Вашето селестиално пътешествие Президент Томас С. Монсън Първи съветник в Първото президентство При всяка една от вас ще дойдат онези моменти, когато се учим, когато ще станете свидетели на любовта на своята майка, на силата на своя баща и на вдъхновението от Бог. Скъпи мои сестри, каква благословия е за мен да застана пред вас тази вечер и да мисля, че освен всички събрани тук в Табернакъла, има хиляди хора, които гледат и слушат сесиите чрез сателитното предаване. Моля се за Господната помощ. В една класическа поема Хенри Уодсуърт Лонгфелоу е описал вас и вашето бъдеще. Той пише: Колко красива е младостта, колко ярко блести, Със своите илюзии, очаквания, мечти! Книгата на началото, История без край, Всяка девойка героиня, всеки мъж приятел!1 Скъпоценни млади жени, вашите майки, вашите учителки, и ръководителки на младите жени, позволете ми да споделя с вас някои мисли и предложения, които да напътстват вашите стъпки през земния живот и до Селестиалното царство на нашия Небесен Отец. Внимателно съм подбрал група от четири действия-цели за ваше напътствие и вечна радост. Те са: 1. Гледайте напред. 2. Вглеждайте се в себе си. 3. Подавайте ръка на другите и 4. Продължавайте напред. Първо, нека да обсъдим молбата Гледайте напред. Нашият Небесен Отец е заложил във всеки един от нас желание да достигнем по-далеч. Думите на писанията ни говорят високо и ясно: „Гледай да следваш Бога и бъди жив“.2 Няма проблем, който да е прекалено малък, за да заслужава Неговото внимание, нито толкова голям, че Той да не може да отговори на молитвата, изпълнена с вяра. Молитвата със сигурност е пропускът към духовната сила. Можете да се молите с цел, когато разберете кои сте и какво Небесният Отец иска да станете. Нама да ви е трудно да се доближите до Него с искрената си молитва, когато помните думите на апостол Павел: „Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?“.3 Ако искате Небесният Отец да е доволен от вас, почитайте майка си и баща си, както Той е заповядал. Те ви обичат много. Вашата радост е тяхна радост и вашата мъка е тяхна мъка. Те искат вие да имате небесното напътствие, което Господ осигурява. Чувал съм разстроени родители да говорят за дъщеря или син, които са в „ужасните години на съзряване“. Аз много повече предпочитам да ви описвам като „страхотни тийнейджъри“. Никога не е било предвиждано животът да се състои само от усмивки и щастие. При всяка една от вас ще дойдат онези моменти, когато се учим, когато ще станете свидетели на любовта на своята майка, на силата на своя баща и на вдъхновението от Бог. Поисках разрешение от старейшина Ръсел М. Нелсън, за да споделя с вас един урок за тъгата, смекчен от знанието за плана на нашия Небесен Отец. Старейшина и сестра Нелсън са били благословени с девет дъщери, последвани от един син. Те са щастливо семейство, сплотено семейство. Когато децата били по-малки, една вечер те се събрали около майка си и баща си и бащата започнал да ги учи. Той казал: „Много двойки биват призовавани да служат като мисионери, а когато са призовани като президенти на мисия, те взимат своите деца със себе си в областта, където са призовани“. Тогава таткото задал най-важния въпрос: „Ако майка ви и аз бъдем призовани на такава задача, бихте ли дошли с нас?“. Той чакал отговора им. Една от дъщерите казала: „Татко, не биха те призовали, защото аз съм мажоретка в училище!“. Едно по-голямо дете добавило: „Не бих могла да отида. Студентка съм“. Отговорите на младите момичета продължили, докато малката Емили, с чистотата на своята душа, отговорила: „Тате, ако бъдеш призован, аз бих дошла с теб“. Всъщност, всяко едно от децата би дошло, но Емили напълнила очите им със сълзи на нежност със своя дълбок и смислен, а същевременно простичък отговор. Две години изтекоха бързо. Децата се омъжиха. Дойдоха внуците. Тогава ужасният рак повали Емили и след смела и безстрашна борба, тя беше прибрана у дома. Старейшина Нелсън говори на погребалната служба. Никога не съм чувал по-мило и нежно послание. Той говори за плана на спасението и описа обещанието на Бог за вечната същност на семейството. Той тихо каза: „Емили току-що се дипломира малко по-рано от смъртността“. Какъв урок! Докато голямото семейство вървеше зад ковчега, старейшина Нелсън носеше на ръце две от малките деца на Емили. Всички присъстващи станаха част от истината, която ни беше разкрита. Бяхме вдъхновени да погледнем към небесата. Второ, вгледайте се в себе си. Нека всяка от вас да си зададе въпроса Знам ли къде искам да отида, каква искам да бъда, какво искам да правя? Господ е отговорил на тези въпроси: Търсете от най-добрите книги думите на мъдростта; търсете знание, като учите, а също и с вяра“.4 Светите писания, напътствието от вашите родители и усърдното обучение, което получавате в Неделното училище за деца, Младите жени, Неделното училище, събранието за причастието и семинара ще ви укрепи във вашата решителност да бъдете най-добрите хора, които можете да бъдете. Учете целенасочено, и в Църквата, и в училище. Запишете си своите цели и какво смятате да направите, за да ги постигнете. Целете се нависоко, защото вие сте способни да получите вечни благословии. Не трябва да очаквате пътят на живота да се простира право напред пред очите на човека, който се отправя на пътешествие. Трябва да очаквате да се натъквате на отбивки и завои, но не можете да се надявате да достигнете желания от вас край на пътя, ако безцелно се чудите дали да тръгнете на изток или на запад.Трябва да имате цел, когато взимате решения. Както ни казва Луис Карол в добре известната книга Алиса в страната на чудесата, Алиса вървяла по една пътека през гората на Страната на чудесата, когато пътеката се разделила в две посоки. Стоейки нерешително, тя запитала Чеширския котарак, който внезапно се появил на едно близко дърво, по коя пътека да тръгне. „Къде искаш да отидеш?“, попитал котаръкът. „Не знам“, казала Алиса. „Тогава“, казал котаракът, „няма значение, нали?“.5 Ние знаем къде искаме да отидем. Имаме ли решителността и вярата, необходими, за да се стигне там? „Дойдете . . . научете се от Мене“6, казал Господ. „Дойди и Ме следвай“7, подканил Той. Като се отзове на Неговата нежна покана, всяка от вас ще бъде готова да се придвижи към нашата следваща цел, Подавайте ръка на другите, за да им служите. Апостол Павел ви е дал следния мъдър съвет „Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота“.8 Млади сестри, възможностите, които се разкриват пред вас да подадете ръка и да благословите живота на другите, са безбройни. Помислете, например, за привилегията, която имате, да посещавате светия храм и там да подадете ръка на тези, които се преминали отвъд, като служите като заместник, който да им осигури благословиите на кръщението. Една сутрин, докато отивах към храма, видях група млади жени, които рано сутринта бяха участвали в кръщения за тези, които са преминали отвъд. Косите им бяха мокри. Усмивките им сияеха. Сърцата им бяха изпълнени с радост. Едно момиче се обърна към храма и изрази своите чувства: „Това беше най-щастливият ден в живота ми“, каза тя. Има други възможности да се служи на живите. Можете да служите и да им донесете неизмерима радост. Различните здравни домове стават дом за болните и възрастните, които се нуждаят от определени грижи. Те копнеят за дните на своята младост. Те жадуват за компанията на своите семейства и за удобството на своя дом. На една църковна служба, която посетих в един център, след като прикованите към инвалидни столове пациенти получиха причастието, една млада жена на вашата възраст изсвири соло на своята цигулка. Възрастните сестри наистина оцениха това. Те изразяваха на глас своята благодарност с коментари като „Прекрасно“, „Чудесно“, „Обичам те“. Това не пречеше на цигуларката, а напротив, те й дадоха възможност да направи най-доброто, на което е способна, в своето изпълнение. В онзи ден тя ми каза: „Никога не съм свирила по-добре през живота си. Нещо като че ли ме издигаше над самата мен и над собствените ми способности. Чувствах вдъхновението на любовта на моя Небесен Отец“. Аз й напомних: „Когато сте в служба на ближните си, вие сте само в служба на вашия Бог“.9 Тя кимна с разбиране, внимателно постави своята цигулка в калъфа и със сълзи на радост, които се стичаха по бузите й, се върна на мястото си. Нека да помним, че трябва да подаваме ръка на другите. И накрая, продължавайте напред. Избягвайте тенденцията да отлагате подтик или възможност да израствате и да служите. Протакването наистина е крадец на време. Посрещнете ежедневните предизвикателства на своя живот. Колко време е минало, откакто сте погледнали в очите на майка си и без каквито и да било задни мисли, сте й казали следните мили думи: „Майко, наистина те обичам“. А баща ви, който ежедневно се труди, за да подсигури вашите нужди? Бащите обичат да чуват същите тези скъпоценни думи от устата на детето: „Обичам те“. Лесно е родителите да се приемат като даденост и да не разбирате колко означават те за вас и вие за тях. Доказателство за това беше намерено в една класна стая. Един от въпросите след урока за магнитите в гимназията Олимпъс Джуниър бил: „Кое е нещото, което започва с М и вдига неща от земята?“. Повече от една трета от учениците отговорили „Майката“. Движите се срещу изпитанията и спънките на смъртността, които спъват вашето развитие. Една благословия, за която можете да станете достойни, е вашата патриархална благословия. Патриархалната благословия съдържа глави от книгата на възможностите на вашия живот. За вас тя ще бъде фар върху хълм, който ще ви предупреждава за опасностите и ще ви насочва към спокойствието на безопасните пристанища. Откриваме я в простичките думи, изречени от устата на човек, призован и ръкоположен да ви даде такава благословия. Може ли да използвам възможността да кажа, от името на всяка една от вас млади жени, искрено „благодаря ви“ на вашите родители, на вашите учителки, на вашите ръководителки. Те заслужават да им подражавате. Те знаят, че ще има разочарования, дни, които ви обезкуражават и лични проблеми. Те ще ви покажат как да се издигнете над тези преживявания и да продължите по този велик път на живота, който води нагоре и напред към селестиалната слава. Помнете, че след като веднъж сте изпитал най-доброто, никога няма да се задоволите с посредственото. Преди няколко години една чудесна млада жена, Джейми Палмър, тогава на 12 години, беше доведена в инвалидна количка в моя кабинет от родителите си. Диагнозата й беше рак. Беше необходима хирургическа намеса. Щяха да се провеждат много процедури, а възстановителният период щеше да е дълъг. Това беше едно сериозно посещение. Бащата ме помоли да се присъединя към него в благословията за неговата паднала духом дъщеря, чиито мечти, надежди и планове току-що бяха отложени за по-далечното бъдеще. Всички плачехме. Свещеническата благословия беше дадена. Поддържам контакти с Джейми и семейството й. Годините летят. Тя отдава огромна служба на другите като говорител на фондацията Пожелай си нещо, която благословя младежи, които страдат от опасни за живота болести. Джейми се превърна в красива млада жена. Сега тя е студентка в университета Бригъм Йънг. Здрава е. Тя е преминала през пречистващия огън и животът й е бил удължен. Тя отдава благодарности на всички, които й помагаха през тези трудни години и особено на своя Небесен Отец за живота си днес. Повратна точка в живота на Джейми настъпила в самото начало на нейното лечение от рак. Тя и младежите от нейния район били запланували изкачване до пещерата Тимпаногос. Вие, които сте предприемали това изкачване, знаете, че пътят е стръмен и като че ли е нужна цяла вечност, за да се стигне до пещерата. За съжаление, Джейми казала на своите приятели: „Няма да мога да дойда с вас на това изкачване“. „Защо не?“, попитали те. Джейми отговорила: „Не мога да вървя“. За момент настъпила тишина, а след това някой казал: „Джейми, ако не можеш да вървиш, ние ще те носим“. Това и направили - носили я нагоре и надолу! Млади жени, ще гледате ли напред, ще се вглеждате ли в себе си, ще подавате ли ръка на другите и ще продължавате ли напред? Когато правите това, вашата награда ще бъде голяма, а славата ви ще бъде вечна.10 Мои скъпи сестри, давам ви свидетелство, че Небесният Отец живее, че Исус е Христос и че днес ние сме водени от пророк за нашето време - самия президент Гордън Б. Хинкли. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. „Morituri Salutamus,“, в The Complete Works of Longfellow, (1992), p. 311. 2. Алма 37:47. 3. 1 Коринтяните 3:16. 4. Вж. Учение и завети 88:118. 5. Адаптирано от „Алиса в страната на чудесата“ (1929), 76. 6. Матея 11:28-29. 7. Лука 18:22 8. 1 Тимотея 4:12. 9. Вж. Мосия 2:17. 10. Вж. Учение и зевети 76:6.