в Страната на чудесата (1992), стр.76. 3. Виж У. и З. 87:8. 4. Conference Report, април 1944 г., 31-32. 5. Лука 17:11-19. 6. Регионална конференция Берлин, Германия, 16 юни 1996 г. 7. 1 Tимотея 4:12. 8. Виж У. и З. 88:118. 9. Виж Карл Шулц, 1859 г., Familiar Quotations, John Bartlett, 15-то изд., 1980 г., стр. 602. 10. Из „Grand Street Boys Club and Foundation”, цитирано в New York Times. 11. Виж У. и З. 50:23-24. 12. По Джеймз Р. Кларк, Messages of the First Presidency of the Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, 6 тома, (1965-1975), 6:150. 13. Дж. Рубeн Кларк младши, Work - Work Always! годишни речи на университета „Бригъм Йънг”, 25 May 1960 г., 4. 14. Уил Л. Томсън, Hymns of The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, № 252. 15. Самюъл Медли, Химни и детски песни, стр.38.