„Езика на Ангелите“ Старейшина Робърт С. Ууд От седемдесетте Това, което казваме, и начинът, по който се представяме, не само издават вътрешната ни същност, но и формират самите нас, тези около нас и в крайна сметка цялото ни общество. Сравнявайки важността на някои от значимите неща в царството с диетичните системи от правила за хранене в древния Израил, Исус казал на учениците Си: „Това, което влиза в устата, не осквернява човек; но това, което излиза от устата, то осквернява човека. . . . А онова, което излиза извън устата . . . от сърцето, и то осквернява човека.“ (Матея 15:11, 18). Нашите думи, изказани на глас, не са без значение, защото отразяват кои сме в действителност и определят какви ще станем. В последните дни, Господ е наблегнал отново на това, чрез думите от Книгата на Мормон, как нашите „външни действия“ (Алма 25:15), опетняват или поучават. Какво казваме и как действаме, може да създаде атмосфера на приемственост или отчужденост към Светия Дух. В 88 раздел на Учение и завети, Господ ни съветва да избягваме „повърхностните разговори“ и „крайности в смеха“. Той свързва подобни действия с дефекти на душата - „похотливи желания“, „гордост“, и „лекомислие“ - което накрая довежда до „греховни деяния“ (вж. Учение и завети 88:69, 121). Аз мисля, че „повърхностните разговори“ се отнасят до непочтителния и уронващ престижа език, а „лекомислието“, за това, което Господ е нарекъл несериозно отношение към свещените неща (вж. Учение и завети 6:12). От друга страна, Господ призовава за „радостни сърца и изражение“ (вж. Учение и завети 59:15). Той ни е помолил така да говориме и така да действаме, че да поучаваме или да повдигнем духа си един на друг, и е посочил, че „това, което не назидава не е от Бог, а е тъмнина“ (вж. Учение и завети 50:23). В Зимните лагери, докато светиите били по средата на трудния преход, Господ е заповядал, „Нека вашите думи да ви поучават един друг“ (вж. Учение и завети 136:24). Нефи обявил, че плодът от получаването на Светия Дух и вслушването в подтиците на Духа е да можем да говорим „ с езика на ангелите“ (2 Нефи 32:2). По този начин създаваме дух на почит и откровение. Наскоро чух един разговор, между някои от нашите млади внуци. Един от тях явно е използвал думата глупак. Осемгодишният Никола, наскоро кръстен, изкоментирал, че може би той не е трябвало да казва това, което е „лоша дума“. Виждаше се, че мама и татко са оказали добро влияние. Знам, че е имало и други подобни дискусии, относно други изрази. Някой може да си помисли, че това са маловажни неща, в сравнение с много по-големите нечисти и унизителни изрази около нас. Да, по един или друг начин, думите ни създават атмосфера, в която изграждаме или разрушаваме. Наскоро споделих с един приятел от Ню Йорк Сити, че според мен, атмосферата в града се е подобрила през последните няколко години и се чудех защо. Той отбеляза, че съпругата му е общински съдия, и те наблягат върху малките неща, като закони против плюенето и неправилното пресичане, и от там се променят и големите неща. Така и в нашия ежедневен разговор и действия за поучаване, Господ е казал, да каним духа на истината и праведността, с когото „ще можем да прогоним тъмнината сред [нас]“ (вж. Учение и завети 50:25). Спомням си, когато бях първокурсник в класа по английски и професорът настояваше да опиша ситуация, в която един от студентите трябваше да замени грубия израз с положителен. Бях раздразнен от един израз, който рядко чувах, но никога в хармония със ситуацията. Години по-късно при завършването на училище, имах разговор с един приятел, който спореше, че човек трябва да е, както той го нарече, прям, дори ако е груб и не зачита чувствата на другите. За нещастие, духът, даващ воля на подобни инциденти, е хванал здраво обществото, и се намира дори и сред светиите. През годините са се увеличили сексуалните намеци, грубият хумор, проявите на насилие, и дразнещият шум в говоренето, в музиката, в изразяването. Повечето от ставащото около нас е просташко и грубо, с поквара в моралното поведение и нечувствителност. Обществото не се е подобрило чрез нашите „повърхностни разговори“ и нашето „лекомислие“. Вместо това, нашите изрази са замърсили нашите общности и са покварили душите ни. Президент Спенсър У. Кимбъл, ни е предупредил за вулгарността в речта и изразяването, и специално ни е съветвал относно говоренето за сексуалната похотливост, която той свърза с разпуснатостта. „Похотливите разговори и шеги“, каза той, „съставляват друга опасност, която се прокрадва, търсеща като своя плячка, всеки, който я подхване, като първата крачка към омърсяването на съзнанието и от там на душата“ (The Miracle of Forgivness [1969], 228). Това, което казваме, и начинът, по който се представяме, не само издават вътрешната ни същност, но и формират самите нас, тези около нас и в крайна сметка цялото ни общество. Ежедневно всеки от нас е въвлечен в затъмняването на светлината, или в прогонването на тъмнината. Призвани сме да поканим светлината и да бъдем светлина, да осветим себе си и поучаваме другите. В посланието си, Яков детайлно описва много от необходимите ни неща, за да станем свети. Сред тях, той включва контрола над речта и разговорите ни. Наистина, той казва това, „а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло“ (Яков 3:2). Чрез една аналогия свързана с морето, той отбелязва, че както малкото кормило може да води големия кораб, така и езикът може да насочва курса и съдбата ни (вж. стих 4). Неправилно употребен, езикът „е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота“ (вж. стих 6). Как може, пита той, от същата уста да излизат благословения и проклетия? (вж. стих 10). Бях изумен от факта, че когато Исаия получил задачата си от Господ, оплакал се, че е „човек с нечисти устни“ и живее „между люде с нечисти устни“ (Исаия 6:5). Този грях също трябвало да бъде пречистен от Исаия, за да може той да разнася словото на Господ. Чудно ли е тогава, че тези, писали псалмите, и пророците също са умолявали Господ да „постави стража“ пред устите им и пази „вратата“ на устните им (Псалми 141:3), за да им помогне да не съгрешат с езика си (Псалми 39:1)? Когато говорим и действаме, трябва да питаме себе си дали думите и изразите ни са пресметнати така, че да канят силите небесни в живота ни и да канят всички да дойдат при Христа. Ние трябва да се отнасяме към свещените неща с почит. Трябва да отстраним от разговорите си неприличното и похотливото, насилието и заплахите, уронващото престижа и лъжливото. Както е писал апостол Петър: „но както е свет Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие в цялото си държание“ (1 Петрово 1:15). Изразът държание се отнася не само до говора, но също и до цялостното ни поведение. Както Нефи, който ни кани да живеем живота си така, че да говорим с „езика на ангелите“. Свидетелствам, че Бог е наистина свят. Той е нашият Отец, ние сме Негови деца. Ние сме Негови наследници и сънаследници с Исус Христос, на Неговата Слава. Христос е пречистил нашите грехове и е победил смъртта. Той ни е поканил да бъдем като Него, и да се поучаваме в слово и дела. Като Иоан, и аз вярвам, че съдбата ни е „когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще го видим както е“ (1 Иоаново 3:2). В името на Исус Христос, амин.