Връзката, която все още ни държи Старейшина Вон Дж. Федърстоун От Седемдесетте Докато светът все повече затъва в грях, тази прекрасна Църква се въздига като гигантска гранитна скала. Александър Солженицин е говорил за склонността да се пренебрегват дългосрочните цели заради непосредствените кратковременни удоволствия, като за: „Един процес на правене на все по-големи и по-големи отстъпки, и на все по-голяма и по-голяма надежда, че в един момент вълкът ще се е заситил.“ Скъпи мои млади приятели, повярвайте ми, че вълкът никога няма да бъде сит. Оливър Уендъл Холмс казал: „Когато сърцето е преизпълнено от Духа, то не може да намери покой. Защото дори и в най-тъмната нощ, ще има нещо, което да го крепи, светлина, която никога няма да угасне.“ Не се ли чувствате дълбоко благодарни за това, че принадлежите към Църква начело, на която стоят апостоли и пророци, за това, че няма да останете без връзка с Небесния Отец и че светлината никога няма да угасне? Докато светът все повече затъва в грях, тази прекрасна Църква се въздига като гигантска гранитна скала. Не се ли гордеете, че Църквата ни учи на истината? Не трябва да се питаме дали момчетата могат да носят обици, дали можем да си правим татуировки, дали е позволено да носим косите си изправени нагоре, или да използваме неприличен език и жестове. Ние имаме пророци, които определят стандартите. Те учат, че десетте божи заповеди все още са валидни. Словото Господне е било прогласено на всички: „Не изговаряй напразно името на Господа твоя Бог“ (Изход 20:7). Оскверняването на името Господне е страшна обида към Духа и правейки това, ние участваме в страшния заговор на Сатана за осмиване на Бога. Йехова също така е казал: „Не кради“ (стих 15). Кражбата е посегателство срещу Бог. Това е само една от десетте Божи заповеди. Измамата, лъжата, лъжесвидетелстването са все разновидности на кражбата.Възлюбени млади хора, не сте ли благодарни на Бог за това, че пророците и апостолите никога не се колебаят по отношение на греха? Независимо колко силно духат ветровете на общественото мнение, Църквата не може да бъде помръдната.“ Бог е заповядал свещените сили за възпроизводство да бъдат използвани единствено между мъж и жена, които са били законно бракосъчетани като съпруг и съпруга.“ 1 Тези, които изповядват перверзни принципи и ненормално поведение, живеят в грях. Законите, общественото мнение, родителите, които учат на неща, различни от Евангелието, грешат, дори когато болшинството хора се съгласяват с това. Грехът си остава грях и това е Божията истина. Апостол Павел казал: „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, който храм сте вие“ (1 Коринтяните 3:16). Порнографията е зло. Обичам историята, която бе разказана на погребението на бащата на Хенри Айринг. Когато той като млад мъж пресичал границата с Мексико, за да дойде в Съединените Щати, митничарите го попитали: „Синко, имаш ли някаква порнография в куфара или в сандъците си?“ Той отговорил: „Не, сър, нямаме порнограф.“ Прекрасно е да си толкова чист и наивен. Ние знаем, че порнографията действа пристрастяващо и унищожително. В тази си цел тя си има и спътници - пиянството, пушенето и наркотиците. Тя използва някои видове музика, танци, Интернет и телевизията. Тези, които я произвеждат, са безбожници и нямат съвест. Те знаят какви са последствията, но не се интересуват. Също като хората, които продават наркотици, те няма да са наблизо, за да съберат парчетата, на които ще сте се разпаднали. Ние, обаче, ще го сторим, ние, вашите родители, епископи и църковни ръководители. Внимавайте, когато избирате близките си приятели. Двама мъже разговаряли и единият казал: „Джо, минах покрай вас онзи ден.“ А Джо отговорил: „Благодаря ти, че не си влезнал.“ Бъдете благодарни, ако не сте били включени в грешната компания. Винаги ще бъдете предупреждавани своевременно. Ръдиард Киплинг казал: „Това е законът на джунглата и той е толкова древен и истински като небето; и вълкът, който му се подчинява, ще благоденства, а ако го отхвърли, ще умре. Като бръшлян, увил се около стъблото на дърво, законът винаги важи, че силата на глутницата е вълкът, а силата на вълка е глутницата.“2 Вашите приятели са ваши защитници. Искам да кажа следното на възрастните и родителите. Бащата на старейшина Брус Р. МакКонки ни предупредил, че когато нарушаваме дадена заповед, независимо колко незначителна е тя, нашите деца може би ще решат по-късно в своя живот да нарушат друга някоя заповед и постъпката им може би ще бъде десетократно или стократно по-лоша от нашата, но те ще я оправдаят въз основа на малката заповед, която ние сме нарушили.3 Едно от нещата, които оказват най-силно влияние върху религиозността на нашите деца, са спонтанните религиозни беседи в дома. Когато обсъждаме нещата, които най-много обичаме, без това да е било предварително планирано, като например по време на семейни домашни вечери, молитва или изучаване на писанията, а просто защото те са много ценни за нас, тези разговори ще окажат огромно влияние върху децата ни. Грейди Боуг, професор в колеж, казал следното: „Правилно проведеното преподаване е безценна работа. То е именно това човешко начинание, последиците от което са най-значими, но само когато е било извършено внимателно и с вещина. Да накараш даден ученик да поеме по грешен път, само защото си се отнесъл с пренебрежение или високомерно, е по лошо от сгрешена операция. Нашите грешки няма да кървят. Вместо това, те причиняват скрити белези, чието значение и трагични последици ще се проявят след години, когато лечението ще бъде болезнено и невъзможно.“4 Послушанието не подтиска младежите. То е прекрасна и велика привилегия. В Авраам 4:18 се казва: „И Боговете наблюдаваха нещата, които бяха заповядали, докато те се подчинят.“ Какво щеше да стане, ако елементите не се бяха подчинили? Те щяха да бъдат прокълнати или отхвърлени. Същото се отнася и за нас. Подчинението на Бог е наистина единственият начин да бъдем свободни и да можем да избираме. Сатана учи обратното и с всеки погрешен избор ни оковава във вериги. Обещавам ви, че послушанието е прекрасна привилегия. Когато бях малко момче, майка ми трябваше да ходи на работа в една рафинерия за руда и да работи като мъж, за да може да издържа седемте си деца. Тя работеше нощна смяна и се трудеше до изнемога. През деня беше с нас. Не знам кога бедната жена е могла да спи. Една съботна сутрин тя се върна в къщи след работа около 7 - 8 часа. Легна си за около два часа, след което стана. Беше поканила всичките си роднини на вечеря. Сигурно бяха около 35 - 40 човека. Тя украси масите, подреди столовете и извади всички чинии и сребърни прибори. Тя готви и пече през целия ден. Останаха купища мръсни тенджери, тигани и чинии. Всички дойдоха на вечерята и след това всички мръсни чинии бяха донесени в кухнята. Храната, която остана, беше събрана в кухнята, след което вратата се затвори и гостите отидоха да разговарят. Беше осем часа вечерта. Спомням си как стоях сам в кухнята. С детския си ум разсъждавах: Майка ми работи през цялата нощ; след това работи целия ден, за да приготви тази вечеря. Когато всички си тръгнат, тя ще трябва да измие чиниите и да изхвърли храната. Ще й отнеме от два до три часа и това не е честно.Тогава си помислих: Аз ще ги измия. Измих чиниите, сребърните прибори, чашите. Нямахме електрическа машина за миене на чинии; нашата беше ръчна и онази нощ аз използвах ръцете си. Използвах половин дузина кърпи за бърсане на чинии. Бях подгизнал от глава до пети. Изхвърлих храната, почистих масата и поставките за съхнене на чинии. След това на колене избърсах пода. Когато свърших, кухнята изглеждаше безупречно. Отне ми около три часа. Тогава чух столовете да се разместват и всички си тръгнаха. Външната врата се затвори и чух, че майка ми се приближава към кухнята. Бях доволен и смятах, че същото ще се отнася и за нея. Вратата се отвори и въпреки че бях само на 11, разбрах, че тя бе стресната. Огледа кухнята, погледна към мен и ме изгледа по начин, чийто смисъл не можах да разбера веднага. Сега, обаче, разбирам. Очите и казваха: „Благодаря. Изморена съм. Мисля, че разбираш и аз те обичам.“ Тогава тя се приближи и ме прегърна. Очите и грееха и сърцето ми се изпълни с топлина. Научих какво прекрасно чувство е да запалим светлината в очите на нашите родители. Ще ви разкажа още една история. Беше неделята преди деня на благодарността, мисля че през 1943г. Отидох на събранието на свещеничеството. Бяха поставили голямо табло със снимките на всички, които служеха в армията. Свещениците, които бяха благославяли причастието преди няколко месеца, сега бяха на война. Всяка седмица таблото беше осъвременявано. До снимките на тези, които бяха загинали в бой, се поставяше златна звезда. На тези, които бяха ранени - червена звезда, а на безследно изчезналите - бяла звезда. Всяка седмицата като дванадесет годишен дякон, проверявах кои бяха ранените и убитите. По време на събранието на кворума онази сутрин, представителят на епископството каза: „Този четвъртък е денят на благодарността. Всички трябва да имаме молитва в домовете си.“ Тогава той каза: „Нека запишем на черната дъска нещата, за които сме благодарни.“ Ние направихме това и Той каза: „Включете тези неща в молитвата си за деня на благодарността.“ Имах чувството, че ще ми прилошее, защото ние никога нямахме молитва или благословия. Онази вечер в 6.30 вечерта отидохме на събранието за причастието. В края на събранието епископът се изправи много развълнуван. Той разказа за младите мъже от нашия район, които бяха убити и ранени. Той говори за нашата свобода, независимост, за нашия флаг, за великата ни страна и за нашите благословии. Тогава той каза: „Надявам се, че всяко семейство ще коленичи и ще има семейна молитва в деня на благодарността и че ще благодари на Бог за своите благословии.“ Сърцето ме заболя. Помислих си: „Как бихме могли да имаме семейна молитва?“ Исках да се подчиня. Почти не спах онази вечер. Исках да имам молитва за деня на благодарността. Дори си мислех аз да я кажа, ако някой ме помоли, но бях прекалено срамежлив, за да се предложа сам. Непрекъснато се притеснявах през дните до четвъртък. Татко не се прибра у дома в сряда вечерта. Появи се рано на следващата сутрин. В четвъртък всички се събудихме. Бяхме три момчета и две сестри. Пропуснахме закуската, за да имаме голям апетит за вечерята на деня на благодарността. За да увеличим апетита си, отидохме на полето, където изкопахме дупка 2 метра дълбока и толкова широка. Оградихме я с окоп, който я скриваше. Спомням си, че с всяко загребване на лопата си мислех: „Моля Те, Небесни Отче, направи така, че да имаме молитва.“ Най-накрая в 2.30 часа майка ми ни извика да се прибираме, за да ядем. Ние се измихме и седнахме на масата. По някакъв начин мама бе успяла да приготви пуйка заедно с всичките останали ястия, които обикновено са част от празничната вечеря. Мислех си, че сърцето ми ще изскочи. Времето течеше. Погледнах баща си, след това майка си. Помислих си: „Моля ви се, нека някой да каже молитвата.“ Почти бях изпаднал в паника, когато внезапно всички започнаха да ядат. Бях работил усилено през цялата сутрин и следобед, за да имам по-голям апетит, но не бях гладен. Исках да се моля повече от всичко на света, а беше прекалено късно. Скъпи младежи, бъдете благодарни за родители, които казват молитва и четат от писанията. Ценете семейните домашни вечери. Бъдете благодарни за хората, които ви преподават и обучават. Мои млади приятели, в този голям свят има толкова много прекрасни и ценни неща. Обичам, когато президент Хинкли често споменава любовта и доверието, величието, което той усеща във вас, нашите любими младежи. Подгответе се да отидете в храма. Един прекрасен стих го описва по следния начин: „Влезте през тази врата, така като че ще стъпите на чисто злато и между стени от скъпоценни камъни, така като че ще попаднете сред безценни съкровища, огласяни от хор от певци, облечени в огнени роби. Не викайте, не бързайте, не шепнете, защото Бог е тук.“5 Президент Джозеф Ф. Смит също учил: „След като сме направили всичко възможно за каузата на истината и сме устояли на злото, което хората са ни причинили и след като сме били съкрушени от лошите им постъпки спрямо нас, дори тогава наш дълг е да останем изправени. Не можем да се предадем; Не трябва да униваме. Великите каузи не се печелят от едно единствено поколение.“6 Млади мъже и жени, бъдете пример, носете факлата за своето поколение.Ние сме напълно уверени, че ще направите това. Благодаря на Бог за връзката, която все още имаме с Небесния ни Отец, за светлината, която няма да изгасне. Помнете колко много сте благословени за това, че имате молитва в домовете си. И винаги се опитвайте да накарате очите на майките си да засветят от щастие. Това е най-малкото, което можем да направим за тях. Ние ви обичаме, наши възлюбени деца и се молим на Бог да благослови всяко едно от вас. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. „Семейството: Прокламация към света,“ Ensign, ноември 1995 г., стр. 102. 2. Rudyard Kipling's Verse, [1946], 559. 3. Разговор с Брит МакКонки 4. „A Friend of Mine: Notes on the Gift of Teaching,“ Vital Speeches, 15 юли 1988 г., стр. 615. 5. Стихотворение от Орсън Ф. Уитни; цитирано от Спенсър У. Кимбъл, The Things of Eternity - Stand We in Jeopardy?“ Ensign, януари 1977 г., стр. 7. 6. Teachings of Presidents of the Church: Joseph F. Smith (1998), стр. 107.