Лична чистота Старейшина Джфри Р. Холанд От Кворума на дванадесетте апостоли Който използва даденото от Бога тяло на друг човек, осквернява самата душа на този човек, нарушава основната цел и процеси на живота. Загрижен съм за нашите младежи, около които вилнеят вихрушките на моралната разпуснат и които могат да бъдат объркани относно принципите на личната чистота, относно задължението им да бъдат непорочни преди брака и напълно верни след него. Днес бих искал да говоря за моралната чистота, напук на нещата, които стават в света и които младите хора виждат и чуват, като се надявам да насърча родителите в желанието им да учат децата си на едни по-високи стандарти. Тъй като тази тема е не по-малко свещена от всяка друга, за която се сещам, искрено се моля Светият Дух да ме напътства да изрека напълно открито, без обичайните заобиколки, нещата, които възнамерявам да кажа. Днес знам как се е чувствал Яков от Книгата на Мормон, когато по същата тази тема казал следното: „Мъчно ми е, че трябва да използвам толкова силни думи“.1 Няма да подходя към тази тема, като изброявам множеството социални злини, за които имаме толкова мрачни статистически данни и шокиращи примери. Също така няма да представя списък с нещата, които момчетата и момичетата трябва или не трябва да правят, когато излизат на срещи и общуват помежду си. Това, което искам да направя, е много по-лично - бих искал да отговоря на някои от въпросите, които може би си задавате: Защо трябва да бъдем морално чисти? Защо целомъдрието е толкова важно за Бог? Необходимо ли е Църквата да бъде толкова стриктна по този въпрос, когато другите очевидно не са? Как нещо, което обществото експлоатира и възвеличава така открито, може да бъде толкова свещено или сериозно? Позволете ми да започна с един урок от дългата и поучителна история на цивилизацията. Уил и Ариел Дюрънт са написали следното: „Никой мъж или жена, независимо от това колко умни и добре информирани са, не могат. . . . с лекота . . . да пренебрегнат . . . мъдростта от [научените уроци в] лабораторията на историята. Младият човек, в който хормоните кипят, може би се чуди защо не може да даде свобода на сексуалните си желания; и ако не бъде възпрян от обичая, морала или законите, той може да разруши живота си, преди да. . . . разбере, че сексът е една огнена река, която трябва да бъде оградена и охладена от хиляди.“2 Много по-важно е това, което отбелязват писанията по този въпрос. В Притчи четем: „Може ли някой да тури огън в пазухата си, и дрехите му да не изгорят?. . . . Онзи, който прелюбодейства с жена, е безумен . . . Който прави това, би погубил душата си. . . . И срамът му няма да се изличи . . . И той няма да пожали в деня на възмездието“.3 Защо сексуалните отношения са нещо толкова сериозно, че винаги биват сравнявани с огъня, а страстта образно се представя като пламък? От къде идва разрушителният потенциал на тази огнена стихия, която ще унищожи не само отделната душа, но и целия свят, ако пламъците й не бъдат конролирани и ако страстите не бъдат овладяни? Какво подсказа на Алма да предупреди сина си Кориантон, че сексуалните грехове са „отвращение в очите Господни, да, най-отвратителният от всички грехове, освен проливането на невинна кръв или този да отречеш Светия Дух?“.4 Какво се опитва да ни каже Господ относно ролята на телесните желания в Неговия план за мъжете и жените, желания, които са толкова ширико разпространени? Уверявам ви, че Той ни дава пояснения относно самия план на живота. Безспорно едно от най-големите Му притеснения относно земния живот е как отделните хора влизат и излизат от него. Той е установил много стриктни ограничения във връзка с това. За щастие повечето хора не възприемат убийството като начин, по който е нормално човек да завърши живота си. По въпроса за създаването на живот, обаче, ние понякога сме почти престъпно безотговорни. Позволете ми да ви изтъкна три причини, поради които на този въпрос се отделя такова голямо значение и такива сериозни последици в Евангелието на Исус Христос. Първата причина се изразява във възстановеното учение за човешката душа, което ни бе разкрито. Една от „ясните и безценни“ истини, която ни беше разкрита в тази евангелска епоха е, че „духът и тялото са душата на човека“5, и че когато духът и тялото бъдат разделени, мъжете и жените „не могат да изпитат пълна радост“.6 Именно поради тази причина придобиването на тяло е от първостепенно значение. Именно за това всеки грях е нещо толкова сериозно (казано буквално именно грехът в крайна сметка води до духовна и физическа смърт), именно за това възкресението на тялото заема централно място във великия триумф на Христовото Помирение. Тялото е важна част от душата. Това пределно ясно и изключително важно учение на светиите от последните дни набляга върху причината, поради която сексуалните грехове са нещо толкова сериозно. Ние заявяваме, че човек, който използва предоставеното от Бога тяло на друг човек, без божествено разрешение, осквернява самата душа на този човек, нарушава основната цел и процес на живота, „самия ключ на живота“7, както веднъж го нарече президент Бойд К. Пакър. Като използваме нечие тяло, което означава, че също така използваме неговата или нейната душа, ние оскверняваме Помирението на Христос, благодарение на което тази душа е била спасена и е получила възможността за вечен живот. Когато някой се подиграва на Сина на праведността, той или тя влиза в царството, което е по-горещо и ярко от слънце на пладне. Не можете да направите това, без да се изгорите. Моля ви, никога не казвайте: „Това на никого няма да навреди. Защо да не се порадвам на малко свобода? Мога да съгреша сега и да се покая по-късно“. Моля ви, не бъдете толкова глупави и безцеремонни. Не можете безнаказано да „разпъвате втори път в себе си Божия Син“.8 „Пазете се от прелюбодеяние“9, ни казва Павел и се пазете от „всяко негово подобие“10, се добавя в Учение и завети. Защо? Причината е една, а именно поради неизброимите душевни и физически страдания, които изтърпя Спасителят на света, за да можем ние да се спасим 11. Дължим Му нещо заради това. В действителност ние Му дължим всичко. „И вие не сте свои си“, казва Павел. „Защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, и с душите си, които са Божии“.12 Когато извършваме сексуални грехове, рискуваме душата си - тялото и духа. На второ място бих искал да подчертая, че човешките интимности, са запазени за брачните двойки, защото това е най-висшият символ на пълното единство, пълнота и единство постановени и определени от Бога. От времето на Едемската градина, предназначението на брака е било пълното единение на мъжа и жената - на сърцата им, на надеждите им, на любовта им, на семейството, на бъдещето им, на всичко. Адам казал на Ева, че тя е кост от неговите кости и плът от неговата плът и че те трябва да станат „една плът“ в съвместния си живот.13 Това е съюз, изграден върху такова единение, че ние използваме думата „запечатване“, за да изразим смисъла на вечните обещания, които са били дадени във връзка с него. Пророкът Джозеф Смит веднъж казал, че бихме могли да получим такава свещена връзка, като бъдем „свързани“14 един с друг. Такова пълно единство, такава безрезервна всеотдайност между мъж и жена, обаче, може да дойде единствено чрез близостта и постоянството, което предоставя брачният завет. Ние го скрепяваме с тържествени обещания и залагаме всичко, което притежаваме - сърцата и умовете си, всичките си дни и мечти. Осъзнавате ли моралното си лицемерие, когато се преструвате, че сте едно, че сте направили тържествени обещания пред Бога, че сте споделили физическите символи и физическата близост на вашия фалшив съюз, а след това побягвате, оттегляте се от това, което е трябвало да бъде пълна всеотдайност към другия човек? По въпросите на човешката интимност трябва да бъдете търпеливи! Трябва да изчакате, докато можете да дадете всичко от себе си, докато бъдете легално и законно бракосъчетани. Когато давате нещо, без да имате право, нещо, което не е ваше (помнете „вие не сте свои си“), когато давате само част от себе си, без да можете да се отдадете изцяло, не е ли това своеобразна форма на руска рулетка? Не поемате ли така риска да се разрушите емоционално? Ако продължавате да търсите физическо удовлетворение, без да имате разрешението на небесата, вие поемате ужасния риск да си причините такава духовна, физическа травма, която може да подкопае както стремежа ви към физическа близост, така и способността ви да се отдадете по-късно изцяло на една по-истинска любов. Може би ще достигнете до този по-истински момент на правомерна любов, на истински съюз само, за да откриете за свой ужас, че нещото, което е трябвало да запазите, е загубено, и че само Божията милост, може да ви възстанови малко по малко добродетелта, която толкова безразсъдно сте захвърлили. На своя сватбен ден най-добрият подарък, който можете да дадете на своя вечен другар, е вашата най-добра същност - чиста, неопетнена и достойна да получи в отговор същата такава чистота. На трето място бих искал да кажа, че физическата близост не е само символичен съюз между съпруга и съпругата, единение на техните души, но също така тя символизира взаимоотношенията, които съществуват между съпрузите и техния Отец в небесата. Той е бъзсмъртен и съвършен. Ние сме смъртни и несъвършени. Независимо от това, дори в смъртността ние търсим начини, по които да можем да получим духовно единение с Него. Като правим това, ние придобиваме част от милостта и величието на Неговата сила. Ние изпитваме такива специални преживявания, когато стоим коленичили до брачния олтар в дома на Господ, когато благославяме новородено бебе, когато кръщаваме и потвърждаваме нов член на Църквата, когато вземаме от символите на Господната вечеря и т. н. Това са моменти, в които ние буквално съединяваме волята си с Божията воля, духа си с Неговия Дух, в които общението през завесата става напълно реално. В такива моменти ние не само признаваме Неговата божественост, но буквално вземаме част от нея върху си. Една от формите на тази божественост, която е предоставена буквално на всички мъже и жени, е способността ни да използваме Неговата сила, за да създадем човешко тяло, това чудо на чудесата, генетически и духовно уникално същество, което никога преди не е било виждано в историята на света, и което никога няма да бъде повторено отново във вековете на вечността. Едно дете, вашето дете - с очички, ушенца, пръстчета на краката и ръцете и с неописуемо по своето величие бъдеще. Вероятно само родител, който е държал в ръцете си новоредено детенце, разбира чудото, за което говоря. Достатъчно е да се каже, че от всичките титли, които Бог е избрал за Себе Си, ролята на баща Му е най-любима, а сътворението е нещото, с което Той е най-известен - особено със сътворението на човешки същества, създадени по Негов образ и подобие. Ние с вас сме получили частица от тази божественост, но при най-строги и свещени ограничения. Ние сме единствените, които можем да упражняваме контрол върху себе си. Този самоконтрол е породен от уважението, което изпитваме към божествената, заветна сила, която ни е подарена. Мои възлюбени приятели, и най-вече мои млади приятели, разбирате ли защо личната чистота е нещо толкова важно? Разбирате ли защо Първото президентство и Съветът на дванадесетте апостоли издаде прокламация, в която заяви, че „средствата за създаване на живот са ни били предоставени от божеството с точно определена цел“, и че „свещените сили за възпроизводство трябва да се използват само между мъж и жена, които са свързани в законен брак като съпруг и съпруга?“.15 Не позволявайте да ви измамят и да бъдете унищожени. Ако не контролирате тези сили и не спазвате своите обещания, бъдещето ви може да изгори; светът ви може да избухне в пламъци. Наказанието може би няма да ви сполети в точния момент на прегрешението, но то със сигурност ще дойде. И ако не се покаете искрено и не се смирите пред милостта Божия, някой ден, някъде, бидейки морално нечисти, ще се молите както богатият мъж на Лазар да „натопи . . . края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък“.16 Днес цитирах пред вас думите на едно откровение, в което се казва, че духът и тялото представляват душата на човека и че посредством Помирението на Христос тялото ще възкръсне от гроба, за да се съедини с духа и да съществуват вечно. Ето защо трябва да пазим това тяло чисто и свято. Не се страхувайте да изцапате ръцете си с честен труд. Не се страхувайте от раните, които можете да получите, като защитавате правдата. Бойте се обаче от раните, които могат да ви обезобразят духовно и които получавате, като правите неща, които не трябва. Пазете се от раните на всяка една битка, която водите на погрешната страна.17 Ако някои от вас носят такива рани, а аз знам, че е така, можете да се покаете, за да получите мира и чистота, които идват от помирителната жертва на Исус Христос. При такива сериозни прегрешения не е лесно да поемем по пътеката на покаянието, нито пък ще ни бъде лесно да вървим по нея. Спасителят на света, обаче, ще извърви този път с всеки, който желае да поеме по него. Той ще ви даде сили, когато се колебаете. Той ще ви бъде светлина в най-дълбокия мрак. Той ще ви хване за ръка и ще бъде ваша надежда, когато ви се струва, че тя е единственото, което ви остава. Неговата любов и милост, с цялата им пречистваща и изцелителна сила, се предоставят свободно на всеки, който желае пълно опрощение и който ще извърви стъпките, които водят до него. Свидетелствам за силата на божествеността, за милостта и прошката и за помирителната жертва на Христос. Свидетелствам, че всичко това е от голямо значение за въпросите на моралната чистота. Свидетелствам, че трябва да славим Бога с тяло и дух. Благодаря на небесата за многото младежи, които правят именно това и помагат на другите да го правят. Благодаря на небесата за домовете, където децата се учат на това. Моля се всички да уважават живота, изпълнен с чистота, в името на олицетворението на чистотата, самия Господ Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Вж. Яков 2 и 3, за да разберете контекста на тази проповед за целомъдрието. 2. The Lessons of History (1968), 35-36. 3. Притчи 6:27-28, 32-33. 4. Алма 39:5. 5. Учение и завети 88:15. 6. Учение и завети 93:34. 7. Conference Report, април 1972 г., стр 139, или Ensign, юли 1972г., стр. 113. 8. Вж. Евреите 6:6. 9. 1 Коринтяните 6:18. 10. Учение и завети 59:6. 11. Вж. специално Учение и завети 19:15-20 12. 1 Коринтяните 6:19-20, вж. също стихове 13-18. 13. Вж. Битие 2:23-24. 14. Вж. Учение и завети 128:18. 15. Семейството - прокламация към света, 23 септември 1995 г. 16. Лука 16:24. 17. Вж. James E. Talmage, Conference Report, октомври 1913 г., стр. 117.