Защото сляп бях, а сега виждам Президент Томас С. Монсън Първи съветник в Първото президентство Ако искате да дадете светлина на другите, трябва да светите самите вие. Когато Исус Христос ходел сред хората и учел, Той говорел на лесноразбираем език. Независимо дали пътувал по прашния път от Перея към Ерусалим, говорел на тълпите на брега на Галилейско море, или спирал край Яковия кладенец в Самария, Той учел чрез притчи. Исус често говорел за сърца, които можели да разбират и да чувстват, уши, които можели да чуват, и очи, които наисина можели да виждат. Един човек, който не беше благословен с дара на зрението , беше слепецът, който в усилията си да си осигури прехраната, отвреме-навреме седеше на обичайното си място на бордюра на торотар, по който минаваха много хора в един от нашите големи градове. В едната си ръка той даржеше стара смачкана шапка, пълна с моливи. В другата си ръка протягаше тенекиена кутия. Неговата простичка молба към минувачите беше кратка и разбираема. Тя беше ясна, почти като че ли изказана с отчаян глас. Посланието беше изписано върху малката табелка, закачена на врата му с конец. На нея пишеше „Сляп съм“. Повечето хора не спираха да си купят моливи или да сложат монета в тенекиената кутия. Те бяха прекалено заети, прекалено загрижени за собствените си проблеми. Тенекиената кутия никога не беше запълвана, не беше напълвана дори и до средата. И тогава, в един прекрасен пролетен ден, един мъж се спрял и с маркер добавил няколко думи към овехтелия надпис. На него вече не пишело „Сляп съм“. Вече пишело „Пролет е, а аз съм сляп“. Скоро тенекиената кутия била препълнена. Вероятно заетите хора са били развълнувани от възклицанието на Чарлс Л. О’Донъл: „Никога не съм имал възможността да окъпя очите си в синята изненада на младия април“. За всеки човек, обаче, монетите били нищожен заместител на желаната способност зрението наистина да може да бъде възстановено. Всеки от нас познава незрящи хора. Също така познаваме мнозина други, които имат зрение, но вървят в тъмнина през деня. Хората от тази група може да не носят обичайния бял бастун и да не проправят внимателно пътя си с обичайното му почукване. Те може да нямат вярно куче-водач до себе си, което да има табелка, на която пише „Сляп съм“, но те наистина са слепи. Някои са ослепели от гняв, други от безразличие, от отмъстителност, от предразсъдъци, от невежество, от пренебрегване на ценни възможности. За тези хора Господ е казал: „С ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля“.1 Е, такъв човек може ли да се оплаче: „Пролет е, Евангелието на Исус Христос е възстановено, а аз въпреки това, съм сляп“. Някои, като приятелят на Филип от древността, извикват: „Как да разбера, ако не ме упъти някой?“.2 Преди много години, докато бях на колова конференция , забелязях, че един съветник в коловото президентство е сляп. Той се справяше чудесно, изпълнявайки задълженията си, все едно беше зрящ. Беше бурна нощ, когато се срещнахме в офиса на кола, разположен на втория етаж на сградата. Внезапно се чу силен гръм. Светлините в сградата почти веднага угаснаха. Инстинктивно протегнах ръка към незрящия ръководител и казах: „Ето, хвани ме за ръка и ще ти помогна да слезеш по стълбите“. Сигурен съм, че той се е усмихвал, когато ми отговори: „Не, братко Монсън, позволи ми аз да те хвана за ръка, за да ти помогна. Сега си на моя територия“. Бурята отмина, светлината се върна, но никога няма да забравя слизането по стълбите, когато бях воден от човек, който беше незрящ, но същевременно изпълнен със светлина. Преди много време, на едно много далечно място, през което Исус минавал, Той видял един човек, който бил роден сляп. Учениците Му попитали Учителя защо човекът бил сляп. Съгрешил ли бил, или родителите му били съгрешили, като така му причинили това нещастие? „Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела. . . . Когато съм в света, светлина съм на света. Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му; и рече му: Иди, омий се в къпалнята Силоам. . . . Той отиде, оми се и дойде прогледнал“.3 Между фарисеите се завързал разгорещен разговор във връзка с това чудо. „И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек [Исус] е грешник. А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам“.4 Човек се сеща за рибаря на име Симон, по-известен ни като Петър, главният ученик. Изпълненият със съмнение, невярващ, необуздан Петър, в изпълнение на пророчеството на Учителя, наистина Го отрече три пъти. Сред блъскането, подигравките и освиркванията, „Господ, в агонията на своето унижение, във величието на своето мълчание, . . . се обърнал и погледнал към Петър“.5 Както е описал промяната един историк, „Това било достатъчно. Петър ‚вече не знаел що е опасност, не се страхувал от смъртта‘ . . . Той се спуснал в нощта, ‚за да посрещне зората‘. Този съкрушен, покаял се грешник [застанал] пред съда на своята съвест и там неговият стар живот, предишният срам, старите му слабости, старият човек в него били осъдени на онази смърт , която идва с божествената тъга, която щяла да му донесе едно ново и по-благородно рождение“.6 Апостол Павел имал подобно на Петровото преживяване. От деня на своето обръщане във вярата, до деня на своята смърт, Павел подканвал хората „да съблечете . . . стария човек“ и „да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината“.7 Симон рибарят станал апостол Петър. Саул гонителят станал Павел, който ходел да печели хората. Ходът на времето не е променил способността на Изкупителя да променя живота на хората. Както е казал на мъртвия Лазар, така Той казва и на вас и на мен: „Излез вън“.8 Президент Харълд Б. Лий е казал: „Всяка душа, която е на земята, където и да живее, в която и страна да е родена, независимо дали е бедна или богата, по рождение е надарена с тази първа светлина, която е наречена Светлината на Христос, Духът на истината, или Духът Божий - тази универсална светлина на интелигентността, с която всяка душа е благословена. Морони говори за този дух, когато каза: ‚Понеже ето, Духът на Христа е даден на всеки човек, за да може той да разпознава доброто от злото, затова аз ви показвам начина на разпознаване, защото всичко това, което ви подбужда да правите добро, и ви убеждава да вярвате в Христа, е изпратено чрез силата и дарбата на Христа, затова можете да знаете със съвършено знание, че е от Бога‘“.9 Вие и аз знаем кои са тези, които са достойни за благословията на Спасителя според това определение. Такъв човек е бил Валтер Щофер от Солт Лейк Сити. Роден в Германия, Валтер приел посланието на Евангелието и дошъл в Америка. Той започнал свой собствен бизнес. Давал безвъзвратно от времето и средствата си. След Втората световна война, Валтер Щофер бил извикан да се върне в родината си. Той ръководил Църквата в страната и благославял живота на всички, с които се срещал и с които служил. Със собствени средства той построил два параклиса в Берлин - красив град, който бил разрушен от конфликта. Той запланувал събиране в Дрезден за всички членове на Църквата от цялата страна, а след това наел влак, който да ги доведе от всички краища, за да могат те да се срещнат, да вземат от причастието и да дадат свидетелство за добротата, която Бог проявява към тях. На погребалната служба на Валтер Щофер, неговият зет Томас С. ДеЛюк, казал за него: „Той имаше способността да вижда Христос във всяко лице, към което поглеждаше и затова се отнасяше към хората с уважение“. Поетът е написал: Срещнах непознат в нощта, чиято лампа беше загаснала. Спрях и запалих лампата му с моята. По-късно разрази се буря и светът се разтрепери, а когато вятърът спря, лампата ми беше загаснала. Но ето че се върна непознатият - неговата лампа светеше. Той протегна своя скъпоценен пламък и запали моя.10 Вероятно поуката от това стихотворение е просто, че ако искаш да дадеш светлина на другите, трябва самият ти да светиш. Когато пророкът Джозеф Смит отишъл в горичката, която станала свещена, заради това, което се случило в нея, той описал събитието: „Беше сутринта на един красив, ясен ден, в ранната пролет на 1820г. Беше първият път в живота ми, в който се опитвах да направя такова нещо, защото сред всичките си притеснения, никога преди не бях се опитвал да се моля на глас“.11 След като усетил физически невидима сила, Джозеф продължил: „Видях стълб светлина точно над главата си, по-ярък от слънцето, който постепенно се спусна, докато дойде върху ми . . . Когато светлината падна върху мен, видях две личности, чиято светлина и слава не могат да бъдат описани, които стояха във въздуха над мен. Единият ми проговори, назовавайки ме по име, и каза, сочейки към другия: Това е Моят Възлюбен Син. Слушай Го!“.12 Джозеф слушал. Джозеф се учел. Отвреме-навреме ми задават въпроса „Братко Монсън, ако Спасителят ти се появи, какви въпроси би Му задал?“. Отговорът ми винаги е един и същ: „Не бих Му задавал въпроси. По-скоро бих слушал!“. В една късна вечер на един тихоокеански остров малка лодка се плъзнала край брега до неравния вълнолом. Две полинезийки помогнали на Мели Мулипола да слезе от лодката и го повели по стария път, водещ към селото. Жените се възхищавали на ярките звезди, които блестели в среднощното небе. Приятелската лунна светлина ги водела по пътя им. Мели Мулипола, обаче, не е можел да оцени красотата на природата - луната, звездите, небето, защото той беше сляп. Неговото зрение било нормално, докато в един съдбоносен ден, докато работел на ананасовата плантация, светлината внезапно се превърнала в тамнина, а денят се превърнал в безкрайна нощ. Той беше научил за възстановяването на Евангелието и ученията на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Животът му беше станал пълен с тези учения. Той и семейството му бяха предприели това дълго пътуване, след като научили, че човек, който притежава свещеничеството, е на посещение на островите.Той помоли за благословия от ръцете на тези, които притежават святото свещеничество. Желанието му беше изпълнено. Сълзи потекоха от невиждащите му очи, надолу по кафявите му бузи, падайки върху типичните за местните хора дрехи. Той падна на колене и се помоли: „О, Боже, Ти знаеш, че съм сляп. Твоите слуги ме благословиха, ако това е Твоята воля, зрението ми да се възвърне. Независимо дали мислиш, че трябва да виждам светлина или тъмнина през всичките дни на живота си, ще бъда вечно благодарен за истината на Евангелието, която сега виждам и която ми осигурява светлината на живота“. Той се изправи на крака, благодари ни за благословията и изчезна в тъмнината на нощта. Той дойде тихо и си тръгна тихо, но никога няма да забравя присъствието му. Размишлявах върху посланието на Учителя „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има светлината на живота“.13 Днешният ден е ден на строеж на храмове. Никога по-рано не е имало издигани и благославяни толкова храмове. Президент Гордън Б. Хинкли, Божият пророк на земята, е имал видение за жизненоважните обреди, извършвани в тези домове Господни. Храмовете ще благословят всички, които ги посещават и които жертват средства за тяхното построяване. Светлината на Христос ще свети над всички - дори над тези, които са преминали от другата страна. Говорейки за работата за мъртвите, президент Джозеф Ф. Смит е заявил: „Чрез нашите усилия в тяхно име, веригите, които ги оковават, ще паднат от тях и тъмнината, която ги заобикаля, ще се разнесе, за да може да ги освети светлина и те ще чуят в света на духовете за работата, която е била извършена за тях от техните деца тук и ще се радват с вас, когато изпълнявате тези задължения“.14 Апостол Павел ни е подканил: „Бъди на вярващите пример“.15 А от Яков четем: „Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си“.16 Завършвам с думите на поетесата Мини Луис Хаскинс, която пише: „Казах на човека, който стоеше на портата на новата година: ‚Дай ми светлина, за да мога да вървя в безопасност в неизвестното‘. Той отговори: ‚Отиди в тъмнината и сложи ръката си в Божията ръка. Това ще бъде по-добре за теб от светлина и по-сигурно от позната пътека‘. И така, аз тръгнах напред и като намерих ръката Божия, с радост тръгнах в нощта, А Той ме поведе към хълмовете и към зората на деня в самотния изток“.17 В тази великденска утрин и по всяко друго време, нека нашата светлина така да свети, че да прославяме нашия Отец в небесата и Неговия Син Исус Христос, чието име е единственото, дадено под небето, чрез което можем да бъдем спасени. Моята смирена молитва е винаги да вървим по стъпките на Исус Христос. В Неговото свято име, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Матея 13:15. 2. Деянията 8:31. 3. Иоана 9:3, 5-7. 4. Иоана 9:24, 25. 5. Фредерик У. Фарар, The Life of Christ (1874), 580; Лука 22:61. 6. Фарар, The Life of Christ, 581. 7. Ефесяните 4:22, 24. 8. Иоана 11:43. 9. Харълд Б. Лий, Stand Ye In Holy Places, 115; Мороний 7:16. 10. Неизвестен автор. 11. Джозеф Смит - История 1:14. 12. Джозеф Смит - История 1:16, 17, курсивът съществува в оригинала. 13. Иоана 8:12. 14. В Conference Report, октомври 1916, 6. 15. 1 Тимотея 4:12. 16. Яков 1:22. 17. От „The Gate of the Year“, в Джеймс Далтън Морисън, ed., Masterpieces of Religious Verse (1948), 92.