„Дойдете след Мене” Старейшина Джозеф Б. Уъртлин От Кворума на дванадесетте апостоли Онези, които с вяра оставят своите мрежи и последват Спасителя, ще изпитат радост, каквато човешкият разум не може да обхване. Преди да получат призоваването, те били рибари. Както хвърляли своите мрежи в Галилейското езеро, Петър и Андрей се спрели, когато Исус се приближил, погледнал в очите им и изрекъл простите думи „Дойдете след Мене”. Матей пише, че двамата рибари „веднага оставиха мрежите и отидоха след Него”. Тогава Синът Човешки се приближил до двама други рибари, които били в кораб заедно с баща си и поправяли своите мрежи. Исус ги извикал „и те [Яков и Иоан] на часа оставиха ладията и баща си, и отидоха след [Господ]”.1 Дали сте се чудили някога, как ли трябва да се е живеело в дните на Спасителя? Ако бяхте там, дали бихте обърнали внимание на Неговия призив: „Дойди след Мене!”? Може би по-реалистичният въпрос би бил: „Ако Спасителят ви призовеше днес, бихте ли били също така готови да изоставите своите мрежи и да Го последвате?” Уверен съм, че мнозина биха го направили. Но за някои хора, това може да не бъде лесно решение. Някои са открили, че по природа мрежите не са нещо, което така лесно се изоставя. Мрежите имат много размери и форми. Мрежите, които Петър, Андрей, Яков и Иоан изоставили, били осезаеми предмети - средства, които им помагали да си изкарат прехраната. Понякога мислим за тези мъже като за скромни рибари, които не пожертвали много, когато изоставили мрежите си, за да последват Спасителя. Напротив, както Старейшина Джеймс Е. Талмидж отбелязва в своята книга „Исус Христос”, Петър, Андрей, Яков и Иоан били партньори в процъфтяваща стопанска дейност. Те „имали свои кораби и наемали на работа и други хора”. Според старейшина Талмидж, Симон Петър бил „материално заможен и кoгaто казал веднаж, че е изоставил всичко, за да тръгне след Исус, Господ не отрекъл, че жертвата на материални притежания от страна на Петър е била . . . голяма.”2 По-късно мрежата на богатството оплела един богат младеж, който претендирал, че се покорявал на всичките заповеди от младостта си. Когато попитал Спасителя какво още трябва да направи, за да има вечен живот, Учителят казал: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай”. Когато младият мъж чул това „отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот”.3 Мрежите най-общо се определят като средства за улавяне на нещо. В един по-тесен, но по-важен смисъл, можем да определим мрежата като всяко нещо, което ни съблазнява или ни пречи да последваме призива на Исус Христос, Сина на живия Бог. В този контекст мрежи могат да бъдат нашата работа, нашето хоби, нашите удоволствия и, над всичко друго, нашите изкушения и грехове. Казано накратко, мрежа може да е всяко нещо, което ни отдръпва от общението с нашия Небесен Отец или от Неговата възстановена Църква. Нека ви дам един съвременен пример. Компютърът може да бъде полезно и незаменимо средство. Ако обаче му позволим да поглъща времето ни с напразни, непродуктивни и понякога разрушителни занимания, той става една оплитаща мрежа. Мнозина от нас обичаме да гледаме спортни състезания, но ако можем да изрецитираме статистиката на любимите ни играчи, а в същото време забравим рождените дни и годишнини, пренебрегнем своите семейства или пък може би пренебрегнем възможността да извършим действия на служене подобни на Христовите, тогава спортът също може да бъде оплитаща мрежа. От времето на Адам човечеството винаги е изкарвало своя насъщен хляб с пот на чело. Но тогава, когато работата ни поглъща до степен, при която духовните измерения на живота се пренебрегват, работата също може да бъде оплитаща мрежа. Някои са били оплетени в капана на извънредно големи дългове. Мрежата на дълговете ги държи здраво, като изисква от тях да продават своето време и енергия, за да посрещнат исканията на кредиторите. Те предават свободата си, като стават роби на собственото си разточителство. Невъзможно е да се състави списък на всички мрежи, които могат да ни оплетат и да ни попречат да следваме Спасителя. Но ако сме искрени в желанието си да Го следваме, трябва на часа да изоставим оплитащите ни мрежи на света и да Го последваме. Не познавам друг период от историята на земята, който да е бил така изпълнен с такова многообразие от оплитащи мрежи. Нашият живот така лесно се изпълва със срещи, събрания и задачи. Лесно е човек да бъде уловен в множество мрежи, така че дори един намек да се освободим от тях може да прозвучи опасно и дори да ни изпълни със страх. Понякога чувстваме, че колкото сме по-заети, толкова сме по-важни - като че ли нашата „заетост” определя нашата ценност. Братя и сестри, можем да прекараме цял живот носейки се трескаво напред и зачерквайки списък след списък със задачи, които в крайна сметка наистина са без значение. Това, че правим много неща, може и да не толкова важно. Да фокусираме енергията на своите умове, сърца и души върху нещата с вечно значение - това е същественото. Докато сме сред шума и блясъка на живота чуваме вискове „ела тук” или „отиди там”. Сред шума и съблазнителните гласове, които се конкурират за нашето време и интерес, една самотна фигура стои на бреговете на Галилейското езеро и ни призовава нежно: „Дойди след Мене”. Можем лесно да извадим своя живот от равновесие. Сповмням си няколко години, които бяха осеобено предизвикателни за мен. Семейството ни беше се увеличило и достигнало до седем деца. Бях служил като съветник в епископството, а след това ми беше дадено свещеното призование на епископ на нашия район. Упорито се стараех да управлявам нашия бизнес, който изискваше много часове всеки ден. Искам да отдам дан на почит на моята чудесна съпруга, която винаги правеше служенето на Господа нещо възможно за мен. Просто имаше твърде много за правене в рамките на времето, с което разполагах. Вместо да жертвам важни неща, аз реших да ставам рано, да положа грижи за моя бизнес, след това да отделя необходимото време, за да бъда добър баща и съпруг и верен член на Църквата. Не беше лесно. Имаше сутрини, когато будилникът иззвъняваше, а аз с мъка отварях очи и го гледах дали ще посмее да продължи да звъни. При все това, Господ беше милостив и ми помогна да намеря енергията и времето да правя всичко онова, с което се бях ангажирал да правя. Въпреки че беше трудно, аз никога не съм съжалявал за това, че избрах да обърна внимание на призива на Спасителя и да Го последвам. Помислете за дълга, който имаме към Него. Исус е възкресението и животът. „Онзи, който вярва в [Него], и да умре, ще живее”.4 Има хора с огромни богатства, които при все това биха дали всичко, за да добавят само още няколко години, месеци или дори дни към своя смъртен живот. Какво би трябвало да са готови да дадат за вечен живот? Има такива, които биха дали всичко, за да изпитат мир. „Дойдете при Мене, всички, които се трудите и сте обременени”, учел Спасителят „и Аз ще ви успокоя”.5 Но онова, което Спасителят обещава на онези, които спазват Неговите заповеди и издържат докрай, не е просто мир, а вечен живот. Този дар е най-великият от всички дарове Божии.6 Благодарение на Спасителя, ние ще живеем вечно. Безсмъртие означава, че никога няма да умрем, но вечен живот означава, че ще живеем навеки във възвишени сфери, в компанията на онези, които са ни най-скъпи, обкръжени от удивителна любов, извънмерна радост и слава. Никакво количество пари не може да купи това въздигнато състояние. Вечният живот е дар от любящ небесен Отец, който се дава даром и щедро на всички, които обърнат внимание на призива на Мъжа от Галилея. За нещастие, мнозина са твърде оплетени в своите мрежи, за да обърнат внимание на призива. Спасителят е обяснил: „Не вярвате защото не сте от Моите овце . . . . Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам и те Ме следват”.7 Как следваме Спасителя? Като упражняваме вяра. Като вярваме в Него. Като вярваме, че един любящ Бог все още говори на човеците по земята днес. Следваме Спасителя като се покайваме за греховете си, като изпитваме скръб заради тях и като ги изоставяме. Следваме Спасителя като влезем във водите на кръщението и получаваме опрощение на нашите грехове, като получаваме дара на Светия Дух и позволяваме на това влияние да ни учи, напътства и утешава. Как следваме Спасителя? Като Му се подчиняваме. Той и нашият Небесен Отец са ни дали заповеди - не за да ни наказват и измъчват - но за да ни помогнат да дойдем до пълнота на радостта - както в този живот, така и във предстоящата вечност, светове безкрай. Обратно, когато се държим здраво за своите грехове, за своите удоволствия и понякога дори за нашите уж задължения, и се съпротивляваме на Светия Дух и слагаме настрана словата на пророците, тогава стоим на бреговете на нашето собствено Галилейско езеро, здраво оплетени от мрежи. Откриваме, че сме неспособни да ги оставим след себе си и да последваме живия Христос. Но Пастирят призовава всеки един от нас днес. Ще разпознаем ли гласа на Божия Син? Ще Го последваме ли? Ще ми позволите ли да отправя думи на предупреждение? Има такива, които си мислят, че ако следваме Спасителя, животът ни ще бъде свободен от грижи, болка и страх. Не е така! Самият Спасител е бил описан като човек навикнал на печал.8 Онези първи ученици, които последвали Спасителя претърпели големи преследвания и изпитания. Джозеф Смит не бил изключение, нито ранните светии от тази, последната диспенсация. Не е по-различно и днес. Имах възможността да разговарям с една жена, която чула призива на Спасителя, когато била на 18 години. Баща й, който бил висш служител в друга църква, се разгневил и й забранил да се кръсти. Той й дал да разбере, че ако стане член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ще бъде прогонена от семейството. Въпреки че жертвата била голяма, тази млада жена се вслушала в призива на Спасителя и влязла във водите на кръщението. Бащата обаче не могъл да приеме нейното решение и се опитал да я принуди да изостави своята нова вяра. Той и неговата съпруга я ругаели за нейното решение да стане член на Църквата и изисквали от нея да се отрече и да изостави своята нова религия. Въпреки яростта, горчилката и униженията, вярата й останала силна. Тя изтърпяла словесното и емоционално малтретиране като знаела, че е чула призива на Спасителя и че ще Го следва каквито и да са последиците. На края тази млада жена съумяла да намери безопасно пристанище - убежище при мило семейство от членове, далече от заплахите и грубостта на своя баща. Тя се запознала с верен млад мъж и двамата сключили брак в храма като получили специалните благословии, които съпътстват брака в храма. Днес тя стои сред множеството на онези, които са пожертвали толкова много, за да последват призива на Спасителя. При все това, не искам да внушавам, че пътят ще е лесен. Но ви давам моето свидетелство, че онези, които с вяра оставят своите мрежи, и последват Спасителя ще изпитат радост, каквато човешкият разум не може да схване. Когато се срещам с чудесните членове на тази Църква - както с младите, така и със старите, аз съм насърчен и изпълнен с благодарност за верността на онези, които са чули призива на Спасителя и са Го последвали. Така например, един работник от завод за стомана, който следва Спасителя ден след ден в продължение на тридесет години, като изважда своите Свети писания, за да ги чете по време на обедната почивка, докато колегите му го осмиват. Седемдесетгодишна вдовица, която е прикована на своя инвалиден стол, следва Спасителя като насърчава духа на всеки, който я посещава и никога не пропуска да им каже колко е щастлива. Детето, което се стреми чрез молитва да общува с Господаря на вселената, следва Спасителя. Богатият член, който така щедро дава на Църквата и на своите ближни, следва Спасителя. Както Исус Христос стоял на бреговете на Галилейското езеро преди 2 000 години, така стои Той и днес, и отправя същия призив, който отправил към онези верни рибари, а сега към всички, които пожелаят да чуят гласа Му: „Дойдете след Мене!” Имаме мрежи, за които трябва да се погрижим и мрежи, които трябва да поправим. Но когато Господарят на океана, на земята и на небето ни призове с „Дойдете след Мен”, ние трябва да оставим оплитащите светски мрежи зад себе си и да последваме Неговите стъпки. Мои братя и сестри, провъзгласявам ви с радостен глас, че Евангелието е отново възстановено. Небесата се отворили пред Джозеф Смит и той видял и разговарял с Бог Отец и с Неговия Син Исус Христос. Под божественото ръководство и наставление от небесни същества, вечните истини отново са възстановени за хората! В наши дни живее друг велик пророк, който ежедневно добавя своето свидетелство към тези святи истини. Президент Гордън Б. Хинкли стои в тази свещена длъжност като говорителят на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Рамо да рамо с него стоят неговите благородни съветници. В допълнение той има подкрепата на Кворума на дванадесетте апостоли, на кворума на Седемдесетте и на милионите членове по целия свят, като всеки добавя своя глас, за да провъзгласи славното Евангелие, което отново е възстановено за хората! Исус Христос е „пътят, истината и животът. Никой не дохожда при Отца освен чрез [Него]”.9 Като Негов специален свидетел аз ви свидетелствам днес, че ще дойде времето, когато всеки мъж, жена и дете ще погледне в любящите очи на Спасителя. В онзи ден ние ще знаем със сигурност колко ценно е било нашето решение на часа да Го последваме. Нека всеки от нас чуе призива на Учителя и на часа остави своите оплитащи го мрежи и радостно Го последва е моята искрена молитва в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Вж. Матея 4:18-22. 2. James E. Talmage, Jesus the Christ (1916), 218. 3. Матея 19:21-22. 4. Иоана 11:25. 5. Матея 11:28. 6. Вж. У. и З. 14:7. 7. Иоана 10:26-27. 8. Вж. Исаия 53:3; Мосия 14:3. 9. Иоана 14:6.