Духовни урагани Старейшина Дейвид Р. Стоун От Седемдесетте Нашите стражи на кулата са познати като апостоли и пророци. Те са нашите духовни очи в небето. Една неделна утрин, преди повече от година, се събудихме за един прекрасен ден в Санто Доминго, Доминиканска Република. Карибското слънце блестеше и небето беше ясно. Подухваше нежен бриз, едва-едва размествайки листата на дърветата, беше топло, спокойно и тихо. Но този ден, далеч в морето, отвъд погледа на очите ни, се приближаваше неумолимо и неудържимо смъртоносен ураган. Центърът по урагани, със задачата да следи и предвижда пътя на урагана Джордж, постоянно осъвременяваше информацията, достъпна чрез Интернет. В мирното спокойствие на тази сутрин, благодарение на сателитите в небето, видях предполагаемия път на урагана, прицелил се като стрела направо в сърцето на Санто Доминго. В рамките на 48 часа, ураганът удари острова с безумна ярост, оставяйки по пътя си разрушения, опустошения и смърт. Суровата, първична сила на природата бе удивителна. От сравнителната безопасност на дома си, виждахме силата на вятъра да пречупва на две дървета, което се редуваше от пищене, вой и рев. Силните удари на вятъра прокарваха през рамките на прозорците дъжда в дома ни, и надигащата се еднометрова река от водата по улицата отвън, станала в последствие на проливния дъжд, накрая достигна максимума си и започна да спада, когато беше на около пет сантиметра от дома ни. В района където живеехме, повечето дървета бяха или изкоренени или разцепени от свирепите ветрове. Дървета, клони, електрически кабели и телефонни стълбове бяха съборени из целия град. Улиците бяха блокирани, придвижването беше трудно, и електричеството беше спряно за повече от седмица. Въпреки че разрушенията бяха големи, те биха били още по-големи, ако не бяха предупрежденията на тези, които следяха, предсказваха и съветваха хората да се подготвят. В действителност, всички онези, които бяха адекватно подготвени, излязоха от урагана почти невредими. Благодарен съм на тези мъже и жени, които отделят време и внимание да проследяват и наблюдават тези бури. Тяхното навременно предупреждение и съвет спасяват животи и предпазват хората. Тези, които не се вслушват в предупрежденията, плащат цената за доброволното си непослушание на тези пазители, чието призвание е да наблюдават, предупреждават и спасяват. Огромни могат да бъдат вредите, разрушенията и смъртта от тези внушаващи страх феномени на природните сили, но има повече причинени опустушения в живота на хората от духовните урагани. Тези яростни сили често причиняват много по-големи опустошителни разрушения от физическите циклони, защото те разрушават душите ни и ни ограбват от нашата вечна перспектива и обещание. Когато физическият ураган премине, можем да започнем да привеждаме в ред нашите домове и живот . Но някои духовни урагани ни отнасят в хаоса, и биваме заобиколени и затворени от оковите на силно и пагубно влияние, чиито последствия, за момента, можем само смътно да схванем. Като тези вилнеещи циклони, духовните урагани могат да останат незабелязани, докато почти не надвиснат над нас, но те също могат да ни ударят със силна и безчувствена ярост. Ние заставаме на пътя на тези духовни урагани, когато се отдадем на греха, алкохола и хуленето, похотта и безнравствеността, безразборността в действията си и порнографията, наркотиците, гордостта, алчността, насилието, завистта и лъжите-списъкът е дълъг. Може би, за известен период от време, животът изглежда сякаш си върви както преди, и в този успивен момент няма и загатване за ужаса, който предстои и тогава изведнъж сме в прегръдката на тяхната сатанинска сила и те унищожават живота ни, носещи ни болка и агония, депресия, отчаяние и опустошения. Много пъти, носят тъга и печал, страдание и сърдечни болки на близките ни. Сред последиците от техния разрушителен път, често е по-трудно да се възстанови духовно опустушената душа отколкото е построяването на разрушен град. Съществуват бури от злост. Лошите чувства и злото, в обществото ни днес, няма да пожалят тези, които се лутат из техния път. Но също така имаме наши пазители от духовните урагани, чието призвание е да наблюдават и предупреждават, помагайки ни да избегнем духовните вреди, разрушения, и дори смърта. Нашите стражи на кулата са познати като апостоли и пророци. Те са нашите духовни очи в небето, и те знаят, чрез вдъхновение, проницателност и знание от Бога, предполагаемия път на тези урагани. Те продължават да издигат гласа си в предупреждение, за да ни кажат за трагичните последствия от своеволното и преднамерено нарушаване на Господните заповеди. Умишленото пренебрегване на техните предупреждения означава да поставим себе си в нищета, тъга и разруха. Да ги следваме означава да следваме избраните служители на Господ в духовните пасища на мира и изобилието. От този амвон те са ни съветвали относно циклоните в нашето общество и цивилизация. Те са ни предупреждавали за злото в многото му форми и разновидности, и са ни призовавали отново и отново, да се върнем към пътищата Господни. Имало е моменти, когато не сме пожелавали да чуем какво са казали. Имало е време, когато сме отказвали да вярваме, че ураганът ще дойде, но, ще дойде времето, когато тези, които са посели вятър, ще пожънат вихрушка (вж. Осия 8:7). Господ знаел това, и няма по-мъчителен момент, описан в писанията, от този в който Господ, поглеждайки над Ерусалим, говори с копнеж, любов и тъга: „Ерусалиме, Ерусалиме . . . колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилете си, но не искахте!“ (Лука 13:34). Има мир и спокойствие, има утеха и безопасност в Евангелието Му. Ако само се вслушваме в тези, чието призвание е да наблюдават и предупреждават, ако се вслушваме в думите на Учителя, тогава нашият духовен дом ще стои здраво и може дъждовете да завалят, реките да придойдат, да духнат ветровете, и да се устремят върху дома ни, но той да не падне, защото е основан на канара (вж. Матея 7:24-25). Господ е казал: „И гласът на предупреждение ще бъде към всички люде, чрез устата на учениците Ми, които Аз съм избрал в тези последни дни.“ (Вж. Учение и завети 1:4) Той също каза: „. . . дали чрез Моя собствен глас или чрез гласа на служителите Ми, все едно.“ (Вж. Учение и завети 1:38) Свидетелствам, че има Бог в небесата, създателя на небето и земята и всички неща. Свидетелствам, че Той има план за нас, Неговите деца. Свидетелствам, че в изпълнение на този план Синът Му, Исус Христос, дойде на земята, за да вземе върху си греховете на света, и да направи възможно за нас да бъдем освободени от ужасните последствия на греха и злото. Той е нашият Спасител и Изкупител, и както е било за Ерусалим, ръцете Му са протегнати към нас.Той ще бъде наш щит и защитник и ние ще имаме мир насред бури и безопасно място от яростния вятър. Нека винаги да се вслушваме в тези, чието призвание е да наблюдават и предупреждават, да виждат и да спасяват. Нека вървим в пътеките на Господ и бъдем запазени в пътищата на мира, в името на Исус Христос, амин.