Алчността, егоизмът и презадоволените нужди Старейшина Джо Дж. Крисчънсън От президентството на Седемдесетте Вярвам, че ние буквално ще бъдем призовани да докладваме на Бог за това как сме използвали [нашите ресурси], за да благославяме живота на хората и да изграждаме Царството. Казват, че Евангелието е за да утеши тези в беда и да огорчи утешените. Целта ми днес е да говоря на утешените - на богатите, на бедните и на всички нас, които сме някъде по средата. Господ е казал: „Горко на вас, богатите, защото вашите богатства ще разядат душите ви.“ Той също така е казал: „Горко на вас, бедните, чиито сърца не са съкрушени, и чиито очи са пълни с алчност.“1 Мнозина от вас вероятно са чували следната малка молитва, която някой е написал: „Скъпи Боже, Засега, днес се справям добре. Не съм клюкарствал, не съм си изпускал нервите, не съм бил алчен, намръщен, лош, егоист и не съм бил прекалено капризен. Но след наколко минути, Господи, ще стана от леглото и от този момент нататък, вероятно ще се нуждая от малко повече помощ.“ Когато става въпрос за алчността, егоизма и презадоволените нужди, всички ние имаме нужда от малко повече помощ. По своя искрен начин, президент Бригъм Йънг е казал: „Най-големият страх . . . , който тая, свързан с тези хора, е, че те ще станат богати в тази държава, ще забравят Бог и Неговия народ, ще станат лениви и ще изпаднат от Църквата . . . моят още по-голям страх е, че те не могат да се справят с богатството“2. Успехът ни носи и някои истински предизвикателства, защото мнозина стават богати, много от нас са лениви и в резултат от алчността, егоизма и презадоволяването на нуждите, можем да загубим Духа и буквално да изпаднем от Църквата. Парите и материалните неща са в ума почти на всички. Както е написал Морис Шалфант, „големият [въпрос] на 20-ти век е ‚Как да натрупам богатство?‘. Няма въпрос, който да заема по-голямо място в ума и . . . сърцата . . . на хората днес . . . Това важи за хората във всяка област и сфера на живота“3. Парите сами по себе си не са нещо зло, но, както Павел учил Тимотея, „любовта към парите е коренът на всяко зло“.4 Има богати хора, които се справят много добре с благосъстоянието си, като използват средствата, за да благославят другите и да строят царството. За мнозина, обаче, богатството поставя пред тях големи трудности. Когато се справяме с материализма, който ни заплашва, ето четири предложения, които всеки един от нас може да обмисли: Първо, не трябва да объркваме нашите желания с нашите нужди. Майка ми ме е научила на важен урок, свързан с това. Дълги години баща ми имаше навика да си сменя колата всяка година. И тогава, малко след Втората световна война, когато цените на зърното скочиха, един ден бяхме изненадани, когато татко се прибра в къщи с доста по-скъпа кола. Една сутрин майка ми попита: „Колко по-скъпа беше новата кола от другата?“. Когато татко й отговори, майка ми каза: „Е, другата кола винаги ме закарваше там, където трябваше да отида. Мисля, че трябва да дадем разликата на някой, който има по-голяма нужда от нас“. Така и стана. Следващата година татко се върна към по-евтините коли и те продължиха да дават щедро на другите. Ако не внимаваме, е лесно нашите желания да станат нужди. Спомнете си стихчето „Ето, ето малко лукс, недей да плачеш. Скоро той ще се превърне в нужда“. Второ, трябва да внимаваме да не разглезваме децата, като им даваме прекалено много. В наши дни много деца растат с изопачена представа за ценностите, защото ние като родители презадоволяваме нуждите им. Независимо дали сме в добро материално положение, или, както е с повечето от нас, разполагаме с по-скромни средства, ние като родители често се стараем да осигурим на децата си всичко, което искат, като по този начин ги лишаваме от благословията на очакването - желанието за нещо, което нямат. Едно от най-важните неща, на които можем да научим децата си, е да се отказват от личните си желания. Незабавното задоволяване на желанията като цяло изгражда слаби хора. Колко истински велики хора познавате, на които никога не се е налагало да се борят за нещо? Старейшина Максуел е изказал това мое притеснение с думите: „Някои от нашите добри младежи от Църквата не са преминавали през изпитания. Те имат почти безплатен пропуск за всичко. Средствата им са осигурени, включително и коли, които биват зареждани и застраховките за тях - платени от родителите, които понякога напразно се ослушват, за да чуят някоя вежлива дума за благодарност. Това, което така се приема за даденост, . . . увеличава егоизма и тяхното чувство, че те имат пълно право на това, без да трябва да полагат усилия“.5 Една мъдра млада майка е казала: „Избрала съм да не давам на децата ни това, което мога да си позволя да им дам. Спестявам за тях“. Според думите на Фред Госман, „децата, които винаги получават това, което искат, ще изискват, докато са живи“.6 И някъде в целия процес на развитие на характера на децата ни е важно те да научат, че „земята все още се върти около слънцето, а не около тях“.7 Ние по-скоро трябва да учим децата да си задават въпроса „Как светът става по-добър, благодарение на това, че аз живея в него?“. Живеем в многоцветен свят на развлечения и многобройни динамични дейности - свят, в който много деца растат с мисълта, че ако нещо не е забавно, то е отегчително и не си заслужава да го правиш. Дори в семейните дейности, ние трябва да намерим баланса между работата и играта. Някои от най-добре запечаталите се в паметта ми преживявания от детството, са свързани със семейни дейности като научаване как да уплътнявам дупки по покрива, да строя ограда или да работя в градината. Вместо да бъде само работа без игра, за много от нашите деца всичко е игра, без работа. В следствие на презадоволяване на нуждите им, много деца напускат дома си зле подготвени за срещата с истинския свят. Президент Хинкли е казал: „Разбира се, трябва да си изкарваме прехраната. Господ казал на Адам, че с пот на челото ще яде хляб през целия си живот. Важно е да се подготвим да разчитаме на собствените си сили, особено важно е всеки млад мъж при женитбата си да е готов и способен да поеме отговорността да подсигури себе си, своята спътница и децата, които може да дойдат в дома“.8 Прекалено много хора сключват брак, без да са се научили да готвят, шият и без да са развили други важни умения. Невежеството в тези нужни умения, наред с липсата на разбиране относно разпределянето на парите, посяват семената на неуспехите в браковете на нашите деца. Страхувам се, че в много случаи отглеждаме деца, които са роби на скъпите прищявки и моди. Спомнете си стиха „Защото, където е съкровището ти, там ще е и сърцето ти“.9 Как определяме къде е съкровището ни? За да направим това, трябва да обърнем внимание на количеството време, пари и мисли, които посвещаваме на нещо. Няма ли да е добре да погледнем колко внимание отделяме на пазаруването и харченето на пари? Това не означава, че нашите деца не трябва да се обличат с някои подходящи модерни дрехи, защото това може да бъде много важно за тях. На тях обаче не им трябва пълен гардероб. Като членове на Църквата, ние имаме отговорността да се обличаме по привлекателен, приличен и скромен начин. С добро планиране, това може да бъде направено, без да е нужно да харчим прекалено много за дрехи. Повече от десет пъти, пророците в Книгата на Мормон ни предупреждават за проблемите на гордостта, свързани с начина ни на обличане. Ето един пример за това: „И стана така, . . . че хората на църквата започнаха да стават горделиви поради извънредните си богатства и тънките си коприни . . . и с всичко това те се издигнаха в гордостта на очите си, защото започнаха да носят много скъпо облекло.“10 Ще направим добре, ако във всички тези области на материалните неща, ние и нашите деца следваме често цитирания девиз на нашите предшественици-пионери: „Пригоди го, износи го, закърпи го, или карай без него“. Трето, както сме чували толкова често, живейте скромно и избягвайте дълговете, като чумата. Неотдавна президент Хинкли ни напомни за заявлението на президент Хибър Дж. Грант: „Ако има едно нещо, което ще донесе спокойствие и задоволство в човешкото сърце и в семейството, то е да живеем, ограничавайки се с това, което имаме, а ако има нещо, което ще ни измъчи, обезкуражи и обезсърчи, то това е да имаме дългове и задължения, които не можем да покрием.“11 Самюел Джонсън е казал: „Не свиквайте с мисълта, че дългът е неудобство. Ще откриете, че той [е] бедствие“. Каква къща ни трябва наистина, за да настаним семейството си удобно? Не трябва да се излагаме на опасност, духовна или икономическа, като си вземаме демонстративно големи домове, подхранваме своята суета и надхвърляме нуждите си. Ако искаме да разчитаме на себе си и да можем да споделяме това, което имаме, с другите, естествено, трябва да натрупаме някакви ресурси. Ако живеем с това, което можем да си позволим, и избягваме дълговете, можем да натрупаме ресурси. Има хора със средно високи доходи, които успяват да спестят средства през годините, а има и такива с големи заплати, които не успяват. Каква е разликата? Тя просто се крие в харченето на по-малко, отколкото получаваме, постоянно спестяване и възползването от силата на лихвите. Финансовите консултанти отбелязват, че „повечето хора погрешно разбират богатството . . . Богатството не се равнява на доходите. Ако имаш добри доходи всяка година и ги похарчваш всичките, няма да станеш по-богат. Тогава просто живееш нашироко. Богатството е това, което натрупваш, а не това, което харчиш.“12 И накрая, бъдете щедри, когато давате и споделяте това, което имате, с другите. Колкото повече сърцата и умовете ни са обърнати към службата на другите, които са в по-лошо положение от нас, толкова повече ще избегнем духовно разяждащите ефекти, резултатът от които е алчност, егоизъм и презадоволяване на нуждите. Нашите средства са нещо, което ни е било дадено, а не са наше притежание. Убеден съм, че буквално ще бъдем призовани, за да дадем отчет пред Бог относно това как сме ги използвали, за да благословим живота на хората и да изградим Царството. Пророкът Яков ни дава отличен съвет за това как могат да бъдат натрупани богатствата и за какво трябва да се използват: „Но преди да търсите богатства, първо търсете царството Божие. И след като сте получили надежда в Христа, ще получите богатства, ако ги търсите; и вие ще търсите намерението да сте добри - да облечете голите и да нахраните гладните, и да освободите пленените, и да облекчите болните и страдащите“.13 В допълнение към плащането на честен десятък, трябва да бъдем щедри в оказването на помощ на бедните. Колко трябва да даваме? Харесвам мисълта на С. С. Луис по въпроса. Той казва: „Страхувам се, че единственото сигурно правило е да даваме повече от това, което можем да отделим . . . Ако нашите дарения не ни оставят с по-малко средства и не ни затрудняват . . . те са прекалено малки. Трябва да има неща, които обичаме да правим и върху които обичаве да имаме контрол, но които не можем да правим, защото даването на дарения пречи на това“.14 Има много достойни хора и каузи, за които можем да правим дарения. Трябва да даваме щедро на фондовете за дарения от пост и хуманитарна помощ. Ако желаем нашите семейства да живеят дълбоко смислен живот, трябва да имаме смелостта да се замислим честно къде са нашите съкровища и да избягваме да падаме в ямите на алчността, егоизма и презадоволяването на нуждите. Нека всеки един от нас да запомни: Първо, да не объркваме прищявките с нуждите си. Второ, да избягваме да глезим децата си. Трето, да живеем скромно и да избягваме дълговете. Четвърто, да бъдем щедри, когато даваме на другите. Даването на другите наистина е в сърцето на нашата вяра. В това време по великден, ние отново отбелязваме, че „Бог [нашият Небесен Отец] толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син . . .“15, който дойде на земята и можеше да притежава всичко материално, но вместо това, избра да даде на всички нас пример за простичък живот, неподвластен на каквато и да било алчност, егоизъм или презадоволяване на нуждите. Нека да се стараем ежедневно да живеем повече по начина, по който Той живя - най-висшия пример за дълбоко смислен живот. Свидетелствам, че Исус е Христос, това е Неговата Църква, водена от живи пророци и неговият гроб е бил наистина празен в онзи трети ден. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Вж. Учение и завети 56:16-17. 2. Цитирано в Брайънт С. Хинкли, The Faith of Our Pioneer Fathers (1956), 13. 3. Морис Шалфан, „Еру Ышт ща еру Сргкср“, Цуыдунфт Ьуерщвшые] цитирано от Джон Х. Ванденберг в Доклад от конференция, октомри 1965г., 131, или Improvement Era, декември 1965г., 1154. 4. Вж. 1 Тимотея 6:10. 5. Среща за кратки духовни послания, 12 януари 1999г. 6. Spoiled Rotten: American Children and How to Change Them (1992), 2. 7. Госман, Spoiled Rotten, 11, и вътрешната предна корица. 8. „Thou Shalt Not Covet,“ Ensign, март 1990, 2. 9. Матея 6:21. 10. Алма 4:6. 11. Relief Society Magazine, май 1932, 302. 12. Томас Дж. Станли и Уилям Д. Данко, The Millionaire Next Door 1996), 1. 13. Яков 2:18-19. 14. Mere Christianity (1952), 67. 15. Иоана 3:16.