Да подготвим семействата си за храма Каръл Б. Томас Първи съветник в Общото президентство на Младите жени Най-голямото предизвикателство, пред което се изправяме, е да подготвим своите семейства за храма. Родителите имат първостепенната отговорност, но дядовците и бабите, лелите и чичовците, дори братята и сестрите също могат да учат семейството. Братя и сестри, мисля, че съм щастлива да бъда тук днес . . . Назначението ми в организацията на Младите жени ме поставя в щастливо положение. Преди един месец една учебна задача ме отведе в Гуаядакил, Еквадор. Пристигнах в хотела по тъмно. На следващата сутрин дръпнах пердетата и отвъд долината видях красива гранитна сграда, която се издигаше величествено на хълмовете Санта Ана. Нейната удивителна красота беше очевидна, но едва след като видях ангела Морони на върха, със сълзи на очи разбрах, че това бе храм, символ на славните благословии, които ще получат членовете на Църквата в тази част на света. „Храмовете са уникални постройки. . . . Те са места за завети и обещания. Пред техните олтари коленичим пред Бог нашия Създател и получаваме обещание за вечни благословии“ (Гордън Б. Хинкли, Teachings of Gordon B. Hinckley, [1997], стр. 632-633). Където и да отивахме, откривахме, че се строят храмове - храмове, които ще въздигнат светиите до Бога и ще променят лицето на държавите, независимо дали се намират в Южна Америка или някъде другаде по света. Няма и година, откакто нашият любим пророк обяви изграждането на още 32 храма. Президент Гордън Б. Хинкли е казал: „Това е най-великата епоха за изграждане на храмове в цялата история на света.“ (Teachings, 629). Най-малкият ни син, Спенсър, който сега служи на мисия в Монголия, написа, че президентът на неговата мисия говорил на мисионерите и членовете в тази относително нова за Църквата област за тяхното задължение да изградят Църквата там. „Когато президент Кокс започна обсъждането на въпроси, поставени от членовете, първият въпрос, на който той отговори, беше следният: ‚Кога в Монголия ще има храм?‘ Тези хора“, каза Спенсър, „жадуват Евангелието да играе по-голяма роля в техния живот. Те дори нямат Книгата на Мормон, а искат храм.“ За какво е цялото това оживление във връзка с храмовете? Просто имайте предвид, че целта на храма „е да изкупи всички хора, които се подчиняват на заповедите Божии. . . . Евангелието в неговата пълнота било разкрито на Адам . . . [и] светиите от всички епохи са имали храмове под една или друга форма.“ (Дейвид Б. Хейт, „Personal Temple Worship, Ensign, май 1993 г., стр. 23-24). Джозеф Смит казал: „Най-голямата отговорност, която Бог ни е възложил в този свят, е да издирим своите починали роднини“ (History of the Church, 6:313). Ако това е вярно, най-голямото предизвикателство, което стои пред нас като родители и членове на нашето разширено семейство, включващо всичките ни роднини, е да подготвим семействата си за храма. Тази отговорност пада най-вече върху родителите, но дядовците и бабите, лелите и чичовците, дори братята и сестрите, могат да учат семейството. Когато аз и съпругът ми се оженихме в храма, ние разбрахме колко е важно никога да не обсъждаме храма извън него, не защото церемониите са тайни, но защото те са свещени. „Те се пазят в тайна, за да не бъдат узнати от хора, които са неподготвени“ (Бойд К. Пакър, Светият храм [книжка 1982 г.], 2). В семейството, обаче, има много скъпоценни истини, на които можем да учим. С чувствителност и здрав разум ние можем да подготвим семействата си за храма. Ето няколко неща, на които можем да научим нашите деца (може да си помислите и за други): Свещената природа на храмовото облекло. В храмовете всички са облечени в бяло. Белият цвят е символ на чистота. Храмът е класната стая на Господ. Президент Хинкли е казал: „Храмът се превръща в училище, в което се учим на сладките и свещени неща Божии“ (Teachings, 635). Какво означава да сме достойни да отидем в храма? Можем ли да научим нашите деца, че за да получим своето надаряване и да носим свещените одежди, няма да трябва да променяме гардероба си или начина си на живот, ако от малки сме разбрали принципите, чието спазване ще ни направи достойни да влезнем в храма? Една млада жена, която носи поли дълги до коленете, няма да трябва да си подновява гардероба, след като получи своето надаряване в храма. Също така един млад мъж, който очаква да отиде в храма, ще уважава моралните стандарти на Църквата чрез поведението си в обществото. Трябва да разбираме езика на Евангелието. Какво означават думите надаряване, обреди, запечатване и ключове? Разказва се как едно малко момченце дочуло родителите си, които обсъждали извършването на запечатване в храма. То попитало: „А следващата седмица стените ли ще оправяте?” (На английски таван се произнася по същия начин, както и запечатване. Момчето не знаело, че ключовете на силата за запечатване са синоним на ключовете на вечното свещеничество). Къде можем да учим децата си? Семейните домашни вечери са обичайното място, но има и много други места, където можем да разговаряме за своите духовни чувства относно храма. Времето, в което най-много ми харесва да говоря за тези неща, е когато поставям децата си да си легнат вечер. Понякога лягам заедно с тях и им разказвам за духовни неща. Тогава в спокойствието и тишината Духът свидетелства пред техните сърца и души, че нещата, които им казвате, са истина. Можем да предположим, че Йосиф и Мария учили семейство си за храма. Както старейшина Пери вече отбеляза, когато Спасителят бил на дванадесет години, родителите Му Го завели на празника на Пасхата в Ерусалим. Когато Исус се загубил, те не Го открили на някое от местата, на които се забавляват момчетата на Неговата възраст. Родителите Му Го намерили в храма. Може би, когато Мария го завивала в леглото, тя споделяла своето свидетелство за тези свещени и скъпоценни истини. Първият ми спомен за храма е от времето, когато бях малко момиченце. Знаех, че храмът е чудно красиво място, защото родителите ми го посещаваха с вяра и винаги се връщаха заедно у дома в прекрасно настроение. Аз разбрах свещената природа на храмовото облекло от начина, по който майка ми говореше за него, с любов и уважение. Президент Хауърд У. Хънтър е казал: „Нека споделим с нашите деца духовните чувства, които изпитваме към храма. И нека ги учим по-откровено, вдъхвайки им по-голяма увереност в нещата, които е уместно да им кажем. . . . Пазете картина на храма в своя дом, за да могат децата ви да я виждат“ („A Temple-Motivated People,“ Ensign, февруари 1995 г., стр. 5). Забелязах, че във всички домове, които посетих в Африка, имаше снимка на храма, красиво закачена на стената. Можем да получим блогословии, когато подготвяме семействата си за храма. Позволете ми да споделя някои от нещата, които научих: 1. Посещението на храма често внася баланс в живота ни. Ние се връщаме в къщи с повишено чувство за благополучие - влиянието на Духа може да ни защити от тревогите на света. Чуйте обещанието, което ни дава президент Хинкли: „Ако в Църквата се вършеше повече храмова работа, противоречията щяха да са по-малко и по-малко хора щяха да бъдат подценявани и унижавани от другите. Цялата Църква щеше да се издигне неимоверно много на по-големи висоти на духовността, любовта между хората и подчинението на Божиите заповеди“ (Teachings, стр. 622). 2. Духовната атмосфера на храма обуздава апетита ни към светските неща. Когато редовно посещаваме храма, ние преставаме да изпитваме такава голяма нужда да се обличаме по последната мода и не можем да бъдем така лесно привлечени от светските забавления. 3. Храмът е място за откровения. Преди много години влизах в храма, когато в съзнанието си чух думите: „Научи се да говориш пред публика.“ Помислих си: „Кога ли някога ще ми се наложи да говоря на публично място?“ През следващите няколко месеца доста неуспешно се опитвах да набера нужния ентусиазъм, за да се подчиня на съвета, който бях получила. Дори прослушах една касета от местната библиотека, в която един обществен говорител си призна, че целта му е един ден да говори в Мормонския табернакъл. По онова време си мислех: „Никога няма да говоря в Табернакъла.“ Старейшина Джон А. Уидтсоу е казал: „В най-неочаквания момент на влизане или на излизане от храма в откровение ще получим отговор на проблемите, които ни мъчат в живота . . . Храмът е място, където можем да очакваме откровения“ („Temple Worship,“ Utah Geneological and Historical Magazine, април 1921 г., стр. 63-64). 4. Един от най-големите уроци, които научих е, че Сатана ще се опита да ни попречи да отидем в храма. По време на разговор с приятели преди години, те споделиха с мен, че не казват на никого, че ще ходят в храма. Те просто се качвали в колите и отивали, защото, ако не сторели това, винаги щяло да се случи нещо, което да им попречи. Спомням си за едно предупреждение, което ни бе отправено от президента на храма в Логан, Маринер У. Мерил, че Сатана и неговите последователи ще „нашепват в ушите на хората неща, които да ги убедят да не отиват в храма“ („Geneological Department“, Church News, 12 декември, 1936 г.). „Храмовата работа е обект на такова голямо противопоставяне, защото е източник на толкова много духовна сила за светиите от последните дни“(Президент Бойд К. Пакър, „Светия храм,“ Ensign, февруари 1995 г., стр. 36). 5. Духът на Илия е навсякъде. Когато работим с младежите на Църквата, ние виждаме, че храмовете ги привличат. В Никарагуа, Централна Америка, една група от 49 млади жени и техните ръководителки занесли 2 000 имена в храма в Гватемала. В продължение на година всяка една от девойките трябвало да събира пари, за да отиде. Тези верни млади жени пътували почти два дена с автобус, преминавайки границите на три държави и прекарали от два до три дена в храма, преди да се върнат у дома. В един друг район, младите хора събрали имената на 10 000 свои предци, след като били обърнали сърцата си към своите семейства. Навсякъде, където има храмове виждаме млади хора, които се кръщават за мъртвите, понякога в продължение на цяла седмица. 6. В храма Духът Господен ни дава утеха и мир, особено в моменти на отчаяние. Неотдавна се срещнах с една 35-годишна жена в храма. Запознахме се набързо и по време на церемонията я попитах дали съпругът й е с нея. С нежност в очите тя ми обясни, че той бил починал от мозъчен тумор преди три месеца. Храмът е нейната упора. Духът, който присъства там, й носи утеха и мир и може би съпругът й също е там. Всички ние можем да се запитаме: „Колко често трябва да посещаваме храма?“ Нашите ръководители никога няма да ни кажат колко често трябва да посещаваме храма, защото за всеки човек е различно. Много жени на най-различна възраст, които живеят близо до храма, се опитват да го посещават веднъж седмично. Когато една моя приятелка работеше на пълно работно време, тя си вземаше един ден отпуск в месеца и посещаваше няколко сесии. Тези жени са покорни, но те също така разбират силата на свещеничеството, което имат в живота си. Младите родители могат да посещават храма веднъж месечно. Президент Пакър казал: „Може би ще разберете, че . . . се опитваме да създадем семейната история като едно малко домашно предприятие. . . . Семейните двойки, които отглеждат децата си, не трябва да се чувстват неудобно или виновни, ако не могат да си позволят да отделят времето или парите, необходими да посещават често отдалечени храмове. Приносът на майката се изразява в това, че тя отбелязва важните събития, събира снимки, късчета спомени, . . . и прави всички останали неща, които се вместват в програмата на една заета жена. (A Plea To Stake Presidents, събрание за обучение на църковни ръководители, 1 април 1988 г.). Моята майка не подреждаше албуми със семейни спомени, но вместо това ми предаде любовта към моето наследство.Тя ми разказваше история след история за моите предци, като по този начин ме научи да ги обичам. Президент Пакър продължава: Бащата и майката могат да разказват за обредите и заветите. Чрез интонацията на гласовете си те могат да подчертават думата храм всеки, път, когато я произнасят . . . В подходящия момент задълженията на семейството ще бъдат малко по-малко, а доходите им малко повече. Тогава неговите членове ще могат и ще трябва да отделят повече внимание на тази свещена [храмова] работа“ (A Plea to Stake Presidents). Ние ви умоляваме, майки и бащи, да учите синовете и дъщерите си на значението на храмовите обреди. Учете ги, че „носенето на одеждите е свещена привилегия за тези, които са взели върху си заветите на храма . . . [Това] е външен израз на едно вътрешно посвещение на това да следваме Спасителя Исус Христос“(Писмо на Първото президентство, 5 ноември 1996 г.). Братя и сестри, като служители на живия Бог, трябва да напредваме в тази свещена храмова работа. Нека учим децата си да живеят по такъв начин, че когато посетят храма, да могат да застанат в присъствието на Господ. Моля се за това в името на Исус Хрнистос, амин.