Старейшина Мерил К. Оукс
От Седемдесетте
Църквата се основава на продължаващо откровение към сегашния жив пророк.
Точно две години преди смъртта си, пророкът Джозеф Смит публикувал Символа на вярата. Деветият символ гласи: „Ние вярваме във всичко, което Бог е разкрил, във всичко, което Той разкрива сега и вярваме, че Той ще разкрива още много велики и важни неща, отнасящи се до Божието царство“. Ще говоря във връзка с последната част от изречението - „Той ще разкрива още много велики и важни неща, отнасящи се до Божието царство“. Този принцип на продължаващото откровение е основна част от Божието царство.
В четвъртия и петия стихове от Учение и завети, раздел 21, Господ е обявил на членовете на Църквата тяхното задължение да се вслушат в напътствието на Неговия пророк: „Затова, във връзка с Църквата, ще се вслушвате във всички негови думи и заповеди, които той ще ви даде, когато ги получава, вървейки в цялата святост пред Мен; Защото неговото слово ще получавате като че ли е от Моята собствена уста, в цялото търпение и вяра“.
Пророкът Джозеф Смит превел Книгата на Мормон и получил откровенията, които поставили основата на възстановената Църква. Той имал предчувствие за собствената си смърт и побързал да предаде на Кворума на дванадесетте всички свещенически ключове. Според думите на Уилфърд Удръф: „И така, като се обърна към Дванадесетте, [Джозеф] възкликна: ‘На вашите рамене стои царството и вие трябва да го носите, защото досега това правех аз. А сега отговорността лежи върху вас’“ (Times and Seasons, 5:698).
Откровението и напътствието от небесата не свършили със смъртта на Джозеф Смит. „Много велики и важни неща, отнасящи се до Божието царство“, са били разкрити чрез онези, които го наследили като президент на Църквата. По думите на президент Спенсър У. Кимбъл:
„След този изключително важен момент през 1820г., продължиха да идват писания, включително и множеството жизненоважни откровения, които се лееха в непресъхващ поток от Бог към Неговите пророци на земята . . .
Има хора, които мислят, че с отпечатването и подвързването на тези свещени летописи [той говореше за нашите четири стандартни произведения], идва ‘краят на пророците’. Но ние отново свидетелстваме на света, че откровението продължава и че архивите на Църквата съдържат тези откровения, които идват месец след месец и ден след ден. Ние също така свидетелстваме, че откакто Църквата е създадена през 1830г, има жив пророк, признат от Бог и Неговите хора, който ще продължи да тълкува решенията и волята на Господ. Свидетелстваме, че ще продължава да има такъв, докато свят светува“ („Revelation: The Word of the Lord to His Prophets“, Ensign, май 1977г., 78).
Имаме на свое разположение голямо количество писмен исторически материал, включително и проповеди на ранните църковни ръководители. Те ни дават основата, която ни помага да разберем ранните събития на Възстановяването и ситуацията от онова време. Тази година имаме привилегията да изучаваме ученията на пророка Бригъм Йънг на събранията на свещеничеството и Обществото за взаимопомощ. Между тези учения и ученията на пророците от по-близкото минало съществува съвършена връзка и съответствие.
Докато политиката и процедурите на Църквата се усъвършенстват чрез продължаващото откровение и вдъхновение, съществуват хора, които се дразнят от промените. Някои буквално търсят ситуации, в които по-ранните църковни ръководители са направили изявления, които не са в пълна хармония с нашите разбирания и практики днес. Отношението на някои хора е, че всичко, което е дошло първо, е по-правилно.
В този случай бих предложил следните мисли: (1) Някои от процедурите на Църквата не са били напълно развити в началото на тази епоха, а са били разработени и разяснени от по-късните пророци. (2) Нашият щит срещу грешни учения е най-важното вярване - това в продължаващото откровение към настоящия пророк.
Президент Харълд Б. Лий е говорил за това, като се е обърнал към една случка:
„Преди години, като млад мисионер, посетих Наву и Картейдж с моя президент на мисия и проведохме събрание за мисионерите в затворническата стая, където Джозеф и Хайръм намерили смъртта си. Президентът на мисия разказа за историческите събития, които довели до мъченическата смърт и завърши с това важно заявление: ‘Когато пророкът Джозеф Смит бил убит, много светии умрели духовно с Джозеф’. Така било и когато умрял Бригъм Йънг, така било и когато умрял Джон Тайлър. Откровенията, дадени на президент Джон Тайлър, например, имат ли по-голяма сила от нещо, което идва от нашия президент и пророк днес? Някои членове на Църквата умрели духовно с Уилфърд Удръф, с Лоренцо Сноу, с Джозеф Ф. Смит, с Хибър Дж. Грант, с Джордж Албърт Смит. Днес има хора, които желаят да повярват на някого, който е умрял и си е отишъл и да приемат неговите думи като думи, които имат по-голяма сила от думите на живия ръководител днес“ (Stand Ye In Holy Places, [1974], стр. 153).
Президент Лий е подчертал това, като разказал какво е отговорил на един човек, който имал проблем с ново вярване на Църквата, което било различно от друго, установено по времето на Джозеф Смит. Той казал на този брат, който му задавал въпроси:
„Мислил ли си някога, че това, което е било противно на заповедта от небесата през 1840г., може да не е противно на заповедта от небесата през 1960г? Той не беше мислил за това. Той отново следваше мъртъв пророк и забравяше, че има жив пророк днес. Оттук идва и това, че е важно да наблягаме на думата жив.“ (Stand Ye In Holy Places, стр. 153).
В заключение, Църквата е основана на продължаващо откровение към настоящия жив пророк. „Много велики и важни неща, отнасящи се до Божието царство“, са били разкрити и има още, които предстоят да бъдат разкрити чрез живия пророк. Като започва с Джозеф Смит и продължава с неговите наследници като президенти на Църквата, непрекъснатият поток от откровения е усъвършенствал нашето разбиране за Евангелието. Разбирането на ученията е по-пълно по начина, по който учи Църквата днес, отколкото в което и да било вече отминало време в тази евангелска епоха. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.
Previous
