Старейшина Л. Том Пери
От Кворума на дванадесетте апостоли
Нашето преподаване ще бъде ефективно, ако се отнесем смирено към него чрез молитва и изучаване.
В неделя сутринта на 9-ти декември 1849 г. в осем часа, около 30 деца на възраст между 8 и 13 години пристигнали в малка класна стая, която била построена в частен дом. Те изтупали снега от обувките, палтата и шапките си на прага, след което заели местата си върху простите скамейки. Те чакали с нетърпение началото на часа. Навън бил студен, снежен ден, но вътре камината излъчвала топла и приятелска светлина. Очите на Ричард Балантайн блестели докато карал учениците да се строят. Той дирижирал, докато момчетата и момичетата пеели, след което казал тиха, но пламенна молитва, с която осветил тази стая от дома за класна стая, където децата да изучават Евангелието на Исус Христос. Гласът му бил звучен и думите му се нижели като омагьосани от почит и вълнение. Така било основано Първото неделно училище в долината Солт Лейк.
Организирането на Неделното училище не било нещо ново за него. В родната му Шотландия той бил организирал Неделно училище в Презвитерианската църква за взаимопомощ, на която бил активен член. За него било естествено голямото желание да обучава младите хора да познават Евангелието. Той бил отгледан в дом, в който баща му обичал да повтаря по памет цели глави от Библията, след което ги рецитирал на своите деца. Това бил дом, в който никой нямало да изпие и глътка вода, без преди това да си свали шапката и да благодари на Бога, както правели и преди ядене.
В Шотландия се разпространили слухове, че в Америка бил издигнат нов пророк. Първоначално Ричард обърнал малко внимание на тези приказки, но когато религиозните му въпроси станали по-сложни, той открито започнал да търси повече светлина и познание. През 1841 г. старейшина Орсън Прат се появил в Единбург. Ричард слушал неговото послание и бил проучвател на Църквата в продължение на година. Най-накрая бил обърнат във вярата и бил кръстен в Северно море. Той казал: „Бях толкова убеден, че Джозеф Смит е пророк и че Книгата на Мормон е словото Божие и че ако не ги приема, ще бъда прокълнат.“ Като повечето първи членове на Църквата, той продал своите имоти и емигрирал в Америка, като взел със себе си майка си и няколко от своите братя и сестри. Те пристигнали в Наву на 11 ноември 1843 г. в момент на големи за града вълнения. В крайна сметка напуснали Илинойс и изминали тежкия път до зимните лагери. Там се оженил и скоро се подготвил за дългото пътуване на запад. Те пристигнали в долината Солт Лейк през септември 1848 г. и веднага започнали да строят домове. Именно в този дом се провело първото Неделно училище в долината. Когато параклисът - старият 14-ти район, бил завършен, Неделното училище се преместило в нова сграда за събрания.
Брат Балантайн имал пламенното желание през целия си живот да преподава на младежите Евангелието на нашия Господ и Спасител. Благодаря на покойния мой братовчед, Конуей Б. Сони, за тази история на първото Неделно училище (вж. Конуей Б. Сони Knight of the Kingdom: The Story of Richard Ballantyne [1949], 7-48).
Навечерието на 150-тата годишнина от основаването на Неделното училище трябва да бъде време, в което да пробудим отново в себе си отговорността да станем добри учители. Почти всички наши познанства и взаимоотношения включват и процеса на изучаване. Една от най-големите отговорности на родителите е да учат своите деца. Много от задачите, които ни се възлагат в работата е да бъдем учители. Всяка задача, която получаваме в Църквата, изисква и това да преподаваме в определена форма. Господ ни дава следните напътствия в Учение и завети:
И Аз ви давам заповед, да се учите едни други на учението на царството.
Учете усърдно и Моята милост ще бъде с вас, за да получите по-съвършени указания в областта на теорията, принципите, ученията на Евангелието, и на всички неща, които се отнасят до царството Божие, които ви е дадено да разберете (вж. Учение и завети 88:77-78).
На 1 януари ние получихме нов източник на помощ в усилията ни да бъдем по-ефективни учители. В новото църковно ръководство с инструкции има раздел, в който се обсъждат преподаването на Евангелието и неговото ръководство. Принципите, обяснени в този раздел, намират универсално приложение. Две групи инструкции в него са посветени на специалните начини, по които учителите могат да се подготвят да изпълняват по-ефективно възложените им задачи.
Първата група инструкции ни насърчава да следваме примера на Спасителя и да преподаваме така, както е преподавал Той. Чрез божествени указания, Господ бил подготвен за най-великата роля в смъртността. В Лука ние четем: „И детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него (Лука 2:40).
Тези думи са последвани от един разказ в Светите писания за детството на Спасителя. Когато бил на дванадесет години, Той придружил родителите си до Ерусалим за празника на Пасхата, какъвто бил обичаят. Когато се връщали към дома, те открили, че Исус не бил с тях. Когато се върнали в Ерусалим, Го намерили там.
И станало така, че след три дни Го открили в храма да стои между законоучителите и те Го слушали, и Му задавали въпроси.
И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му (Превод на Библията на Джозеф Смит, Лука 2:46-47).
Този пример от детството на Спасителя показва колко неотложно било за Него да преподава словото Божие. Един пророк, който изпитал подобно усещане за неотложност, бил Яков, по-младият брат на Нефи. Яков и неговият брат Йосиф, били посветени свещеници и учители на своя народ. Те приели своите отговорности много сериозно, като считали, че ще бъдат държани отговорни, ако не преподават на хората възможно най-усърдно. В стих 19 на първата глава на Яков, той написал:
„И ние наистина увеличавахме своето служение на Господ, като поемахме отговорности и със собствените си глави отговаряхме за греховете на хората, ако не ги бяхме учили на словото Божие с цялото усърдие, на което бяхме способни. Ето защо се трудихме с всички сили, така че тяхната кръв да не омърси нашите одежди; в противен случай тяхната кръв щеше да омърси нашите одежди и нямаше да бъдем намерени неопетнени в последния ден“ (Яков 1:19).
Също като Спасителя, учителите трябва да чувстват неотложността на това да изучават словото Божие. В раздел 93 на Учение и завети откриваме, че Спасителят не получил „пълнотата отведнъж, но получавал милост след милост“ (вж. стих 12). В предупреждението, което Господ отправил към Хайръм Смит, той отправил мъдър съвет към всички учители. Той казал: Не се стремете да прогласявате словото Ми, но първо го получете и тогава езикът ви ще бъде развързан; тогава, ако искате, вие ще имате Моя Дух и Моето слово, да, силата Божия да убеждавате човеците (вж. Учение и завети 11:21).
Единствено посредством сериозно изучаване на словото на Господ, ще можем да станем добри учители, за да предадем придобитите от нас знания на другите.
Колко сме благословени да имаме думите на светите пророци, запазени през многото поколения. Тъй като Господ заповядал на Своите пророци да записват Неговите учения, Старият и Новият завет ни предоставят в непрекъсната последователност евангелските учения от самото начало на света. След това, по чудодеен начин Книгата на Мормон била извадена на бял свят, като още едно свидетелство за мисията на нашия Господ и Спасител. Към тези писания били добавени откровенията, които се съдържат в Учение и завети и ученията и откровенията от Скъпоценна перла.
Тъй като преподаването е толкова широко разпространена задача, от всеки член на Църквата се изисква да се подготви за нея чрез изучаване на Светите писания.
Втората група инструкции в раздела за преподаване от новото ръководство са посветени на важността на това да се преподава чрез Духа. В Учение и завети четем раздел 42:
„И те ще трябва да спазват заветите и правилата в Църквата и това трябва да бъдат нещата, които ще преподават, така както им е било указано от Духа.
И Духът ще ви бъде даден чрез молитва и вяра и ако не получите Духа, няма да преподавате (вж. Учение и завети 42:13-14).
Наша е привилегията да имаме Светия Дух, който е член на Божеството, за свой постоянен спътник, така че да ни обучава и вдъхновява в подготовката ни на учители. Ние трябва да се подготвим, като се подчиняваме на Божиите заповеди, така че да придобием по-голяма увереност, когато призоваваме Духа Господен да ни направи по-добри учители. Когато имаме напътствията на Духа, ние ще можем да преподаваме с по-голяма сила. Отново в Учения и завети четем как Духът помага знанията да потекат от даващия към получателя, в което се състои и самата същност на преподаването:
„Истина ви казвам, този, който е бил ръкоположен от Мен и е бил изпратен от Утешителя да преподава словото на истината, в Духа на истината, дали той проповядва тези неща чрез Духа на истината или по някакъв друг начин?
А ако има някакъв друг начин, той не е от Бог. И отново, този, който е получил словото на истината, дали го е получил от Духа на истината или по някакъв друг начин? А ако има друг начин, той не е от Бог.
Следователно защо не можете да разберете и да знаете, че този, който получава словото от Духа, го получава такова, каквото го проповядва Духът на истината?
Следователно, този, който проповядва и този който получава, взаимно се разбират и заедно се назидават и радват.“ (Учение и завети 50:17-22).
Нашето преподаване ще бъде ефективно, ако се отнесем смирено към него чрез молитва и изучаване. Тогава Духът ще ни помогне да преподаваме словото в съответствие и в хармония с нещата, на които Господ иска да учим.
Повечето учители никога не разбират пълния резултат от своето преподаване. Сигурен съм, че една специална учителка от Неделното училище за деца никога не е и предполагала, че начинът на нейното преподаване ще ме впечатли дотолкова, че много години по-късно да подражавам на нейните преподавателски методи в стаята на Борда на директорите на една компания в Ню Йорк. Тя много добре умееше да привлича вниманието, като използваше визуални помагала. Платното, което тя използваше за дъска, бе доста популярно в онези дни.
А сега да се върнем отново към онзи критичен момент от моята кариера. През 1962 г. аз бях назначен в Ню Йорк като контрольор на една голяма фирма за продажби на дребно. Една от новите ми отговорности бе да представя проекто-бюджета пред Борда на директорите. Седмици преди представянето, аз бях извикан в кабинета на президента на фирмата, който ми каза какви големи изисквания имал борда към човека, който представя бюджета. Бях предупреден да изготвя доклад, който да очарова Борда и да гарантира подкрепа на предложения бюджет. Напуснах кабинета му съкрушен и обременен от съмнения.
На следващия ден посетих стаята на Борда, огледах се наоколо и се опитах да открия начин, по който да представя доклада ефективно. Докато седях в стаята на Борда, забелязах едно голямо платно, което покриваше по-голямата част от стената. Сигурен съм, че го бяха поставили за по-добра акустика. Докато гледах голямото платно, си спомних за учителката ми от Неделното училище за деца и начина, по който тя използваше платнената дъска. Поръчах от Солт Лейк малко подплатена хартия. Когато тя пристигна, изготвих три различни проекта. Когато представех бюджета в дискусията, която щеше да последва, щях да мога в подходящия момент да издърпвам единия проект и да го заменям с друг. Членовете на Борда бяха очаровани от моето представяне, при което използвах техниката на платнената дъска. Всеки път, когато представях някоя от другите ни възможности и казвах на Борда за вероятните последици, те можеха веднага да погледнат първия проекто-бюджет, а именно този, който ние искахме да бъде приет. Представянето изглежда беше много ефективно и когато свърши, аз бях похвален, благодарение на моята учителка от Неделното училище за деца. Не знаех дали това се дължеше на представянето или не, но следващата седмица бях извикан от президента в неговия кабинет, където ми казаха, че Бордът на директорите е одобрил моето повишение от обикновен мениджър в член на ръководството.
Това е само един прост пример за това как ефективното преподаване, независимо дали в дома, в класната стая на Църквата или някъде другаде може да окаже голямо влияние върху отделния човек и върху неговото или нейното бъдеще. Големият учител може да предизвика значителна промяна в живота на мнозина.
Президент Дейвид О. МакКей ни даде следните инструкиции за важността на преподаването:
„Преподаването е най-благородната професия в света. От правилното обучение на младежите зависи стабилността и чистотата на семейството, сигурността и съществуването на нацията. Родителят дава на детето възможност да живее; учителят му дава възможност да живее добре.“ (Дейвид О. МакКей, Gospel Ideals, [1953], 436).
Нека Бог ни благослови, така че да се отдадем още по-всеотдайно на това да се учим, да се подготвяме и да се усъвършенстваме да бъдем ефективни учители. Нека всички ние помним, че посредством вдъхновено преподаване Евангелското послание бива донесено на света. Смирената ми молитва е всички ние да приемем предизвикателството да учим своите братя и сестри на словото Божие с цялото усърдие, на което сме способни, в името на Исус Христос, амин.
Previous
