„Няма Го тук, защото възкръсна“ Президент Гордън Б. Хинкли Тези прости думи - „Няма Го тук, защото възкръсна“, са придобили най-дълбок смисъл в цялата литература. . . . Те са изпълнение на всички неща, които Той е говорил относно Своето възкресение. Мои, братя и сестри, Чувствам се толкова благодарен, когато стоя пред вас. Чувствам се най-благословеният от всички хора. Благословен съм от вашата любов. Където и да отида, вие сте толкова добри към мен. Аз съм благословен от вашата вяра. Вашата огромна служба, вашата всеотдайност, вашата лоялност, всички те са станали част от моята вяра. Колко прекрасни сте наистина. Пределно ясно е, че когато живеят според Евангелието, хората стават по-добри, отколкото биха били в противен случай. С каква всеотдайност отделяте от времето и от материалните си притежания. Навсякъде по широкия свят вие служите за изграждането на царството на Отца и за развитието на Неговото дело. Миналата седмица се обадих на един човек. Той е пенсионер. Той бе служил като президент на мисия, а сега заедно със съпругата си служат като мисионери. Аз го попитах дали биха желали да бъдат президенти на един нов храм. Това мое предложение предизвика голямо вълнение в него. Той беше поразен. Не можеше да говори. Той и съпругата му щяха да напуснат децата и внуците си за още един дълъг период от време, за да служат на Господ, този път в друго качество. Щяха ли да им липсват децата? Разбира се. Въпреки това, те щяха да заминат и да служат вярно. Изпитвам дълбока благодарност за предаността и верността на членовете на Църквата по цялата земя, които се отзовават на всяко призование, независимо колко неудобства ще им коства, или от колко удобства ще трябва да се лишат. От всичките неща, обаче, за коите се чувствам благодарен, в тази Великденска утрин, изпитвам най-голяма благодарност за дара на моя Господ и Изкупител. Великден е времето, когато с цялото християнство ние отбелязваме възкресението на Исус Христос. Това е нещо необикновено. Това е най-великото събитие в човешката история. Казвам го без колебание. „Ако умре човек, ще оживее ли?“, запитал Йов (Йов 14:14). Няма по важен въпрос от този. Тези от нас, които живеят в удобство и сигурност, рядко се замислят за смъртта. Мислите ни са насочени към други неща. Въпреки това, няма нищо по-сигурно, нищо по-всеобщо, нищо по-крайно от завършека на човешкия живот. Никой не може да го избегне, абсолютно никой. Стоял съм на гробницата на Наполеон в Париж, на гробницата на Ленин в Москва и пред гробовете на много други велики ръководители на света. В своето време те са заповядвали на армии, управлявали са с почти всемогъща власт, дори само думите им са предизвиквали ужас в сърцата на хората. С благоговение съм преминавал през някои от големите гробища по света. Мълчаливо и задълбочено размишлявах, докато стоях в средата на военното гробище в Манила във Филипините, където са погребани около 17 000 американци, които дадоха живота си през Втората световна война и където се пазят имената на още 35 000 души, които загинаха в ужасните битки в Пасифика и чиито тленни останки никога не бяха намерени. С благоговение съм вървял през Британското гробище в покрайнините на Рангун, Бирма, където видях имената на стотици млади мъже дошли от селата и от малките и големи градове на Британските острови, за да отдадат живота си по тези горещи и далечни места. Разхождал съм се бавно през стари гробища в Азия и Европа и в други части на света и съм размишлявал за тези, които някога са били жизнерадостни и щастливи, съзидателни и изтъкнати хора, които са дали много на света, в който са живели. Всички те са преминали в „прегръдката“ на гроба. Всички хора, които са живели на света преди нас, днес ги няма. Те са оставили всичко, когато са преминали прага на тихата смърт. Никой не е избягал. Всички са минали по своя път към „неоткритата страна, от чиито потоци никой пътник не се завръща“ (Хамлет, действие 3, сцена 1, ред 79-80). Такова е описанието, което ни е дал Шекспир. Исус Христос, обаче, промени всичко това. Само един Бог би могъл да направи това, което е направил Той. Той разкъса веригите на смъртта. Той също трябваше да умре, но на третия ден след Своето погребение, Той излезе от гроба, „първият плод на починалите“ (1 Коринтяни 15:20) и по този начин донесе благословията на възкресението на всички нас. Разсъждавайки върху това прекрасно нещо, Павел възкликна: „О, смърте, где ти е жилото? О, смърте, где ти е победата?“ (1 Коринтяни 15:55). Преди две седмици бях в Ерусалим, този велик и древен град, в който Исус вървял преди 2 000 години. Застанал на високо, аз погледнах към Стария град. Помислих си за Витлеем, който се намира няколко километра на юг, където Исус бил роден в една скромна ясла. Той, който бил Синът Божий, Единородният Син, напуснал селестиалните дворци на Своя Отец, за да дойде в смъртността. Когато се родил, ангели пяли и мъдреци дошли, за да Му поднесат дарове. Той израстнал като обикновено момче в Назарет, в Галилея. Там Той „напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците“ (Лука 2:52). Задено с Мария и Йосиф той посетил Ерусалим, когато бил на дванадесет години. По време на пътуването им обратно към дома те Го загубили. Те се върнали и Го намерили в храма да разговаря със законоучителите. Когато Мария Му се скарала, за това, че ги бил изоставил, Той отговорил: „Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?“ (Лука 2:49). Думите Му били своеобразно предупреждение за Неговото бъдещо служение. Това служение започнало с кръщението Му в реката Йордан от ръцете на Неговия братовчед Йоан. Когато излезнал от водата, Светият Дух слезнал върху Му под формата на гълъб и гласът на Баща Му се чул от небесата, изричайки следното: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение“ (Матея 3:17). Тези думи били потвърждение на Неговата божественост. Той постил в продължение на 40 дни и бил изкушаван от дявола, който се опитвал да Го отклони от възложената Му божествена мисия. На поканата на противника, Той отвърнал: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“ (Матея 4:7), с което отново заявил Своя божествен произход. Той вървял по прашните пътища на Палестина. Нямал дом, който да нарече свой собствен, нито място, където да подслони глава. Неговото послание било Евангелието на мира. Неговите учения били тези на щедростта и любовта. „На тогова, когото би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и [горната] дреха“ (Матея 5:40). Той учил с притчи. Вършел чудеса, каквито не са били извършвани нито преди, нито след Него. Той изцерявал хора, които боледували от дълго време. Карал слепите да проглеждат, глухите да чуват, куците да ходят. Той вдигал мъртвите и те отново оживявали, за да Го възхваляват. Със сигурност никой друг човек не е правил това преди. Неколцина Го последвали, но повечето Го мразели. Той говорил за книжниците и за фарисеите като за лицемери, които приличат на варосани гробници. Те организирали заговор срещу Него. Той изпъдил търговците от Дома на Господ. Те несъмнено се присъединили към хората, които планирали да Го унищожат. Но това не Го спряло. Той продължил да „обикаля, за да прави благодеяния“ (Деяния на апостолите 10:38). Не е ли всичко това достатъчно, за да обезсмърти споменът за Него? Не е ли било достатъчно да постави името Му до, ако не и над имената на тези велики мъже, които са вървели по земята и които помним заради нещата, които са казали или направили? Със сигурност Той би бил поставен наравно с великите пророци на всички времена. Всичко това, обаче, не било достатъчно за Сина на Всемогъщия. То било само прелюдия към по-великите неща, които щели да станат. Те се случили по странен и ужасяващ начин. Той бил предаден, заловен, осъден на смърт и умрял в ужасни мъки, след като бил разпънат. Живото Му тяло било приковано на дървен кръст. В неописуеми болки животът Му бавно угаснал. Докато все още дишал, Той извикал: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Земята се разлюляла, когато Духът Му отлетял от тялото. Стотникът, който видял всичко това, със страхопочитание заявил: „Наистина Тоя беше синът на Бога“ (Матея 27:54). Тези, които Го обичали, свалили тялото Му от кръста. Те го облекли и го поставили в нова гробница, която им предложил Йосиф от Ариматея. Гробницата била запечатана с голям камък на изхода и била поставена охрана. Приятелите Му сигурно са плакали. Апостолите, които Той обичал и които бил призовал за свидетели на Своята божественост, плакали. Жените, които Го обичали, плакали. Никой не разбирал нещата, които Той бил казал за това, че щял да възкръсне на третия ден. Как те биха могли да разберат? Това никога не се било случвало преди. Случвало се за първи път. Дори и за тях било невероятно. Сигурно всички са били обзети от ужасното чувство на униние, безнадеждност и мъка, смятайки, че смъртта им е отнела техния Господ. Това, обаче, не бил краят. Сутринта на третия ден, Мария Магдалена и другата Мария, се върнали при гробницата. За тяхно крайно удивление камъкът бил отместен и гробницата била отворена. Те надникнали вътре. Две същества, облечени в бяло, стоели от двете страни на погребалния олтар. Един ангел им се явил и казал: „Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне“ (Лука 24:5-7). Тези обикновени думи: „Няма Го тука, но възкръсна“, са придобили най-дълбок смисъл в цялата литература. Това е оповястяването на празната гробница. Това е изпълнението на всичките неща, които Той бил говорил относно възкресението. Те дават триумфалния отговор на въпроса, пред който се изправя всеки мъж, жена или дете, които някога са били родени на земята. Възкръсналият Господ говорил на Мария и тя Му отговаряла. Той не бил видение. Не бил плод на въображението. Той бил истински, така истински, колкото бил и в смъртния си живот. Той не й позволил да Го докосне. Все още не се бил възнесъл при Своя Отец в небесата. Това щяло да стане скоро. Какво преживяване трябва да е било за Него да бъде прегърнат отново от Отец, който Го обичал и който сигурно също е плакал за Него в часовете на агонията Му. Той щял да се яви на двама души по пътя към Емаус. Той щял да разговаря и да се храни с тях. Щял да се срещне със Своите апостоли зад заключена врата и да ги учи. Тома не присъствал на тази първа среща. По време на второто Си посещение Господ го поканил да докосне белезите по ръцете и ребрата Му. В изблик на върховно удивление, той възкликнал: „Господ мой и Бог мой.“ (Йоана 20:28). Веднъж Той разговарял с 500 души едновременно. Кой може да оспори истинността на тези документирани факти? Никъде не е било записано някои от хората, които са преживели тези неща, да са се отрекли от свидетелството си за тях. Има много доказателства, че те са свидетелствали за тези събития през целия си живот, дори са умирали, за да потвърдят истинността на нещата, които са преживели. Техните думи са ясни и свидетелсвото им е сигурно. Милиони мъже и жени, които са живели през вековете, са приели това свидетелство. Безброй много хора са живели и умрели, за да потвърдят истинността на тези неща, която им е била изявена чрез силата на Светия Дух и която те не можели да отрекат. Със сигурност няма друго събитие в човешката история, чиято истинност да е била подлагана на толкова много проверки. Но има и още едно свидетелство. Книгата на Мормон, като спътник на Библията свидетелства, че Той се явил не само на хората в Стария свят, но също така и на нефитите в Новия. Нима Той самият веднъж не каза: „И други овце имам, които не са от тая кошара и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми и ще станат едно стадо с един пастир“ (Йоана 10:6). На хората от това полукълбо Той се явил след Своето възкресение. Когато Той се спускал от облаците на небето, отново се чул гласът на Бог, вечния Отец, който тържествено заявил: „Ето Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение, в когото прославих името Си - слушайте Го“ (3 Нефи 11:7). Тук Той отново призовал дванадесет апостоли, които щели да станат свидетели за Неговото име и божественост. Той учил хората, благославял ги и ги изцелявал, така както правил в Палестина. И в продължение на 200 години мир царувал в земята, тъй като хората се опитвали да живеят според нещата, на които Той ги бил учил. И ако всичко това не е достатъчно, имаме сигурното и недвусмислено свидетелство на великия пророк на тази евангелска епоха, Джозеф Смит. Като момче той отишъл в гората, за да се помоли за повече просветление и разбиране. Тогава пред него се явили две личности, чиято белота и слава не подлежи на описание, и те застанали над него във въздуха. Един от тях му заговорил, наричайки го по име „и сочейки към другия, казал: Това е Моят Взлюбен син; Слушай Него!“ (Джозеф Смит - История 1:17). В последствие същият този Джозеф Смит заявил: „Ние видяхме славата на Сина, от дясната страна на Отца и получихме Неговата пълнота . . . И сега след многото свидетелства, които са били давани за Него, това е свидетелството, последно от всички, което ние даваме за Него, че Той живее!“ (вж. Учение и завети 76:20, 22). И ние също в това прекрасно Великденско утро, като служители на Всемогъщия, като пророци и апостоли в Неговото велико дело, издигаме гласа си , за да потвърдим божествеността и да свидетелстваме за своя безсмъртен Спасител. Той дойде в света като Син на Вечния Отец. Той направи нещата, които Исаия бе пророкувал, че ще направи. Той „наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари. . . . Той биде наранен поради нашите престъпления; Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир. И с Неговите рани ние се изцелихме.“ (Исаия 53:4-5). Той възкръсна за вечно безсмърние на третия ден от издълбания в скалата гроб. Разговаря с мнозина. Неговият Отец потвърди божествения Му произход. Благодарности на Всемогъщия. Неговият прославен Син разкъса оковите на смъртта, най-великата от всички победи. Както каза Павел: „Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят“ (1 Коринтяни 15:22). Той е нашият триумфиращ Господ. Той е нашият Изкупител, който извърши помирението за нашите грехове. Чрез Неговата изкупителна жертва всички хора ще излезнат от гроба. Той е отворил вратата, през която ще получим не само безсмъртие, но също така и вечен живот. Като апостол на Господ Исус Христос, аз свидетелствам за тези неща в този Великденски ден. Говоря с чувство на тържественост и благодарност, в името на Господ Исус Христос, амин.