Старейшина Далин Х. Оукс
От Кворума на дванадесетта апостоли
Тези, които притежават Аароновото свещеничество, правят възможно за всички членове на Църквата, които достойно вземат от причастието, да се насладят на присъствието на Духа и на служението на ангели.
Мои възлюбени братя, Благодарен съм за възможността да говоря пред вас тази вечер. Ще говоря на младите мъже, носители на Аароновото свещеничество, и на епископите и съветниците, които ги ръководят. Ще говоря за свещените отговорности на носителите на Аароновото свещеничество във връзка с подготвянето и раздаването на причастието на Господнята вечеря на членовете на Църквата.
I.
На 15 май, 1829 г. Йоан Кръстител възстановил Аароновото свещеничество на земята. Той направил това, като положил ръцете си върху главите на Джозеф Смит и Оливър Каудъри, изричайки следните думи: „На вас, Божии служители, предавам в името на Месията свещеничеството на Аарон, което държи ключовете на служението на ангели и на Евангелието на покаяние, кръщение чрез пълно потапяне за опрощение на греховете; Това свещеничество никога няма да бъде взето пак от земята, докато синовете на Леви не принесат отново жертва на Господ в праведност“ (Учение и завети 13:1).
По-късно Господ разкрил и тези допълнителни истини: “По-нисшето свещеничество. . . . държи ключа на служението на ангели и на подготвителното Евангелие;
Което е Евангелие на покаяние и на кръщение за опрощаване на греховете“ (Учение и завети 84:26-27).
Какво означава това, че Аароновото свещеничество държи „ключа на служението на ангели“ и на „Евангелието на покаяние и кръщение за опрощаване на греховете“? Значението на тези думи може да бъде открито в обредите на кръщението и причастието. Кръщението служи за опрощаване на греховете, а посредством причастието подновяваме заветите и благословиите, които то ни дава. Покаянието трябва да предхожда и двата обреда. Обещано ни е, че когато спазваме заветите, които сме сключили по време на тези два обреда, винаги ще имаме Духа със себе си. Служението на ангелите е едно от проявленията на този Дух.
II.
Ние започваме с учението, така както ни е било преподавано от Господ. По време на Своето служение Исус учил, че кръщението е необходимо за спасението. „Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство“(Йоана 3:5). Кръщението е първият обред на спасението. Когато бъдем кръстени, ние обещаваме, че ще вземем върху си името на Исус Христос, ще Му Служим и ще спазваме Неговите заповеди.
В края на Своето служение, Исус ни дал причастието на Господната вечеря. Той разчупил хляба, благословил го и го дал на Своите ученици с думите: „Вземете яжте, това е Моето тяло“ (Матея 26:26). „Това правете за Мое възпоменание“ (Лука 22:19). Той взел чашата и след като благодарил, им я дал с думите: „Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за прощаване на греховете“ (Матея 26:28).
Когато ни дал за първи път причастието, Спасителят също така ни разказал за обещания Свети Дух. По време на това свещено събитие, известно като Тайната вечеря, Исус обяснил мисията на Утешителя, който е Светият Дух. Утешителят щял да свидетелства за Него и да ни разкрие и други истини. Исус също така обяснил, че трябвало да напусне учениците Си, за да може мястото Му при тях да бъде заето от Утешителя. Той им казал, че когато Си тръгне: „ще ви го изпратя“ (Йоана 16:7). След Своето Възкресение Той казал на апостолите Си да останат в Ерусалим, докато получат „сила отгоре“ (Лука 24:49). Тази сила дошла, когато „обещаният Свети Дух“ бил „излят отгоре“ върху апостолите в деня на петдесятницата (вж. Деяния на апостолите 2:33).
По същия начин, когато Спасителят дал причастието на Новия свят, Той обещал: „Този, който яде този хляб, яде от Моето тяло за душата си, и този, който пие от това вино, пие от Моята кръв за душата си, и душата му никога няма да чувства нито жажда, но тя ще бъде наситена“ (3 Нефи 20:8). Смисълът на това обещание е ясен: „Сега, когато цялото множество яде и пи, ето, те се изпълниха с Духа“ (3 Нефи 20:9).
Тясната връзка между вземането на причастието и спътничеството на Светия Дух е обяснена в молитвата за причастието, която ни бе разкрита. Вземайки от хляба, ние свидетелстваме, че желаем да вземем върху си името на Христос, че винаги ще си спомняме за Него и ще спазваме заповедите Му. Обещано ни е, че когато правим това, винага ще имаме Неговия Дух да бъде с нас (вж. Учение и завети 20:77).
Да имаме Светия Дух непрекъснато със себе си е най-ценното притежание, което можем да имаме в земния живот. Дарът на Светия Дух ни е бил предоставен чрез властта на Мелхиседековото свещеничество след нашето кръщение. За да разберем, обаче, благословиите на този дар, трябва да се пазим от греха. Когато съгрешим, ставаме нечисти и Духът Господен се отдръпва от нас. Духът на Господ не обитава „осквернени храмове“ (вж. Мосия 2:36-37; Алма 34:35-36; Хеламан 4:24), и нищо нечисто не може да пребивава в Неговото присъствие (вж. Ефесяните 5:5; 1 Нефи 10:21; Алма 7:21; Мосия 6:57).
Преди няколко седмици използвах автоматичен трион, за да отсека едно дърво в задния ми двор. Работата беше мръсна и когато свърших, целият бях покрит с дървени стърготини и машинно масло. Не исках никой да ме вижда в това състояние. Исках само да се измия с вода, за да мога да се чувствам отново удобно в присъствието на други хора.
Няма човек между вас, млади мъже, нито между вашите ръководители, който никога да не е извършвал грях след своето кръщение. Без средство, чрез което да можем да се почистим след кръщението, всеки един от нас ще бъде загубен за духовните неща. Ние няма да можем да имаме Светия Дух със себе си и в съдния ден ще бъдем „отхвърлени завинаги“ (1 Нефи 10:21). Колко сме благодарни, че Господ е предоставил възможност на всеки кръстен член на Неговата Църква да се пречиства периодично от мръсотията на греха. Причастието е съществена част от този процес.
Заповядано ни е да се покаем за греховете си, да дойдем при Господ със съкрушено сърце и каещ се дух и да вземем от причастието, като приемем заветите, които то ни предоставя. Когато подновим така своите кръщелни завети, Господ възстановява пречистващия ефект на нашето кръщение. По този начин ставаме чисти и можем винаги да имаме Неговия дух с нас. Важността на това нещо е очевидна, като се има предвид, че Господ ни е заповядал да вземаме от причастието всяка седмица (вж. Учение и завети 59:8-9).
Трудно е да се опише значението, което има Аароновото свещеничество във връзка с това. Всички тези жизнено важни стъпки, които водят до опрощение на греховете, се извършват посредством спасителния обред на кръщението и на обновителните обреди на причастието. И двата обреда се извършват от носители на Аароновото свещеничество под ръководството на членовете на епископството, които упражняват евангелските ключове на кръщението и опрощението на греховете.
III.
Тези обреди на Аароновото свещеничество са тясно свързани и жизненоважни за служението на ангелите.
„В писанията с думата ‚ангел‘ се обозначава всяко небесно същество, което носи послание от Бог“ (Джордж К. Кенън, Gospel Truth, стр. 54). На много места в писанията се говори за това как ангели са се явявали лично. Ангели са се явявали на Захарий и Мария (вж. Лука 1), на цар Вениамин и на Нефи, на сина на Хеламан (вж. Мосия 3:2; 3 Нефи 7:17-18) и това са само няколко примера. Когато бях малък, смятах, че служението на ангели означава единствено такова лично явяване. Като млад носител на Аароновото свещеничество не съм си мислел, че ще видя ангел, и се питах какво общо има между тях.
Служението на ангели, обаче, може да бъде и невидимо. Ангелските послания могат да бъдат предавани чрез глас или просто чрез мислите или чувствата, които изпитваме. Президент Джон Тейлър описал „въздействието, което оказват ангелите върху съзнанието, така че сърцето да може да възприеме. . . . откровенията от вечния свят“ (Джон Тейлър, Gospel Kingdom, събрал Г. Хомър Дъръм ]1987_стр. 31).
Нефи описал три проявления на служение на ангели, когато припомнил на непокорните си братя, че (1) те били „видели ангел“, и (2) „чули гласа му от време на време“, а също така (3) ангелът „им говорил с тих и тънък глас“, въпреки че те „изгубили чувствителността си“ и „не могли да почувстват словата му“ (1 Нефи 17:45). На много други места в Светите писания се казва, че ангелите биват изпращани да преподават Евангелието и да довеждат хора при Христос (например, Евреите 1:14; Алма 39:19; Морони 7:25, 29, 31-32; Учение и завети 20:35). В повечето случаи ние по-скоро чувстваме или чуваме ангелите, отколкото да ги виждаме.
По какъв начин Аароновото свещеничество държи ключовете на служението на ангели? Отговорът е същият, както и при Духа Господен.
Казано най-общо, само тези, които са чисти, могат да имат благословиите на духовното спътничество и общение. Както беше казано по-рано, посредством обредите на Аароновото свещеничестно -- кръщението и причастието, ние се очистваме от своите грехове и ни бива обещано, че ако спазваме нашите завети, винаги ще имаме Неговия Дух със себе си. Вярвам, че това обещание не се отнася само до Светия Дух, но и до служението на ангели, защото „ангелите говорят чрез силата на Светия Дух и поради това те изразяват словата на Христа“ (2 Нефи 32:3). Следователно носителите на Аароновото свещеничество правят възможно всички членове на Църквата, които вземат достойно от причастието, да се наслаждават на присъствието на Духа Господен и на служението на ангели.
IV.
Ученията, които току-що обсъдих, се съдържат в писанията. От писанията ние също така знаем, че тези, които служат в свещеничеството, действат от името на Господ (вж. Учение и завети 1:38; 36:2). Сега ще предложа начин, по който учителите, свещениците и дяконите трябва да изпълняват своите свещени отговорности в името на Господ, като подготвят, благославят и раздават причастието. Няма да предлагам подробни правила, тъй като условията в отделните райони и клонове на нашата световна Църква са толкова различни, че определено изискване, което се налага на дадено място, ще бъде неподходящо за друго. По-скоро бих предложил един принцип, който се основава на ученията. Ако всички го разберат и действат съобразно с него, няма да има почти никаква нужда от правила. Ако в конкретни случаи има нужда от правила и съвети, местните ръководители могат да ги осигурят, в съответствие с ученията и свързаните с тях принципи.
Принципът, от който предлагам да се ръководят свещениците, независимо дали приготвят, благославят или раздават причастието, е, че те не трябва да правят нищо, което би разсеяло някой член от това да отдава почит на Бога и от подновяване на неговите завети. Този принцип за неразсейване предполага и няколко други, свързани с него принципа.
Дяконите, учителите и свещениците винаги трябва да бъдат чисти и спретнати и да се държат почтително, когато изпълняват своите тържествени и свещени отговорност. Специалната задача, която имат учителите, да приготвят причастието, остава най-незабележима. При все това, те трябва да се изпълняват с достойнство, мълчаливо и почтително. Учителите винаги трябва да си спомнят, че символите, които приготвят, представят тялото и кръвта на нашия Господ.
За да не разсеят околните от светостта на случая, свещениците трябва да произнасят молитвите за причастието ясно и с достойнство. Молитви, казани набързо или неясно смотолевени, няма да свършат работа. Трябва да се помогне на всички свещеници да разберат този обред и заветите, които са били толкова важни, че Господ ни е дал точните думи, които трябва да бъдат изречени. Трябва да се помогне на всички да се концентрират върху тези свещени думи, докато подновяват своите завети, вземайки от причастието.
Във връзка с този въпрос, бих желал да споделя едно болезнено преживяване от моето детство. Като шестнадесетгодишен свещеник, току-що бях започнал да работя на непълен работен ден като говорител в една местна радиостанция. След като произнесох молитвата на масата за причастието едно момиче, което присъстваше, ми каза, че съм звучал така, като че ли чета реклама. Можете ли да си представите срама, който изпитах? Дори след 50 години все още чувам този упрек. Братя, помнете значението на тези свещени молитви. Вие се молите като служители на Господ от името на цялото събрание. Говорете така, че да бъдете чути и разбрани и бъдете искрени.
Дяконите трябва да раздават причастието почтително и в необходимия ред, без да правят ненужни движения или изражения, които могат да привлекат вниманието върху тях. Каквото и да правят, те трябва да се стремят да не разсейват членовете на събранието от отдаването на почит на Бога и от сключването на завети.
Всичи, които участват в причастието - в неговата подготовка, благославяне или раздаване - трябва да имат приличен външен вид и да са облечени скромно, за да не привличат специално внимание върху себе си. С външния си вид и с поведението си те не трябва да отвличат вниманието на присъстващите от почитта към Бога и сключването на завети, което е целта на този свещен обред.
Този принцип за неотвличане на вниманието, се отнася както за видимите, така и за невидимите неща. Ако някой човек, който участва в този свещен обред, е недостоен и това е известно на някой от присъстващите, той или тя ще бъдат сериозно разсеяни от участието на недостойния свещеник при раздаване на причастието. Млади мъже, ако някой от вас е недостоен, не отлагайте разговора с вашия епископ. Посъветвайте се с него относно нещата, които трябва да направите, за да станете достойни да изпълнявате с чест свещеническите си задължения по правилния начин.
Имам още едно последно предложение. С единственото изключение на тези свещеници, които разчупват хляба, всички носители на Аароновото свещеничество трябва да участват в изпълнението на химна за причастието, чрез който ние отдаваме почитта си към Бог и се подготвяме да вземем от причастието. Никой друг не се нуждае в такава степен от тази духовна подготовка, както носителите на свещеничеството, които ще участват в обреда. Мои млади братя, важно е да пеете химна за причастието. Моля ви, правете това.
Аароновото свещеничество държи ключовете на „Евангелието на покаяние и кръщение за изкупление на греховете“ (Учение и завети 84:27). Пречистващата сила на Помирението на нашия Спасител ни се дава отново и отново, когато вземаме от причастието. Обещанието, че „ще можем да имаме винаги Духа със себе си“ (Учение и завети 20:77) е жизненоважно за нашата духовност. Обредите на Аароновото свещеничество са жизненоважни за всичко това. Свидетелствам, че това е истина и се моля нашите братя от Аароновото свещеничество да разберат важността на своите свещени отговорности и да ги изпълняват достойно, в името на Исус Христос, амин.
Previous
