Старейшина Д. Тод Кристоферсън
От Кворума на дванадесетте апостоли
Решете сега да правите всичко, което е по силите ви, за да направите вашия свещенически кворум достоен да носи това име, кворум верен на своята мисия.
През 1918г. брат Джордж Гоутс бил фермер, който отглеждал захарно цвекло в Лехи, Юта. В тази година зимата дошла рано и голяма част от неговата реколта замръзнала в земята. За Джордж и неговия млад син Франсис събирането й било бавно и трудно. Междувременно избухнала грипна епидемия. Ужасната болест отнела живота на сина на Джордж Чарлс и три от малките му деца - две момиченца и едно момченце. Само за шест дни скърбящият Джордж Гоутс пътувал три пъти до Огдън, Юта, за да донесе телата в къщи за погребенията. След края на това ужасно нещо, което прекъснало работата им, Джордж и Франсис впрегнали каруцата и се запътили обратно към полето с цвекло.
„[По пътя натам] те подминавали каруца след каруца, натоварени с цвекло, които се били запътили към фабриката, управлявани от фермерите от съседните ферми. Когато ги подминавали, всеки им подвиквал по нещо: ‚Здравей чичо Джордж‘, ‚Съжалявам за това, което се случи, Джордж‘, ‚Моите съболезнования, Джордж‘, ‚Имаш много приятели, Джордж‘.
В последната каруца седял . . . Джаспър Ролфи, чието лице било обсипано с лунички. Той им махнал и извикал: ‚Това е всичко, чичо Джордж!‘.
[Брат Гоутс] се обърнал към Франсис и казал: ‚Де това да беше нашето цвекло‘.
Когато стигнали до портата на фермата, Франсис скочил от голямата каруца за цвекло и отворил вратата, а [баща му] я вкарал в полето. [Джордж] дръпнал юздите, спрял животните . . . и огледал полето . . . На него не било останало нито едно цвекло. Тогава той разбрал какво имал предвид Джаспър Ролфи, когато извикал: ‚Това е всичко, чичо Джордж!‘
[Джордж] слязъл от каруцата, взел шепа от богатата кафява пръст, която толкова обичал, а след това и . . . листо от цвекло и за момент погледнал тези символи на своя труд и не можел да повярва на очите си.
След това седнал на една купчина листа от цвекло - този човек, който докарал четирима от хората, които най-много обичал, за да ги погребе само за шест дни, човекът, който правил ковчези, копал гробове и даже помогнал за обличането на труповете - този невероятен човек, който никога не трепвал и не се плашел и който не проявил колебание дори в това мъчително изпитание - седнал на купчината листа и се разплакал като малко дете.
След това станал, избърсал очи . . . погледнал нагоре към небето и казал: ‚Благодаря Ти, Отче, за старейшините от нашия район‘ “.1
За такива старейшини бих искал даговоря тази вечер. Желая да говоря за братята в свещеничеството. Желая да говоря за свещеническия кворум.
Президент Бойд К. Пакър е обяснил следното:
„В древността, когато някой човек е избран да бъде част от някаква специални група хора, неговото удостоверение за членство, винаги написано на латински, обяснявало отговорностите на организацията, определяло кои хора могат да бъдат членове и винаги завършвало с думите ‚quorum vos unum‘, което означава ‚на която желаем вие да бъдете член‘.2
В евангелелската епоха на изпълнение на времената, Господ е заповядал свещеничеството да бъде организирано в кворуми, т.е. избрани групи от братя, на които е дадена власт, за да може Неговото дело да бъде извършено и работата Му да продължи.
Кворумът е братство . . . [Членството в кворум] става право на този, който е ръкоположен в сан на свещеничеството.“3
Писанията са постановили кворумите на свещеничеството и техните задължения в Църквата на Исус Христос днес, включително Първото президентство4, Кворума на дванадесетте апостоли5 и кворумите на седемдесетте6. „Изпълнителните служители“ в коловете на Сион са определени - висши свещеници и старейшини7, както и трите кворума на Аароновото свещеничество - свещеници, учители и дякони.8
Преди 60-те години старейшина Стивън Л. Ричардс, тогава член на Кворума на дванадесетте, даде много точно определение на функцията на свещеническите кворуми. Той каза: „Кворумът е три неща - първо, клас, второ, братство и трето, единица за служба“.9 Нека накратко да разгледаме тези три аспекта на свещеническите кворуми.
Първо, кворумът е клас. Когато свещенически кворум или група се срещне като клас, членовете му могат да се учат заедно, да бъдат „хранени с доброто слово Божие“10 и да израстват духовно. Ние учим, за да можем да преподаваме по-добре.11 Свещеничеството има учебна програма, която влезе в сила през тази година и донякъде съвпада с тази на Обществото за взаимопомощ, която може да вдъхне повече живот на свещеническите кворуми и да ги направи „училища на пророците“12 Във втората и третата неделя на месеца, програмата се основава на учения на президентите на Църквата. Източникът за инструкции през 1998-99 са събрани извадки от проповеди на Бригъм Йънг. Те са богати на учения и практически примери. В четвъртата неделя програмата продължава с Учения на нашето време - една възможност да изучаваме въпроси, свързани с Евангелието, които възникват в наши дни, одобрени от Първото президентство. Братя, които сте учители на кворуми и групи, моля ви да изучавате напътствията, дадени от Първото президентство относно тази нова програма, докато ги разберете напълно. След това ги прилагайте на практика максимално.
Кворумите на Аароновото свещеничество също са благословени с прекрасен материал за уроци, въпреки че това не винаги е било така. В началото на този век, докато някои колове са подготвяли отпечатани, систематично изложени уроци за кворумите на Аароновото свещеничество, други са оставяли младите мъже да се справят сами. Това довело до „някои необичайни за нашите стандарти свещенически събрания. Една група свещеници с по-нисък сан например, разпределили времето на събранието така, че то да стигне за религиозния урок, но и за такива приключенски книги като Том Сойер, Книга за джунглата, Дивото зове, Прасето си е прасе и Франк сред ранчерите“.13 Днес това „културно обогатяване“ е предвидено за друго време и място. Когато кворумът се среща като клас, времето е запазено за по-висши неща. Днешната програма на Аароновото свещеничество включва теми като „Заветите ръководят нашите действия“, „Уважение към майката и нейната божествена роля“, „Да ценим и окуражаваме хората с недъзи“ и „Морална смелост“. Кворумите на Аароновото свещеничество заслужават истински урок за свещеничеството като част от натрупването на солиден опит в кворума.
Второ, кворумът е братство. На октомврийската обща конференция през 1982 г. старейшина Робърт Л. Бакман разказа за преживяването на млад мъж на име Марк Питърсън. Малко след неговото ръкополагане за дякон, президентството на кворума насрочило среща с Марк и родителите му в дома им.
„Точно в уговорения час звънецът звъннал. Членовете на президентството стояли на верандата облечени с костюми, бели ризи и вратовръзки и всеки носел писанията.
Като седнали с Марк и родителите му, те започнали с молитва, а след това раздали на всички програмата, по която щели да проведат срещата.
Президентът отворил писанията, като накарал Марк и баща му да прочетат тези стихове, които говорят за силата на Аароновото свещеничество, за това какво представлява то и какви са задълженията на дякона.
След това президентът говорил за специфичните отговорности на Марк и за задълженията му - за това как трябва да се облича, как трябва да разнася причастието, да се държи като човек, който носи някакво послание, да събира даренията от пост. Тогава го попитали дали има някакви въпроси.
В края на посещението те го поздравили с добре дошъл в кворума и му казали, че ще му помагат, когато има нужда от това. Когато си тръгнали, Марк бил изумен. Той казал на баща си: ‚Тате, те са велики!‘ “.14
Братството на свещеническите кворуми наистина може да бъде велико. Когато станах член на Кворума на седемдесетте, предполагах, че братята ми могат да ме приемат с течение на времето, ако се покажа достоен за тяхното приятелство. Надявах се един ден да съм като тях и да бъда одобрен. С учудване веднага се почувствах добре дошъл и от началото се отнасяха с мен като с брат, като с равен, а това бяха хора, които бяха много по-талантливи и бяха постигнали много повече от мен. В кворума си съм бил подкрепян и окуражаван, обичан и подпомаган от първия ден на членството ми в него. В следствие на това, изпитах силно желание да допринасям за работата на кворума и да помагам на братята си доколкото мога.
Президент Дейвид О. МакКей е учил: „Ако свещеничеството означаваше само лично изтъкване и издигане, нямаше да има нужда от групи и кворуми. Самото съществуване на такива групи, постановено чрез божествена власт, е определило нашата зависимост един от друг, непрестанната нужда от взаимна помощ и подкрепа“.15
И нека се помни, че никъде другаде братството на кворумите не е по-важно, отколкото при новопокръстените братя и техните семейства. Ръководителите на кворуми и групи трябва да ръководят и организират работата във връзка със задържането на новопокръстените във всеки съвет на район и клон.
Трето, кворумът е единица за служба. Когато преди малко говорих за новата програма на Мелхиседековото свещеничество, не споменах какво се прави в първата неделя на месеца. Това е едно много специално събрание. В първата неделя носителите на свещеничеството се срещат в кворуми и групи, за да учат за своите задължения и да планират работата си. На дневен ред са обучението и дискусиите, докладите и възлагането на задачи. Това е време да се научи как да се изпълняват правилно свещенически обреди и благословии. Това е време за работата на свещеничеството. Това е времето свещеничеството да работи. Мога да си представя една точно такава среща преди осемдесет години в Лехи, Юта, когато старейшините са направили план да съберат захарното цвекло на своя страдащ брат Джордж Гоутс.
Кворумите и на Мелхиседековото, и на Аароновото свещеничество ще намерят себе си в службата. Нашият велик председателстващ висш свещеник и пример е Исус Христос, който е заявил:
„Който иска да стане големец между вас, ще бъде служител;
и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.
Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и даде живота Си откуп за мнозина“.16
Преди години президент Гордън Б. Хинкли е имал следното прозрение във връзка с кворумите на свещеничеството. Той казал:
„Това ще бъде един прекрасен ден, братя мои - ще бъде ден на изпълнението на Господните цели, когато нашите свещенически кворуми ще станат източник на сила за всеки мъж, който принадлежи към тях, когато всеки мъж ще може с право да каже: ‚Аз съм член на свещенически кворум на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Готов съм да помогна на моите братя при всяка нужда, както съм убеден, че те са готови да помогнат на мен. Като работим заедно, ще израстнем духовно като Божии синове на завета. Като работим заедно, можем да се изправим, без да се срамуваме и да се страхуваме, срещу всеки насрещен вятър, който може да задуха, независимо дали се отнася за нещо, свързано с финансови, социални или духовни аспекти.‘ “17
Не трябва да отлагаме и да продължаваме да чакаме този велик ден на изпълнението. Всеки един от вас, който е бил ръкоположен в свещеничеството, принадлежи към кворум. Ако живеете на място, където няма достатъчно братя, за да се сформира кворум, вие сте член на свещеническа група, която ще стане кворум. Решете сега да правите всичко, което е по силите ви, за да направите вашия свещенически кворум достоен да носи това име, кворум верен на своята мисия. Учете със своите братя в класа на кворума. Застанете с тях в братството на кворума. Работете с тях в службата на кворума. Кворумът, братя, кворумът, в името на Исус Христис, амин.
БЕЛЕЖКИ
1. Вон Дж. Федърстоун, в доклад от конференция, април 1973г., 46-48 или Ensign, юли 1973г., 36-37.
2. A Royal Priesthood, Melchizedek Priesthood Study Guide (1975-76), 131.
3. „What Every Elder Should Know - and Every Sister As Well: A Primer on Principles of Priesthood Government,“ Ensign, февруари 1993г., 9.
4. Учение и завети 102:9-10; 107:9, 22, 78-81, 91-92.
5. Учение и завети 18:26-27; 107:23-24, 33, 35, 58.
6. Учение и завети 107:25-26, 34, 38, 93-97.
7. Вж. Учение и завети 20:38-45; 43:15-16; 107:7, 10-12, 17, 89; 124:133-135, 137.
8. Вж. Учение и завети 20:46-60; 107:60-63; 85-88.
9. В доклад от конференция, октомври 1938г., 118.
10. Морони 6:4.
11. Вж. Учение и завети 50:13-14.
12. Вж. Учение и завети 88:127.
13. William Hartley, „The Priesthood Reform Movement, 1908-1922“ BYU Studies, Winter 1973, 138.
14. В доклад от конференция, октомври 1982, 53-54; или Ensign, ноември 1982г., 38.
15. В доклад от конференция, октомври 1968г., 84; или Improvement Era, декември 1968г., 84.
16. Марка 10:43-45.
17. „Welfare Responsibilities of the Priesthood Quorums,“ Ensign, ноември 1977г., 86.
Previous
