Епископът и неговите съветници Президент Бойд К. Пакър Действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли Църквата не е по-голяма от един район. Всичките неща, които са необходими за нашето изкупление, с изключение на храмовите обреди, са съсредоточени там, а храмовете днес се доближават все повече към всички нас. Предишната вечер в сесията на свещеничеството, президент Хинкли изрази похвала и отправи съвет и благословии към нашите епископи. Според правилото за двамата очевидци, което ни беше обяснено от страейшина Оукс вчера, аз се изправям като втори свидетел. Преди години служих във висшия съвет на един кол задено с Емъри Уайт. В продължение на 10 години Емъри беше служил като епископ на провинциалния район Харпър. Неговата съпруга, Лусил, стана президент на Обществото за взаимопомощ в нашия кол. Лусил ми каза, че една пролетна сутрин един съсед позвънял на вратата и я попитал за Емъри. Тя му казала, че той оре навън. Съседът тогава заговорил с голяма тревога. Рано тази сутрин, той бил минал покрай нивата, където видял впрегнатите коне на Емъри да стоят по средата на една недовършена бразда, а поводите висяли над ралото. Емъри никъде не се виждал. Съседът не си помислил нищо лошо, докато не минал пак през нивата много по-късно, където видял конския впряг, който изобщо не бил помръднал. Той прескочил оградата и прекосил нивата, за да стигне до тях. Емъри никъде не се виждал. Той побързал към дома му, за да каже на Лусил. Лусил спокойно отговорила: „О, няма за какво да се тревожиш. Без съмнение някой е в беда и е повикал епископа.“ Картината на впрегнатите коне, които с часове стоят на нивата, символизира всеотдайността на епископите в Църквата, както и на техните съветници, които ги подкрепят. Всеки епископ и всеки съветник, образно казано, изоставя браздата недоизорана, когато някой се нуждае от помощ. Минавал съм покрай тази нива много пъти през годините. Тя ми напомня за жертвата и службата на тези, които са призовани да служат в епископствата на районите, както и на техните съпруги и семейства, без чиято помощ те не биха могли да служат. Неотдавна, аз стоях на тази нива в ранното утро на неделъта. Погледнах нагоре към дома, в който Емъри и Лусил бяха отгледали своите деца и към подножията на хълмовете в далечината. Като момче, с другите скаути, аз тръгнах от този дом с епископ Уайт. Ние се катерихме по хълмовете, докато Емъри ни учеше през целия път. „Епископът“, Павел написал на Тимотея, „трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава.“1 Тези думи способен да поучава имат специално значение. Способен означава “склонен, готов, подготвен.“ В целия свят няма нищо, което макар и малко да наподобява на службата на епископа в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. С изключение на родителите, епископът има най-голяма възможност да учи и да кара другите да учат на нещата, които са от най-голямо значение. Епископът също така има забележителната възможност да учи родителите на техните отговорности. След това трябва да им предостави време да учат децата си. Епископът е отговорен за младите мъже на Аароновото свещеничество както и за младите жени. Той получава и се отчита за десятъците и даренията. Той е отговорен за светските дела на Църквата, да открива бедните, както и за изпълнението на много други задължения. Епископът трябва „да съди своите хора чрез свидетелството на праведните и с помощта на своите съветници, според законите на царството, дадени ни от пророците Божии.“2 Той преценява доколко те са достойни да получат обредите и да служат на определени длъжности. Той трябва да съветва, да поправя и да проповядва Евангелието на своето паство, на отделните индивиди и на всички взети заедно. При всичките си задължения, той трябва да учи на Евангелието на Исус Христос, за разпятието, възкресението, помирението и възстановяването. Чувал съм да описват службата на епископа като доброволна, защото нито на него, нито на неговите съветници им се плаща за нещата, които вършат. Те също плащат своя десятък и дарения и посвещават безкрайни часове на своето призование. На тях, както и на хората, с които служат, им се заплаща единствено с благословиите, които получават. Не е точно, обаче, да се каже, че някой може да стане епископ по желание или да се стреми към заемането на тази служба. Човек бива призован да бъде епископ. Той бива „призован от Бог чрез пророчество.“ След това бива ръкоположен и отделен „чрез полагане на ръце от тези, които имат властта да проповядват Евангелието и да извършват неговите обреди.“3 Човек трябва да бъде ръкоположен, за да получи свещеническия сан епископ; след това трябва да бъде отделен и да получи ключовете да ръководи района. Той, заедно с двамата си съветници, образуват епископството - своеобразен вид президентство. Веднъж ръкоположен, той остава епископ за цял живот. Когато бъде освободен от отговорността да председателства над района, санът му преминава в латентно състояние. Ако бъде отново призован да председателства, предишното му ръкополагане ще се задейства отново. Когато бъде пак освободен, латентното състояние се възвръща. Правото и задължението да бъдеш направляван чрез вдъхновение, е нещо присъщо за сана на епископа. Епископът има властта да прозре чрез Духа нещата, които трябва да направи. Откровението е нещо, с което разполагат всички епископи. Епископите идват от различни култури и имат различни професии. Те се различават по своя житейски опит, по характер и възраст, но те всички имат правото да бъдат напътствани духовно. Преди години един мой приятел отиде да учи в голям университет като консултант под ръководството на най-изтъкнатия в тази област преподавател там. Професорът веднага се заинтерисовал от този представителен, интелигентен млад светия от последните дни. Той привлякал вниманието му, докато работил върху курсовата си работа за получаване на докторска степен. Той избрал епископа на светиите от последните дни за предмет на своята дисертация. Всичко вървяло добре, до момента, в който започнал да описва ръкополагането на епископа, властта за прозрение и правото, което има епископът да получава духовни напътствия. Членовете на докторантската комисия почувствали, че подобни бележки нямат място в един научен труд, тъй че те настояли той да ги махне. Той си помислил, че би могъл поне да отбележи, че светиите от последсните дни вярват, че епископът разполага с духовно проникновение. Но комисията му отказала дори и това, тъй като не смятали, че е уместно да има включена подобна духовна част в една научна дисертация. Казали му, че с малки поправки и особено, като махне всичките си бележки за откровението, неговата дисертация щяла да бъде публикувана и щял да си създаде репутация. Той направил всичко, което можал. Дисертацията му съдържала прекалено малко духовни елементи, за да бъде удовлетворен и прекалено много такива, за да бъде напълно приемлива за неговите светски професори. Въпреки това, той получил своята степен. Аз попитах този мой приятел кое е най-важното нещо, което е научил от изследването на епископите. Той отговори: „Научих, че задълженията са много повече, отколкото изглеждат на пръв поглед; и че свещеничеството е ръководната сила.“ Не се съмнявайте, че обикновеният човек, който е бил призован от множеството да бъде епископ, може да дава вдъхновяващи съвети и да ни поправя, когато грешим. За жалост някои хора, които могат да получат помощ, отказват да потърсят съвет от епископа, докато други като че ли непрекъснато имат нужда от съвет и утеха и се чувстват пренебрегнати, ако непрекъснато не им се обръща внимание. Епископите са вдъхновени! Всички ние имаме правото да изберем дали ще приемем или ще отхвърлим съвета на нашите ръководители, но никога не трябва да пренебрегваме съвета на своя епископ, независимо дали го отправя от амвона или ни го дава лично и никога не отхвърляйте призование, което ви е било възложено от вашия епископ. Понякога животът може да бъде труден, а в известен смисъл, когато сме членове на Църквата ни е още по-трудно. Илайза Р. Сноу написала: „Не мислете за нищо, когато се събирате в Сион. Тревогите и изпитанията ви са отминали. Останали са ви само утехата и насладата. В Сион очакват вас: Не, не той е изграден като пещ, в която да бъдат проверени всички вещества и материи да бъдат изгорени сухите дърва и стърнища и златото да бъде отсято от боклука. . . . Не мислете, когато се събирате в Сион, Светиите тук не правят нищо друго, освен да се грижат за вашето лично благополучие и винаги да ви успокояват. Не; тези, които са верни, правят всичко, което им позволяват силите; Те събират разпръснатия Израил и се трудят ден и нощ.“4 Когато се нуждаем от помощ, епископът е насреща. Внимавайте, обаче, да не отнемате ненужно времето му. Епископите трябва да правят толкова много неща. Те се нуждаят от време, за да работят за собственото си препитание, както и от време, което да прекарат със собствените си семейства. Често ни питат как относително малкото на брой апостоли в Първото президентсво и Дванадесетте се справят с делата на Църквата, която наброява повече от 10 милиона членове. Всъщност, Църквата не е по-голяма от един район. Всеки епископ има съветници. Той има специални отговорности и е определен за висш председателстващ свещеник в района. В района има и други висши свещеници, както и президентсво на старейшините. Има и ръководители на помощни организации и учители, чийто брой е съобразен с нуждите на района. Когато служим покорно и с желание, нашето възнаграждение, както и това на епископите ще се състои в предоставените ни благословии. Няма значение, че Църквата може да стане стомилионна (както със сигурност и ще стане!), тя пак няма да бъде по-голяма от един район. Всичките неща, които са необходими за нашето изкупление, с изключение на храмовите обреди, са съсредоточени там, а храмовете днес се доближават все повече към всички нас. Няколко района биват обединени заедно под покрива на коловете, а клоновете се обединяват в окръзи. Съществува президентство и съвет на кола, които обучават членовете на епископството, както и други ръководители, които обучават хората, които служат с тях. Тази разпространена по целия свят организация, е продукт на Възстановеното Евангелие на Исус Христос. Това чудо на доброволна служба е възможно, благодарение на личните свидетелста на Изкупителя. Откровението, чрез което била организирана тази система, не приключило с нейното създаване, тъй като целта на всичко това е да бъдат защитени семействата. Семействата биват обединени заедно в райони или в клонове. Отговорност на епископа е да се увери, че членовете на всяко семейство са свързани заедно във вечни завети и че всеки един се наслаждава на сигурност и щастие. Системата работи най-добре, когато епископът познава изключителните отговорности на родителите. Въпреки че понякога епископът бива наричан „бащата на района,“ ние трябва да помним, че той не е призован да отглежда децата в своя район. В нашите ръководства се казва: „Родителите имат първостепенната отговорност да се грижат за благополучието на своите деца.5 Членовете на епископството и другите ръководители на района подкрепят, но не ги заместват в техните отговорности“.6 „Кворумите, помощните организации, програмите и мероприятията в Църквата трябва да усилват и подкрепят семейството. Те трябва да насърчават провеждането на семейни дейности с евангелска насоченост, а не да се съревновават с тях.“7 Първото президентство неотдавна писа на Църквата: „Семейството е в основата на праведния живот и няма друго нещо, което може да заеме мястото му или да изпълни неговите важни функции в осъществяването на тези възложени от Бог отговорности. . . . . . . Независимо колко достойни и уместни могат да бъдат другите нужди или дейности, не трябва да допускаме те да заместят божествено предопределените задължения, които единствено родителите и семействата могат да изпълнят по необходимия начин.“8 Семействата, като районите, се различават по своя размер и форма. Времето отминава и едно поколение замества друго. Бебета се раждат и съзряват, за да станат родители, а след това дядовци и баби. Едно семейство се разделя, за да се получат няколко нови. Районите растат и се разделят. Там, където е бил един район, сега има други. Каквото и да се случи в света, каквито и висоти на цивилизацията или дълбини на покварата да се появят в обществото, планът остава непроменен. Църквата ще расте, докато изпълни цялата земя. Дори и тогава тя няма да бъде по-голяма от един район. Църквата осигурява дейности и социални контакти, обреди и ръкополагания, завети, споразумения и поправки, които ни подготвят за възвисяването. Тя следва модел, който е бил създаден в небесата, защото никой човешки ум не би могъл да го измисли. Сега и завинаги, обикновените хора ще оставят своите впрягове да чакат на неизораната бразда, с поводи, висящи над ралото, когато някой човек, който е в беда, се нуждае от помощ. Жените и децата служат с тях укрепени с истината от книгите с откровения, перлата, сред които е Книгата на Мормон, която свидетелства за Исус Христос, за помирението и възкресението. Аз свидетелствам за Него. Защитени от плана, който Той е разкрил, ние, с нашите семейства също ще бъдем в безопасност. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. 1 Тимотея 3:2. 2. Вж. Учение и завети 58:18; добавен курсив. 3. Символът на вярата 1:5. 4. „Think Not, When You Gather to Zion,“ Hymns [1948], no. 21, стихове 1, 3. 5. Вж. Учение и завети 68:25-28. 6. Church Handbook of Instructions, книга 2, Priesthood and Auxiliary Leaders [1998], 178. 7. Church Handbook of Instructions, книга 2, 229. 8. Писмо на Първото президентсво, февруари 11, 1999 г., цитирано в Church News, 27 февруари 1999 г., 3.