За семената и пръстта Президент Джеймс Е. Фауст Втори съветник в Първото президентство Ние особено много желаем вие, млади мъже, да имате силно свидетелство, със здрави корени, защото само тогава то ще бъде ваш непогрешим компас. Скъпи мои братя, изключително силно чувствам тежестта на отговорността да се обърна към тази огромна армия от носители на свещевичеството. Моля се за благословията на Господ и за вашите молитви, за да мога да се справя с тази задача. Благодарен съм, че като дете съм бил научен на това как да садя семена. Благодарение на чудото на живота, ние сме садили семена и сме получавали от тях пресен фасул, царевица, моркови, ряпа, лук и картофи от нашата собствена градина. Ясно си спомням едно поучително преживяване, когато дядо ми ни показа как да садим люцерна. Той беше изорал земята и направил необходимите бразди, в които да бъдат поставени семената. След това той взе шепа семена и с широк замах на ръката изкусно започна да ги разпръсва из полето, като го обикаляше в точно определена посока. Независимо, че птиците изкълваха част от семената, ние получавахме богата реколта и то в продължение на няколко години. Това преживяване ми помогна по-късно като мисионер, да разбера притчата на Спасителя за сеяча, която всъщност се отнася за различните видове почва. Той учил, че: „някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха. А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва. . . . и като изгря слънцето прегоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха. Други пък паднаха между тръни; тръните пораснаха и ги заглушиха. А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.“1 В тази притча, семето е едно и също, но то попада в четири различни вида почва. Спасителят също така обяснил и смисъла на притчата. Семето, което паднало край пътя представлява хората, които чуват словото Божие, но не го разбират и попадат в ноктите на Сатана. Второто семе, което пада на камениста почва, се отнася до хората, които с радост чуват словото и процъфтяват дотогава, докато всичко върви добре. Когато обаче дойдат изпитанията и те усетят натиска от страна на околните поради тяхната вяра, те се чувстват обидени и се отказват. Третото семе, което пада сред тръни, представя хората, които чуват словото, но светските неща и богатства са по-важни за тях и те отпадат от истината. Последното семе, което пада на добра почва, представя хората, които чуват словото, разбират го и пожънват огромни вечни награди.2 В Книгата на Мормон се съдържат няколко примера за семена, които падат край пътя. Един от тях се намира в разказа за зорамитите. Алма записал, че „словото Божие вече им бе проповядвано [на зорамитите]. Но те бяха изпаднали в големи прегрешения, понеже не искаха да съблюдават спазването на заповедите Божии. . . .“3 Алма оглавил мисия, която има за цел те да бъдат върнати отново към вярата. В ученията си Алма сравнил словото със семе и им излага своите аргументи: „И тъй ако дадете място да се посади семе в сърцето ви и ето, ако то е истинско семе или добро семе, ако не го изхвърлите чрез неверието си, като се възпротивите на Духа Господен, ето, то ще започне да набъбва в гърдите ви; и когато почувствате това движение на набъбването му, ще започнете да си казвате: това семе е добро, защото започва да разширява душата ми; да, то започва да осветлява разума ми. . . .“4 В разказа се казва как мнозина от бедните зорамити били обърнати във вярата и се присъединили към праведния народ на Амон в земята Йерсон, след като Алма и неговите спътници посадили отново семето в душите им. Някои семена паднали на камениста почва в ранните дни на Църквата, когато пророкът Джозеф Смит отправил призования към няколко новопокръстени братя да служат като мисионери. Един от тях бил Саймънд Райдър, който бил ръкоположен за старейшина на 5 юни 1831 г. от Джозеф Смит. След като прочел откровението, което се отнасяло за него и открил, че името му било погрешно написано „Радър“ вместо „Райдър,“ той се обидил, очевидно без да знае, че Джозеф Смит често диктувал откровенията на своите писци. Погрешното му тълкуване на грешката при изписване на името му не само че довело до неговото последвало отстъпление от вярата, но и в крайна сметка до низостта да помогне пророкът Джозеф да бъде овалян в катран и пера5. Като семето, което паднало на камениста почва, Саймънд Райдър с радост приел словото в началото, но скоро се обидил заради нещо незначително и загубил мястото си в царството Божие. Понякога тръни задушават семето, както се случило с младия богаташ, който попитал Спасителя какво трябва да направи, за да наследи вечен живот. Той заявил, че от млад спазвал десетте Божи заповеди и попитал: „Какво ми още недостига?“ Разбирайки, че младият мъж бил привързан към своето богатство, Исус го учил на по-висшия закон на Евангелието: „Иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровища на небесата: дойди и Ме следвай.“Матея пише: „момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.“6 Семето е било посадено в сърцето на този млад човек, но заради неговото богатство, то било попаднало сред тръни, които го задушили. Днес, когато пътуваме по света, ние виждаме, че много семена са паднали на добра земя. Ние се срещаме с прекрасни, силни членове на Църквата, които са верни и предани. Някои от нас, които сме посадили семена като мисионери, може би сме почувствали, че тези семена са паднали на твърда почва. Не винаги е възможно да предвидиш последиците от една единствена среща. В продължение на години Уилям Р. Уогстаф, който служил в Централната мисия на Северните щати от 1928 до 1930 г., се чувствал разочарован от това, че не бил кръстил повече хора. През лятото на 1929 г. Той и неговият колега посетили семейство фермери, които живеели на около 180 мили от Уинипег. Брат Уогстаф си спомня, че дал копие от Книгата на Мормон на майката и в продължение на множество срещи през следващата година обсъждал Евангелието с нея. „Той си спомня, че по време на всяко едно от посещенията тя си сваляла престилката и сядали и обсъждали Евангелието. Тя четяла и задавала много въпроси. Но в края на неговата мисия тя все още не се била кръстила и те престанали да поддържат връзка помежду си.“ Брат Уогстаф си отишъл у дома, оженил се и създал семейство. Тогава през октомври 1969 г. той и съпругата му отишли на срещата на мисионерите от неговата мисия . . . „Една жена се приближила до него и попитала: ‚Вие не сте ли старейшина Уогстаф?‘ . . . Тя се представила като жената, която той учил във фермата извън Уинипег. В ръцете си държала старо копие от Книгата на Мормон - това, което той и дал преди 40 години. ‚Тя ми показа книгата,‘ разказва той, ‚Отгърнах на предната страница, където беше написано моето име и адрес.‘ Тогава тя казала на брат Уогстаф, че около 60 члена на нейното семейство били членове на Църквата, включително и президентът на клона.“7 Старейшина Уогстаф бил посадил семето по време на своята мисия, но когато си отишъл у дома, то все още било в земята. Четиридесет години по-късно той научил за богатата реколта, която в последствие била получена и „че каквото посее човек, това ще и да пожъне.“8 Всички ние трябва да се грижим за семената на нашата вяра, така че те да могат да продължат да пускат корени. Президент Хинкли настоятелно ни призовава да помагаме на новите членове да подготвят душата си, така че семената на вярата, които са били посадени от мисионерите да израстнат и да се развият. В същото време, почвата като че ли става все по-корава и все повече хора са по-слабо податливи към нещата на Духа. Чудесата на съвременните технологии са улеснили всекидневния ни живот по начини, за които хората преди едно поколение дори не са и мечтали. При все това, с тези нови технологии, върху нашия морал и ценности се излива цял порой от нови предизвикателства. Някои хора са по-склонни да разчитат на технологията вместо на теологията. Бързам да добавя, че научните познания, чудесата на комуникациите и на съвременната медицина са дошли от Господ, така че да бъде улеснено делото Му по целия свят. Ето един пример, уебстраницата на Църквата в Интернет FamilySearchЁ със семейната история се посещава от повече от 7 милиона пъти на ден. Сатана, обаче, е наясно с този огромен напредък в технологията и също така се възползва от него, за постигане на целите си, а именно да унищожава и ограбва. Той се радва на порнографията по Интернет и от помията, която виждаме в много от нашите филми и телевизионни предавания. Той дори прокарва някои от Сатанинските си послания в съвременната музика. За да процъфтяват семената на вярата в нашия живот, ние трябва да се пазим от хватката на Сатана. Ние също така трябва да подготвим лехите за семената на собствената ни вяра. За да направим това, трябва да изорем почвата, като ежедневно се молим смирено за сила и опрощение. Трябва да набраздим почвата, като превъзмогнем чувството на горделивост. Трябва да подготвим лехите, в които ще поставим семената, като спазваме заповедите в най-голяма степен. Трябва да бъдем честни към Господ в плащането на нашия десятък и други дарения. Трябва да бъдем достойни и да можем да призоваваме великите сили на свещеничеството, които да благословят нас, семействата ни и другите хора, за които отговаряме. Няма по-добро място, в което да бъдат подхранвани духовните семена на нашата вяра, от светилищата на нашите храмове и домове. Вие, млади мъже на Аароновото свещеничество, трябва да се стремите с голямо усърдие към придобиване на възможно най-много умения и образование. Вие, дякони и учители, не е необходимо окончателно да определяте своята евентуална кариера, но трябва да положите основите на своята подготовка, за да се справите с житейските предизвикателста, за да можете в крайна сметка да се грижите за съпругата и семейството си. До известна степен младите мъже, които не са осъзнали навреме предоставените им от Бог таланти и възможности, не почитат напълно своето свещеничество. Знам, че в някои части на света това е едно от най-трудните предизвикателства, но вашите възможности ще се увеличат, ако вие усвоите добре някакво основно умение. Също така, млади мъже, ще ви бъде от полза да научите и някакъв чужд език. Ако пропуснете да се подготвите, докато сте млади, ще бъде прекалено късно да започнете тази подготовка, когато станете възрастни хора. Когато съм се срещал с някои от младите ни мъже, съм се чудил защо семето е попаднало на корава земя. Често ми се струва, че не са били положени нужните грижи, за да бъде подготвена почвата за семената на вярата, така както дядо ми правеше с люцерната, която сееше. Вярвам, че много интелигентни, специални и храбри духове са били запазени за това време на предизвикателства. Мисля си за едно умно малко момче на име Тими. Тими имал само два цента в джоба, когато се доближил до фермера и посочил към един сочен домат, който висял на колчето. „Ще ти дам два цента за него,“ предложило момчето. „Такъв домат струва пет цента,“ отвърнал фермерът. „А този“, попитал Тимъти, като посочил един по-малък, зелен и не така изкусителен екземпляр. Фермерът кимнал одобрително. „Добре,“ казал Тимъти и сключил сделката, като поставил своите две пенита в ръката на фермера. „Ще го откъсна след около седмица.“9 Вие, млади мъже, може да се поучите от Тими, който инвестирал два цента в домат, който щял да струва пет в бъдеще. Ако искате да инвестирате сега, млади мъже, ще имате възможности да постигнете повече от което и да било поколение, живяло преди. За прекалено много хора, обаче, семената на вярата попадат сред тръни и не дават плодове.10 Вие, мои братя, които имате святото свещеничество на Бог, може би се чудите защо толкова много настояваме семената на вярата да бъдат отгледани във вас. Ние особено много желаем вие, млади мъже, да имате силно свидетелство, със здрави корени, защото само тогава то ще бъде ваш непогрешим компас, който ще ви позволи да устоите на силните ветрове на противопоставянето, които духат срещу ви. Вярваме, че спасението на света е било възложено на свещеничеството на тази Църква. Тази отговорност тежи изцяло върху всеки един от вас. Ние не можем да я пренебрегнем. Както каза президент Гордън Б. Хинкли: „Ако светът трябва да бъде спасен, ние сме хората, които ще сторят това. Не можем да избягаме от тази отговорност. Никой друг в световната история не е получавал такава задача. Ние сме отговорни за всички хора, които са живели на земята. Става въпрос за нашата семейна история и работата в храма. Ние сме отговорни за всички хора, които сега живеят на земята и тук става въпрос за мисионерската дейност. Ние ще бъдем отговорни кза хората, които тепърва ще се родят.“11 Сега, братя, тъй като притежаваме ценната сила, вярвам, че ще поемем отговорността да положим необходимите усилия да изпълним тази изключителна задача. Не можем да се срамуваме от учението, защото то не е популярно в обществото. Не трябва да се извиняваме за нещата, които са били разкрити чрез пророците на нашето време. Това е словото Господно към света. Винаги трябва да заплатим цена, за да имаме свидетелството за това свещено дело. Винаги вярата ще бъде подложена на изпитание.12 Алма казал, че когато чувстваме, че семето на вярата расте, душите ни ще бъдат разширени, умовете просветлени и ще ни стане приятно. Нека Бог ви благослови да изпитате нещата, които са описани в тези слова. Моля се за това в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Матея 13:4-8. 2. Вж. Матея 13:19-23. 3. Алма 31:8-9. 4 Алма 32:28. 5. Вж. Милтън В. Бекмън мл., The Heavens Resound, a History of the Latter-day Saints in Ohio 1830-1838 (1983), 93-94 и Доналд К. Канън и Линдън У. Кук, издали Far West Record; доклад на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, 1830-1844 (1983), 6. Матея 19:20-22. 7. Джули А. Докстейдър, „Missionary Moments: A Lot of Rejoicing,“ Church News, 4 май 1991 г., стр. 16. 8. Галатяните 6:7. 9. В Джейкъб М. Броуди, събрал., Braude's Treasury of Wit and Humor, (1964) стр. 175. 10. Вж. Матея 13:22. 11. Mission Presidents Seminar, 25 юни 1999 г.; цитирано в „Church is Really Doing Well,“ Church News, 3 юли 1999 г., стр. 3. 12. Вж. Учение и завети 105:19.