„От малките неща“ Старейшина Стивън А. Уест От Седемдесетте Нека да черпим смелост, вяра и утеха от малките, тихи и нежни дела на изпълнените с грижовност, любов, смирение и посветени последователи на Христос. Преди няколко години съпругата ми и аз служехме като отговорници по ресурсите на един клон на Църквата в малко градче, който се състоеше от около 35 членове. Президентът на клона, Даниел Сойър - човек, на когото аз много се възхищавам, може би беше единственият член от клона, който беше в Църквата от повече от три или четири години. Събранията си провеждаха в една къща в един от най-размирните квартали на голям източен град. Къщата се намираше на улица, където много други къщи бяха изгорени и ограбени по време на масовите бунтове през 1968г. и дори и тогава, 25 години по-късно, някои от онези разрушени и срутени къщи все още не бяха поправени или построени отново. Пред къщата имаше няколко външни стъпала, които водеха от тротоара до една врата, през която се стигаше до няколко стаи, които бяха преправени, за да бъдат използвани като класни стаи и като офис. Друга врата, която се отваряше непосредствено от тротоара, водеше надолу по няколко вътрешни съпала до мазето, което беше обзаведено с маса за причастието, подиум за говорителите и сгъваеми столове. Някои от най-паметните църковни преживявания, които съпругата ми и аз сме имали, са се случили на това място. В една неделя, точно по средата на събранието за причастието на клона, една жена влезе през вратата право от улицата. Тя беше бездомна и носеше мръсни парцаливи дрехи, кашляше, давеше се и си духаше носа в мръсна кърпичка. Каза с висок дрезгав глас: „Искам да пея, искам да се моля!“, отиде на предния ред, седна до една жена-член, която носеше бяла блуза, облегна се на нея и облегна глава на рамото й. Жената веднага прегърна тази гостенка и я държа в ръце до края на събранието. Случи се така, че говорителят изнасяше реч за Добрия Самарянин1, когато влезе жената. Докато жената кашляше и се задавяше, той продължи да разказва притчата. Когато стигна до края на речта си и четеше свързан с темата стих, внезапно, на висок глас, тази бездомна жена довърши стиха, който той беше започнал. Когато говорехме за това с говорителя след събранието за причастието, си помислихме, че вероятно беше минало много време, откакто някой с обич беше слагал ръка на рамото на тази посетителка. Чудехме се каква по-добра илюстрация на притчата за Добрия Самарянин можеше да видиш от тази, която току-що бяхме видели и си припомнихме думите на Спасителя, които предхождали разказването на тази притча: „ . . . Да възлюбиш . . . ближния си както себе си“.2 Второ преживяване в клона беше свързано с една мила и съвестна жена, която вярно предаваше пликовете, съдържащи няколко монети за плащането на нейния десятък. Един ден, когато дойде на църква, тя държеше в ръка и найлонова торбичка за сандвич, в която имаше парче изсъхнал хляб. Тя ни подаде найлоновото пликче и каза: „Ако искаш да принадлежиш към някоя църква, трабва да даваш нещо за нея. Аз не мога да дам много, но мога да дам хляба за причастието“. Когато използвахме нейния хляб за причастието, цялото преживяване като че ли придаде допълнително значение на деня. В ума ми се въртеше стиха, който гласи: „И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. А една бедна старица дойде и пусна две лепти, сиреч един кодрант. И повика учениците си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата, защото те всичките пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичкото що имаше, целия си имот.“3 Трето преживяване в клона имаше по време на една дискусия, която се провеждаше между членовете в неделното училище относно това кога трябва да даваш на тези, които те молят за помощ. Един от членовете, който беше дошъл със съпругата си от Африка, за да продължи образованието си, вдигна ръка и ни разказа за следното преживяване: Докато се прибирал към къщи в своя квартал, към него се приближил мъж, който опрял пистолет до гърдите му и поискал всичките му пари. Нашият член извадил парите от джобовете си, подал ги на мъжа, а след това му казал: „Ако имаш толкова голяма нужда от парите, имам още“. Отворил куфарчето си и извадил останалите пари, които дал на крадеца с думите „Разбери, ти не взимаш това от мен, аз ти го давам в името Господне, защото имаш нужда“. Той каза, че крадецът го погледнал с изумление, сложил пистолета си на колана и казал: „Къде живееш? Ще те изпратя до вкъщи, защото ти си добър човек и не трябва да си на улицата, защото тук не си в безопасност“. Когато тръгнали към апартамента на члена, внезапно били заобиколени от полицейски коли, защото някаква жена била видяла случилото се от прозореца си и се обадила в полицията. Полицията арестувала крадеца и го отвела. Тъй като бил жертвата, този член бил помолен да бъде свидетел на делото на крадеца. На делото той свидетелствал, че въпреки че крадецът поискал парите му, той му казал, че му ги дава в името Господне и че ако крадецът е имал толкова голяма нужда от тях, той искал да му ги даде. Оттогава, когато чуя думите на Спасителя „ . . . На този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си“4, си спомням не само за Светата земя, но и за опасните улици на този източен град. Това бяха само няколко преживявания от днешни дни, на които не е имало много свидетели, но, както показват те, това са били хора, които са дали пример и са живели в трудни условия. Сочейки към моята 40-годишна Книга на Мормон, чиято кожена корица до голяма степен се е износила, разкривайки оръфаните ъгълчета и картонената корица, един от членовете каза: „Мнозина в нашия клон сме като твоята Книга на Мормон - дрипави и износени отвън, но вътре в нас има велики и важни неща“. И накрая, позволете ми да ви кажа за едно деветгодишно американче от испански произход, което интервюирах за кръщение една вечер в Тексас. Попитах я дали знае кой е Исус. Нейният отговор беше: „Да“. „Кой е той?“, попитах аз. Като завъртя ръка над главата си и жестикулираше към всичко, което видеше, тя каза: „Той притежава всичко това!“. Възможно ли е едно деветгодишно дете или който и да било от нас да го каже по-ясно? Само с четири думи тя беше описала Спасителя с простичка яснота: „той притежава всичко това!“. Когато интервюто приключи, тя каза на майка си, че не иска да си тръгва от параклиса, а тази нощ иска да остане и да спи в „къщата на Исус“. „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.“5 Спасителят казал на Своите ученици в Новия свят: „Вие познавате нещата, които трябва да вършите в Моята църква; защото делата, които сте Ме виждали да върша, и вие ще ги вършите също; защото това, което сте Ме виждали да върша, тъкмо същото същото ще вършите. Затова, ако вършите тези неща, благословени сте . . . “6 В меридиана на времето, сред другите неща, Спасителят даде докосване тук, мила дума там, храна (и истинска, и духовна) на гладните, съвет и напътствие на нуждаещите се. Той се молеше с уплашените, беше мил с тези, на които не обръщали внимание, отдаваше уважение и обич на децата, изпълнена с любов загриженост на угнетените. „И тъй виждаме, че Господ може да направи велики наща с помощта на малки средства.“7 Затова, не се уморявайте да вършите добро, защото поставяте основите на велико дело. И от малките неща идват големите неща.8 В тези времена, когато толкова много неща от ежедневния ни живот като че ли излагат на показ света, който върви в погрешната посока, нека да имаме смелостта, вярата и утехата от малките, тихи и нежни дела на грижовните, изпълнени с любов, смирение и посвещение последователи на Христос. Моята молитва е ние по подобен начин да прилагаме в своя собствен живот уроците, на които Спасителят е учил преди почти 2 000 години, към която молитва добавям свидетелството си, че Той живее и правя това в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Вж. Лука 10:30-37. 2. Лука 10:27. 3. Марка 12:41-44. 4. Лука 6:29. 5. Иоана 17:3. 6. 3 Нефи 27:21-22. 7. 1 Нефи 16:29. 8. Вж. Учение и завети 64:33.