Силата на свещеничеството Президент Томас С. Монсън Първи съветник в Първото президентство Свещеничеството всъщност е не толкова дар‚ колкото упълномощение за служба‚ привилегия да издигаме другите духовно и възможност да благославяме живота им. Братя от свещеничеството‚ които сте се събрали тук и по целия свят‚ смирен съм от възможността‚ която имам‚ да отправя няколко думи към вас. Моля се за Господният Дух да бъде с мен‚ докато правя това. Някои от вас са дякони‚ други са учители или свещеници - санове на свещеничеството на Аарон. Мнозина от вас са старейшини‚ седемдесетници‚ или висши свещеници. От всеки един от нас се очаква много. В прокламация на Първото президентство и Съвета на дванадесетте апостоли‚ представена на 6 април 1980г.‚ беше изказано следното заявление на свидетелство и вяра: „Тържествено потвърждаваме‚ че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни наистина е възстановената Църква‚ установена от Сина Божий‚ когато Той в смъртността поставил началото на Своето дело на земята; че тя носи Неговото свято име‚ даже името на Исус Христос; че тя се гради на апостолите и пророците‚ като Той е главният крайъгълен камък; и нейното свещеничество‚ това на Аарон и това на Мелхиседек‚ е било възстановено чрез ръцете на тези‚ които са го притежавали в древността - Йоан Кръстител при Аароновото‚ и Петър‚ Яков и Йоан при Мелхиседековото.“1 На 6 октомври 1889г.‚ президент Джордж К. Кенън изказал следната молба: „Искам да видя силата на свещеничеството увеличена . . . Искам да видя тази мощ и сила да се разпростират върху цялото тяло на свещеничеството‚ като достигат от главата до най-младия и скромен дякон в Църквата. Всеки мъж трябва да търси и да се наслаждава на откровенията от Бог‚ като светлината на небесата ще блести в душата му и ще му дава знание относно неговите задължения‚ относно тази част от Божието дело‚ която се пада на него в неговото свещеничество.“2 Самият Господ е обобщил нашите отговорности‚ когато Той‚ в откровение за свещеничеството‚ е посъветвал: „Затова‚ нека сега всеки мъж да научи какво е задължението му и да работи в сана‚ който му е даден‚ с цялото си старание“.3 Братя от свещеничеството на Аарон‚ независимо дали сте дякони‚ учители или свещеници‚ научете какви са вашите задължения. Братя от свещеничеството на Мелхиседек‚ научете какви са задълженията ви. Преди години‚ когато наближи 12-ият рожден ден на нашия най-малък син‚ Кларк‚ един ден той излизаше от административната сграда на Църквата с мен‚ когато президент Харълд Б. Лий ни поздрави. Споменах на президент Лий‚ че скоро Кларк ще стане на 12 години‚ при което той го попита: „Кларк‚ какво става с теб‚ когато навършиш 12 години?“. Това беше един от онези случаи‚ когато бащата се надява‚ че синът ще бъде вдъхновен да даде правилния отговор. Без каквото и да било колебание‚ Кларк каза на президент Лий: „Ще бъда ръкоположен за дякон“. Точно този отговор беше очаквал президент Лий. Той посъветва нашия син: „Помни‚ голяма благословия е да притежаваш свещеничеството“. Надявам се с цялото си сърце и душа‚ че всеки млад мъж‚ който получи свещеничеството‚ ще го почита и ще бъде верен на оказаното му доверие. Преди 44 години аз чух президент Уилям Дж. Критчлоу младши - тогава президент на Южен кол Огдън‚ да говори на братята на сесия на свещеничеството на общата конференция и да разказва една история‚ свързана с доверието‚ честта и дълга. Позволете ми да споделя историята с вас. Нейният простичък урок важи за нас днес‚ както и преди. „Рупърт стоял край пътя‚ като наблюдавал необичайно много хора да бързат край него. В един момент той видял свой приятел. ‚Къде отивате всички и защо бързате толкова?‘‚ попитал. Приятелят се спрял. ‚Да не би да не си чул?‘. ‚Не съм чул за нищо‘‚ отговорил Рупърт. Приятелят продължил: ‚Кралят е изгубил кралския смарагд. Вчера той посетил една сватба на благородник и носел смарагда на тънка златна верижка на врата си. Някак си тя се скъсала и смарагдът се изгубил. Всички търсят‚ защото кралят е определил награда . . . за този‚ който го намери. Хайде‚ трябва да побързаме.‘ ‚Но аз не мога да тръгна‚ без да съм попитал баба‘ поколебал се Рупърт. ‚Тогава не мога да те чакам. Искам да намеря смарагда‘‚ отговорил приятелят му. Рупърт се забързал към къщата в края на гората‚ за да помоли баба си за разрешение. ‚Ако го намеря‚ можем да напуснем тази влажна колиба и да си купим парче земя на хълма‘‚ молел я той. Но баба му поклатила глава. ‚Какво ще правят овцете?‘‚ попитала тя. ‚Вече стават неспокойни‚ чакат да бъдат отведени на паша - и моля те‚ не забравяй да ги напоиш‚ когато слънцето се издигне високо в небето‘. Натъженият Рупърт извел овцете на пасището и по обяд ги завел до потока в гората. Там седнал на един голям къмък. ‚Ей‚ ако бях имал поне един шанс да потърся смарагда на краля‘‚ помислил си той. Като обърнал глава и погледнал към песъчливото дъно на потока‚ внезапно погледът му бил привлечен към водата. Какво е това? Не може да бъде! Той скочил във водата и взел в ръка нещо зелено с малко златно кръгче на него. ‚Смарагдът на краля!‘‚ извикал той. ‚Трябва да е паднал от верижката‚ когато кралят‚ яздейки коня си‚ е преминал по моста над потока‚ и течението го е отнесло до тук‘. Със светнали очи Рупърт изтичал до колибата на баба си‚ за да й каже за голямата си находка. ‚Благословен да си‚ момчето ми‘‚ казала тя‚ ‚но ти никога нямаше да го намериш‚ ако не изпълняваше задължението си да пасеш овцете‘. Рупърт знаел‚ че това било истина.“4 Урокът‚ който трябва да се научи от тази история‚ се съдържа в една позната поговорка: „Изпълни задължението си‚ така е най-добре. Остави останалото на Господ“. Ако има някой‚ който чувства‚ че е прекалено слаб‚ за да промени бъдещия и негативния курс на своя живот‚ или ако има такива‚ които не успяват да решат‚ че ще се справят с всичко по-добре‚ поради най-големия от всички страхове - страха от провала‚ няма по-успокоително уверение от следните думи на Господ: „Моята благодат е достатъчна за всички човеци‚ които се смиряват пред Мене; защото ако те се смирят пред Мене и повярват в Мене‚ тогава Аз ще сторя слабите им страни да станат силни“.5 Навсякъде могат да се видят чудеса‚ когато бъдат почитани свещеническите призования. Когато вярата замени съмнението‚ когато себеотдайната служба елиминира егоистичните стремежи‚ силата Божия прави така‚ че да се изпълнят Неговете цели. Свещеничеството‚ всъщност‚ е не толкова дар‚ колкото упълномощение за служба‚ привилегия да издигаме другите духовно и възможност да благославяме живота им. Братя‚ нека ние‚ които сме отговорни за младите мъже от свещеничеството на Аарон‚ не само да им даваме възможности да се учат‚ но и да им даваме пример‚ достоен за подражание. Тези от нас‚ които притежаваме свещеничеството на Мелхиседек‚ винаги имаме привилегията да възвеличаваме своите призования. Ние сме овчари‚ които бдят над Израил. Гладните овце гледат нагоре‚ готови да бъдат нахранени с хляба на живота. Ние готови ли сме да нахраним Божието стадо? Задължително е да осъзнаем стойността на една човешка душа‚ никога да не се отказваме от нито един от Неговите скъпоценни синове. Позволете ми да споделя с вас писмо от един млад мъж‚ което отразява духа на любовта и което ми помогна да утвърдя свидетелството си за Евангелието: „Скъпи президент Монсън‚ Благодаря ви‚ че ни говорихте на националното събрание на скаутите‚ проведено във Форт А. П. Хил‚ Вирджиния. При предприетото пътуване видяхме много известни места като Ниагарския водопад‚ Статуята на свободата‚ Камбаната на свободата и много други места. Мястото‚ което харесах най-много‚ беше Свещената горичка. Родителите на всички нас ни бяха написали писма‚ които да прочетем насаме‚ докато сме в горичката. След като прочетох писмото‚ което моите родители ми бяха написали‚ аз коленичих в молитва. Попитах дали Църквата наистина е истинна‚ дали Джозеф Смит наистина е имал видение и дали той и президент Хинкли са истински пророци Божии. Точно след като спрях да се моля‚ почувствах уверение от Духа‚ че тези неща наистина са верни. И преди се бях молил за същите неща‚ но никога не бях получавал толкова силен отговор. Не можех по никакъв начин да отрека‚ че тази Църква е истинна и че президент Гордън Б. Хинкли е пророк Божий. Чувствам се толкова благословен да бъда член на тази Църква. Благодаря ви отново‚ че посетихте събранието. Искрено ваш‚ Чад Д. Олсън П.П. Дадохме на нашия гид и на шофьора на автобуса екземпляри от Книгата на Мормон‚ с нашите свидетелства в нея. Те са настина силни! Искам да бъда мисионер.“ Също като Джозеф Смит‚ този млад мъж беше се оттеглил в свещената горичка и се беше молил за отговори на въпроси‚ които са съществували в неговия жив ум. Още веднъж‚ на една молитва е било отговорено и е било получено потвърждение за истината. Има много по-слабоактивни членове‚ които се лутат в пустинята на съмнението или които се борят да излязат от блатото на греха. Един такъв слабоактивен член ми написа: „Страх ме е да съм сам. Евангелието никога не е напускало сърцето ми‚ въпреки че напусна живота ми. Моля за вашите молитви. Бих бил щастлив да ям трохите‚ които падат от масата на най-скромния член на тази Църква‚ защото той има повече от това‚ което имам аз сега. Преди си мислех‚ че позицията и отговорността‚ която някой притежава‚ са важни в Църквата‚ но сега знам‚ че през цялото време съм грешал. Важно беше членството‚ силата на свещеничеството‚ бащинството и службата. Зная къде е Църквата‚ но понякога си мисля‚ че имам нужда някой друг да ми покаже пътя‚ да ме окуражи‚ да пропъди страховете ми и да ми даде свидетелство. Мислех‚ че Църквата се е загубила‚ когато всъщност загубеният бях аз.“ Призованието на нашето задължение може да дойде тихо‚ когато ние‚ които притежаваме свещеничеството‚ изпълняваме задачите‚ които ни се поставят. Президент Джордж Албърт Смит‚ този скромен‚ но ефективен ръководител‚ е заявил: „Ваше задължение преди всичко е да научите какво иска Господ и тогава чрез силата на [вашето] свято свещеничество да възвеличите своето призование в присъствието на вашите ближни по такъв начин‚ че хората да бъдат доволни да ви последват“.6 Какво означава да възвеличаваме призование? Това означава да го въздигаме в достойнство и значимост‚ да го направим почитано и достойно за похвала в очите на всички хора‚ да го направим по-велико и да го укрепваме‚ за да позволим на светлината на небесата да свети чрез него‚ за да бъде видяна от другите хора. А как може човек да възвеличи своето призование? Просто като изпълнява службата‚ която върви с него. Един старейшина възвеличава даденото му призование като старейшина‚ като научи какви са задълженията му като такъв‚ а след това ги изпълнява. Както това важи за старейшината‚ така важи и за дякона‚ учителя‚ свещеника‚ епископа и за всеки‚ който притежава сан в свещеничеството. Както помним‚ Павел‚ който бил известен като Савел‚ пътувал към Дамаск‚ за да преследва християните там. Когато се приближил към Дамаск‚ ярка светлина блеснала около него и той паднал на земята‚ изумен‚ и чул глас‚ който казал: „Савле‚ Савле‚ защо Ме гониш?“. Савел запитал: Кой си Ти‚ Господи?“‚ а гласът отговорил: „Аз съм Исус“. Каещият се Савел попитал какво иска Господ от него да направи. С отговора на Господ‚ Савел‚ който преследвал християните‚ станал Павел‚ който проповядвал и започнал своята велика мисионерска служба.7 Братя‚ с дела‚ а не само с мечти се благославя живота на хората‚ насочва се в правилна посока и се спасяват души. „Бивайте и изпълнители на словото‚ а не само слушатели‚ да лъжете себе си“‚ добавил е Яков.8 Нека всички от нас‚ които сме се събрали тази вечер на това събрание на свещеничеството‚ да положим нови усилия да сме достойни за напътствията на Господ в нашия живот. Там навън мнозина умоляват и се молят за помощ. Има такива‚ които са се обезкуражили‚ такива‚ които са в лошо здраве и са изправени пред предизвикателствата на живота‚ които ги отчайват. Винаги съм вярвал в истинността на думите „Най-сладките Божии благословии винаги идват чрез ръцете на тези‚ които Му служат тук долу“.9 Нека нашите ръце да са готови‚ да са чисти и готови‚ за да можем да участваме в даването на това‚ което Небесният Отец иска другите да получат от Него. Завършвам с пример от моя личен живот. Имах един добър приятел‚ на когото като че ли се натрупаха повече беди и разочарования‚ отколкото можеше да понесе. В крайна сметка той легна в болницата‚ хронично болен. Аз не знаех‚ че той е там. Аз и сестра Монсън отидохме в същата болница‚ за да посетим друг човек‚ който беше много болен. Когато излязохме от болницата и тръгнахме към мястото‚ където беше паркирана колата ни‚ почувствах ясното чувство‚ че трябва да се върна и да попитам дали Хайръм Адамс не е пациент в болницата. Много години преди това се бях научил никога‚ наистина никога‚ да не пренебрегвам подтик от Господ. Беше късно‚ но проверката на информационното гише потвърди‚ че Хайръм наистина беше пациент там. Отидохме до стаята му‚ почукахме на вратата и я отворихме. Не бяхме подготвени за гледката‚ която се разкри пред нас. Огромни букети бяха наслагани навсякъде из стаята. На стената с големи букви на един плакат беше написано „Честит рожден ден“. Хайръм седеше на болничното си легло‚ а членовете на семейството му бяха се събрали около него. Когато ни видя‚ той каза: „А‚ братко Монсън‚ откъде разбрахте‚ че днес е рожденият ми ден?“. Аз се усмихнах‚ но не отговорих на въпроса. Присъстващите в стаята‚ които притежаваха свещеничеството на Мелхиседек‚ заобиколиха своя баща и мой приятел и му дадохме свещеническа благословия. След като бяха проляти сълзи‚ разменени усмивки на благодарност и се прегърнахме нежно‚ аз се наведох към Хайръм и тихо му прошепнах: „Хайръм‚ помни думите на Господ‚ защото те ще те подкрепят. Той е обещал: ‚Няма да ви оставя сираци‚ ще дойда при вас‘“.10 Нека всеки един от нас винаги да бъде на разположение на Господ и така да бъде достоен за Господната помощ. Моля се смирено за това‚ в името на Исус Христос‚ амин. БЕЛЕЖКИ 1. „Proclamation,“ Ensign, May 1980, 52. 2. Deseret Weekly, 2 Nov. 1889, 598. 3. Учение и завети 107:99. 4. В Доклад от конференция‚ октомври 1955г.‚ 86; параграфите‚ главните букви и пунктоацията са променени. 5. Етер 12:27. 6. В Доклад от конференция‚ април 1942г.‚ 14. 7. Деянията на апостолите 9:3-6. 8. Яков 1:22. 9. Whitney Montgomery, „Revelation,“ in Best-Loved Poems of the LDS People, ed. Jack M. Lyon and others (1996), 283. 10. Иоана 14:18.