Мери Елън Смут
Общ президент на Обществото за взаимопомощ
Жените по целия свят ще бъдат привлечени към Църквата‚ когато ние усъвършенстваме живота си и живеем според основните истини‚ за да осветим пътя‚ по който да вървят другите.
Мои скъпи сестри от Обществото за взаимопомощ‚ смирено се изправям пред вас днес, с безгранична благодарност в сърцето. Свидетелствам ви‚ че в последните месеци Духът Господен бдеше над организациите на тази Църква. Ние чувствахме неговото напътстващо влияние‚ докато работехме с моите способни съветнички‚ с нашите посветени съветници от свещеничеството‚ членовете на борда и екипа‚ който ни помага‚ усърдно молейки се за напътствие‚ докато придвижваме това дело напред. Ние внимателно търсехме начини и преценявахме как бихме могли да издигнем сестрите духовно‚ където и да служим‚ в усилията си да определим как всяка една от нас може да разбере виждането за огромния потенциал на органицацията на Обществото за взаимопомощ.
Моля се Светият Дух да ви благослови с по-голямо разбиране кои сте вие‚ защо сте тук и какви са уникалните ви дарби‚ които трябва да донесете в организацията на Обществото за взаимопомощ. Моята надежда е‚ че когато размишлявате върху напътствията‚ които ще получите тази вечер от Първото президентство и общото президентство на Обществото за взаимопомощ‚ да получите свидетелство‚ че това наистина са напътствия от Господ. Това е паметен момент‚ момент от изключителна важност в подготовката ни за бъдещето.
В Захария 2:10-11 четем:
„Пей и радвай се‚ Сионова дъщерьо; защото ето‚ Аз ида‚ и ще обитавам сред тебе‚ казва Господ. И в оня ден много народи ще се прилепят при Господа‚ и ще бъдат Мои люде и Аз ще обитавам всред тебе‚ и ще познаеш‚ че Господ на Силите ме е изпратил при тебе.“
Ние се събираме като сестри на световна Църква‚ като се радваме в благословиите ‚ които носи Евангелието. Това наистина е ден‚ в който да издигнем сърцата си. Първо и най-важно‚ ние се радваме‚ че знаем‚ че Небесният Отец обича всяка една от нас. Радваме се‚ че имаме свидетелства за Исус Христос и Неговата единителна жертва. Радваме се‚ че Евангелието е възстановено и че е извършено великото дело на пророка Джозеф Смит. Радваме се‚ че живеем в ден‚ когато един жив пророк‚ президент Гордън Б. Хинкли‚ смело помага на великото дело Господно да се придвижва напред. Радваме се на броя на храмовете‚ които се строят‚ на използването на компютърните технологии‚ с които можем да правим изследвания за нашите предшественици и на вълнението от службата. Радваме се на броя мисионери‚ които биват изпращани по цялата земя‚ за да събират честните по сърце. Радваме са на своя живот и на възможността‚ която е дадена на всеки един от нас да бъде част от великия Божий план на щастието. Радваме са на организацията на Обществото за взаимопомощ и знаем‚ че жените по целия свят ще бъдат привлечени към Църквата‚ когато ние усъвършенстваме живота си и живеем според основните истини‚ за да осветим пътя‚ по който да вървят другите.
От думите на Уърдсуърт си спомняме:
Нашето рождание е сън и забрава‚
Душата‚ която се издига с нас‚ звездата на живота‚
Другаде е създадена
И идва от далече -
Не в пълно забвение
И не в пълна голота‚
А в облаци от слава идваме
От Бог‚ който е наш дом.
(Ода: Внушения за безсмъртието от ранни детски спомени)
През последните две и половина години на нашата служба в общото президентство на Обществото за взаимопомощ‚ ние осъзнаваме‚ че хората по света изпитват интерес към Обществото за взаимопомощ.
В усилието си да отговорим на въпросите‚ задавани от хора извън Църквата и да си припомним за великите благословии‚ които идват от това да си жена‚ ние като общо президентство на Обществото за взаимопомощ представяме следното:
Ние сме възлюбени духовни дъщери на Бог и животът ни има смисъл‚ цел и посока. Като световно сестринство‚ ние сме обединени в посвещението си на Исус Христос‚ нашия Спасител и Пример. Ние сме жени на вяра‚ добродетели‚ точно определени цели и милосърдие‚ които:
Увеличават своите свидетелства за Исус Христос чрез молитва и изучаване на писанията.
Търсят духовна сила‚ като следват подтиците на Светия Дух.
Са посветени на укрепването на своя брак‚ семейство и дом.
Намират благородство в майчинството и радост в това‚ че са жени.
Изпитват удоволствие да служат и да извършват добри дела.
Обичат живота и учението.
Се застъпват за истината и праведността.
Подкрепят свещеничеството като Божия власт на земята.
Се радват на благословиите на храма‚ разбират своята небесна съдба и се стараят да постигнат възвисяване.
Ние като президентство се радваме на тази декларация‚ одобрена и подкрепена от Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли‚ която ясно определя принципите на отношението и действията‚ които ще ни доведат обратно в присъствието на нашия Небесен Отец. Когато като отделни хора прилагаме тези учения‚ ние‚ както се е надявал отец Лехий‚ ще достигнем дървото на живота. В 1 Нефи 8:12 четем: „И като взех от плода‚ . . . той изпълни душата ми с . . . радост; ето защо аз започнах да искам семейството ми също да вземе от него; защото знаех‚ че той бе желателен повече от всички други плодове“.
Ние‚ подобно на отец Лехий‚ се надяваме, че докато вървим по пътеката на живота‚ ще вземем от плода‚ намиращ се в това Евангелие на Исус Христос по свой собствен начин и ще изпитаме радост‚ която ще изпълни душите ни с по-голяма радост‚ надежда и милосърдие. Нека заедно да разгледаме тези качества и начина‚ по който те могат да повлияят на живота ни.
Като световно сестринство ние сме обединени в нашето посвещение на Исус Христос‚ нашия Спасител и Пример.
Ние заявяваме пред света‚ че неслучайно сме приели Евангелието на Исус Христос - то е истинно! Когато разгледаме този велик план‚ виждаме‚ че той дава смисъл на този живот.
Ние знаем‚ че винаги сме съществували и ще съществуваме. Знаем‚ че сме били изпратени на земята‚ за да натрупаме опит и да се докажем. Решенията‚ които вземаме‚ са жизненоважни‚ ако искаме да получим вечен живот и възвисяване. Ние знаем, че това временно състояние е важно и че носи разбиране‚ цел и посока в живота ни. На първо място всички ние искаме да научим уроците си добре и да се върнем у дома при нашия любящ Небесен Отец.
Ние приемаме Спасителя като Единородния Син на нашия Небесен Отец. Знаем‚ че чрез Него ще бъдем изкупени и възкресени. Следователно‚ „говорим за Христа‚ радваме се в Христа‚ проповядваме за Христа“ (2 Нефи 25:26).
Ние имаме вяра‚ добродетели‚ цели и милосърдие.
Когато посещаваме вашата част на света‚ виждаме много сестри от Обществото за взаимопомощ‚ които се държат здраво за железния прът. Имаме вяра‚ когато се развилнеят бурите на живота и избираме да останем чисти‚ когато дойде изкушението.
Виждаме извор на милосърдие във всяко сърце‚ докато сестрите търсят „чистата Христова любов“ (Мороний 10:47).
Ние се посвещаваме на укрепването на браковете‚ семействата и домовете и намираме благородство в майчинството и радост в това‚ че сме жени.
Разбираме‚ че домът е основната единица‚ създадена от Бог‚ в която да служим и да се учим. От това разбиране идва решението да отдадем първостепенно значение на времето, прекарано със семейството, и да се вгледаме в себе си‚ за да решим как можем да бъдем по-добри спътници в живота. Тези размишления биват последвани от мили и изпълнени с любов постъпки и ние прощаваме на нашите брачни партньори. Виждаме сестри‚ които наистина желаят децата им да вземат от плода на Евангелието‚ като отидат на мисия и сключат брак в храма‚ затова те провеждат смислени семейни домашни вечери‚ семейно изучаване на писанията и молитви‚ както и редовно посещават храма. Декларацията ще бъде нещо‚ което постоянно да напомня да се концентрираме върху своите най-важни отговорности.
Но не всички жени раждат тези‚ на които стават майки.
Президент Джозеф Ф. Смит останал сирак на 13-годишна възраст. По-късно той бил изпратен на мисия на Хавайските острови. На остров Молокай той получил силна треска и бил сериозно болен в продължение на три месеца. Една чудесна сестра от Хаваите го приела в дома си и се грижила за него с любов‚ като че ли той бил неин собствен син.
Много години по-късно президент Смит посетил островите като президент на Църквата. Чарлс Нибли прекрасно представя преживяването:
„Беше красиво да се види дълбоката любов‚ дори обичта‚ изразена с проливане на сълзи‚ която тези хора изпитваха към него. В тълпата забелязах да водят една бедна‚ стара‚ сляпа жена‚ която едва ходеше под тежестта на своите деветдесет години. Тя носеше няколко банана в ръка. Това имаше тя - това беше нейният тдар. Тя викаше: ‚Йозепа‚ Йозепа‘. Веднага щом я видя‚ той се затича към нея и обви ръце около нея‚ прегърна я и я целуна‚ като я потупваше по гърба и повтаряше: ‚Мамо‚ мамо‚ моята мила стара майка‘.
Със сълзи‚ стичащи се по бузите му‚ той се обърна към мен и каза: ‚Чарли‚ тя се грижи за мен‚ когато бях момче‚ когато бях болен и нямаше кой да се погрижи за мен. Тя ме прибра и ми беше майка‘“ (Teachings of Presidents of the Church: Joseph F. Smith [1998], xvi, 192).
Всички ние можем да протегнем ръце с любов към другите и да раздадем даровете на състраданието и нежността‚ които могат да дойдат само от женското сърце
Ние изпитваме удоволствие да служим и да извършваме добри дела.
Преди няколко седмици торнадо премина през Солт Лейк Сити‚ като остави всичко след себе си опустошено и разрушено. На следващата сутрин една президентка на Обществото за взаимопомощ в единия от коловете‚ на чийто собствен дом бяха нанесени големи щети‚ имаше готов доклад‚ който даваше информация на нейните свещенически ръководители за бъдещите посещения и оценки за нанесените щети на домовете на другите членове.
Ограмотяването е още един начин да се помага на другите и да се промени техния живот завинаги. Една съветничка по образованието възприела тази идея. Тя поканила две приятелки и заедно посещавала класове‚ на които се учели как да преподават английски като втори език. Сега те преподават английски на едно чудесно 13-членно семейство от Косово. Грамотността е благословия и за учителите‚ и за учениците.
Ние се застъпваме за истината и праведността.
Ние се застъпваме за спирането на мръсотията и корупцията‚ които са напаст за нашето общество. Сестрите‚ които различават доброто от злото‚ застават решително на страната на Господ, правейки избори‚ които ги отличават от останалия свят‚ като те внимателно контролират какви телевизионни програми се гледат в семейството‚ дали членовете му се обличат скромно и се въздържат от гледането на филми‚ които възхваляват насилието и неморалното поведение.
Ние подкрепяме свещеничеството като Божията власт на земята.
Ние виждаме сестри в тази велика Църква‚ които ценят благословиите на възстановеното свещеничество. Радваме се на всяко благословено бебе‚ на всяко кръстено дете‚ когато вземаме причастието‚ биваме отделяни за църковни призования и виждаме съпрузите си да дават бащини благословии. Благодарни сме за свещеническите благословии‚ които осветяват пътя ни и ни дават напътствие и надежда. Радваме се на достойните свещенически ръководители и ги подкрепяме.
Ние се радваме на благословиите на храма‚ разбираме своята небесна съдба и се стараем да постигнем възвисяване.
Виждаме сестри‚ които се радват на благословиите на храма - сестри‚ които желаят да сключват и спазват своите завети‚ да извършват работата за своите починали близки и разбират‚ че в този процес товарите им се олекотяват‚ а силите им да издържат на изкушението се увеличават - Божии дъщери‚ които разбират своята небесна съдба‚ осъзнават какъв е техният потенциал и се концентрират върху преодоляването на слабостите.
Ние свидетелстваме‚ че всяка една от нас има важна роля‚ даже свещена мисия‚ която да извършва като дъщеря в Сион. Днес е нов ден‚ зората на нова ера. Това е нашето време и наша съдба е да се радваме и да изпълним земята с повече любезност и нежност‚ с по-голяма любов и състрадание‚ с повече съчувствие и съпричастност от когато и да било преди. Това е времето да се отдадем на Учителя и да му позволим да ни води през плодородни полета‚ където можем да обогатим света‚ изпълнен с тъмнина и нещастие. Всяка една от нас, независимо кои сме ние‚ независимо къде служим‚ трябва да се изправи и да се възползва по възможно най-добрия начин от всяка появила се възможност. Трябва да следваме съвета‚ даден от Господ и Неговите служители и да направим домовете си къщи на молитва и убежище на сигурността. Ние можем и трябва да задълбочим вярата си‚ като увеличим своето покорство и жертвоготовност. В този индивидуален процес ще се случи чудо. Обществото за взаимопомощ ще започне да се разширява и да протяга ръка на милионите нуждаещи се. То ще продължи да бъде организация‚ която дава подкрепа и радост. Това ще се случва със сестрите една по една. Ние ще се обединим в нашата праведност и наистина ще вземем от плода на дървото на живота заедно. Плодовете на нашия труд ще изцелят света и‚ сестри‚ в този процес те могат да изцелят и нас!
Моята скромна молитва е всяка една от нас да си тръгне от това събрание решена да посвети живота си на Христос. Аз ви обещавам‚ че когато направите това‚ винаги ще се радвате‚ защото Господ „ще обита[ва] сред [вас]“ (Захария 2:11). За това свидетелствам‚ в името на Исус Христос‚ амин.
Previous
