Вървим ли в крачка с него? Старейшина Ръсел М. Балард От Кворума на дванадесетте апстоли Членовете на всеки съвет . . . трябва да работят заедно, за да намират начини, по които по-ефективно да подготвят нашите членове . . . да се наслаждават на всички благословии на Църквата и . . . на храма. На нашата последна обща конференция президент Гордън Б. Хинкли направи историческото съобщение, че поне 30 нови храма ще бъдат построени по целия свят. Първият от тези по-малки храмове беше осветен това лято в Монтичело, Юта. Както знаете, заявената цел на президент Хинкли е до края на века да има поне 100 храма, които функционират или са в строеж. Доколкото познавам президента, сигурен съм, че тази цел ще бъде постигната, ако не и надмината. Президент Хинкли нарече това необикновено усилие за построяване на храмове „огромно начинание. Досега не са правени опити да се направи нещо, което дори да се доближава до това“.1 След това впечатляващо съобщение си мислех какво голямо доверие имат Господ и Неговият пророк във вас и мен. Каква отговорност лежи на раменете на всички нас сега - да подготвим себе си и другите да бъдат достойни за благословиите на тези свети храмове. Братята отдавна знаят, че много от нашите членове живеят в области по света, които са доста отдалечени от най-близкия храм. Техните сърца са верни, те имат голяма вяра, свързана с мисията на Църквата, обичат Господ и искат да изпълняват Неговата воля. Каква благословия ще бъдат тези красиви храмове за верните светии. Отново цитирам президент Хинкли: „Ако храмовите благословии са основна част от възстановеното Евангелие, а аз свидетелствам, че те са, тогава трябва да осигурим средствата, чрез които те могат да бъдат получени . . . Храмовите обреди стават най-висшите благословии, които Църквата може да предложи“.2 Тази работа е спешна и ни мотивира да направим благословиите на храма достъпни за възможно най-много деца на Небесния Отец. Бях впечатлен от едно преживяване на президент Уилфърд Уудръф, който разказва, че пророкът Джозеф Смит го посетил, известно време след мъченическата си смърт. Според разказа на самия президент Уудръф: „[Джозеф Смит] дойде при мен и ми говори. Той каза, че не може да спре да говори с мен, защото бърза. Следващият човек, когото видях, беше бащата Смит. Той не можеше да говори с мен, защото бързаше. Видях половин дузина братя, които бяха заемали високи постове на земята, и никой от тях не можеше да спре да говори с мен, защото бързаха. Бях много учуден. Отново и отново виждах пророка и имах привилегията да му задам един въпрос. ‚Сега‘, казах, ‚искам да разбера защо бързате. Аз бързам цял живот, но очаквах бързането ми да свърши, когато отида в Небесното царство, ако това стане‘. Джозеф каза: ‚Ще ти кажа, братко Уудръф. Всяка евангелска епоха, която е имала свещеничеството на земята и е отишла в Небесното царство, е имала определена работа за извършване, за да се подготви да отиде на земята със Спасителя, когато Той отиде да царува там. Всяка епоха е имала достатъчно време, за да бъде извършена тази работа. Ние нямаме. Ние сме последната евангелска епоха и толкова много работа трябва да бъде свършена и трябва да бързаме, за да я постигнем‘. Разбира се, този отговор ме задоволи“, завършва президент Уудръф, „но беше ново учение за мен“.3 Други пророци от последните дни са били вдъхновявани да ни подтикват по-настойчиво да извършваме важната работа на тази последна, велика епоха. Президент Дейвид О. МакКей е окуражил всеки член да бъде мисионер.4 Президент Спенсър У. Кимбъл ни е окуражил да „направим крачките си по-дълги“.5 Президент Хауърд У. Хантър е потвърдил: „ние живеем в такова време в световната история и разрастването на Църквата, когато трябва да мислим повече за светите неща и да се държим повече по начина, по който Спасителят би очаквал учениците Му да се държат“.6 И сега президент Гордън Б. Хинкли ни моли да продължаваме напред, да правим добро, да правим повече. Той е казал: „Ние имаме работа за изпълнение, толкова много работа. Нека да запретнем ръкави и да се захванем с нея, с ново посвещение, като се доверяваме на Господ . . . Можем да я свършим, ако се молим и имаме вяра“.7 Явно Господната сила мотивира църковните ръководители, подтиквайки ги със същата забързаност, която изглежда е подтиквала Джозеф Смит във видението на Уилфърд Уудръф. Президент Хинкли прави всичко възможно, за да ускори работата. Той обикаля света толкова, колкото никой друг не е правил това, за да подсили и издигне духовно светиите и да ги подтикне да гледат нагоре и напред. Той е направил така, че да е на разположение на световните медии, за да сподели посланието за възстановяването с възможно най-широка публика. Той ръководи най-скъпата ера на строеж на храмове в историята, в опит да се увеличи нашата възможност да извършим изумителното количество работа, която ни е възложена да извършим в тази епоха. Нашият президент стои начело, изпълнен с енергия, и ни показва пътя. Въпросът, който всички ние трябва да си зададем, е „Вървим ли в крачка с него?“. Всеки един от нас трябва да е готов да отговори на този въпрос. Мога да ви уверя, че това е често обсъждан въпрос в Съвета на дванадесетте апостоли. Надявам се, че това важи за всеки съвет във всеки район и кол на Църквата. Сега не е времето да си почиваме или да изпълняваме по инерция своите призования. Членовете на всеки съвет в Църквата трябва да работят заедно върху намирането на начини да подготвят по-ефективно членовете да бъдат достойни да се наслаждават на всички благословии на Църквата и особено на благословиите на храмовете. Ние бързо наближаваме времето, когато броят на функциониращите храмове по света ще бъде два пъти по-голям, отколкото беше преди само четири години. Сега е подходящият момент да попитаме: Колови президенти и епископи, какво правят вашите колови и районни съвети, за да напълнят тези храмове с достойни членове и достатъчно посветени работници? Вашите свещенически кворуми функционират ли с максимална ефективност? Домашните и посещаващите учители служат ли на семействата, на които са определени да служат? Вашите помощни организации изграждат ли активно вяра и свидетелства? Дейностите във вашите колове и райони целят ли да подсилят семейството и всеки член? Координирате ли внимателно търсенето на нови членове от страна на коловите и пълновременните мисионери, като им помагате да намерят, учат и кръстят много повече хора? Съветите ви занимават ли се с това да помагат на всеки новопокръстен и по-слабо активен член да се приобщи към ученията на Църквата и да ги възприеме напълно? Братя и сестри, много неща трябва да направим, за да завършим работата, отредена от Господ за тази евангелска епоха. Трябва да имаме цел в своята работа и да работим по-умно, ако искаме да изпълним ролята си в подготовката на всички членове на Църквата да получат своите храмови благословии. Църковните ръководители, мъже и жени, могат и трябва да подадат ръка на повече хора и да увеличат обсега на своето влияние. Трябва да бъдем мъдри и да предпазваме и учим първо семействата си, а след това да се възползваме докрай от вдъхновената система от съвети на Църквата, за да постигнем по-голям успех в работата, която Небесният Отец ни е възложил да вършим и то в рамките на времето, което ни е дал, за да я извършим. Вземете, например, основната роля на районния съвет в приобщаването на всеки новопокръстен и в активирането на по-слабоактивните. Както знае всеки член сега, Първото президентство и Съветът на дванадесетте апостоли са силно загрижени за благоденствието на всеки нов и по-слабоактивен член на Църквата. Никой районен или клонов съвет не трябва да позволява новопокръстеният да се чувства несигурен в новата църква, в която членува. И въпреки това, много от тях все още не се чувстват топло посрещнати. Неотдавна един нов член ми писа: „Понякога . . . чувствам като че ли това, че се кръстих е било грешка. Знам, че тази Църква е истинска и имам силно свидетелство, но все още си задавам въпроси . . . Когато бях проучвател, всички от района бяха винаги на мое разположение, винаги искаха да говорят с мен и да ми помагат . . . Откакто се кръстих, като че ли не забелязват дали ходя на църква или не. Почти никой не ми се обажда . . . Просто не разбирам защо хората в моя район просто ме забравиха. Чувствам се толкова самотен и объркан . . . Не мога да говоря с моя епископ, защото . . . не сме си никак близки. Той дори не си спомни кой съм, когато отидох отново на църква. Моля ви, помогнете ми, ако можете.“ Братя и сестри, докато напредваме с чудесни темпове, дошло е времето, когато трябва да мобилизираме всички ресурси, да приобщим всеки новопокръстен и да благословим живота на много повече деца на нашия Небесен Отец. Това може да бъде постигнато най-добре, когато членовете на районния съвет се грижат всяка организация да върши работата си, за да е сигурно, че новите членове имат приятели, задача и биват подхранвани с доброто Божие слово. Всяка душа е много ценна за нашия Небесен Отец. Никога не трябва да забравяме, че чрез Помирението Господ Исус Христос плати голяма цена за изкуплението на всеки един от нас. Неговото страдание не трябва да отива на вятъра, защото ние не успяваме да подхранваме и учим тези, които се стараят да бъдат активни в Църквата. Вие, сестри, можете да помогнете да се изгради лично свидетелство в живота на всяка жена, девойка и дете в района. Колко благодарни сме за вашата сила! Сестри, говорете във вашите съвети за това как да се обичате, подкрепяте и учите една друга на прекрасните благословии и обещания на Евангелието. Колко прекрасно би било, ако всяка жена на света разбере истинската си съдба така, както тя е изразена в темата на младите жени: „Ние сме дъщери на нашия Небесен Отец, който ни обича, и ние Го обичаме. Ние ще ‚бъдем свидетели за Бога по всяко време и във всяко нещо, и на всяко място‘, . . . като се стараем да живеем според ценностите на младите жени, които са: вяра, божествена природа, лично достойнство, знание, избор и отговорност, добри дела и целомъдрие“.8 Изучаването на тези ценности и делата, продиктувани от тях, ще спасят и благословят и по-младите, и по-възрастните жени. Членове на епископството и президентството на младите мъже, приближете се до всеки млад мъж и му помогнете да бъде достоен, за да бъде ръкоположен на съответната възраст в съответното свещеничество. Това е важна част от вашата работа и работата на всички членове на районния съвет. Не трябва да има момче, което да започне като дякон в Аароновото свещеничество и да не успее да стане старейшина и да бъде поканен да отслужи пълновременна мисия. Кворумите на Мелхиседековото свещеничество са отговорни за духовното и материално благосъстояние на всички мъже и техните семейства. Голяма част от работата със семействата от района, която в момента се извършва от членове на епископството, може да бъде добре изпълнена от мъже от Мелхиседековото свещеничество, ако се обсъди добре и се координира на събранията на съвета. Колови президенти и епископи, ако вашите съвети не са фокусирани и не функционират на това високо ниво на духовна сила и насока, тогава моля ви да направите всичко възможно, за да сте сигурни, че те разбират как да комбинират всичките си ресурси, за да подготвят духовно вашите хора. По подобен начин, ние, като отделни хора и семейства, трябва да се съветваме взаимно да разгледаме себе си и нашето лично и семейно посвещение на Евангелието на Исус Христос. Този преглед е особено важен за тези от нас, които са сключили завети за посвещение и жертва в Дома Господен. Трябва да се запитаме: Даваме ли пример за християнски добродетели и вярност към Евангелието в нашия живот и в домовете си? Протягаме ли ръка на нашите неактивни приятели и приятели, които не са членове, на членовете на семейството си и на ближните, с любяща загриженост? Споделяме ли смело своите свидетелства? Познавам силата на вдъхновени мъже и жени, които се обединяват, за да подсилят семействата и отделните членове на Църквата. Моля ви, използвайте напълно общите си усилия, за да благословите живота на всеки човек - мъж или жена, тийнейджър или дете, член или не член, който живее в границите на вашия район. Братя и сестри, нека да се обединим така, както не сме правили никога преди, да вършим своята работа, поотделно и като цяло, за да подготвим нашите хора да получат благословиите, които могат да бъдат дадени само в дома Господен. Това е нашият ден, братя и сестри. Това е времето, което е било предричано от свети пророци, откакто светът съществува. Това е епохата на изпълнение на времената, когато ще се разиграят последните сцени от историята на този свят. Нашите пророци от последните дни, от Джозеф Смит до Гордън Б. Хинкли, са ни предупреждавали за важното и сериозно задължение, което имаме, да се подготвим за „великия и страшен ден Господен“9. Този ден сигурно се приближава към нас и все още има много да се прави. Трябва да бъдем подготвени да вървим в крачка с нашите ръководители, да уголемяваме крачките си, когато те правят това. Вероятно повече от всякога трябва да фокусираме усилията си върху нещата, които са най-важни и да избягваме да губим време за дребните неща с незначителни последствия. Пророкът Джозеф Смит е казал: „Братя, няма ли да продължим в такава велика кауза? Вървете напред, а не назад. Кураж, братя, и напред, напред към победата! Нека сърцата ви да се радват и да се веселят . . . Ето, великият Господен ден е близо . . . Нека . . . като църква и народ, и като светии от последните дни, да принесем на Господ дарение в праведност и нека да представим в Неговия свят храм . . . книга, съдържаща летописите на нашите мъртви, които ще бъдат достойни да бъдат приети.“10 Моля се да се обединим, братя и сестри, за да свършим своята работа, за да подготвим всяко семейство, всеки възрастен, младеж и дете в крайна сметка да бъде достоен да получи всяка храмова благословия, която осигурява Евангелието. Давам свидетелството си, че Господ Исус Христос живее. Чрез Него вечните обреди на храма идват при верните членове на Църквата. Нека Господ да ни благослови с желанието, мъдростта и решимостта с ентусиазъм да придвижваме това велико дело напред в нашите семейства и в Църквата. Моля се смирено в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. „Нови храмове, които ще осигурят най-висшите благословии на Евангелието“, Лиахона, юли, 1998г. 2. Ensign, май 1998г., 88. 3. The Discourses of Wilford Woodruff, (1946), стр. 288-289. 4. В Conference Report, април, 1959г., стр. 122. 5. The Teachings of Spencer W. Kimball (1982), стр. 174-175. 6. „Follow the Son of God“, Ensign, ноември 1994г., стр. 87. 7. „We Have a Work to Do“, Ensign, май, 1995г., стр 88. 8. Young Women Leadership Handbook, 1992г., стр.4. 9. Малахия 4:5. 10. Учение и завети 128:22,24.