Старейшина Х. Брус Стуки
От Седемдесетте
Когато Той ни разкрива чрез нашия жив пророк днес‚ че трябва да правим повече‚ . . . тогава трябва да се изправим и да кажем: „Ето ме‚ изпрати ме“.
Бих искал да ви разкажа за една малка птичка‚ която лежеше на тротоара до паркинга. През нощта тя беше изхвърлена от гнездото си от бурните ветрове. Явно излюпена преди няколко дни‚ тя имаше малко пера‚ но те бяха достатъчно‚ за да се разбере‚ че това е обикновено врабче.
Докато то лежеше там‚ очаквайки съдбата си‚ една млада жена‚ която вървеше към колата си на паркинга‚ видя малкото врабче и го вдигна. Тъй като съжали беззащитната малка птичка‚ тя я взе в дома си‚ за да се грижи за нея. Приготви гнездо в една кошница с меки кърпички‚ които сменяше често‚ за да бъде леглото на малката птичка чисто и удобно.
Тя хранеше врабчето често всеки ден‚ наблюдавайки го как събира сили и след няколко дни то отвори очи и прогледна. Видя момичето‚ което го хранеше и семейството‚ което живееше в дома. Чуваше и свикна със звуците около себе си и не се страхуваше.
С течение на дните‚ то се научи да подскача наоколо и беше преместено от кошницата в чиста клетка за птици.
То се доверяваше на момичето и на семейството и когато искаше храна‚ чуруликаше и пърхаше силно със своите растящи крилца‚ а когато вратата на клетката се отваряше‚ скачаше на ръката на момичето и сядаше там търпеливо‚ докато то го хранеше.
То седеше на ръката й‚ докато тя се разхождаше из къщата и даже когато излизаше навън. За да му помогне да свикне с външния свят‚ където скоро щеше да живее‚ тя го извеждаше на поляната‚ където сядаше заедно със сестра си под едно дърво‚ докато птичката наблюдаваше всичко около себе си.
Дойде време момичето и сестра й да отидат на лагер и птичката отиде с тях да прекара седмицата в планината Седър с момичетата. Именно там тя се опитала да полети за първи път‚ като излетяла от ръката на момичето до ниските клони на едно близко дърво.
Зарадвала се‚ когато се завърнала в познатата ръка и сигурността на обичта на момичето и въпреки че се учела да лети‚ не отлитала надалеч. Когато лагерът свършил‚ птичката се завърна у дома с момичетата и продължи да се учи да лети.
Момичето‚ което осъзнаваше‚ че птичката трябва скоро да се присъедини към себеподобните си‚ я изведе на поляната отпред и я пусна‚ за да отлети. Тя политна над поляната до едно малко борче‚ където запърха с криле и се заоглежда. Момичето я остави там‚ тъй като предполагаше‚ че тя вече ще се присъедини към другите птици‚ и се върна в къщи.
Не след дълго‚ пред дома се чу чуруликане и когато момичето излезе да види защо птичката чурулика‚ тя излетя от дървото и кацна на ръката му‚ за да я нахрани.
Първите няколко нощи птичката се връщаше в къщата и искаше да бъде при семейството през нощта. Скоро‚ обаче‚ тя започна да остава навън с новите си приятели‚ като живееше в дърветата близо до дома. Когато момичето излизаше навън и свирваше‚ тя отговаряше‚ връщаше се и кацаше на ръката й‚ а дъщеря ми Тринили я нахранваше.
Тази малка птичка и дъщеря ми ме научиха на един важен урок за вярата и доверието. Въпреки че врабчето беше голямо колкото една малка частица от размера на приятелката си и можеше животът му да е изложен на голяма опасност сред хората‚ то й се довери и имаше вяра‚ че няма да бъде наранено и че тя ще го храни - и се отзоваваше‚ когато тя го викаше.
Чудили ли сте се някога за нашата вяра‚ братя? Имаме ли такова доверие и такава вяра в Господ? Откликваме ли на Неговия призив да служим и да бъдем хранени от Неговата ръка?
Трябва да се стараем да бъдем в Неговото присъствие и да се отзоваваме на призива Му‚ и въпреки това‚ на мнозина от нас им липсва вярата и доверието‚ необходими‚ за да дойдем при Господ‚ когато Той ни повика. Той ни призовава днес да бъдем верни и да Му се доверим‚ за да може Той да ни нахрани.
„Христос е казал: Ако вие имате вяра в Мене‚ ще имате сила да вършите всичко‚ което Ми е необходимо“ (Мороний 7:33).
„Идете‚ прочее‚ научете всичките народи‚ и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух“ (Матея 28:19).
Има спешна и важна работа‚ която трябва да бъде извършена сред всички нации и народи. Има много чудесни млади мъже и жени‚ по-възрастни сестри и двойки‚ които са призовани да служат и които са се отзовали и вярно отслужват мисия за Господ.
Има огромна нужда от много повече мисионери‚ включително и двойки‚ както каза президент Хинкли в обръщението си‚ излъчено по сателитната мрежа‚ на 21 февруари 1998г.: „С полагането на истински усилия‚ със знанието за задължението‚ което има всеки един от нас като член на Църквата и с искрена молитва кам Господ за помощ‚ ние можем да удвоим броя“ на кръщенията на обърнати във вярата хора.
„Защото ето‚ нивата е вече бяла за жътва; и ето‚ този‚ който простира своя сърп в силата си‚ същият трупа в хранилището‚ за да не погине‚ а да донесе спасение на душата си“ (Учение и завети 4:4).
Няма дело‚ в което да можем да се ангажираме сега‚ което да е по-важно или да носи по-голяма радост.
Спасителят‚ говорейки чрез пророка Джозеф Смит‚ казал на Джон Уитмър: „И сега‚ ето‚ казвам ви‚ че това‚ което ще е от най-голяма полза за вас‚ ще бъде проповядването на покаяние на този народ‚ за да можете да доведете души при Мене‚ за да може да си починете с тях в царството на Моя Отец. Амин“ (вж. Учение и завети 15:6).
Братя‚ аз вярвам в моя Небесен Отец и Му се доверявам и когато Той ни разкрие чрез нашия жив пророк днес‚ че трябва да правим повече и повече от нас трябва да се ангажират в това дело‚ с което довеждаме души при Христос‚ тогава трябва да се изправим и да кажем: „Ето ме‚ изпрати ме“ (Исаия 6:8).
Цитирам един любим химн:
Елате‚ всички Божии синове‚ които сте получили свещеничеството‚
Вървете‚ проповядвайте Евангелието навсякъде и събирайте Неговия народ.
(„Come, All Ye Sons of God,“ Hymns, no. 332)
И след тяхното кръщение‚ ние трябва да вървим по пътеката на възвисяването с тях‚ да ги подкрепяме‚ докато те изградят стабилна основа и свидетелство‚ които да ги преведат през времето и във вечния живот.
Истински обичам моя Небесен Отец и нашия Спасител‚ Господ Исус Христос‚ и съм благодарен за многото благословии и възможности‚ които са ми дали. Моля се с цялото си сърце и душа да успея да съм достоен за плановете‚ които Те имат за мен‚ каквито и да са те.
Моля се всички да покажем същата вяра и доверие в Господ‚ които показа малкото врабче към дъщеря ми и да откликнем на призива на Господ.
Моля се наистина да направим това заедно‚ в името на Исус Христос‚ амин.
Previous
