Приятелството - евангелски принцип Старейшина Марлин К. Дженсън От президентството на Седемдесетте Ако наистина искаме да станем инструменти в ръцете на нашия Небесен Отец в изпълнението на Неговите вечни цели, ние просто трябва да бъдем приятели. Добро утро, братя и сестри. Откровено казано, въпреки че човек никога не е напълно спокоен, когато получава такава задача, аз високо ценя възможността да говоря на всички вас в тази красива великденска утрин. Веднъж моят мъдър баща ми каза, че ако слушам внимателно нещата, които хората говорят от амвона в църквата, ще знам кои принципи на Евангелието ги притесняват и с кои от тях те се борят в определен момент. През годините, наблюдението на баща ми ме накара да бъда много внимателен с темите, по които избирам да говоря! Въпреки това, днес имам да направя едно признание. Тъй като президент Гордън Б. Хинкли сподели с нас трите основни нужди, които всеки член на Църквата има - приятел, отговорност и подхранване с доброто слово Божие, аз лично съм много притеснен за това как се справям с ролята си на приятел. Пророкът Джозеф Смит е учил, че „приятелството е един от основните принципи на мормонизма“.1 Тази мисъл трябва да ни вдъхновява и мотивира, защото аз чувствам, че приятелството е една от най-основните нужди в нашия свят. Мисля, че във всеки от нас е заложено дълбоко желание за приятелство, дълбоко желание за удоволетворение и сигурност, които близките и крепки отношения могат да дадат. Вероятно една от причините, поради които в писанията не се говори изрично за приятелството, е, че то идва съвсем естествено, когато живеем според Евангелието. Всъщност, ако милосърдието, като основна част от християнството, има първи братовчед, то това е приятелството. За да парафразирам до известна степен думите на апостол Павел: „[Приятелството] не завижда . . . не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло . . . [Приятелството] никога не отпада“.2 Подобно на толкова много неща, които са важни в живота, нашата нужда от приятели най-често се задоволява в дома. Ако нашите деца чувстват, че в семейството съществува приятелство, ако те са приятели един с друг и с родителите, няма да желаят да бъдат приети някъде извън семейството. Мисля, че едно от постиженията в живота, които носят най-голямо задоволство на мен и съпругата ми, е това, че сме доживели да видим, че нашите деца са станали добри приятели. Определено е чудо, че тези членове на нашето семейство, които като по-малки отвреме-навреме се заплашваха с нанасянето на сериозни телесни повреди, сега търсят и искрено се наслаждават на приятелството помежду си. И по подобен начин, мисля, че няма по-добър комплимент, който може да бъде направен на родителите, от този, децата им да кажат, че родителите им са сред най-добрите им приятели. Приятелството също така е жизненоважна и прекрасна част от ухажването и брака. Връзката между мъжа и жената, която започва с приятелство, а след това узрява в романтична връзка и в крайна сметка в брак, обикновено се превръща в крепко, вечно приятелство. В днешния свят, в който браковете се разпадат толкова лесно, няма нищо по-вдъхновяващо от това да наблюдаваш как съпругът и съпругата тихо ценят и се наслаждават на своето приятелство година след година, докато преживяват заедно благословиите на изпитанията на смъртността.Един неотдавна публикуван доклад относно проведено разследване за браковете, запазили се 25 години, разкрива, че „разковничето на трайния брак . . . е една простичка истина с дълбоко значение - приятелството“.3 В едно пламенно писмо, написано от пророка Джозеф Смит до съпругата му Ема по време на раздяла и на бедите в Мисури, той я утешил, като казал: „О, моя обична Ема, искам да помниш, че аз съм истински и верен приятел, на теб и на децата, завинаги“.4 Вдъхновената организация на Църквата също така създава приятелства. От най-младите до най-старите си години ние сме в групи, където приятелството и общуването могат да процъфтяват. На интервюта, срещи, в класовете, кворумите, съветите, при извършването на различни дейности и при други възможности за запознанства, можем да си създадем приятели и да намерим разбиране. Поздравът, избран за поздрав на старейшините, които посещавали Училището на пророците в Къртланд, изразява духа на приятелството, който може да бъде лично убеждение на всеки от нас: „Приемам те да сме си близки, със сигурна увереност, непоклатима и непроменлива, да бъдеш мой приятел . . . чрез Божията благодат в рамките на любовта“.5 Всичките ни отношения в Църквата стават по-приятни и продуктивни, когато са придружени от искрени приятелски чувства. Един учител, който преподава Евангелието например, който не става приятел със своите ученици, никога няма да преподава така, че думите му да оказват влияние и да имат ефект. Все още ценя едното изречение в годишника от гимназията, написано от една учителка от семинара, която обичах и от която научих толкова много, с което изречение тя ми каза, че се радва да бъде моя приятелка. Епископът, без значение колко добре се справя с администратевните въпроси, трябва да бъде приятел на децата, младежите и възрастните, ако иска да им помогне да открият духовния си потенциал. Веднъж бях развълнуван, когато млада жена, която познавах, отиде при епископа си, за да признае едно доста сериозно прегрешение. Тя се беше притеснявала как епископът ще реагира при новината за нейното отклонение от пътеката на Евангелието и беше отишла при него, след като дълго бе подтиквана от други да направи това. Когато по-късно я попитах какъв е бил отговорът му, тя много развълнувано ми каза, че той плакал с нея и че докато работи с него, за да получи опрощението на Господ, тя го смята за един от най-добрите си приятели. Това е едно особено голямо предизвикателство, пред което ние се изправяме като светии от последните дни при формирането и запазването на приятелства. Тъй като нашето посвещение на брака, семейството и Църквата е толкова голямо, може често пъти да нямаме време и сили да протегнем приятелска ръка към хората извън тази основна група. Напоследък лично аз бях изправен пред тази дилема, когато се опитах да отделя известно време в дома си, за да подготвя тази реч. На два пъти приятели от миналото ми, които много обичам, но виждам само отвреме-навреме, се отбиха да ме посетят. По време на това, което трябваше да е момент за среща и споделяне на спомени, аз усетих иронията в това, че ставам нетърпелив посещенията да приключат, за да мога да се върна към писането на моята реч за приятелствата! Оттогава се срамувам. Какви егоисти можем да бъдем. Как не сме готови да бъдем притеснявани, да даваме, да благославяме и да бъдем благославяни! Какви родители, или съседи, или служители на Господ Исус Христос можем да бъдем, без да бъдем приятели? В този информационен век, приятелството не е ли все още най-добрата технология за споделяне на истините и на начина на живот, които ние ценим. Не е ли нашето нежелание доброволно да подадем ръка на другите значително препятствие в оказването на помощ на Бог за постигането на Неговите вечни цели? Преди години, когато служех като епископ, едно неотдавна покръстено семейство се пресели в нашия фермерски район в Юта. Тези добри хора се бяха присъединили към Църквата в източните Съединени Щати, където бяха приобщени с топлина и им беше дадена работа в малкия клон. Когато дойдоха в нашия по-голям, по-добре установен район, те някак си се изплъзнаха между пукнатините в него. Някои от членовете на семейството, особено бащата, се разочароваха от Църквата и нейните членове. В една неделна сутрин, когато забелязах, че бащата отсъства от събранието на свещеничеството, напуснах сградата за събрания и подкарах към дома му. Той ме покани и проведохме един много откровен разговор относно борбата, която той води, свързана с новата му вяра и съседи. След като разгледахме различни възможности, които биха могли да отговорят на неговите притеснения, никоя от които не му се хареса особено много, аз го попитах раздразнено какво точно можем да направим, за да му помогнем. Никога няма да забравя отговора му: „Е, епископе“, каза той (и ще трябва да променя думите му леко), „в името на небесата, каквото и да правите, моля ви, не ми назначавайте приятел“. В този ден научих голям урок. Никой не иска да бъде нечия „задача“, всички ние просто искаме да бъдем обичани искрено.И, ако ще имаме приятели, искаме те да са искрени и открити, а не „назначени“. Братя и сестри, моето послание днес е много простичко, ако наистина искаме да станем инструменти в ръцете на нашия Небесен Отец в изпълнението на Неговите вечни цели, трябва само да бъдем приятели. Помислете за силата, която всеки от нас има, умножена по 10 милиона, по своя собствена воля и по свой избор, с безрезервно приятелство да подадем ръка на тези, които все още не са от нашата вяра. Вече няма да бъдем обвинявани, че имаме нещо, а не го споделяме с другите. Представете си положителните последствия, ако всяко активно семейство в Църквата предложеше постоянна загриженост и истинско приятелство на някое по-слабоактивно семейство или на семейство нови членове. Всеки един от нас притежава силата да бъде приятел. Стар и млад, богат и беден, образован и по-скромен, във който и да било език и култура, всички ние имаме способността да бъдем приятели. Малко преди разпъването си на кръста, нашият Спасител казал на учениците си: „Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели“.6 Тъй като сме били така богато благословени от приятелството на Христос, се моля сега да бъдем за другите това, което Той е за нас. Никога не можем да станем по-подобни на Христос, отколкото като бъдем приятели. Свидетелствам за неизмеримата стойност на приятелите в моя собствен живот и изразявам благодарност на всички тях тази сутрин. Зная, че когато предлагаме себе си за приятели, ние даваме най-значимия принос за Божието дело и за щастието и напредъка на Неговите деца. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Teachings of the Prophet Joseph Smith, избрано от Джозеф Филдинг Смит (1976), 316. 2. 1 Коринтяните 13:4-8. 3. Джон Готман, цитирано в Карен С. Питърсън, „Friendship Makes Marriage a Success,“ USA Today, 1 април 1999, стр. 1D. 4. Цитирано в Даниел Х. Лъдлоу, ed., Encyclopedia of Mormonism, 5 vols. (1992), 3:1345. 5. Вж. Учение и завети 88:133. 6. Иоана 15:13-14.