Слова, с които да живеем Старейшина Джеймз М. Дън От Седемдесетте "спешното следване на житейския ни път, имайки наум истинските цели на живота, ни носи благословии както тук, така и в отвъдното. Светът е пълен с думи. Много от тях са невъздържани и обвиняващи, а много са саркастични. Заедно те са един шум, нещо неясно, и ние не слушаме и не ги взимаме на сериозно. Понякога сред врявата можем да чуем ценни слова, както на тази конференция, думи, с които да живеем. Президент "омас С. Монсън на априлската Обща конференция през 1988 г. заяви: „Ние пазим вдъхновяващата мисъл: „Бог е Отец. Човекът е брат. Животът е мисия А не кариера”. (По Стивън Л Ричардс, в „An Invitation to Exaltation”, Ensign, май 1988 г., стр. 54.) "ова са слова, с които да живеем. Бог е нашият Небесен Отец. Ние сме Негови духовно единородни деца. Знанието на нашата връзка с Бог ни помага по-добре да разберем откъде идваме и какви са нашите вечни възможности. Познавайки Го, ние се научаваме как по-добре да се доближаваме до Него и как следва да живеем, за да Му харесваме. Нашето земно пребиваване е част от божествения план за щастие, създаден от Него, който който ни приканва да живеем с вяра, да трупаме земна опитност и да се подготвяме чрез послушание и чрез силата на Единението да се завърнем в Неговото присъствие завинаги. Живеем в един свят, белязан с големи различия: различни земи, култури, раси и езици. Поне до някаква степен човек трябва да вярва, че именно по този начин Бог го е планирал. Евангелието ни учи, че въпреки тези различия ние всички сме чеда на един и същ Небесен Отец. Човешката раса е едно семейство и следователно ние всички сме братя и сестри. Като роднини, ние трябва да видим, че нашият Небесен Отец обича еднакво всичките Си деца, както би сторил и всеки добър земен баща. Вежливост, доброта, щедрост и прошка са все елементите на добро поведение сред членовете на едно семейство. Представете си разочарованието на един съвършен любящ Отец, който вижда Своите деца да се отнасят едно с друго жестоко. Животът е кратък. „Защото вие сте пара, която се явява и после изчезва” (Яковово 4:14). В ценното време, което имаме по време на земния си живот, има много неща за вършене. Едни от тези неща са по-важни от други и ние трябва да вземем мъдри решения. Някои неща са очевидно неправилни. Някои са правилни. Но някои са от жизнена необходимост и ние трябва да отговорим на очакванията на Отца и да изпълним планираното за земния живот изпитание. Очакванията на Отца надхвърлят простото изнамиране на начин да си вадим хляба или да се отдадем на красотите и удоволствията на този свят, макар Господ да ни уверява: „Приятно е Богу, щото "ой да даде всичко това на човека; защото затова бе всичко създадено да се използва… разумно и не прекомерно…” (вж. ". и З. 59:20). "спешното следване на житейския ни път, имайки наум истинските цели на живота, ни носи благословии както тук, така и в отвъдното. Като спазваме заповедите и съблюдаваме свещените завети, като сме „ангжажирани с усърдие в добри дела” (вж. ". и З. 58:27), можем да вкусим от радостта, която е целта на нашето земно съществуване (вж. 2 Нефи 2:25). Господ ни е дал такова допълнително уверение: „Но знайте, че който върши праведни дела, ще получи наградата си, да, покой в този свят и вечен живот в отвъдното” (вж. ". и З. 59:23). "ака че нашата земна мисия няма много общо със земните ни кариери. "я обаче има много общо с подготовката за безсмъртната ни съдба. Свидетелствам, че богоугодният живот ни връща обратно при Отца, който ни е дал живот и който ще ни приеме обратно във вечния живот. Много от Божиите деца живеят живота си, сякаш краят на света е утре, сякаш няма разплата. "е изпълват живота си с преследване на удобство, печалба и удоволствие. За такива Нефи е казал: „Да, и ще има много, които ще кажат: Яжте, пийте и се веселете, защото утре ще умрем; и всичко ще върви добре за нас” (2 Нефи 28:7). Много утежняват грешката им, като заключават: „Обаче имайте страх от Бога — "ой ще оправдае извършването на малък грях; да, лъжете по малко, използвайте някой поради словата му, копайте яма за ближния си; и няма вреда от това; и правете всички тези неща, защото утре ще умрем; и ако бъде тъй, че ни намерят за виновни, Бог ще ни удари няколко камшика и накрая ще бъдем спасени в царството Божие” (2 Нефи 28:8). В резултат на такова грешно мислене светът е пълен със смъртоносни и похотливи изкушения. Ние виждаме млади мъже, които отказват да се женят; млади жени, които безразсъдно разменят добродетелта си в преследване на похотливи връзки; двойки, които нарочно отказват да имат деца или избират да имат едничко дете, на което семейството осигурява приключения, безделие или максимум финансова облага. Въпреки това по света има милиони изпълнени с вяра братя и сестри, които всекидневно се борят „да живеят съгласно всяка дума, излизаща от Божията уста” (вж. ". и З. 84:44). "е планират и живеят живота си в съответствие с разгласеното слово на Небесния Отец. "е работят здраво, учат здраво и се молят здраво. Знаят как да бъдат сериозни и как да се веселят. "е слушат Словото и се подчиняват на Словото. "е знаят смисъла на закона за саможертвата и благословиите, идващи когато се живее по този закон. "ези изпълнени с вяра хора помагат и отстъпват на ближните. "е обичат и се грижат за малките деца и възрастните. Добрите обноски и високият морал са техни отличителни черти и те са за пример в техните домове, квартали и общности. Бог ги обича и благославя. Неговите слова са словата, с които те живеят, словата, коите те знаят, че „са верни и неизменни” (вж. ". и З. 64:31). Слова, с които да живеем. Обикновено те са прости и по същество. "е ни помагат да помним. Помагат ни да „бъдем в час”. "е ще ни отведат обратно при нашия Небесен Отец и Неговия покой. Нека помним: Бог е Отец. Човекът е брат. Животът е мисия А не кариера. В името на Исус 'ристос, амин.