„С каква сила извършихте това?“ Джеймс Е. Фауст Втори съветник в Първото президентство Божието свещеничество се е превърнало в сила, която неизменно поражда добро на света. . . . Тази велика сила . . . ни е била поверена; не трябва да я отслабваме, като не изпълняваме своите задължения. Мои възлюбени братя, изказвам ви своята любов и благодарност за вашата всеотдайност и вяра като носители на Божието свещеничество. В началото на тази година, заедно с тримата ми синове посетих местата във Франция, където бе воювал моят баща в армията на Съединените щати през Първата световна война. Голямо бе страданието и ужасни бяха последиците за всички, които участваха в тази война. Милиони загубиха живота си. Въпреки че баща ми не беше убит, душевните и физическите му рани не заздравяха до смъртта му. Въпреки ужасните си преживявания, той започнал своя дневник със следните думи: „Ако трябваше, щях да го направя отново, защото беше мой дълг“.1 Докато пътувахме през красивата местност, 80 години по-късно, ние посетихме местата, които са били бойни полета и гробището на убитите войници от двете воюващи страни. Във военното гробище извън Париж, с ръка, поставена върху надгробния кръст на Станфорд Хинкли, аз се обадих на президент Хинкли по клетъчния телефон, за да изразя чувствата, които изпитвах. Първата световна война бе особено трагична за нашето семейство, тъй като баща ми имаше няколко втори братовчеди, които воюваха от другата страна на конфликта и то в същите райони на военни действия. В последствие се запознахме с тези наши родстеници и установихме, че са порядъчни, богобоязливи християни. Те нямаха нищо общо с големите геополитически стратегии или с каузите на войната. Също като баща ми те бяха служили на своята страна, защото това бе техен дълг. Първата световна война и войните, които я последваха, донесоха толкова огромно страдание и причиниха смъртта на безброй невинни хора. Казано най-просто, войните толкова често биват причинени от голямата жажда за власт. Тази вечер бих искал да говоря на вас, млади свещеници, относно властта и нейното правилно приложение, както и за нейния неизменен спътник, изпълнения дълг. Властта е много примамлива. Тя може да бъде както добро, така и лошо нещо. В годините на вашето оформяне като личности, вие младите мъже се захласвате по хората, които имат власт, без значение каква - спортни идоли, любими артисти и изпълнители, богаташи и хора, които имат политическа власт. За нещастие, някои млади мъже, особено тези, които нямат успех с учението, в спорта или които не са били между избраните да пеят в специално подбран хор, могат да се почувстват отхвърлени и да бъдат подмамени да участват в различни групи, смятайки, че по този начин ще компенсират своите неуспехи. Този глад да бъдат приети или да имат власт ги тласка като пеперуди към пламък към уличните банди и други групи, които може би се занимават с насилие и насърчават формирането на навици, които са опасни за тялото и душата. Вие, млади носители на свещеничеството, имате достъп до най-големия източник на сила в света, а именно, свещеничеството на Бог. В пълен контраст с останалите източници на сила, святото свещеничество, ако бъде използвано правилно, ни дава духовна и физическа сила, която е вечна. Тя е „неразривно свързана със силите на небесата“ и може да бъде „овладяна само чрез принципите на праведността“.2 Пророкът Джозеф Смит каза следното относно свещеничеството: „[То] е каналът, по който получаваме всички знания, учения, плана на спасението и всички важни неща, които ни се разкриват от небесата . . . То е каналът, по който Всемогъщият продължава да се разкрива пред децата человечески в днешно време и чрез който Той ще оповестява целите си до края на света“.3 Тази сила идва на части, съобразно с вярата, с която изпълняваме своите задължения. Както каза пророкът Джозеф Смит: „Господ ни даде сила, съобразно с работата, която трябва да извършим и с предизвикателствата, които ни предстоят, а също така любовта и помощта, от които се нуждаем“.4 За пример мога да ви посоча пророк Илия, който, като използвал своето свещеничество, успявал да призове огън от небето, за да демонстрира Божията сила. Преди да стане висш ръководител, президент Хю Б. Браун, служил в Англия като офицер от канадската армия и имал голяма власт. Мъжете заставали мирно пред него и го наричали „сър“. Един ден брат Браун получил съобщение, че го викат в болницата. Когато стигнал там, го завели в една малка стая, където лежал болен младеж. Брат Браун си спомнил, че някога бил негов неделен учител. „Братко Браун“, казал младежът, „ще използвате ли властта си за мен? Лекарите казват, че няма да оживея. Ще ми дадете ли благословия?“. Цялата гордост от носенето на кралската униформа, която изпитвал брат Браун, изчезнала, когато той положил ръцете си върху главата на момчето и му дал благословия. Помощта, от която се нуждаело то, не можела да му бъде предоставена от никой началник или офицер в кралската армия, а единствено от служителя на свещеничеството.5 Със силата на свещеничеството идват големи отговорности. В действителност ние можем да се наслаждаваме на силата на свещеничеството само когато изпълняваме своите задължения. На свещеничеството на тази Църква бяха дадени няколко важни урока в миналото относно неговата отговорност. Първите братя били подготвени и изпитани. Господ ги обучил и отсял посредством ръководството на пророка Джозеф Смит. Те били безпощадно преследвани и гонени, докато научат своята отговорност. Мнозина не издържали. На три пъти първите братя преживели жестоки, но пречистващи изпитания, преди да намерят убежише в тези планински долини. Първото от тези изпитания бил лагерът на Сион през пролетта и лятото на 1834 г. Второто дошло само четири години по-късно, когато хиляди светии били прогонени от Мисури, Илинойс. Дванадесет години по-късно, започнало епичното бягство от Илинойс към зимните лагери, а на следващата година светиите продължили към планинските долини в западната част на континента. Лагерът на Сион бил създаден, за да могат светиите да се върнат отново в Джаксън каунти, Мисури. В „опита си да изкупят Сион“6 около 200 мъже пропътували повече от хиляда и петстотин километра, при най-тежки условия, под личното ръководство на пророка Джозеф Смит. Шестнадесетгодишният Джордж А. Смит, бил избран да обикаля лагера и да записва някои от страданията, изпитанията и трудностите, които трябвало да преживеят светиите. На 26 май, 1834 г., той написал следното: „Денят беше изключително горещ и ние страдахме най-много от жажда, поради което бяхме принудени да пием вода от блатата, които бъкаха от живи твари. Тук се научих да прецеждам през зъби водата, за да не погълна буболечките, които плуваха в нея“.7 На следващия ден изтощеният Соломон Хъмфри легнал на земята и заспал. Когато се събудил, видял една гърмяща змия, която се била увила на около половин метър от главата му, точно между него и шапката му, която държал в ръката си, докато заспивал. Братята го наобиколили и му казали: „Това е гърмяща змия, нека я убием“. Брат Хъмфри, обаче, казал: Не! Аз ще я защитя, за да не я нараните, тъй като си дремнахме чудесно заедно с нея“.8 Нямам никакво желание да си подремна с гърмяща змия! Брат Джордж А. Смит записал следното: „Пророкът Джозеф беше изморен и изтощен, както и всички останали, по време на пътуването. Освен че се грижеше за прехраната и ръководството на лагера, той вървеше през цялото време и краката му бяха изранени и покрити с мазоли, както и на всички останали, поради това, че трябваше да изминаваме между 40 и 60 километра дневно в горещо време. През цялото пътуване, обаче, той не възропта, нито се оплака, докато повечето от мъжете в лагера му се оплакваха от . . . оскъдните провизии, от лошото качество на хляба, . . . от червясалия бекон и сирене, и т.н. . . . . Въпреки че бяхме лагерът на Сион, мнозина от нас не се молеха, бяха безразсъдни, глупави или зли . . . Джозеф трябваше да ни търпи и да ни учи, като деца. При все това, в лагера имаше много хора, които не роптаеха и винаги с желание и готовност правеха това, което нашите ръководители желаеха от нас“.9 Въпреки че лагерът на Сион не успял да изпълни целта си да върне светиите в техните земи в Джаксън каунти, Мисури, той бил ценен поради суровото и поучително преживяване, което предоставил. Светиите научили, че вярата е много по-важна от самия живот. По време на една конференция, която се провела на 14 февруари, 1835 г., били избрани членове на Кворума на дванадесетте апостоли и на седемдесетте измежду мъжете, които служили в лагера на Сион. Тези храбри братя ръководители Църквата през следващите петдесет години. Господ ни научи на още едно велико свещеническо задължение през този период от историята на Църквата. В 104-ти раздел Господ разкрил начина, по който Църквата трябвало да се грижи за бедните: „Ето защо, ако човек вземе от изобилието, което Аз съм създал, без да даде своя принос за бедните и нуждаещите се, според закона на Моето Евангелие, той ще издига взор към Мене в ада, където ще се мъчи заедно с грешниците“.10 Във връзка с установената практика да се оказва помощ на бедните и нуждаещите се, през януари 1839 г., по време на бягството от Мисури, много от братята обещали да „се изчакват и да си помагат един на друг . . . , докато не остане нито един, който желае да се премести от щата“.11 Даниел Стилуел Томъс си спомня следното за големите студове през февруари 1839 г.: „Преди да прекосим [река Мисури], ние разтоварихме каруцата си и се върнахме с нея, за да помогнем за евакуирането на бедните и по този начин да спасим живота им от тълпите, които все още ги застрашаваха“.12 Даниел Томас имал пет деца и само един чифт обувки, които те се редували да носят. При все това, той изпратил каруцата обратно, за да спаси бедстващите светии, които нямали и това. По-късно, на 6 октомври 1845 г., няколко свещенически ръководители се срещнали в храма в Наву и тържествено сложили имената си под писменото обещание да осигурят средствата, необходими за евакуацията на бедните и нуждаещи се светии на запад, заедно с основната група от светии. През 1846 г. Съветът решил, ако е необходимо, да продаде храмовете в Наву и Къртленд, както и всичкото останало имущество на Църквата, за да помогне на светиите да се преместят на запад.13 Свещеничеството на Църквата днес, както и преди, има задължението да се грижи за всички членове, включително за бедните и нуждаещите се, за вдовиците и сираците, за самотните майки и за техните семейства. Освен това, днес имаме допълнителната отговорност да проявяваме повече любов към духовно бедните наши братя, така че те и техните семейства да могат да се насладят на „мир в този свят и на вечен живот в идния“.14 Вие, млади свещеници на Аарон, имате само бегла представа от удовлетворението, което идва посредством праведното упражняване на вашето свещеничество. Това свещеничество държи „ключовете на служението на ангели“.15 Свещениците могат да извършват свещения обред на кръщението, когато са получили разрешение за това, за да изтрият греховете ни. Свещениците на Аарон благославят и раздават свещените символи на причастието. И двата обреда са пряко свързани с Помирението на Спасителя. Освен това, като придружители на домашните учители, вие трябва да се грижите за Църквата, да насърчавате членовете да се молят . . . и да изпълнявате всичките си задължения в семейството“.16 Още едно задължение се отнася особено за вас, прекрасни млади мъже. Това е задължението да следвате съвета на висшестоящите по власт. Слушайте вашите родители. Подчинявайте им се, независимо дали сте съгласни с тях или не. Те ви обичат повече от който и да било друг и от сърце ви желаят най-доброто. Слушайте президента на вашия кворум, президента на вашия кол, апостолите, ясновидците и откровителите - особено президент Хинкли - както и останалите висши ръководители на Църквата. Те ще ви водят по пътеките на праведността. Божието свещеничество се е превърнало в сила, която неизменно поражда добро в света. Ние вече не сме шепа хора, отхвърлени от обществото. Тази велика сила за добро ни е била поверена и ние не трябва да я отслабваме, като не изпълняваме своите задължения. Трябва да се облечем с бронята на праведността. Длъжни сме да бъдем достойни във всяко едно отношение, така че да можем да използваме пълноценно великата сила на свещеничеството. Трябва да бъдем напълно честни във всичките си дела. Трябва да бъдем морално чисти. Трябва да помагаме на бедните и нуждаещите се. Като войници във великата Божия армия, ние сме длъжни да насърчаваме каузата на истината и праведността по целия свят. Братя, ние всички сме упълномощени служители на възкресения Христос. С тази власт идва отговорността да предвижим напред това свещено дело навсякъде по света. Ние сме част от най-великото братство в целия свят. Ние ще бъдем държани отговорни за нещата, които правим с ключовете, силата и властта, които са ни предоставени. Трябва да бъдем достойни за това велико доверие във всяко отношение. Ако се вгледаме в бъдещето, ще видим, че ни предстоят още препятствия, трудности, предизвикателства и опозиция. Сега Сатана повече от всякога има на свое разположение средства, чрез които да мами, разсейва и покварява нашите хора. Ние ще продължим да бъдем отсявани. Ще дойде ден, когато ще трябва да се отчетем посредством всички президенти на Църквата от Гордън Б. Хинкли, до пророка Джозеф Смит за нещата, които сме направили с тази велика сила, която Господ ни е предоставил. Благодарни сме, че делото Божие се движи така стремително напред под ръководството на президент Гордън Б. Хинкли. След смъртта на Спасителя, Неговите апостоли направили велики и прекрасни неща в Негово име. Петър и Йоан били попитани следното от Кайафа и първосвещениците: „С каква сила . . . извършихте това?“.17 Също като Петър ние заявяваве на света, че всичко това става чрез силата на святото свещеничество и в името на Исус Христос Назарянина“.18 Тържествено свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Дневник на Джордж А. Фауст, стр. 1., намира се при автора си. 2. Учение и завети 121:36. 3. История на Църквата, 4:39. 4. История на Църквата, 1:175. 5. Адаптирано от Хю Б. Браун, „Be What You Will to Be,“ Университета Бригъм Йънг речи на годината [Прово 14 февруари, 1967 г.], стр. 8-9. 6. Б. Х. Робъртс, въведение в Историята на Църквата, 3:х.1. 7. История на Джордж Албърт Смит, печатно копие, архиви към Историческия отдел на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, 3. 8. История на Джордж Албърт Смит, стр. 18. 9. История на Джордж Албърт Смит, стр. 33. 10. Учение и завети 104:8. 11. История на Църквата, 3:251, вж. Също 3:250, 252-55. 12. „Писмо до редактора и читателите на Лехи Пост“ (т.в.), архиви към Историческия отдел на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, 3. 13. Вж. Ръкопис на историята на Бригъм Йънг, 1846 - 1847, събрал Елдън Дж. Уотсън, стр. 145. 14. Учение и завети 59:23. 15. Учение и завети 84:26. 16. Учение и завети 20:51. 17. Деяния на апостолите 4:7. 18. Деяния на апостолите 4:10.