Изцеляване на душата и тялото Старейшина Робърт Д. Хейлс От Кворума на дванадесетте апостоли Ако търсим истината, развиваме вяра в Него и . . . . искрено се покайваме, ще изпитаме промяната в сърцето, която идва единствено от нашия Спасител. Сърцата ни ще се възродят отново. Мнозина от вас знаят, че след последната конференция миналия април, получих моя трети инфаркт, в резултат на който трябваше да ми се направи операция за поставяне на байпас. Благодарение на способните лекари, на внимателния и добре обучен екип, на моята съпруга, която търпеливо и с любов полагаше непрестанни грижи за мен и благодарение на многото молитви, които бяха изречени за мен, аз бях благословен с възстановяване на здравето и силите си. Благодаря ви за вашата загриженост и молитви. Посланието ми днес е как да подмогнем процеса на изцеление на душата. Това послание трябва да помогне на вас и на мен да намерим пътя към Великия Изцелител, Господ и Спасител Исус Христос. Планът включва четене на писанията, молитва, размисъл, покаяние, ако е необходимо, и изцеление с мира и радостта на Неговия Дух. Бих искал да споделя своите размисли, докато преминавах през този процес на изцеление. Докато лежах в болничното си легло и през следващите няколко седмици, през които се възстановявах у дома, способността ми да се движа бе сериозно намалена поради силните болки, които отслабиха и омаломощиха тялото ми. При все това, аз опознах радостта от това да освободя съзнанието си и да размишлявам върху смисъла на живота и вечността. Тъй като програмата ми беше освободена от срещи, ангажименти и други задачи за няколко седмици, аз можех да пренасоча вниманието си от административните въпроси към вечността. Господ ни е казал: „Съсредоточете вниманието си към величието на вечността“ (Учение и завети 43:34). Разбрах, че ако мисля единствено за своята болка, това ще попречи на моето духовно и физическо възстановяване. Болката ни кара да се смирим и ни дава възможност да размишляваме. Това е едно преживяване, за което съм благодарен. Размишлявах задълбочено върху смисъла на болката и осъзнах, че това преживяване може да ме научи как да разбирам болката по-добре. Научих, че физическата болка и възстановяването на тялото след сериозна операция изключително много наподобяват духовната болка и изцеляването на душата в процеса на покаянието. „Ето защо, не се тревожете за тялото, нито за неговия живот; грижете се, обаче, за душата и за нейния живот“ (Учение и завети 101:37). Започнах да осъзнавам колко безсмислено е да си задаваме такива въпроси като: Защо ми се случи това? Можех ли да променя с нещо случилото се? Защо не постъпих иначе?, защото няма да получим отговор в земния живот. Трябва да упражняваме вярата си, за да получим утеха от Господ. Въпроси като: „Защо на мен? Защо на нашето семейство? Защо точно сега?“, обикновено нямат отговор. Тези въпроси ни откъсват от нашата духовност и могат да унищожат вярата ни. Трябва да използваме времето и енергията си, за да изграждаме своята вяра, като се обръщаме към Господ и Го молим да ни даде сили да преодолеем болките и изпитанията на този свят и да издържим до края, за да получим по-голямо разбиране. В Притчи четем, че трябва да намерим пътя на живота (вж. Притчи 5:6). Когато търсим пътя на живота, можем да открием своята праведна пътека и да чувстваме напътствията на Духа. „Нахранете се със словата на Христа, защото ето, Христовите слова ще ви кажат всичко това, което трябва да правите“ (2 Нефи 32:3). За да се нахраним със словата на Христа, ние трябва да изучаваме Светите писания, да приемем Неговите учения, като размишляваме върху тях и да ги превърнем в част от всекидневните си мисли и действия. Ние не само трябва да изучаваме словата на Христос, но също така трябва да се молим с усърдие и вяра и да се вслушваме в Духа. В откровение, дадено на Джозеф Смит, Господ ни казва: „Казвам ви тези неща, приятели Мои, за да размишлявате върху тях в сърцата си, като спазвате заповедта, която съм ви дал да се обръщате към Мен, защото Аз съм наблизо. Доближете се до Мен и аз ще се доближа до вас; Търсете ме усърдно и ще ме намерите; искайте и ще получите; почукайте и ще ви се отвори“ (Учение и завети 88:62-63). Когато изучаваме Христовите учения, вслушвайки се в „тихия и тънък гласец“ на Светия Дух (вж. 3 Книга на царете 19:12; 1 Нефи 17:45; Учение и завети 85:6), ние преставаме да обръщаме внимание на незначителните светски неща и се доближаваме до нежната, напътстваща ръка на нашия Създател. В Учение и завети Господ говори на Дейвид Уитмър: „Обръщал си повече внимание на нещата на света отколкото на нещата на своя Създател . . . не си се вслушвал в Моя Дух . . . „ (Учение и завети 30:32). Когато размишляваме относно Господните неща - относно Неговото слово, Неговите учения, Неговата любов, относно даровете, които Той ни е дал, относно Неговото Помирение - започваме да изпитваме огромна благодарност за нашия Спасител, за живота и благословиите, които Той ни е предоставил. Последните месеци тихо съпреживях с няколко семейства, цялата болка, която съпътства спокойното преминаване на член на семейството в отвъдното. Докато умиращият се подготвя да напусне тленността, членовете на семейството спокойно и без негодувание оставят обичния им близък да си замине. Членовете на семейството изпитват болката от раздялата, а също така утехата и спокойствието, които носят свещеническите благословии, семейните молитви и знанието за Възкресението, което им дава увереността, че те отново ще бъдат заедно в недалечното бъдеще. Тяхната вяра и доверието им в Господ им помагат да забравят ненужните въпроси и упреци към съдбата и да усетят утехата на Духа Господен. Нашият Спасител познава сърцата ни. Той знае болките ни. Ако търсим истината, развиваме вярата си в Него, и ако се покаем искрено, когато се налага, ще изпитаме промяната в сърцето, която идва единствено от нашия Спасител. Сърцата ни ще се възродят отново. Покаянието изцелява душата. Цар Вениамин казал следното на своя народ: „Ето защо, ако този човек не се покае и ако остане и умре като враг Божий, изискванията на Божественото правосъдие събуждат безсмъртната му душа в живо съзнание за неговото собствено престъпление, което го прави да се отдръпва от присъствието Господне и ще му изпълни душата с виновна болка и мъка, което е подобно на неугасим огън, чиито пламъци се възкачват във вечността“ (Мосия 2:38). Когато страдах физически, също така мислех и за още по-непосилните душевни болки и терзания. Мислех си също за болката, която изпитал нашият Спасител Исус Христос, не само за страшните физически страдания на кръста, но и за непрестанната убийствена болка поради неподчинението на човеците. Цар Вениамин пророкувал за Спасителя: „И ето, Той ще изтърпи на изкушенията и ще понесе телесни болки, глад, жажда и умора, дори повече отколкото човек може да изтърпи без да умре, защото, ето, Неговата кръв ще изтича от всяка пора, толкова голяма ще бъде Неговата мъка поради неправдата и отвращението на Неговия народ“ (Мосия 3:7). Страданието на Господ не било толкова физическо. Той не страдал толкова поради изпитанията, подигравките, побоя и хулите срещу Него, нито от това че бил предаден от обичан приятел, нито от това, че бил отхвърлен от хората, които обичал, нито от самото разпятие. Въпреки че всички тези неща са се случили и всяко едно от тях Му е причинило много страдания, Спасителят изтърпял всичко само и само да помогне на грешниците да бъдат изцелени: „Ето защо, Аз, Господ, изтърпях тези страдания, за да не страдат те, ако се покаят; Но ако не се покаят, те ще страдат дори повече от Мен самия; А тези страдания ще накарат дори и Мен, Всевишния Бог да потреперя от болка, да кървя от всяка пора и да страдам както физически, така и духовно“ (Учение и завети 19:16-18). Интересно е да се отбележи, че освен в Книгата на Йов и на няколко други места в писанията почти никъде не се говори за физическа или телесна болка. В писанията най-често се говори за болките и страданията на Господ и на Неговите пророци за непокорните души. Разказът за обръщането във вярата на Алма мл. е жив пример за това. Алма бил непокорен до такава степен, че той и синовете на Мосия обикаляли наоколо, „като се опитвали да унищожат Църквата на Бог“ (Алма 36:6). Можете ли да си представите болката и терзанията на родителите на Алма и още повече на Небесния Отец и на Исус Христос, който най-накрая изпратил ангел да му каже, че ако не иска да бъде унищожен, трябва да престане да се опитва да унищожи Църквата на Бог (вж. Алма 36:9). Това че Алма бил избрал непокорството, било лошо само по себе си, но още по-лошо било, че той карал другите също да се бунтуват срещу Божието слово. Алма описва чувствата, които изпитал, когато видял и чул ангела. Той оприличил страданието, което изпитал при спомена за своето неподчинение и за всички свои грехове и пороци на „адските мъки“ (Алма 36:13). Болката на Алма не била само физическа. Той се „разкъсвал отвътре“ (Алма 36:12), поради своето непокорство и бунт срещу Бога. След като осъзнал сериозността на своите грехове и се обърнал към Бог, той казал следното: “. . . . Нищо не може да бъде по-ужасно и горчиво от болките, които изтърпях . . . От друга страна, нищо не е по-прекрасно и сладко от радостта, която изпитах“ (Алма 36:21). Радостта му идвала от неговото разкаяние. От тогава нататък Алма и всички, които били с него, включително и синовете на Мосия, започнали да се опитват да „поправят всички вреди, които били причинили на Църквата, като признали греховете си“ (Мосия 27:35) и да водят души при Христос. Само като се покаял и помолил Господ за прошка, Алма успял да загърби болката си и да изпита радостта от светлината на Евангелието. Господ учил нефитите, че познанието на истината, усърдната вяра и истинското покаяние водят до промяна в сърцето. Алма изпитал дълбока промяна в сърцето. В този земен живот всички ние ще изпитаме болка в една или друга форма. Болката може да дойде от нещастен случай или от тежка болест. Можем да изпитаме дълбока болка и скръб, защото сме загубили обичан от нас човек или любовта на някой, на когото държим. Болката идва, когато се чувстваме самотни или депресирани. Тя често идва като резултат от нашето неподчинение на заповедите Божии, но тя също така навестява и тези, които правят всичко по силите си, за да живеят в съответствие с примера на Спасителя. Светите писания ни учат, „че има противоположност във всичко“ (2 Нефи 2:11). Всеки смъртен човек изпитва както радост и щастие, така и болка. Как можем да разберем онези моменти в живота си, когато изпитваме физическа или емоционална болка? Старейшина Спенсър У. Кимбъл казал следното: „Преди да се родим сме знаели, че ще дойдем на земята във физически тела и че ще имаме различни преживявания - радост и мъка, болка и утеха, леки и трудни моменти, здраве и болест, успехи и разочарования; също така сме знаели, че ще умрем. Приели сме всички тези вероятности с радост в сърцето и с нетърпение, както хубавите така и лошите . . . Искали сме да дойдем на земята и да приемем живота такъв, какъвто е“ (Старейшина Спенсър У. Кимбъл, Improvement Era, март 1966 г. „Tragedy or Destiny,“ стр. 217). Старейшина Орсън Ф. Уитни написал следното: „Никоя болка, която сме изпитали, никое изпитание, което сме преживели, не са били напразни. Ние се учим от тях. Те ни помагат да развием такива качества като търпение, вяра, твърдост и смирение. Всичко, което изстрадваме и всичко, което изтърпяваме, особено когато правим това търпеливо, ни помага да изградим характера си, да пречистим сърцето си, да обогатим душата си, да станем по-нежни и милостиви, по-достойни да бъдем наречени деца Божии . . . Истина е, че посредством болката и страданието, труда и премеждията ние научаваме нещата, за които сме дошли“ (Цитирано от старейшина Спенсър У. Кимбъл, Improvement Era, март 1966 г., „Tragedy or Destiny,“ стр. 211). Когато изпитваме болка, за да се възстановим, е много важно някой да се грижи за нас. Внимателните лекари, медицински сестри, терапевти, любящи съпруги и съпрузи, родители, деца и приятели ни утешават, когато сме болни и така ние оздравяваме по-бързо. Има моменти, когато независимо от това колко самостоятелни сме, ние трябва да позволим на другите да се погрижат за нас. Трябва да се предадем в ръцете им. Хората, които се грижат за нас, ни помагат да оздравеем. Най-много грижи получаваме от Господ. Трябва да се предадем в ръцете Му. Като правим това, ние се освобождаваме от нашите болки и Му ги предоставяме на Него. „Възложи на Господа това, което ти е възложил, и Той ще те подпре“ (Псалм 55:22). „И тогава нека Бог направи теглото ви по-леко, чрез радостта, която получаваме благодарение на Неговия Син“ (Алма 33:23). Когато вярваме и се уповаваме на Господ, и се подчиняваме на Неговите съвети, ние ще можем да се ползваме от благата на Помирението на Исус Христос, така че някой ден да можем да се върнем да живеем с Него. Когато вярваме и се уповаваме на Господ, ние воюваме с болката си, всеки ден, понякога всеки час, дори всеки миг, но в края на краищата ще разберем смисъла на прекрасния съвет, който бил даден на пророка Джозеф Смит, докато се борел с болката от това, че се чувствал забравен и изолиран в затвора в Либърти: „Мир на душата ти, сине Мой; Твоите страдания и огорчения ще бъдат само кратък миг; И тогава, ако ги издържиш достойно, Бог ще те издигне и ти ще триумфираш над враговете си“ (Учение и завети 121:7-8). Мои възлюбени братя и сестри, когато болката, премеждията и изпитанията дойдат в живота, те ни доближават до Спасителя. „И аз ще чакам Господа. . . . и на Него ще се надея“ (Исаия 8:17; 2 Нефи 18:17). „Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си. Ще се издигнат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят. Ще ходят и няма да отслабнат“(Исаия 40:31). Господ определя времето и начина, по който ще бъдете изцелени. Бъдете търпеливи. Нашият Спасител ни чака да отидем при Него, като изучаваме Светите писания, като размишляваме върху тях и като се молим на Небесния ни Отец. Като победим Сатана, който е наш враг, ние ще получим големи благословии и ще усвоим велики уроци. Като се лекуваме и ставаме по-силни, ние ще можем да въздигнем и усилим другите със своята вяра. Нека бъдем инструмент в ръцете на Господ, чрез който ще бъде благословен животът на хората, изпитващи болка. Давам ви своето свидетелство, че Бог живее, че Исус е Христос и че Той ни чака да отидем при Него, за да ни даде съвет и да ни покаже Своята любов и загриженост. Нека благословиите на Господ дойдат при всеки един от нас и при любимите ни същества, докато ние и те се борим с житейските изпитания. Моля се за това в името на Исус Христос, амин.