Свидетелствайте за Него Сюзън Л. Уорнър Втори съветник в Общото президентство на неделното училище за деца В едно общество с нестабилни ценности, в което се чуват различни гласове, които ни объркват, свидетелството може да бъде средството, чрез което родителите дават на децата опора за тяхната вяра. Тъй като Небесният Отец иска да Го познаваме и да чувстваме любовта Му, Той е изпълнил света с прекрасни творения, които свидетелстват за Него и за сина Му, Исус Христос. Броили ли сте някога всички неща, които свидетелстват за Спасителя? Има ги залезите и мидите, люлякът и езерата, насекомите и животните, чудните сутрини и обсипаното със звезди небе. Самият Господ е казал на Мойсей: „Всички неща са създадени и направени, за да свидетелстват за Мене - материалните неща и духовните неща; нещата на небето и нещата на земята, и нещата в земята, и нещата под земята, нещата под нея и над нея, всички неща свидетелстват за Мене“ (Мойсей 6:63, добавена емфаза). Където и да живеем на този свят, виждаме прекрасното изгряващо слънце, което свидетелства за светлината на Христос, която изпълва сърцата ни и просветлява умовете ни. Големите реки и криволичещите потоци свидетелстват, че Спасителят е източникът на живата вода, която може да утоли жаждата ни за духовните неща. Полските кремове и даже най-малкото врабче свидетелстват за Неговото великодушие и загриженост. Но от всички забележителни Божии творения, само ние, Неговите деца, сме създадени по Негов образ и подобие. Само ние, Неговите деца, имаме възможността да развиваме своите духовни убеждения и само ние можем да изкажем и изразим своето свидетелство за Него и Неговото Евангелие. Ние, Неговите деца, се радваме на привилегията и на свещеното задължение да свидетелстваме за Него и за Евангелието Му. Неотдавна нашата внучка Сузи получи екземпляр от светите писания. Тя живее в област, където съучениците и учителката й не са членове на Църквата, затова тя искала да сподели с тях Символа на вярата, записан в новите й писания. Тя решила, че ще е подходящо да направи това в училище, във времето, определено за споделяне на значими новини. Когато времето дошло, осемгодишната Сузи застанала пред съучениците си и започнала: „Ние вярваме в Бог, Вечния Отец и в Неговия Син, Исус Христос, и в Светия Дух“ (Символът на вярата 1:1). Тя продължила, но когато стигнала до седмия символ, един нейн съученик се оплакал на висок глас: „Това не е ново събитие!“. Учителката бързо отговорила: „Не, но е новина за мен!“. Всеки от нас може да сподели добрите новини на Евангелието и да изрази с думи своите убеждения. Ако се вслушваме в нашепванията на Духа, можем да намерим възможности смирено да изразим своите вярвания. Дори едно срамежливо осемгодишно дете е почувствало желание да сподели символа на своята вяра. Когато свидетелстваме за добрите новини на Евангелието, нашето изречено свидетелство приканва Светия Дух да даде своето свидетелство за истинността на посланието. Не нашите думи носят силата, а Духът Божий, който ги съпътства и потвърждава истинността им в сърцата на слушателите. В Книгата на Мормон Нефи е обяснил: „Понеже когато човек говори чрез силата на Светия Дух, силата на Светия Дух отправя неговите слова в сърцата на чедата човечески“ (2 Нефи 33:1). Когато изказваме своето мнение и смирено изразяваме това, което вярваме и чувстваме, Духът също свидетелства на нашите собствени души, че това, което говорим, е истина. Президент Бойд К. Пакър го е казал просто: „Свидетелството се намира, когато се споделя“ (“The Candle of the Lord,“ Ensign, януари 1983г., стр. 54). В едно общество с нестабилни ценности, в което се чуват различни гласове, които ни объркват, свидетелството може да бъде средството, чрез което родителите дават на децата опора за тяхната вяра. Ние правим това в семействата си, като свидетелстваме за Исус Христос и Неговото Евангелие чрез делата и думите си. Правим това, когато се молим заедно, изучаваме писанията и провеждаме редовно семейни домашни вечери. На масата за вечеря родителите и децата могат да споделят какво научават на църковните събрания и дейности, както и да разкажат за преживяванията си, в които се прилагат евангелските принципи. В този свещен семеен кръг децата могат да се научат да изразяват любов и благодарност към Небесния Отец и Неговия син Исус Христос и за благословиите, които идват при нас, когато живеем заедно като семейства на тази красива земя. Децата имат своя собствена духовна чувствителност и свои собствени впечатления от творенията на Небесния Отец. Те проявават естествен интерес към червея, който пълзи в локвата, омагьосват се от звука на океана, който се чува в рапана, и от вълшебното подреждане на облаците, които се движат в небето. Приятна привилегия е за всеки от нас да хване ръката на дете и да го придружава, докато то открива красивия свят, но е още по-голяма и по-свещена привилегия да помогнем на детето да опознае Създателя на този свят и да свидетелства за любовта, която Той изпитва към всяко Свое дете. Когато споделяме своите чувства с децата си и свидетелстваме за Него, ние им отваряме вратата към споделянето на техните преживявания и към изразяването с думи на собствените им духовни прозрения и чувства. Когато помагаме на децата да разберат кой е божественият източник на тези благословии, тяхното разбиране и любовта им към Спасителя ще растат ред по ред, наставление след наставление. Когато малките деца чуват думите от писанията, а по-късно и четат писанията сами, те се запознават с речник, който им дава възможност да изразяват своите духовни чувства. Дори съвсем малките деца, дълго преди да се научат да четат, могат да чувстват посланието на писанията и да започнат да разбират Божията любов към тях. Брадли, въпреки че беше само на две години, обичаше да участва в семейното четене на писанията. Когато дойдеше неговият ред, хващаше писанията и внимателно обръщаше страниците, като казваше: „Небесният Отец ме обича, Небесният Отец ме обича“. Основата на свидетелството е да изпиташ безграничната любов на Небесния Отец и Исус Христос. Познавам един дядо, който неотдавна на семейно събиране в планините завел внуците си на разходка. Когато стигнали до малка полянка, той поканил малките деца да седнат на един дънер, докато им разказвал за четиринайсетгодишно момче на име Джозеф Смит, което искало да зададе на Небесния Отец няколко въпроса, които го притеснявали. Дядото обяснил, че момчето Джозеф отишло в една горичка близо до дома си, за да се помоли, като вярвало, че Бог ще му отговори. Внуците слушали притихнали, но четиригодишният Джони, на който му било трудно да седи мирно, не се сдържал: „Тази история съм я чувал преди“. Дядото разказал за искрената молитва на Джозеф и за това как на нея било отговорено с изключително посещение от Небесния Отец и Неговия син Исус Христос. Когато свършил, малкият Джони хванал дядо си за ръката и казал: „Хубаво свидетелство, дядо“. На него много му харесало да чуе историята отново. Въпреки че дядото повтарял тази свещена история много пъти в живота си, той казал: „Духът на Господ никога не е бил по-силен, отколкото в момента, в който дадох свидетелството си на собствените си внуци.“. И дядото, и децата почувствали свидетелството на Светия Дух. Нашите деца може като Джони да са чували историите от писанията преди, но чували ли са ни да даваме личното си свидетелство за истинността на историите и за принципите, на които те учат? Кой може да измери влиянието на простичките, свещени думи на свидетелството? Кой може да изчисли влиянието на Духа, който потвърждава тези думи? Семената на свидетелството, които са посяти в сърцата на децата, когато те са малки, се подхранват през целия им живот, когато те чуват свидетелствата на тези, които ги обичат дотолкова, че да им дадат свидетелство за истината. На родителите е дадена свещена отговорност, но те се нуждаят от помощ. Чичовци, лели, приятели, ръководители и учители добавят своите свидетелства, като ги споделят с децата и младежите. На няколко места писанията ни казват, че „чрез устата на двама или трима свидетели всяка дума ще бъде потвърдена“ (Учение и завети 6:28). Лесно е за тези от нас, чиито деца са пораснали, да се чувстват обезкуражени и да им се иска да бяха направили повече, за да свидетелстват, когато децата им са били малки. Но никога не е късно. Баща ми, който почина миналата година, беше живо свидетелство за мен през целия си живот, но към неговия край той също така записа своята лична история, за да свидетелства не само на своите деца и внуци, но и на потомството си поколения напред. Нищо, което можеше да остави на своето семейство, не е по-ценно от това, което е записал за своето свидетелство и любов. Помня как баща ми ме учеше за свидетелството си с пръстите на ръката си. 1. Бог е нашият любящ Отец в небесата. 2. Неговият син, Исус Христос, е нашият Спасител и Изкупител. 3. Джозеф Смит е бил Божий пророк и инструментът, чрез който Евангелието на Исус Христос е било възстановено на земята и Книгата на Мормон е била преведена. 4. Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е Господната Църква на земята днес. 5. Тази църква се ръководи от жив пророк, който получава откровения. Мои братя и сестри, това е моето свидетелство. Смирено ви свидетелствам, че тези неща са верни. Заедно с всички божии творения, нека всеки от нас да свидетелства за Него. В името на Исус Христос, амин.