Старейшина Нийл А. Максуел
От Кворума на дванадесетте апостоли
Ламан и Лемуил станали бунтовници, вместо ръководители, опърничави, вместо праведни - и всичко заради тяхната неспособност да разберат било то характера или целите Божии.
Както току-що доказаха пророческите му думи, ние сме изключително благословени да имаме президент Хинкли!
Братя и сестри, на изключително тънките страници на Светите писания са изписани свещени стихове, с дълбок смисъл, който не винаги е лесен за разбиране. Ето защо ние сме били подтиквани да ги изучаваме, да се угощаваме с тях и да размишляваме (вж. Йоана 5:39; Алма 14:1; Алма 33:2; Мороний 10:3; 2 Нефи 9:51). Най-важното‚ при все това‚ е да вършим това, което Нефи направил буквално: „да оприличим всички Свети писания за [нас.]“ (1 Нефи 19:23)
Например, слова, които би трябвало да „оприличим“ на себе си, са изречени на две места в писанията от Ламан и Лемуил, по погрешка смятани от някои за „статични образи.“ Помислете си, как следните няколко думи се отнасят не само за хората, които са ги изрекли, но и за всички нас: „И така Ламан и Лемуил . . . роптаеха, понеже не познаваха делата на онзи Бог, който ги беше сътворил.“ (1 Нефи 2:12. Вж. също Мосия 10:14.)
Много хора не разбират „делата“ на Господ с Неговите деца - връзките и отношенията, които съществуват между тях. Роптаенето е само един от симптомите и последиците не се изчерпват с него. В действителност, братя и сестри, тази простъпка се отразява на всичко останало!
Неразбирането на нещо толкова жизнено важно произтича от непознаването на Бог. Бидейки възприеман в такава погрешна светлина, Той започва да изглежда недостижим, безучастен, безразличен и неспособен - едно безсилно и нищожно божество, от чиито недостатъци, по ирония на съдбата, някои хора се оплакват.
Много по-рано Ламан отхвърлил ролята, която би следвало да изпълнява и вместо това, пожелал да бъде „управител над всички,“ като по този начин се противопоставил на дотогавашното духовно водачество на Нефи. Ламуил не бил само негов неотлъчен спътник, но също така и допустител, който позволил на Ламан да го „подтиква към гняв.“ (Вж. 1 Нефи 16:37-38.)Ако вместо това Ламан бе напълно изолиран, последиците биха били доста по-различни. Ние също имаме допустители в нашето общество. Те позволяват да бъдат подтикнати към гняв срещу това, което е добро. Възможностите, които имат те, не са по-големи от тези на Ламуил. Подобно на него те трудно могат да бъдат различени, но тяхното лицемерие е огромно!
Нещата, които Господ казал на Ламан и Лемуил „. . . бяха мъчни за разбиране, освен ако човек не се обърнеше към Господа, и те, бидейки коравосърдечни, не се обръщаха към Господа, както трябваше.“ (1 Нефи 15:3.)
Това неверие в Бог, който им се бе разкрил, било изключително съществено за техния характер. Някои наши съвременници, които желаят да се дистанцират от Бог, се опитват да не си спомнят за Неговите проявления в техния живот.Като вярват в един такъв неспособен Бог, хората започват да правят всичко, което им е угодно.Само една стъпка ги дели от това да кажат‚ че няма Бог‚ а следователно закон и грях (вж. 2 Нефи 2:13; вж. също Алма 30:28).
Подобно на Ламан и Ламуил, мнозина днес се опитват да загърбят Бог в миналото. Така Той престанал да бъде неизменният, вечен Бог от вчера, днес и утре. (Вж. 2 Нефи 27:23.) В действителност, Бог живее в миналото, настоящето и бъдещето, които за Него представляват едно „вечно сега“. (Teachings of the Prophet Joseph Smith, sel Joseph Fielding Smith [1976], 220; вж. също Учение и завети 130:7.)
Казано накратко‚ липсата на характер у самите Ламан и Лемуил‚ им попречила да разберат съвършената същност на Бог! [33] Не е чудно‚ че пророкът Джозеф Смит казал: „Ако хората не разбират характера на Бог‚ те не разбират и самите себе си“. (Teachings, стр. 343.)
Ламан и Лемуил не разбирали, че един любящ Бог, неизменно ще бъде и техен учител - Баща, който иска Неговите деца да бъдат истински щастливи и да се върнат у дома. Ето защо, като не разбирали достатъчно добре Божиите „дела“, те пропуснали да забележат най-важната черта от характера на Бог - Неговата любов! Следователно тяхното роптаене било симптом за едно дълбоко и тревожно заболяване.
Ламан и Лемуил също така не разбирали, че „делата“ Божии включват и пророци, които да предупреждават хората. Именно затова Бог бил призовал Лехий, но Ламан и Лемуил очевидно се чувствали неудобно от непопулярната роля, която изпълнявал баща им и от твърдостта, с която той отправил предизвикателство към традиционния начин на мислене в Йерусалим.
Духовно безчувствени, Ламан и Лемуил смятали, че народът на Йерусалим не заслужава критиките, които пророците отправяли към него (1 Нефи 2:13.) В същото време духовният упадък подмолно се задълбочавал, както често се случва, „в продължение на не много години.“ (Еламан 4:26.) Мнозина днес също така пропускат да забележат един подобен и смазващ упадък. Каква ирония‚ че хората‚ които като безразсъдни твари следват тези, които са се отправили към морето, често се гордеят със своята собствена индивидуалност. Ето защо, във всеки съвет и препоръка хората виждат обида и опит да бъде накърнено правото им на свободен избор.
Друго съществено нещо за Ламан и Лемуил било тяхното неразбиране, че един Бог, който същевременно е и учител, би могъл да изисква трудни неща от Своите деца. Ролята на трудностите е отбелязана в това сурово, но вдъхновено прозрение: „При все това, Господ намери за уместно да накаже Своя народ; да Той изпита тяхната вяра и търпението им.“ (Мосия 23:21.) Тяхното злополучно очакване на лесни неща било очевидно в негодуванието, с което те посрещнали заповедта да вземат плочите на Лабан, да издържат на трудностите в пустошта, да построят кораб и да прекосят обширния океан (вж. 1 Нефи, глави 3-4). Поради притъпената си чувствителност, Ламан и Лемуил просто не споделяли увереността на Нефи, че Господ никога няма да заповяда на чедата Си да извършат нещо трудно, без преди това да е подготвил начин за неговото постигане (вж. 1 Нефи 3:7).
Огромните грешки, които допуснали те, ги довели до почти комична непоследователност в поведението. Така например Ламан и Лемуил вярвали, че Бог победил могъщия фараон и неговата армия при Червено море, но че няма да се справи с един обикновен човек като Лабан! Колко много хора в наше време по същия начин се покоряват и угодничат на някакви смъртни величия?
Отбележете че духовната граница предшествала географската в последвалото разделение на ламанити и нефити: „. . . Затова стана така, че аз, Нефи, взех семейството си, . . . и всички онези, които искаха да дойдат с мене, . . . които вярваха в предупрежденията и откровенията Божии, затова те се вслушваха в словата ми“. (2 Нефи 5:6)
Ламан и Лемуил не взели от дървото на живота, което е любовта Божия. (Вж.1 Нефи 11:25.) Любовта на Бог към Неговите деца е най-дълбоко изразена във факта, че Той отдал Исус да бъде наш изкупител: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“ (Йоана 3:16). Да вземеш от Божията любов означава да вземеш от единението и от свободата и радостта, която носи то. Става ясно, че Ламан и Лемуил нямали такава вяра - и особено в това, че Христос щял да дойде в света! (Вж. Яром 1:11.)
За разлика от тях, Нефи „притежавал голямо знание за добрината . . . Божия“ (1 Нефи 1:1), поради което той твърдо заявил: „Аз зная, че [Бог] обича чедата Си; при все това аз не разбирам значението на всички неща.“ (1 Нефи 1:1; 11:17.) Ако обичаме Бог и познаваме Неговата добрина, ще му се доверяваме, дори когато сме объркани или смутени.
Следователно Ламан и Лемуил не разбирали взаимоотношенията между смъртните хора и Бог и дори още по-лошо, те не искали да разберат. Те се стремели да запазят дистанция от Бог. Нещо повече, бидейки мързеливи да разсъждават, те не виждали многобройните си благословии; благодарността би могла да намали отчуждението. Ламан и Лемуил‚ обаче‚ никога не си направили равносметка.
Ламан и Лемуил също така показали краткотрайно духовно любопитство. Веднъж те наистина задали директен въпрос относно значението за видението на дървото, реката и железния парапет. При все това, техните въпроси по-скоро имали за цел да разрешат сами ребуса на учението, вместо да получат връзка с Бог и да узнаят какви цели има Той за тях. Те със сигурност не си извлекли поука от отговорите. (вж. 1 Нефи 19:23.)
Тяхното разкаяние никога не продължавало дълго, както между появата на ангела и момента, в който те отново започнали да роптаят. (1 Нефи 3:31) Веднъж, когато се намирали в затруднено положение, те дори признали, че „знаят, че Господ е с теб [Нефи],“ но скоро отново ставали изключително „груби“ в поведението си на кораба. (вж.1 Нефи 17:55; вж. Също 1 Нефи 18:8, 9.) Тяхната моментна жестокост била показател, че негодуванието им не се изразявало просто в абстрактни интелектуални различия.
Ламан и Лемуил се уплашили от силата на Лабан, но този техен страх показал силата, която страхът имал върху тях. Тъй като „съвършената любов прогонва всякакъв страх,“ тяхната неспособност да обичат била много очевидна. (вж.Мороний 8:16; вж.също 1 Йоана 4:18.) Те не само че били безпринципни, но и за голямо съжаление били неспособни да обичат!
Следователно, коравосърдечните Ламан и Лемуил рядко отвръщали на нежността, с която ги дарявали другите. Те не познавали любовта, тази вечна божествена черта. Когато Лехий ги умолявал с цялата любов на един нежен и загрижен баща, те му отговаряли с още по-голямо негодувание, което се изразявало в жестоките им отговори към родители и братя. (вж. 1 Нефи 8:37.) Когато Нефи изразил своята мъка за тяхното поведение, Ламан и Лемуил се „зарадвали“, че той скърби. (вж. 1 Нефи 17:19.) Предупрежденията били достатъчно сурови, но те не идвали от Нефи!
Те често се сърдели и оплаквали. Те трудно си спомняли за последното си избавление, преди да се сблъскат със следващата трудност. Вместо това, те обръщали много по-голямо внимание на ежедневните грижи като това да се притесняват за счупения лък, вместо на вечните неща.
Днес също господства етичният принцип - всеки сам за себе си‚ и един вид избирателна етика‚ според ситуацията, като че ли десетте Божи заповеди са били създадени от група хора.
Когато пристигнали в земята на изоблието, Баунтифул, дали Ламан и Лемуил са си мислили, че случайно са попаднали там? Може би от толкова много неща, Нефи просто бе „познал вярно“ за някои. (вж. Еламан 16:16.) Тяхната неблагодарност за това, че имали чудната лиахона, повдига въпроса - какво всъщност са мислели Ламан и Лемуил за този прекрасен уред? Нима той е бил просто удобно приспособление или стандартен за всеки кораб уред?
По ирония на съдбата, мнозина подобно на Ламан и Лемуил, които първо искат да им бъдат дадени знаци, след това ги омаловажават. Някои искат повече чудеса,дори когато поглъщат дневната си порция манна, при това забравили за нейния забележителен източник.
Следователно, за предпочитане пред чудесата, братя и сестри, е да имаме„постоянното спътничество“ на Светия Дух. (вж. Учение и завети 121:46.) Винаги трябва да помним, че Светият Дух е утешител, а не натрапник!
Това че Ламан и Лемуил отричали пророците и писанията, означавало,че те не могат да си извлекат поука от думите им и да си помнят нещата, на които са били учени, както и личните откровения, които са им били дадени в тяхното време. Те просто не разбирали Божиите пътища. (вж. Исаия 55:9.) Те обичали интелектуалния „бордей“, техния еквивалент на горделивата „голяма и просторна сграда.“ (вж. 1 Нефи 8:26, 31.)
Ето защо Ламан и Лемуил станали бунтовници вместо ръководители, опърничави вместо праведни - и всичко заради тяхната неспособност да разберат било то характера или целите Божии и Неговите дела с Неговите чада.
Колкото до тяхната духовна значимост, Ламан и Лемуил макар и тъжно, са кръгли нули. Наистина, бихме могли да узнаем повече подробности за тях, но те нямаше да променят „основното.“Ако в някои отношения те изглеждат недоразвити герои, това е поради тяхната духовна празнота, която би могла да бъде запълнена с „любовта Божия.“ Във видение отчаяният Лехий напразно „хвърлял поглед“, с надежда да ги съгледа [Ламан и Лемуил], „и стана така, че най-накрая ги видял, но те не поискаха да дойдат при мене и да вземат от плода.“ (1 Нефи 8:17-18; вж.също 1 Нефи 11:25; 8:35; 2 Нефи 5:20.)От всички наказания, които сами си навличаме, това изречение описва тези с най-ужасни и трайни последици!
Братя и сестри‚ доктринално богатото Възстановяване щедро ни дава допълнителни начини да разберем делата Божии с Неговите чеда, включително и всеки един от нас лично. Можем да познаем Неговата любов, като приложим на практика славното Единение на Исус, за да станем по-подобни на Него. Като оприличаваме на себе си скъпоценните стихове от писанията, ние ще ускорим този важен процес! Нека сторим това в името на Исус Христос, амин!
Previous
