„Ето човекът“ Епископ Ричард К. Еджли Първи съветник в Председателстващото епископство Истинският мъж е достатъчно силен да се противопостави на хитрините на Сатана и да се смири достатъчно, за да се покори на изкупителните сили на Спасителя. Преди няколко месеца получих писмо от една семейна приятелка, която не бях виждал в продължение на много години. Писмото й беше израз на безпомощност и молба за помощ. След трудностите да отглежда децата си, като самотна майка, тя се омъжила отново. Нейният съпруг, който не бил член на Църквата, бил груб и навикнал на живот извън дома, опитващ се да покаже мъжествеността си чрез пиянство, непочтен език, груби изрази и непристойно поведение. Нейният най-голям проблем беше, че примерът на съпруга й учел нейния син, че това са отличителните черти на мъжествеността. Нейната молба към мен беше: Има ли начин, въпреки че живеем толкова далеч, да говоря със сина й, когото ще наречем Бен, относно характеристиките на истинската мъжественост? В отговор на молбата й, днес ще се опитам да отговоря. По този начин отправям забележките си към далечния ми приятел, и към всички „Беновци“ в Църквата, които се опитват да се сравняват с мъжете. И така Бен, нека поговорим. Всички ние търсим приемственост и признание, когато навлизаме в света на пълнолетните. Пълнолетието идва при нас по един или друг начин, ако живеем достатъчно дълго. Истинската мъжественост, обаче, идва само ако и когато я заслужим. Сатана е познат като най-големия измамник. Неговата религия, философия и работа се основават на измамата и лъжите. Целта му е да осуети Господната работа, като ни отвежда по лъжлива следа и накрая ни направи „окаяни, като него“ (2 Нефи 2:27). Той може да ни накара да повярваме, че той е човекът, и че неговите пътища ни довеждат до мъжествеността. За разлика от него, Исус доброволно подчинил Себе си на волята на Отца. В резултат на това Той бил предаден, обвиняван, бит и съден. Саможертвата Му не била задължителна. Тя се родила у него от куража, отговорността и любовта и Го довела до горчивата чаша, която накарала Него самия да кърви от всяка пора. След като Пилат видял огромните страдания и унижения на Исус и дори спорил за Неговото освобождаване, се предал на исканията на евреите. Като предавал Исус за разпъване, го направил с думите, „Ето човекът!“ (Иоана 19:5). Да, Исус е човекът. Той притежава всичките характеристики на истинския, идеалния мъж. Неговите пътища, не тези на Сатана, водят до мъжествеността. Всеки друг, който вярва на други пътища, вече се е заплел във вечните вериги на измамите на сатана (вж. 2 Нефи 28:19). Бен, всеки млад мъж трябва да избере между доброто и злото, между пътищата Божии и тези на Сатана. Когато един млад мъж започва да пуши, за да докаже, че вече е мъж, какъв мъж става той? Когато един млад мъж започва да пие, да взима наркотици, участва в неморални деяния, когато е буен или неконтролируем, какъв мъж става той? Знае се, че много момчета започват да пушат, когато са тинейджъри, за да докажат, че вече са мъже, и се опитват да откажат цигарите, когато навършат тридесет години, пак поради същите причини. Няма нищо мъжествено да се подчиниш на Сатана. Няма нищо мъжествено в това да бъдеш победен от неговите принципи. Така че, Бен, на този фон, нека ти дам моите критерии за истинската мъжественост. Поради ограничения във времето, ще се огранича само до два критерия от многото: 1. Истинският мъж е достатъчно силен, за да устои на хитрините на Сатана. 2. Истинският мъж е достатъчно смирен, за да подчини себе си на изкупителните сили на Спасителя. Предполагам, че е естествено за нас да сравняваме себе си със силата, мъжкарството, и може би дори с буйното и агресивно поведение на мъжествеността. Обаче, атрибутите на истинската мъжественост не са задължително физически. Нека се опитам да обясня. Апостол Павел предупреждава, „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът[което не е действителният изпит за мъжественост], но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието“ (Ефесяните 6:12). Действителният кураж включва да се изправим срещу злото, дори когато заставаме сами, често чувствайки презрението и присмеха на другите. Това е кураж. Това е сила. Това е мъжественост, и може да бъде трудно. Познавам един младеж, който беше поласкан от избирането му в баскетболния отбор на звездите, за участието в турнира в друг щат. През първата вечер в хотела, съквартирантите му решили да гледат порнографски филми. Това момче напуснало стаята и се разхождало само из града, през нощта, докато свършили филмите. Сигурен съм, че е било предизвикателство за него, и че се е чувствал самотен и го е било срам. Но това е куражът; това е мъжественост в истинския смисъл. И аз казвам „Ето човекът!“-осемнадесет годишното момче стана мъж. Познавам стотици млади мъже, които са устояли на присмешките и срама да откажат наркотиците, алкохола и секса, за да помогнат на друг, да дадат праведен пример или да защитят принципите на праведноста. Всички млади мъже се сблъскват с хитрините на Сатана. Невъзможно е да се избегне тази борба. Но винаги е възможно да се излезе победител. Да, истинският мъж е достатъчно силен, за да устои на хитрините на Сатана. Бен, някои трудности, които сме призвани да понесем, са толкова тежки, че можем да ги преодолеем чрез смиреност, покорство и разкаяние. Това звучи като противоречие, нали- да придобиеш устойчивост и сила чрез смиреност, покорство и разкаяние. Но това е една от най-големите иронии на съдбата-ние можем да получим сила над нашите човешки възможности, като покорим волята си на Отца. До известна степен всички ставаме жертви на изкусителя. Понякога дори се заплитаме в сериозни прегрешения-прегрешения, имащи последствие във вечността. Онези, които са извършили сериозни прегрешения, трябва да следват внимателно планирания път на покаяние, достъпен чрез Спасителя и често направляван от епископа или президента на кола. Това се превръща в истински изпит за мъжественост и не всички са достатъчно големи мъже, за да посрещнат това предизвикателство. Преди няколко месеца ми беше казано да интервюирам млад мъж, на двадесет и една години, за да определя дали покаянието е достатъчно за него, за да служи на мисия. Сърцето ме заболя, когато прочетох за сериозните проблеми и прегрешения в миналото му. Чудех се дали ще е възможно за някой с подобно минало да се подготви достойно да служи на мисия. На определеното ни време за интервю видях един хубав млад мъж да ме доближава. Той беше безупречно облечен и с прекрасно изражение на лицето. Изглеждаше като завърнал се мисионер и се чудех кой беше той. Когато ме доближи, протегна ръката си и за моя изненада се представи като младежа, когото трябваше да интервюирам. По време на интервюто просто попитах, „Защо се срещам с теб тази вечер?“ Тогава той изложи мръсните детайли от миналото си. След като напълно преразгледа и призна отново своите прегрешения, започна да ми говори за Единението и годините на болезнено покаяние, които са го довели до това интервю. Той изрази любовта си към Спасителя и тогава обясни, че Единението на Христос е достатъчно да спаси дори момче като него. В края на интервюто поставих ръката си върху рамото му и казах, „Когато се върна в Централата на Църквата, препоръката ми ще бъде да бъдеш допуснат да служиш на мисия.“ И допълних, „Искам само едно нещо от теб-само едно. Ако имаш привилегията да служиш, искам да бъдеш най-добрият мисионер в цялата Църква. Това е всичко.“. Четири месеца по-късно говорих на мисионерите в Мисионерският учебен център, в Прово, Юта. След духовното послание, стоях отпред на подиума, поздравявайки мисионерите, когато забелязах познато лице да ме приближава. Първата ми мисъл беше, че ще се засрамя, защото трябваше да познавам този млад човек. Не можех да си спомня къде го бях срещал и знаех какво щеше да ме попита най-напред. И в действителност, той протегна ръка към мен и попита, „Помните ли ме?“ Извинително и донякъде засрамено, отговорих, „Съжалявам, знаех си, че те познавам, но просто не си спомням.“ Тогава той каза, „Е, нека ви кажа кой съм аз. Аз съм най-добрият мисионер в Мисионерския Учебен Център.“ Не можех да сдържа сълзата, която бавно започна да се стича по бузата ми, докато си мислех, „Ето човекът. Той се срещна със своята Гетсиманска градина. Той е платил болезнената цена на покаянието. Смирил се е и се е покорил на изкупителната сила на Спасителя. Той се е изправил срещу предизвикателствата. Той се е издигнал до истинската мъжественост.“ И казвам, „Ето човекът,“ мъжът достатъчно смирен, за да се покори на изкупитените сили на Спасителя. Бен, можеш да опишеш мъжа в сантиметри, метри, килограми, цвят на кожата или физика. Но го измервай по характер, състрадание, честност, нежност и принципност. Просто казано, мерките на мъжа са запечатани в неговото сърце и душа, не в неговите физически атрибути (вж. 1 Царете 16:7). Но те могат да бъдат видени по начина на държание и поведение. Качествата на мъжествеността често се забелязват по това, което често наричаме изражение на лицето. Когато Алма питал, „Получили ли сте Неговия образ[имайки в предвид Спасителя-- истинският мъж], на лицето си?“, той, приятели мои, говорел относно качествата на истинската мъжественост (Алма 5:14), той, мой приятелю, е говорил за характеристиките на истинското мъжество. Да, Бен, Сатана има своите мъже и Бог има Своите мъже, сатана има своите характеристики за мъжество и Бог има Своите. Сатана ще представи своите характеристики, като истински мерки за мъжество а Божиите критерии като слаби и глупави. Но трябва да разберете, че критериите на Сатана почти винаги ще бъдат най-лесните и най-глупавите. Пътят на Сатана не изисква кураж, характер, сила на личността и не доказва мъжествеността въобще. Истинският мъж не се нуждае от Сатана, който да го води надолу по лесния път, с неговите вечни окови на унищожението. Истинският мъж е достатъчно силен да се противопостави на хитрините на Сатана и да се смири достатъчно, за да се покори на изкупителните сили на Спасителя. Моисей, в момент на обоснование и порицание, задал на израилтяните въпроса, „Кой е от към Господа?“ (Изход 32:26). Това, което той наистина попитал било, „Чии хора сте в действителност?“ Нашият Небесен Отец се нарича „Свят Мъж“ (Моисей 6:57; 7:35). Това е титлата, която запазваме с почит за Висшето Същество (Бог, Господ). Бен, това не е звание, което можем да приемем върху си. Но всеки носител на свещеничеството трябва да се стреми да бъде запомнен като Божий човек. Това, мой скъпи приятелю, е мъжество. В името на Исус Христос, амин.