Пастирите на стадото

Президент Гордън Б. Хинкли
Втори съветник в Първото президентство

В сърцето си нося дълбока благодарност към нашите епископи. Дълбоко съм благодарен за откровението на Всевишния, в следствие на което този сан бе създаден и функционира.

Президент Гордън Б. Хинкли

Скъпи мои братя, огромно уважение и отговорност е за мен да говоря пред вас. Моля се Господ да ме благослови.

Какво огромно братство е това, обхващащо стотици хиляди мъже и момчета, ръкоположени в свещеничеството на Бог. Какво могъщо множество би могло да бъде това, ако всички се съберем заедно в едно велико събрание. То ще удиви света. Няма подобно на него, за което да знам.

Братя мои, вие сте гръбнакът на църквата. От вашите редици произлизат епископите и президентите на клонове, президентите на окръзи и колове, областните ръководители - седемдесетници и всички висши ръководители.

Вие млади мъже сте същността на великата мисионерска програма, чието влияние е почувствано в целия свят. Всички заедно, сте мъжете и момчетата, които са се облекли с всеоръжието на Бог, за да придвижите Неговата работа по света.

Всеки път, когато се събираме на една от тези срещи, съжалявам, че не сме в състояние да поберем всички, които желаят да влязат. От момента, в който вратите на Табернакъла се отвориха тази вечер, имаше вълна от млади мъже и бащите им. Надяваме се новата сграда да бъде завършена до една година, считано от днес, която ще може да побере всички, които желаят да дойдат.

Чувстваме се едно и с вас, братя, които се възползвате от предаването по сателита на провеждащото се тук заседание.

Мисля братя, че нашият Небесен Отец се радва на ставащото тук. Мисля си, че е велико удоволетворение за Него да вижда стотиците хиляди мъже и момчета, които Го обичат, които носят в сърцата си свидетелствата за Него и Неговия Възлюбен Син, който ръководи и наставлява Неговата църква, които стоят и като глави на семействата, там където съществува праведност и където се учи и практикува истината.

Станали сме една голяма организация от мъже, млади и стари. Няма почти нищо, което да не сме в състояние да изпълним, ако работим обединени заедно в мисли, цели и сърце.

Надявам се, че всеки от нас има ясна представа за огромното нещо, което е дошло върху ни с ръкополагането в свещеничеството. Това е властта на Бог на земята. Идва от Него като божествен дар. Той носи със себе си силата и властта да се ръководят делата на църквата. Носи със себе си силата и властта да се благославя в името на Господ, да се полагат ръце върху болните и да се извикват силите небесни. Той е свещен и свят. Ползва се от божественото. Властта му е изразена в смъртността и достига отвъд завесата на смъртта.

Надявам се, че сме достойни за свещеничеството, което носим. Пледирам към всеки един от вас, да водите живота си по такъв начин, че да сте достойни за него.

Както ни бе напомнено, това е време на голямо зло за света. На никой не трябва да му се напомня за това. Постоянно сме изложени на нечистотата и мръсотията от порнографията, на мръсното и зло поведение, напълно несъответстващо на всеки, който носи свещеничеството на Бог.

Предизвикателство е да работиш в света и да живееш над мръсотията му.

Непочтенността е широко разпространена. Проявява се в измамата и е разпространена в училищата, в действието на изкусни интриги, в дейностите, които ограбват и мамят. Изкушенията са навсякъде около нас, и за нещастие, някои биват победени от тях.

Братя, бъдете силни. Издигнете се над злото в света. Не трябва да сме прекалено скромни. Не трябва да възприемаме поведението на „по-голям светец от теб“. Трябва просто да оставим нашата почтеност, нашето чувство за правилно и грешно и нашата честност да ръководят действията ни.

Нека живеем според Евангелието в домовете си. Нека има честна проява на любовта между съпруги и съпруги, между децата и техните родители. Контролирайте гласа на гнева. Бъдете абсолютно лоялни едни към други.

Просто „вършете правилното [и] оставете резултатите да последват“ (Hymns, no 237). Живейте така, че всяка сутрин да можете да коленичите в молитва, търсейки посоката и напътствията на Светия Дух, така както и предпазващата му сила, докато вършите работата си през деня. Живейте така, че всяка вечер, преди сън, да можте да застанете в молитва пред Господ, без срам и стеснение или нужда да се молите за прошка. Не се колебая да кажа, че Бог ще ви благослови, ако правите това. Някой ден ще остареете и ще си спомните изминалото време. Ще сте в състояние да кажете, „Живях почтено. Не съм излъгал никого, дори себе си. Веселил съм се заедно с моята съпруга, която е майката на нашите деца. Горд съм с тези деца. Благодарен съм на Бог за Неговите явни благословии.“

Ако такъв бъде вашият жребий, обещавам ви, че когато сянката на старостта се обвие около вас, ще има сълзи на благодарност в очите ви и благодарно сърце ще бие във вашите гърди.

Преди няколко години, повече от десет години, говорих от този амвон относно епископите в Църквата. Бих желал, тази вечер, отново да се върна на онази тема.

Както всички знаете, ужасна буря се разрази в централна Америка миналата есен. В продължение на шест дни и нощи, ураганът Мич се задържа над района, и по-точно над Хондурас. Ветровете духаха свирепо и дъждове се сипеха непрестанно. Реките прииждаха и повличаха със себе си домовете, построени по бреговете им. Повече от 200 моста бяха пометени в Хондурас, унищожавайки превозните средства. Почвата от планините беше отмивана към морето в потоци от мръсна кал. Къщите се наводняваха до горните краища на прозорците. Дворовете и улиците бяха заляти. Хората бягаха в ужас, оставяйки всичко след себе си.

Един от епископите осигурил голям камион и отишъл да събира хората си, отвеждайки ги на по-високи места. Когато камионът не можел вече да се придвижва, по някакъв начин той намерил лодка. Той се грижел за стадото си.

Отидох там, за да разгледам и дам утеха, където бе възможно. Видях чудо. Бях свидетел на работата на простата и чудно ефективна организация на тази църква.

Всеки член на тази църква има епископ, или президент на клон. Мога само да похваля останалите помощи дошли от другите краища на света. Но съм безкрайно възхитен от прекрасния начин, по който работи църквата. Епископите се обръщат за помощ към своите президенти на колове, които от своя страна се обръщат за помощ към областното президентство, което се обръща към седалището в Солт Лейк Сити. За часове огромни количества от най-необходимите храни, медикаменти и облекла тръгват от нашите складове.

Нает беше склад в района на Сан Педро Сула, мястото на най-големите разрушения. Епископите бяха тези, които организираха хората си така, че да работят на смени в склада, за да поставят в найлонови торби достатъчно храна, за едноседмичната грижа на едно семейство, облекло с което да се облекат и медикаменти които да ги предпазят от болестите. Всеки епископ познаваше своите хора. Той, заедно с президентката на обществото за взаимопомощ, знаеха техните нужди. Това не бяха безлични непознати, работещи като работници за правителството. Те бяха приятели, всеки член на район, достатъчно малък, за да се знаят нуждите на всеки един. Не съществуваха пререкания, нито алчно грабене на храна и облекло. Всичко се извършваше в ред. Беше систематично. Беше приятелско. Беше мотивирано от любовта и загрижеността и беше извършвано бързо, за да се посрещнат спешните нужди. Беше Евангелието в действие, извършвано по един тих и великолепен начин.

Водата накрая се оттекла, но калта останала по всичко на дебели и грозни слоеве. Нищо не било по-ценно от лопатите и ръчните колички. И заедно, отново под ръководството на епископите, калта била почистена от къщите.

Посетихме една сграда за събрания в съботния ден. Там присъстваха много хора, с епископа, обичащия стадото си баща, даващ напътствия. Столовете от сградата за събрания, които плували във водата, били изнесени навън и внимателно почистени. Мръсотията била изстъргана от стените и подовете. Тогава били извадени парцалите за миене и полиране, и преди падането на нощта, онази съботна вечер, сградата била приготвена за богослужението в неделя.

Със смирена благодарност и възхищение гледам към епископите на тази църква. В Ла Лима, Хондурас съм ги наблюдавал в най-ужасяващи ситуации. Говорил съм с тях, здрависвал съм се с тях и съм ги обичал. Колко съм благодарен за тези мъже, които пренебрегвайки личното си удобство, отдават от времето си, мъдростта си, от вдъхновението си, председателствайки над районите по света. Те не получават никаква компенсация, освен любовта на своите хора. За тях няма почивка в неделя, нито пък през другото време. Те са тези, които са най-близо до хората, най-добре запознати са с нуждите и състоянието им.

Изискванията на техния сан са същите както са били и по времето на Павел, който е писал на Тимотея:

„Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава,

не навикнал на пияни разправии, не побойник, а кротък, не крамолник, не сребролюбец;“ (1 Тимотея 3:2-3).

В писмото си към Тита, Павел добавя: „епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник; . . .

който да държи вярно слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото си учение, и да опровергава ония, които противоречат“ (Тита 1:7, 9).

През годините на моето детство и юношество, до времето, когато бях ръкоположен за старейшина и отидох на мисия, съм имал само един епископ. Той беше изключителен човек. Служил е като такъв 25 години. Ние го познавахме, и той познаваше нас. Винаги се обръщахме към него с „епископ Дънкън“, и той винаги ни назоваваше с първите ни имена. Уважавахме го много, едно почти благоговейно уважение. Но не се страхувахме от него. Знаехме, че той беше наш приятел. Районът му беше много голям, въпреки това служеше на хората толкова добре.

Говорих на неговото погребение. След моя баща, той може би има най-голямо влияние в ранните години от моя живот. Колко съм му благодарен за това.

От тогава имах множество епископи. Без изключение, всеки от тях е бил отдаден на службата и вдъхновен водач.

Нека сега кажа няколко думи директно на епископите, които са с нас тази вечер. И повечето от това, което ви кажа, може да отекне към президентите на колове и другите с подобни призования. Надявам се знаете, че аз нося в сърцето си голямо чувство на любов към вас. Знам, че вашите хора ви обичат. Огромно доверие ви е гласувано. Призовавайки ви, ние сме ви се доверили напълно. Очакваме от вас да застанете като председателстващ висш свещеник на района, като съветник на хората, като пазител и помощник на изпадналите в беда, като утешител на тъгуващите, като снабдител на тези в нужда. Очакваме от вас да стоите като страж и пазител на учението, което е учено във вашия район, на качеството на обучението, на запълването на множеството необходими санове.

Личното ви поведение трябва да бъде безупречно. Трябва да бъдете почтен човек, над упреци от всякакъв вид. Вашият пример ще даде тона за посоката, която ще следват вашите хора. Трябва да бъдете безстрашни в порицаването на злото, готови да отстоявате правилното, безкомпромисни в защитаването на истината. Макар всичко това да изисква твърдост, то трябва да бъде извършвано с нежност и любов.

Вие сте бащата на района и пазителят на вашите хора. Вие трябва да стигнете до тях във време на тъга, болест и нещастие. Вие сте президент на Аароновото свещеничество, и заедно с вашите съветници трябва да осигурите водачеството на дякони, учители, свещеници и да им помогнете да израснат в „учение и наставление Господне“. (Ефесяните 6:4)

Вие сте съпруг на съпругата си, нейн възлюбен партньор, нейн защитник и подсигурител. Вие сте баща на децата ви и трябва да ги храните с любов и ги учите с благодарност.

Може да очаквате, че противникът ще се бори срещу вас. Вие, от всички човеци, трябва да упражнявате самодисциплина, да стоите далеч от греха и злото във всичките му разновидности, във вашия живот. Трябва да избягвате порнографията, да избягвате телевизора, когато предава похотливи забавления, бъдете чисти в мисли и дела.

Не може да използвате сана си, за да разширите бизнес интересите си сред вашите хора, за да не ви обвини някой в лична изгода от службата ви като епископ.

Вие стоите като съдия в Израил. Това е почти ужасяваща отговорност. В някой случаи, вие трябва да определите дори подходящи ли са те да бъдат членове на църквата. Трябва да определяте тяхната достойност да получат кръщението, достойността им да бъдат ръкоположени в Аароновото свещеничество, тяхната приемливост да служат на мисия, и най вече, тяхната подготвеност да влязат в Дома на Господ и да получат благословиите там. Вие сте тези, които трябва да съблюдавате никой да не си ляга гладен, или без облекло и подслон. Трябва да познавате обстоятелствата около всички, над които председателствате.

Вие трябва да сте утешител и водач на хората си. Вратата ви винаги трябва да бъде отворена за всеки зов за помощ. Трябва да сте силни, за да споделите техните тегоби. Трябва да се обърнете с любов дори и към неправедника.

Братя мои, призовавам благословиите на Всевишния над вас, в голямата отговорност, която носите. Нека Бог да ви благослови със здраве и сила. Нека да докосне ума ви с мъдрост и разбиране, с благодарност и любов. Нека благото на вашите хора бъде първостепенна грижа във вашия живот, без да жертвате изискванията към вашата работа или необходимото внимание към вашето семейство.

Благодаря на Господ за всеки от вас. Обичам ви поради това, което правите. Моля се за вас, за всеки един от вас, където и да се намирате. Пледирам да се пазите от стрелите на противника. Съветвам ви да поставите върху си всеоръжието на Бог.

Нека благословиите небесни дойдат върху вашите съпруги и деца. Някой ден ще бъдете освободени. Това ще бъде ден на тъга. Спомените за вашите хора ще останат с вас през годините. Те ще осветят дните ви и ще донесат мир, покой и доволство. Бог да ви благослови, възлюбени мои братя. Със смирение се моля за това, в името на Исус Христос, амин.