На върха на времето Президент Гордън Б. Хинкли Нека Бог ни благослови с разбиране за мястото, което заемаме в историята. . . . . и с необходимост да стоим изправени и да вървим решително, така че да станем светии на Всевишния. Колко вълнуващо и прекрасно нещо е да прекачим прага на вековете. Не след дълго ще имаме възможността да изпитаме това преживяване. Още по-вълнуващо, обаче, е да навлезем в милениума, който ни доближава до едно славно, ново хилядолетие. Поразен съм от великия и тържествен ход на историята, когато съзерцавам този период. Изминали са само две хилядолетия, откакто Спасителят беше на земята. Прекрасно признание за Неговото място в историята е фактът, че съвременният календар, който се използва почти навсякъде по света, поставя рождението Му в средата на времето. Всички събития, които са се случили преди, се обозначават преди Христа, а всички събития в последствие - след Христа. Всеки път, когато някой посочва дадена дата, той съзнателно или не, признава идването на Сина Божи на земята. Неговото рождение, както е общоприето навсякъде по света, отбелязва повратната точка на вековете, разделението на времената. Когато използваме тези дати, не обръщаме внимание на този факт, но ако за малко се замислим, трябва да признаем, че Христос е единствената велика личност в цялата световна история, на която се основава измерването на времето. Във вековете предшествали идването Му на земята, съществувало пророчество за Неговото раждане. Исаия казал: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.“ (Исаия 9:6) Цар Вениамин, повече от век преди раждането на Спасителя, казал следното на своя народ: „Защото ето, идва времето, и то не е много далече, когато със сила Господ Всемогъщи, който царува, който бе и е от вечност до вечност, ще слезе от небесата между чедата човешки, и ще живее в скиния от кал, и ще отиде сред човеците, вършейки велики чудеса, като изцеляване на болни, вдигане на мъртви, ще прави куците да прохождат, слепите да получавт зрението си и глухите да чуват и ще лекува всякакъв вид болести . . . И Той ще се нарича Исус Христос, Синът Божий, Отец на небесата и земята, Творец на всички неща от самото начало; и майка Му ще се нарича Мария.“ (Мосия 3:5, 8) Едно малко чудо се случило по време на ражданаето Му, когато ангели запели и мъдреци дошли отдалеч, за да Му отдадат почит. Той бил единственият съвършен човек на земята. Той изпълнил закона на Мойсей и донесъл нов закон на любов в света. Неговата майка била смъртна жена и от нея Той получил в наследство плътта. Баща Му бил безсмъртен, Великият Бог на вселената, чрез който дошла и неговата божествена природа. Той изразил по прекрасен начин Своята любов в смъртта Си, като отдал живота Си в жертва за всички човеци. Това единение, извършено в неописуеми болки, се превърнало в най-великото събитие в историята, един акт на милост, за който хората не били платили нищо, но който донесъл уверението за безсмъртие на всички, които щели да се родят в света. Няма друго събитие в човешката история, което би могло да се сравни с това. Нищо, което някога се е случило, не може да се мери с него. Напълно безкористно и родено от несъмнена любов за цялото човечество, то се превърнало в безподобна проява на милост за всички хора. Тогава, след възкресението, през първата великденска утрин, триумфално било провъзгласено безсмъртието. Павел с право казал: „Защото както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.“ (1 Коринтяните 15:22.) Той не само че предоставил на всички благословията на възкресението, но също така отворил пътя към вечния живот, за тези, които спазват Неговите учения и заповеди. Той е бил и е великата съдбовна личност в човешката история, зенитът на времената и сезоните на човечеството. Преди Неговата смърт, Той ръкоположил Своите апостоли. Те продължили делото Му. Църквата била установена. Изминали векове. Тъмен облак надвиснал над земята. Исаия го описал: „Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак племената.“ (Исаия 60:2.) Било време на грабежи и страдание, белязано от дълги и кървави войни. Карл Велики бил коронован за император на Рим през 800 година. Било време на безнадеждност, време на господари и крепостници. Отминало първото хилядолетие и вторият милениум бил в своята зора. Неговите първи векове били продължение на отминалото хилядолетие. Било време, преизпълнено със страх и страдание. В Китай се появила страшната и смъртоносна чума през четиринадесети век. Тя се разпространила в цяла Европа и стигнала до Англия. Където и да отидела, сеела незабавна смърт. Бокачо казал за нейните жертви: те „обядвали с приятелите си, а вечеряли с починалите си предци в отвъдното.“1 Тя всявала ужас в сърцата на хората. За пет години отнела живота на 25 милиона души, една трета от населението на Европа. Тя продължила да се появява през определени периоди от време, като нейната тъмна и жестока ръка поразявала, без да подбира. Този век, обаче, бил също така и време на нарастващо просветление. С непрестанния ход на годините, светлината на един нов ден започнала да разкъсва мрака над земята. Дошъл ренесансът, изобразителното изкуство, архитектурата и литературата процъфтели. Реформатори се заели да променат църквата, изтъкнати мъже като Лутер, Меланктон, Хес, Звингли и Тиндейл. Те били изключително смели мъже, като някои от тях били жестоко убити заради тяхната вяра. Родило се протестантството с неговия призив за реформа. Когато тази реформа не била реализирана, реформаторите започнали да създават свои собствени църкви. Те правели това без да имат свещеническа власт. Единствената им цел била да си създадат място, в което да могат да почитат Бог по начина, по който смятали за необходимо. Докато това голямо раздвижване обхващало християнския свят, политическите сили не бездействали. Тогава избухнала Американската война за независимост, в резултат от която се родила нация, чиято Конституция забранила на правителството да се меси в религиозните въпроси. Настъпила зората на нов ден, славен ден. Църквата вече не била държавна. Нито една деноминация не била толерирана за сметка на друга. След векове на мрак, болка и борба времето било назряло за възстановяване на Евангелието. Древните пророци били говорили за този дългоочакван ден. Цялата отминала история сочела към него. Вековете с всичкото им страдание и надежда били дошли и отминали. Всемогъщият съдия на народите, Живият Бог, определил, че времето, за което били говорили пророците, е дошло. Данаил видял камък, „който се отсякъл не с ръце . . . “ и който „станал голяма планина и изпълнил целия свят. И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството, над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички царства, а само то ще пребъде до века.“ (Даниил 2:44) Исаия и Михей били говорили много отдавна за нашето време, което видели в пророческо видение: „В последните дни хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всичките хълмове, и ще се надигне над бърдата; И всичките народи ще се стекат на него. И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да влезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, и ние ще ходим в пътеките Му, защото от Сион ще излезе поуката, и словото Господно от Ерусалим.“ (Исаия 2:2-3; вж. също Михей 4:2) Павел написал следното за целия ход на времето, за всички векове: „Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човек на греха, синът на погибелта.“ (2 Солунци 2:3) По-нататък той казва следното за това време: „За да се приложи, когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко - това, което е небесно и земно в Него казвам.“ (Ефесяните 1:10) Петър видял цялата величествена панорама на вековете, когато заявил пророческото си видение: „Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат осветителни времена от лицето на Господа, и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса, Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци.“ (Деяния на апостолите 3:19-21.) Всички тези и други пророци сочели това славно и най-прекрасно време в аналите на човешката история, когато ще дойде денят на възстановяването на истинското учение и богослужение. Зората на този славен ден изгряла през 1820 г., когато едно честно и вярващо момче, влезнало в малката горичка и извисило глас в молитва, търсейки мъдростта, от която чувствало, че се нуждае най-много. В отговор дошло славното оповестяване. Бог, Вечният Отец и възкръсналият Господ Исус Христос се явили и разговаряли с него. Завесите, които били затворени в продължение на два милениума, били вдигнати, за да разкрият евангелската епохата на изпълнение на времената. Последвало възстановяването на святото свещеничество, първо на Аароновото, а след това и на Мелхиседековото, от ръцете на тези, които го били притежавали в миналото. Едно друго Свето писание, което говорило като глас из под пръстта, дошло като второ свидетелство за реалността и божествеността на Сина Божи, великия Изкупител на света. Ключовете на божествената власт били възстановени, включително тези, които били необходими за свързването на семействата за земния живот и вечността в завет, който смъртта не би могла да разруши. В началото камъкът бил малък, почти незабележим. Той, обаче, постепенно нараснал и сега се търкаля напред, за да изпълни цялата земя. Мои братя и сестри, разбирате ли какво притежаваме? Осъзнавате ли нашето място във великата драма на човешката история? Това е повратен исторически момент. Това е времето на възстановяването. Това са дните на възстановяването. Това е времето, когато хора от целия свят идват на планината на Господ, за да търсят и да се учат да вървят в Неговите пътеки и да познаят пътищата Му. Това е кулминацията на всички векове от раждането на Христос до този прекрасен ден. Зората се пукна и сенките бягат; Погледнете как се вее знамето на Сион! Зората на един по-светъл ден Тържествено изгрява над света. (Hymns # 1) Изминаха векове. Делото на Всемогъщия от последните дни, за което говориха древните, за което пророкуваха пророци и апостоли, е дошло. То е тук. Поради неизвестни нам причини, но благодарение на Божията мъдрост, ние сме били привилегировани да дойдем на земята в тази славна епоха. Науката процъфтява. Желанието за знание се увеличава. Това е най-великата епоха на човешките начинания и постижения. И нещо по-важно, това е времето, в което Бог отново говори, когато се яви Неговият възлюбен Син, когато бе възстановено божественото свещеничество, когато в ръцете си държим още един завет на Божия Син. Какво славно и прекрасно време е днес. Благодарим на Бог за щедростта Му към нас. Благодарим Му за това прекрасно Евангелие, чиято сила и власт се разпростират отвъд завесата на смъртта. Нещата, които са ни били дадени и които знаем, трябва да ни направят по-добри хора сме. Трябва да бъдем по-подобни на Христос, да прощаваме повече, да помагаме и да мислим за хората около нас. Ние стоим на върха на времената, поразени от значението на този велик и тържествен исторически момент. Това е последната евангелска епоха, към която са ни водили всички събития от миналото. Свидетелствам и ви уверявам в реалността и истинността на тези неща. Моля се всеки един от нас да може да почувства прекрасното чудо от това да стоим на прага на новия милениум. Нека си отиде старата година. Нека дойде новата. Нека отмине още един век. Нека на негово място дойде новият. Кажете довиждане на милениума. Поздравете следващото хилядолетие. И ние ще продължим напред по безкрайната пътека на растежа, възхода и прогреса, като докосваме, за да променим към добро живота на хората навсякъде по земята, докато свят светува. В определен момент от хода на това дело Исус Христос ще е появи, за да царува в блясък над земята. Никой не знае кога точно ще стане това. Дори и ангелите в небесата не знаят кога ще се върне Той. Този ден, обаче, е един очакван ден. Ела, о ти царю на царете! Отдавна те очакваме, с лечебен лек във твоите криле, за да освободиш своя народ. Ела, избранико на народите, ела; И нека Израил отново се събере у дома. („Come, O Thou King of Kings,“ Hymns # 59) Нека Бог ни благослови с разбиране за мястото, което заемаме в историята, а след това и с необходимост да стоим изправени и да вървим решително, така че да станем светии на Всевишния. Смирено се моля за това, в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Декамерон на Джовани Бокачо.