Никой човек не е остров Старейшина Ричърд Х. Уинкъл От седемдесетте Новите членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни не могат да се справят сами . . . Те се нуждаят от нас и ние от тях. Братя и сестри, толкова е хубаво да бъда с вас този следобед. Когато започвах да подготвям речта си, размишлявах върху мисълта, че това е първият път, когато съм бил канен да говоря в Табернакъла--и ще бъде последният! Но е хубаво да бъда тук с вас, на този исторически случай, в тази историческа сграда. Бих искал да сменя географското място, и да ви говоря за друго прекрасно място. Северният бряг на Калифорния е домът на най-високите дървета в света. Една разходка през девствената стара гора от дървета секвоя, може да бъде едно от най-прекрасните, вдъхновяващи преживявания, които можете да имате. Тези дървета понякога живеят до над 2 000 години, и могат да достигнат до 90 и повече метра височина. Най-високата секвоя, открита някога е била 110 метра висока. Това е повече от дължината на футболно игрище, и почти една трета от височината на Храма Солт Лейк. Гигантските дървета секвои правят техните съседи да изглеждат като джуджета, ставайки по този начин „планината Еверест за всички живи неща“. „Да, всички неща, които идват на земята, в сезоните си, са направени в полза и за използване от човека, както да радват окото, така и да развеселяват сърцето; да, за храна и одежда, за вкус и мирис, да укрепват тялото и оживяват душата. И хареса Бог, че е дал всички тези неща на човека; и затова, накрая те бяха създадени, за да бъдат използвани, с разум, не до унищожаване, нито до насилствено изтръгване. И в нищо човек не обижда Бог, или против никого гневът Му не е разпален, освен към онези, които не признават ръката Му във всички неща, и не спазват заповедите Му.“ (Вж. Учение и завети 59:18-21). Крайбрежните секвои, са истинските господари на тяхното царство и най-изящното творение на нашия Отец в Небесата. Те царстват над другите дървета, поради смайващата си височина и магическа красота. Обаче, има друга черта, на тези огромни великани, която е наистина забележителна и някакси непозната за повечето от нас. Въпреки че израстват на височина до 90 метра и могат да тежат повече от 450 тона, тези дървета имат много плитка коренна система. Корените им навлизат в земята до два метра, но се разпростират на няколко десетки метра. Когато корените им се разпрострат, се вплитат с тези на техните братя и сестри, секвои, и също с корените на другите дървета. Това вплитане на корени създава впечатлението за мрежа. Повечето инженери ще ви кажат, че тази плитка коренна система няма да бъде достатъчна да поддържа непокътнати секвоите срещу силните ветрове и наводнения. Въпреки това, преплетената система от корени е тайната на тяхната сила, и ни учи един велик урок. Първо, нека признаем, че тези великолепни гиганти просто не могат да се справят сами. Без да бъдат свързани към другите членове на семейството и услужливите съседи, те не биха могли да оцелеят. Бих искал да размишлявате над първите два стиха от песента, взети от най-известната поема на Джон Дон: Никой човек не е остров; Никой човек не устоява сам. Радостта на всеки човек е и радост за мен; Тъгата на всеки човек е и моя тъга.   Нуждаем се един от друг, Затова ще защитавам Всеки човек, като брат; Всеки човек, като мой приятел. („No Man Is an Island,“ in Bryan B. Gardner and Calvin T. Broadhead, comp., A Collection of Inspirational Verse for Latter-day Saints [1963], 69) Новите членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни не могат да се справят сами. Те могат да изглеждат индивидуално силни, като секвоите, но те се нуждаят от нас и ние от тях. На сателитното ни излъчване миналия февруари, президент Хинкли, сподели една история за жена, която миналата година станала член на Църквата. Тя писала: „‚Пътуването ми към Църквата беше уникално и изпълнено с предизвикателства. Тази изминала година беше най-трудната година, която съм имала през живота си. Но също така беше най-възнаграждаваща. Като нов член на Църквата, продължавах да бъда изправяна пред предизвикателства ежедневно.‘ В разказа си тя казала, че когато се присъединила към Църквата, не почувствала подкрепата от ръководството в района й. Епископът й се сторил безразличен към нея като нов член. Чувствайки се отблъсната, се обърнала към президента на мисия, който открил нови възможности пред нея. Тя казва, че ‚Членовете на църквата не знаят какво означава да бъдеш нов член. Затова е почти невъзможно за тях да знаят как да ни подкрепят‘“(„Намерете агънцата, хранете овцете“, Лиахона, юли 1999г., стр. 118). Те се нуждаят от нашата любов и подкрепа. Дали го знаем или не, те протягат към нас корените си, както секвоите към дъгласовата ела, западния бучиниш, смърча ситка, и също към другите растения. Ние трябва да помогнем на тези нови членове и да ги подкрепим в растежа им, защото наистина ние сме техни братя и сестри. Не се ли справяме и ние по-добре, когато сме подкрепяни, поддържани и обичани от семействата и приятелите си? Дори дърветата се справят по-добре, когато растат близко едно до друго в горите. Те израстват по-високо, по-изправени, по-силни и произвеждат по-добър дървен материал. Когато едно дърво расте само, развива повече клони. Тези клони образуват чворове, които могат да отслабят дървото и намалят качеството на дървения материал. Може да си спомните, когато Христос организирал Църквата Си, Той призовал мнозина да служат: апостоли, пророци, патриарси, епископи, дякони, учители, свещеници, и т.н. Много били призвани да служат в Неговото царство. Тези призвания са дадени да подсилят членовете, да организират Църквата и да благословят живота на Божиите деца. Когато Спасителят призовал Петър, Яков, Йоан и другите, имали ли са опит? Не, но Той им казал, че ще ги научи, ще ги направи ловци на хора. Правили ли са грешки Неговите апостоли и ученици? Разбира се, че са правили, но им е била дадена възможност и са се научили. По същия начин ще се научат и ще израснат и нашите нови братя и сестри, когато им помогнем, като ги призоваваме и ги храним с доброто слово Божие. Едно от другите изобилно растящи творения под покрива на секвоите е малко познатото дърво с твърда дървесина, наречено Lithocarpus densiflorus. известно е и като жълтокафяв дъб. Жълтокафявият дъб се вмества в същото общо семейство, като истинските дъбове, но е малко различен. Има няколко милиона квадратни метра от това творение, растящо сред известните секвои, и притежава много ценни качества, но е почти пренебрегнато и неизползваемо. Каква загуба, каква трагедия, когато вземем под внимание потенциала на жълтокафявия дъб. Начинът на мислене на дървопреработвателите е, Справяме се отлично и със старите навици, защо да се променяме? Не можем да пренебрегнем потенциала на нашите нови членове, или неправилно да преценим техните таланти. Помнете: „Той ги кани всички да дойдат при Него и да вземат от Неговата добрина, и Той не отказва на никого, който идва при Него, черен и бял, роб и свободен, мъж и жена; и Той си спомня за друговерците; и всички са равни пред Бога, и юдеин, и езичник.“ (2 Нефи 26:33). Благодарен съм за връзката на приятелство, която ме е отхранила през живота ми, за това, че съм роден от добри родители, за моите братя, сестри, и разширяващо се семейство. Аз съм особено благодарен за любовта и подкрепата на моята прекрасна съпруга, Карън, и на нашите също толкова прекрасни и обични деца. Бих искал също да кажа, че се чувствам много щастлив, че съм имал толкова много добри приятели, през годините, както в така и извън Църквата. Благодарен съм, че се запознах с добрите мисионери в Испания и за прекрасните членове в тази страна. Братя и сестри, знам, че имаме мил и мъдър Небесен Отец и свидетелствам за Неговия Син, Исус Христос, и за Неговата Единителна жертва, която касае всеки един от нас. Също свидетелствам, че Църквата е водена от велик пророк днес, Гордън Б. Хинкли. Моля Господ да благослови всички, да се почувстваме повече свързани и грижовни едни към други, по-специално днес, когато вървим към тази нова ера на израстване в Църквата и към това вълнуващо хилядолетие, и казвам това в името на Исус Христос, амин.