Елате в Обществото за взаимопомощ Вирджиния У. Дженсън Първи съветник в общото президентство на Обществото за взаимопомощ Няма значение от къде идвате, какви са вашите слабости, как изглеждате - вашето място е тук! По време на общата конференция миналия април, ние като членове на Обществото за взаимопомош имахме удоволствието да чуем президент Бойд К. Пакър, който от този амвон каза следното (цитирам): „Целта ми е да окажа пълна подкрепа на Обществото за взаимопомощ - да насърча всички жени да се присъединят към него и да участват в мероприятията му, както и свещеническите ръководители на всяко равнище, да служат, така че Обществото за взаимопомощ да процъфтява“1 (край на цитата). Сестри, поставила съм си същата цел тази вечер. Президент Мери Елън Смут ви е говорила за поканите. Добре, искам да ви отправя една покана: Елате в Обществото за взаимопомощ! Обществото за взаимопомощ бе организирано посредством властта на свещеничеството, която според думите на пророка Джозеф Смит „е вечната Божия власт, чрез която бе създадена и се управлява вселената, чрез която възникнаха звездите“.2 Обръщайки се най-вече към жените на Църквата, президент Джордж Албърт Смит каза следното: „Именно Бог ви даде Обществото за взаимопомщ, разкривайки го в откровение на пророка Джозеф Смит“.3 Какво трябва да бъде отношението ни към една организация, която е била създадена чрез пророческа свещеническа власт? Като ръководителки на Обществото за взаимопомощ, ние подпомагаме свещеничеството в усилията му да заведе жените и техните семейства при Христос. Какво в Обществото за взаимопомощ трябва да ни накара да се „присъединим към него и да участваме в мероприятията му“, както каза президент Пакър? Обществото за взаимопомощ разполага с програми, чието предназначение е да ни помогнат като на жени да открием смисъла и целта на живота за себе си и за своите семейства. Според президент Спенсър У. Кимбъл: „Няма по-велики и прекрасни обещания, които са били дадени на жените, от тези, които дава Евангелието и Църквата на Исус Христос“.4 Живеем във време, в което, където и да погледнем около нас в света, жените и техните семейства се намират в критично състояние. Броят на разводите застрашително нараства. Все повече деца стават жертва на насилие или на липсата на достатъчно грижи. Жените се мъчат да доловят гласа на праведността и истината в объркващата какафония от гласове, които настойчиво ги убеждават да избират най-лесните решения, които са политически и социално приемливи. Много жени измежду 4.2-та милиона членки на Обществото за взаимопомощ са душевно наранени и объркани. Сестри, осъзнаваме ли нещата, които имаме? Разбираме ли кои всъщност сме? Оценяваме ли напълно факта, че в Обществото за взаимопомощ разполагаме с всички средства и инструменти, които са ни нужни, за да можем да утешим една самотна душа или да излекуваме един изстрадал свят? Първата ни цел като членове на Обществото за взаимопомощ е да изградим вяра в Исус Христос и да се учим взаимно на доктрините на Божието царство. Посредством уроците, дейностите и преживяванията, които получавате в Обществото за взаимопомощ, вие ще можете да усилите своето свидетелство или да получите такова, ако все още нямате. Това може би е единственото и най-важно нещо, което правим в Обществото за взаимопомощ, защото духовната сила и здравите свидетелства на жените на Църквата, са жизнено необходими - за тях самите, за техните семейства, клонове и райони, както и за целия свят. Втората цел на Обществото за взаимопомощ е да помогне на всяка една сестра да разбере, че тя е обична дъщеря на Небесния Отец и че като такава, има божествена природа и съдба, включително най-прекрасната от всички възможности, а именно да живее вечно в Божието присъствие като Негова наследница. Отново ще цитирам президент Кимбъл: „Къде другаде можете да научите кои всъщност сте? Къде другаде можете да получите необходимите обяснения и уверения относно естеството на живота? Кой друг би ви казал колко уникални сте самите вие и каква е вашата самоличност?“5 Когато напълно осъзнаем, че сме Божии дъщери, с права и привилегии, които са вечни, и че Бог може да ни дари благословии, съобразно нашата вяра, ние ще погледнем на света, на мястото, което заемаме в него и на отговорностите, които имаме по различен начин. Чуйте това, което ни е казал президент Гордън Б. Хинкли: „Знайте, че сте Божии дъщери, деца с божествено рождено право. Вървете под слънцето с високо вдигнати глави, със съзнанието, че сте обичани и уважавани, че вие сте част от Неговото царство и че ви предстои велико дело, което не може да бъде поверено другиму“.6 Какво е това дело, за което говори президент Хинкли - дело, което „не може да бъде поверено другиму“? Отговорът, както сигурно предполагате, може да бъде открит в Обществото за взаимопомощ. Третата цел на Обществото за взаимопомощ гласи, че всяка сестра трябва да подаде приятелска ръка на всички членове на своето семейство, район и общността, в която живее и да им служи. Като сестри ние имаме способността и отговорността да си помагаме една на друга да вървим в светлината на Господа. Независимо от това къде живеем, на колко сме години, какво е семейното ни положение или какви призования имаме в Църквата, ние сме заобиколени от хора, които се нуждаят от нашата служба и любов. Всички сме запознати с живота и делото на майка Тереза, която прекара по-голямата част от живота си в работа за бедните и нуждаещи се хора по света. Тя направи много за облекчаването на тяхната мъка и страдание. Веднъж, когато била в Австралия, тя предложила да почисти колибата на един самотен абориген. В нея имало красива лампа, която, обаче, не била запалена. Когато попитала аборигена защо не е запалил лампата, той отговорил: „Никой не идва тук“. Тя го накарала да й обещае, че ще запали лампата и на свой ред му обещала, че ще накара сестрите от своя орден да го посетят. След време мъжът изпратил съобщение до майка Тереза: „Кажете на моята приятелка, че светлината, която запали в живота ми, все още гори“.7 Като сестри от Обществото за взаимопомощ, ние можем да внесем светлина в живота на хората, на които служим, заедно със самуните хляб, които печем за тях и с храната, която споделяме. Можем да дадем надежда, можем да въздигнем и вдъхновим. Можем да ги учим за Христос и да им помогнем да намерят мир и утеха в Неговата светлина. Като жени, ни е естествено присъщо да обичаме и да се грижим за другите. Жените възпитават децата, подкрепят приятелите, окуражават съпрузите си и повдигат духа на обезсърчените. Жените дават живот и се грижат за живите. Всяка една от нас има нещо, което може да даде, да сподели, както и хора, на които да служи. Като втори президент на Обществото за взаимопомощ, Елайза Р. Сноу заяви следното: „Няма сестра, която да е толкова изолирана, чието поле за действие да е толкова ограничено, че да не може да допринесе в значителна степен за установяването на Божието царство на земята“.8 Четвъртата цел на Обществото за взаимопомощ е да усили и защити семействата. Имало ли е някога досега по-голяма нужда от това в историята на човечеството? Искрено вярвам, че най-силната защита срещу непрекъснато влошаващото се състояние на семейството е вярващата, праведна майка. През 1993 г. президент Хинкли каза средното: „Напомням на майките навсякъде по света за светостта на вашето призование. Никой друг не може да заеме равностойно мястото ви. Няма по-голяма отговорност, няма по-обвързващо задължение от това да отгледате в любов, мир и праведност децата, които сте довели в света“.9 Като членове на общото президентство на Обществото за взаимопомощ ние отново потвърждаваме, че майчинството е най-благородната работа, която можете да извършвате. Кзвайки това, ние също така си спомняме, че в Църквата има много жени, и то от най-всеотдайните, които все още не са имали възможността лично да изпитат майчинството. За тях се отнася съветът на старейшина Далин Х. Оукс: „Ние знаем, че много достойни и прекрасни жени - светии от последните дни, в момента са лишени от идеалната възможност и от съществени изисквания за своя напредък. Неомъжените, бездетните, вдовиците и разведените жени временно биват лишени от идеала, към който се стремят и от благословиите, които са им били обещани. Освен това, има и жени, които въпреки желанието си да бъдат само майки и домакини, буквално са били принудени да работят на пълен работен ден. Тези пречки, обаче, са само временни. Господ е обещал, че във вечността никоя благословия няма да бъде отказана на Неговите синове и дъщери, които спазват заповедите, които са верни на своите завети.“10 Нашата пета цел е да помогнем на всяка сестра да се почувства необходима, съпричастна на делото, ценена и обичана. В Обществото за взаимопомощ споделяме любовта си една към друга и към нашия Небесен Отец. Неотдавна една сестра сподели чувствата, които изпитва от това, че участва в Обществото за взаимопомощ: „Изпитала съм прекрасното чувство на сестринството и от това, че съм жена. Освен това, Обществото за взаимопомощ разполага и с лечебна сила, каквато не съм срещала никъде другаде по света“. Всеки е добре дошъл в Обществото за взаимопомощ. Няма установен общоприет модел за това каква трябва да бъде жената - светия от последните дни. Няма значение от къде идвате, какви са вашите слабости, как изглеждате - вашето място е тук! Господ ви обича - всяка една от вас, като колектив и поотделно. Ние не сме обикновени жени. Ние сме жени на завета, жени, които са познали истината, които са приели Евангелието на Исус Христос и са сключили завети с Господ да Го следват и да изпълняват волята Му. А Той има нужда от нас - от всяка една от нас - да даде своя дял в осъществяването на Неговото велико дело от последните дни сред децата человечески. Ето защо ние се нуждаем от Обществото за взаимопомощ, така както и то се нуждае от нас. Шестата ни цел е да помогнем на всяка една сестра да разбере колко е важно да поддържа свещеничеството, както и благословиите, които идват от сключването и спазването на свещените храмови завети. В храма ние сключваме вечни завети с нашия Отец в небесата. Обещаваме Му определени неща, а Той от своя страна ни обещава специални благословии. Следващия път, когато отидете в храма, било за себе си или за ваши починали близки, обърнете специално внимание на нещата, които Бог обещава на вас, Неговите дъщери. Навсякъде в храма свещените зали на Божия дом са изпълнени с утешителни завети, които лично и недвусмислено ни уверяват за Неговата вечна любов. В 115-ти раздел на Учение и завети към нас е отправено следното предупреждение: „Да се изправите и да заблестите, така че светлината ви да се превърне в стандарт за нациите. И да се съберете в земята на Сион, и в нейните колове, за да имате защита и убежище срещу бурята“.11 Сестри, нека превърнем програмите на Обществото за взаимопомощ в наш и на другите щит и убежище срещу бурята. Както каза президент Пакър „Едно силно Общество за взаимопомощ оказва силно и здравословно влияние върху майките и дъщерите, върху самотните родители, неомъжените сестри, върху възрастните и болните“.12 Свидетелствам пред вас, че Обществото за взаимопомощ е организация с божествен произход. Каним всички да дойдат в него. Позволете му да благослови живота ви, така както го е замислил Небесният Отец. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. „Обществото за взаимопомощ“, Лиахона, юли, 1998 г., 77.) 2. Цитирано от Джеймс Е. Фауст, „Keeping Covenants and Honoring the Priesthood“, Ensign, ноември 1993, 37. 3. Обръщение към членовете от Обществото за взаимопомощ“, The Relief Society Magazine, декември 1945, 717. 4. My Beloved Sisters (1979), 43. 5. My Beloved Sisters, стр. 43. 6. „Live Up to Your Inheritance“, Ensign, 1983 г., стр. 84. 7. Вж. My Life For the Poor-Mother Teresa of Calcuta, издадено от Хосе Луис Гонсалес-Баладо и Джанет Н. Плейфут (1985), 76 8. Woman’s Exponent, 15 септември, 1873 г., 62. 9. „Bring Up a Child in the Way He Should Go,“ (Ensign, ноември, 1993 г., 60). 10. „The Great Plan of Happiness,“(Ensign, ноември, 1993 г., 75.) 11. Учение и завети 115:5-6. 12. Лиахона, юли, 1998 г., 77).