Да разтворим дверите на небесата Президент Джеймс Е. Фауст Втори съветник в Първото президентство Десятъкът е основополагащ принцип за личното щастие и благополучие на членовете на Църквата по цял свят, богати и бедни. Излизането на този амвон винаги е било огромна отговорност за мен. Правя го със смирение. Моля се да можете да разберете посредством Духа нещата, които искам да ви кажа. Бих искал да говоря за това как да разтворим дверите на небесата. Като момче научих един велик урок относно вярата и жертвата, докато работих във фермата на дядо си по време на икономическата депресия през 30-те години. Данъците за фермата трябваше вече да са платени, а дядо, като мнозина други, нямаше пари. Имаше суша и няколко крави и коне умираха поради липсата на трева и сено. Един ден прибирахме малкото останало на полето сено. Дядо ми ни каза да закараме каруцата в тази част на полето, където се намираше най-голямата купчина сено, да я натоварим догоре и да занесем сеното в двора, в който се събираше десятъкът в натура - така щяхме да платим своя десятък. Чудех се как дядо ми може да използва това сено за заплащане на десятък, когато някои от кравите, на които разчитахме за прехрана, гладуваха. Дори се съмнявах, че Господ очаква такава голяма жертва от него. В крайна сметка, бях удивен от неговата огромна вяра, че по някакъв начин Господ ще ни помогне да се справим. Наследството от вяра, което той остави на своите потомци, беше много повече от пари, защото той накара децата и внуците си да осъзнаят, че повече от всичко на земята той обича Господ и Неговото свято дело. Той никога не забогатя, но умря в мир с Господ и със себе си. Научих много относно десятъка от президент Хенри Д. Мойли, който живееше в моя район, когато служех като млад епископ. По време на едно годишно отчитане на десятъка, президент Мойли влезе и каза следното: „Епископе, това е пълен десятък и малко отгоре, защото по този начин сме били благословени“. Десятъкът е основополагащ принцип за личното щастие и благополучие на членовете на Църквата по целия свят, богати и бедни. Десятъкът е принцип на жертвата и един ключ, който отваря дверите на небесата. В Неделното училище за деца научих наизуст едно стихотворение за десятъка: „Какво е десятъкът? Винаги мога да ви кажа. Десет цента от долара“. Не можах, обаче, да разбера изцяло този принцип, докато не бях научен на него от дядо ми и от президент Хенри Д. Мойли. Законът за десятъка е прост: Плащаме една десета от личния си годишен доход.1 Според тълкуванието на Първото президентство, доход са средствата, които сме получили.2 Ние сами преценяваме на какво се равняват 10 процента от нашите доходи - това е въпрос между нас и нашия Създател. Няма легални дефиниции. Един новопокръстен член в Корея веднъж каза: „При десятъка няма значение дали сте богати или бедни. Плащате 10 процента без да се срамувате, ако не сте спечелили много. Дори и доходите ви да са много малки, вие пак трябва да плащате 10 процента. Небесният Отец ще ви обича за това. Ще можете да вървите с гордо вдигната глава“.3 Защо трябва да насърчаваме нашите членове по целия свят, дори и тези, които едва свързват двата края, да спазват Господния закон за десятъка? Както президент Хинкли каза в Цебу, във Филипините, ако членовете, „дори тези, които живеят в бедност и мизерия . . . приемат Евангелието, живеят според него и плащат своя десятък, дори и нищожен, . . . те ще имат ориз в чиниите си, дрехи на гърба си и покрив над главата си. Не виждам някакво друго разрешение“.4 Някои хора може би изпитват чувството, че не могат да си позволят да плащат десятък, но Господ е обещал, че Той ще подготви начин за всеки от нас да може да спазва Неговите заповеди.5 Плащането на десятък изисква малко повече вяра в началото, но както казва Исус: „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря“.6 Ние се учим да плащаме десятък, като правим това. Аз наистина смятам, че е възможно да се измъкнем от бедността, като имаме вярата да върнем на Господ част от малкото, което притежаваме. Членовете на Църквата, които не плащат десятък, не губят своето членство; те губят само своите благословии. Чрез пророк Малахия Господ пита: „Ще краде ли човек Бога? Вие, обаче, Ме крадете.“7 Ако се доверяваме на Господ, Той ще разкрие „небесните отвори“ за нас, когато Му даваме тази една десета, която Той иска. Обещанието Му е сигурно: „Ще излея върху ви благословии, и няма да имате достатъчно място да ги поберете.“8 Независимо че десятъкът носи както материални, така и духовни благословии, единственото сигурно обещание към вярващите е: „ще имате богатствата на вечността.“9 Президент Хибър Дж. Грант изразява този принцип по следния начин: „Благоденствието идва при тези, които спазват закона за десятъка. Когато казвам благоденствие, нямам предвид само пари, . . . Това, което разбирам под истинско благоденствие, . . . е нарастване на нашето познание за Бога, на нашето свидетелство и на способността ни да живеем според Евангелието и да вдъхновяваме семействата си да правят същото. Това е най-истинското благоденствие.“10 Сестра Йаеко Секи изпитала част от това ценно обещание. Тя пише: „Семейството ми и аз прекарахме един ден в Алпийския национален парк на Япония . . . Бях бременна с четвъртото ни дете и се чувствах доста изморена. Ето защо легнах под дърветата . . . Започнах да мисля за нашите финансови проблеми. Сърцето ми се късаше от притеснение и аз избухнах в сълзи. ‚Господи, ние плащаме пълен десятък. Жертвали сме толкова много. Кога ще се разтворят небесните отвори над нас, така че бремето ни да олекне?‘ Молих се от все сърце. След това се обърнах да погледам съпруга и децата ми, които играеха заедно и се смееха . . . Внезапно Духът ми засвидетелства, че моите благословии са изобилни и че моето семейство е най-голямата благословия, която Небесният Отец може да ми даде.“11 Небесните двери са се отворили над мнозина от нас. Ето защо ние не гледаме на десятъка като на жертва, а по-скоро като на благословия или привилегия. Една от най-големите благословии, която имат хората в тази Църква, е възможността да се срещнат с епископа веднъж годишно, за да кажат, че са плащали пълен десятък и да се отчетат за него. Това преживяване е голяма благословия и за епископите. Спомням си един човек в моя район, който имаше голямо семейство и който водеше със себе си всичките си деца по време на годишното отчитане на десятъка. Като започваше от най-малкото, той караше всичките си деца да кажат дали това, което са дали, съставлява пълен десятък. Когато всичките деца бяха привършили, той се отчиташе за съпругата и семейството си. Това семейство беше изобилно благословено, благодарение на своята вяра. Бъдете уверени, че десятъците в тази Църква се управляват по начин, който е бил определен в откровение, дадено през 1838 г. на Джозеф Смит. Осемнадесетте ръководители на Църквата, определени в 120-та секция на Учение и завети, се срещат, за да управляват тези свещени средства. Тези от нас, които влизат в този съвет, знаят, че тази отговорност се изпълнява в съответствие с „напътствията, които Господ ни дава.“12 Президент Хинкли оповести, че ще бъдат построени повече нови храмове, отколкото някога сме имали в нашата история. Нуждата от храмове навсякъде по света е огромна. Това е така, тъй като те са духовни светилища. Тези, които посещават храма, могат да намерят защита срещу Сатана и неговото желание да унищожи тях и семействата им. Бих искал да предложа на членовете на Църквата в отдалечени области, които искат да имат храм някъде наблизо, първо да покажат своята вяра, като плащат десятъка си, така че да бъдат достойни да получат храмовите благословии. Господ разкри на старейшините на Църквата в Къртланд следното: „Днешното време, което предхожда идването на човешкия Син, е наистина време за жертви, време, в което хората Ми трябва да плащат своя десятък.“13 Господ говори за даренията в множествено число. Вярвам, че Той очаква от нас, като доказателство за нашата вяра, да плащаме десятъци и дарения от пост, за да можем да помогнем на бедните и нуждаещите се. Ние, обаче, имаме и привелегията да правим други дарения, без да сме били задължавани или напътствани за това. Сред тези дарения можем да посочим даренията в общия мисионерски фонд, във фонда за хуманитарна помощ и във фонда за Книгата на Мормон. Също така имаме привилегията доброволно да допринасяме за изграждането на новите храмове, чийто предстоящ строеж оповести президент Хинкли. Наскоро получих анонимно писмо от една жена, която бе направила огромно дарение за общия фонд за изграждане на църковните храмове. Тя каза: „Реших, че всеки път, когато искам да похарча пари за себе си, няма да правя това, а ще дам парите във фонда за храмовете. Това означаваше никакви нови дрехи, нито обувки, никакви книги, фризури, гердани или каквито и да било други лични вещи, докато не постигна целта си. Мислех си, че това ще бъде жертва, но вместо това изпитах радост. Преживяването беше много ценно и удовлетворяващо“. Пророкът Джозеф Смит веднъж казал: „Религия, която не изисква да се пожертва всичко, няма достатъчно сила, за да пробуди вярата, необходима за живота и спасението“. Той продължава: „Тези, които не правят жертви, не могат да се насладят на такава вяра, защото човек трябва да прави жертви, за да я има“.14 Нашите дарения биват осветени от вярата ни. Наскоро посетих събрание за вземане на причастието в моя собствен район. Преди началото на събранието няколко души предадоха пликове с дарения на членовете на епископството. Те изглеждаха щастливи и се усмихваха. Пликовете съдържаха техните десятъци и други дарения, които те с радост плащаха в смирен израз на своята благодарност за благословиите на Господ. Това беше доказателство за тяхната вяра. Божието дело напредва на много места по света, както никога досега, особено в страни, в които стандартът на живот не е висок и новите членове все още изучават принципите на вярата и връзката й с благословиите. За да бъдем верни членове на тази Църква, ние трябва да бъдем жертвоготовни и всеотдайни. Това означава, че светските удоволствия и земните богатства не трябва да бъдат наша първостепенна цел в живота, защота дарът на вечния живот изисква желание да жертваме всичко, което имаме и което ще получим. В старозаветни времена Господ изпратил мор на Израил и много хора умрели. Той заповядал на Давид да принесе жертва на гумното на евусееца Орна. Когато Давид отишъл да види Орна и той разбрал за какво бил дошъл, щедро му предложил да му даде всичко необходимо за жертвоприношението. Отговорът на Давид бил дълбоко смислен: „Не, но непременно ще го купя от тебе за определена цел, защото не ща да принеса на Господа моя Бог всеизгаряния, за които не съм пожертвал“.15 Той купил гумното, принесъл жертвата и морът престанал. Днес ние сме заобиколени от напастите на насилието, злото и порочността във всичките им проявни форми. Тези, които спазват своите завети и плащат десятъка си, ще имат допълнителна защита срещу тези пагубни проявления на съвременното зло. Няма да можем, обаче, да получим тази защита, без това да ни струва нищо. Казвам това, защото е очевидна посоката, която следват световните религии. Хората нямат нищо против да получат нещо, което ще им струва евтино, без да са необходими усилия и жертви. За разлика от това, благословиите от членството в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни изискват едновременно усилия и жертви. За да получим благословиите, трябва да плащаме десятък и дарения. Ние не упражняваме религията си само в неделя. Трябва да се държим образцово и да полагаме усилия всеки ден. Трябва да приемаме призования и да ги изпълняваме с вяра. Трябва да бъдем силни по характер, да бъдем добродетелни и честни към Господ и ближните си. Нашите домове трябва да бъдат святи места, изпълнени с любов. Трябва безстрашно да се противопоставяме на градушката от злините на света. Това означава, че понякога ще трябва да казваме и да правим неща, които не са популярни и общоприети. Чувствам се поласкан и привилегирован да участвам в това свято дело. Това е велико време, когато Евангелието се разпространява по целия свят. Прекрасно е да видиш това. Това е делото Божие. То се ръководи от главата на Църквата, нашият Господ и Спасител, Исус Христос. Президент Гордън Б. Хинкли е Негов пророк, ясновидец и откровител. Аз вярвам, че вдъхновеното ръководство на президент Хинкли благославя цялото човечество. Най-висшата жертва бе направена от самия Спасител, който отдаде живота Си. Това кара всеки от нас да се запита колко капки кръв са били пролети за мене?. Свидетелствам, че Исус е Христос, светият Син Божи, Изцелителят на нашите души, нашият Спасител и Изкупителят на човечеството. Свидетелствам за това в святото име на самия Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Учение и завети 119:4. 2. Вж. Church Handbook of Instructions, 1998 г., книга 1: Президентства и епископства (1998), стр. 134. 3. Писмо от Д. Брент Клемънт, президент на мисия Сеул, Корея, 1981 г. 4. „Inspirational Thoughts“, Ensign, август, 1997 г., стр. 7. 5. Вж. 1 Нефи 3:7. 6. Йоана 7:17. 7. Малахия 3:8. 8. Малахия 3:10. 9. Учение и завети 38:39. 10. Gospel Standards, събрал Г. Хоръм Дъръм (1941), 59. 11. „The Windows of Heaven“, Tambuly, март, 1992 г., стр. 17. 12. Учение и завети 120. 13. Учение и завети 64:23. 14. Lectures on Faith (1985), 69-70. 15. 2 Книга на царете 24:24.