Президент Бойд К. Пакър
Действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли
През 1831 година, Господ даде откровение за родителите в Сион.
Служил съм в Кворума на дванадесетте апостоли 28 години и 9 години като асистент към Дванадесетте. Събрани заедно, това прави 37 години - точно половината от моя живот.
Но имам и друго призование, на което съм стоял дори по-дълго. Аз съм родител- баща и дядо. Отне ми години, за да заслужа званието дядо и още 20 годинида получа званието прадядо. Тези звания - баща, дядо, майка, баба - носят отговорности и власт, която идва отчасти от опита. Опитът е силен учител.
Бащинството стои сред най-важните дейности, на които светиите от последните дни трябва да се посветят. Много членове се сблъскват с конфликти, докато се стремят да балансират между своите отговорности като родители и вярната служба в Църквата.
Има неща, ценни за доброто съществуване на семейството, които могат да бъдат намерени само като се ходи на Църква. Там е свещеничеството, което упълномощава мъжа да води и благославя съпругата и децата си, там са и заветите, които ги свързват завинаги заедно.
Заповядано ни е да „обърнем сърцето на бащите към чедата, и сърцето на чедата към бащите им“.5
Господ се обърнал по име към Джозеф Смит мл. и казал: „Ти не си спазил заповедта, и трябва да бъдеш порицан“6. Той не учил децата си. Това е единственият път, в който е използвана думата порицан , за да бъде коригиран [Джозеф Смит мл.].
Неговият съветник, Фредерик Дж. Уилямс, бил под същото осъждение: „Ти не си учил децата си на истина и справедливост“7. На Сидни Ригдън му било казано същото нещо, както и на епископ Нюел К. Уитни,8 и Господ добавил, „Това което казвам на един, казвам го на всички“9.
Ние наблюдавахме как стандартите за морал ставаха по-ниски, докато започнаха главоломно да падат надолу. По същото време сме свидетели на излияния от вдъхновени напътствия към родителите и към семействата.
Цялата образователна програма и всички дейности на Църквата са били преструктурирани и съобразени с дома:
Всички предходни събития са началото на ерата за изграждането на храмовете, в които се упражнява властта да се запечатват семействата за вечността.
Можете ли да видите духа на вдъхновението да се спуска върху служителите на Господ и върху родителите? Можем ли да разберем предизвикателствата и нападките, отправени към семейството?
В организирането на дейности за семейството извън дома, ние трябва да проявяваме загриженост, иначе ще бъдем като бащата, решен да осигури всичко за семейството си, който посвещава цялата си енергия на това и успява. Чак тогава открива, че това, от което те се нуждаели най-много-да бъдат заедно като семейство, е било пренебрегнато. И като резултат от своите действия, той получава тъга вместо задоволство.
Колко е лесно в желанието ни да подсигурим списък от програми и дейности, да пренебрегнем задължението на родители, и основната нужда на семейството, да прекараме времето заедно.
Трябва да бъдем внимателни, така че програмите и дейностите в Църквата да не станат прекалено голяма тежест за някои семейства. Принципите на Евангелието, когато бъдат разбрани и приложени, заздравяват и предпазват индивидите и семействата. Предаността към семейството и предаността към Църквата не се различават и не са отделни неща.
Наскоро видях реакцията на една жена, която чу това, което бе казано по повод друга жена: „Откакто тя роди новото бебе, не прави нищо в Църквата.“ Можеше почти да видите бебе в ръцете й, когато тя емоционално протестира: „Тя прави нещо в Църквата. Тя даде живот на това дете. Тя го храни и учи. Тя върши най-важното нещо, което може да се прави в Църквата.“
Как бихте отговорили вие на този въпрос: „Поради тяхното обременено дете, тя е затворена в дома им, а той работи две работи, за да покрие допълнителните разходи. Те рядко посещават Църквата - можем ли да ги броим като неактивни членове?“
Чували ли сте някога жена да казва: „Моят съпруг е много добър баща, но никога не е бил епископ или президент на кол и не е направил нищо важно за Църквата.“ В отговор на това, един баща енергично отговорил: „Кое е по-важно в Църквата, от това да бъдеш добър баща?“
Постоянното присъствие в Църквата, заедно с внимателните грижи за нуждите на семейството, е почти съвършената комбинация. В Църквата сме учени за Великия план на щастието.10 В дома ние прилагаме това, което сме научили. Всяко призование, всяка служба в Църквата, носи опит и ценна проницателност, която се пренася в семейния живот.
Може ли картината да ни стане по-ясна, ако за момент погледнем на бащинството, като на призвание в Църквата. В действителност, то е нещо повече от това; но ако погледнем за момент на него по този начин, можем да достигнем до по-добър баланс, чрез който, ние като ръководители на Църквата, да планираме дейностите, включващи семействата.
Не бих искал някой да използва казаното от мен, като извинение за отказа си да приеме вдъхновеното призвание от Господа. Но искам да окуража ръководителите да вземат под внимание обстановката в дома, за да не отправят призование и да не планират дейности, които ще поставят ненужен товар върху родителите и семействата.
Скоро четох писмо от една млада двойка, чието призвание в Църквата често изисквало от тях да наемат сестра от църквата да им гледа децата, за да могат те да присъстват на събранията си. Станало много трудно за двамата да бъдат в дома с децата си по едно и също време. Можете ли да забележите нещо нередно тук?
Всеки път, когато планирате някаква дейност за децата, всъщност вие планирате нещо за семейство и най-вече за майката.
Вземете под внимание майката, която в допълнение към нейното призвание в Църквата и това на нейния съпруг, трябва да подготви децата си и да тича от една дейност към друга. Някои майки се обезкуражават - дори се депресират. Получих писма, в които жени използват думата виновна, за да опишат своите чувства, тъй като не могат да изпълнят всичко.
Присъствието в Църквата е, и трябва да бъде, отдих от натоварването на ежедневния живот. Трябва да носи мир и задоволство. Ако носи натоварване и обезкуражаване, тогава нещо не е наред.
Църквата не е единствената отговорност, която имат родителите. Други институции имат законното право да използват източниците в семейството-училища, работодатели, обществото-всички те трябва да бъдат балансирани.
Скоро една майка ми каза, че семейството й се преместило от селския, разпръснат район, където по необходимост дейностите били съгласувани в една вечер от седмицата. Било прекрасно. Те имали време за семействата си. Мога да си ги представя седящи заедно около масата.
Те се преместили на запад, в по-голям район, където членовете били близо до сградата за събрания. Тя каза: „Сега времето на нашето семейство е планирано за вторник, сряда, четвъртък, петък, събота и неделя вечер. Много ни е трудно.“
Помнете, че когато планирате някаква дейност за децата, вие всъщност планирате нещо за семейство, и най-вече за майката.
Повечето семейства полагат големи усилия, но някои от тях, когато са натоварени с проблеми от здравен или финансов характер, просто се изтощават, опитвайки се да смогнат и в последствие се оттеглят от активност. Те не забелязват, че се придвижват от един добър източник на светлина, истина и помощ за тяхното семейство, в тъмнината, където ги очакват опасността и тъгата.
Трябва да спомена и това, което може би е най-трудният проблем за разрешаване. Някои младежи получават много малко обучение и подкрепа в дома си. Няма съмнение, че трябва да се грижим за тях. Но ако постоянно им подсигуряваме списък на дейности извън дома, достатъчни да компенсират загубата в техните домове, може да стане трудно за внимателните родители да отделят време, да бъдат със собствените си деца и да ги учат. Само молитвата и вдъхновението могат да ни водят в намирането на този труден баланс.
Често чуваме, че „Трябва да осигуряваме чести и забавни дейности, така че нашите деца да не се отклоняват към по-малко благотворните места.“ Някои от младежите ще отидат на тези по-малко благотворни места. Но имам убеждението, че ако учим родителите да бъдат отговорни и им се отделя достатъчно време, в крайна сметка децата им ще си останат в дома.
Там, в дома, те могат да научат това, което не може да бъде ефективно преподадено в църквата или в училището. В дома те могат да се научат да работят и да поемат отговорност. Те ще научат какво да правят, когато имат собствени деца.
Например, в Църквата децата биват учени на принципа за десятъка, но домът е мястото, където този принцип намира приложение. В дома дори на всяко малко дете може да бъде показано как да изчисли колко десятък да плаща и как се плаща той.
Веднъж президент и сестра Харолд Б. Лий бяха в дома ни. Сестра Лий постави цяла шепа монети на масата, пред малкия ни син. Тя го помоли да отдели блестящите монети на една страна и каза: „Тези са твоят десятък; те принадлежат на Господ. Другите са за теб.“ Той замислено погледна от едната купчинка към другата и тогава каза: „Нямате ли повече от мръсните монети?“ Тогава разбрахме това, което той мислеше за десятъка, и можеше да започнем да го учим на този принцип!
Съветът на района (клона) е идеалното място, където трябва да се изгради балансът между дома и Църквата. В него братята от свещеничеството, самите те бащи, и сестрите от помощните организации, самите те майки, могат, чрез вдъхновено напътствие, да координират работата на организациите, всяка от които да служи на отделните членове от семейството.
Членовете на съвета могат да съпоставят това, което всяка организация допринася за всеки член, и колко време и пари са нужни. Те по-скоро трябва да обединяват, отколкото да разделят семействата и да проявяват загриженост към семействата със сами родители, към семействата без деца, неженените, възрастните, сакатитеи да осигурят нещо повече от дейности за децата и младежите.
Съветът на района има ресурси, които често остават незабелязани. Например, дядовците и бабите, които нямат призования, могат да помогнат на младите семейства, които се борят със същите преживявания и изпитания, през които са минали техните по-възрастни родители.
Господ предупреждава родителите в Учение и завети, че тъй като те имат деца в Сион, . . . и не ги учат да разбират учението за покаянието, вярата в Христос, Сина на живия Бог, за кръщението и дара на Светия Дух, който се получава чрез полагане на ръце, когато станат на осем години, грехът ще бъде на техните глави.11
Този съвет към района (клона) е идеален за настоящите ни нужди. В него домът и семейството могат да намерят точното си място и Църквата може по-скоро да подкрепи, отколкото да замести родителите. Бащите и майките ще разберат задълженията си да учат своите си деца и ще бъдат благословени в Църквата.
И докато светът става все по-страшен, силите небесни се приближават по-близо до родителите и семейството.
Аз съм учил много от Светите писания и съм преподавал от тях. Чел съм много за това, което пророците и апостолите са говорили. Те са имали дълбоко влияние върху мен, като мъж и като баща.
Но повечето от това, което знам за начина, по който нашият Небесен Отец наистина се чуства относно нас, Неговите деца, съм научил от чувствата, които съм изпитвал към съпругата си, децата ни и техните деца. Това съм научил у дома. Научил съм го от моите родители, от родителите на моята съпруга, от моята възлюбена жена и от моите деца и ви свидетелствам за любящия Небесен Отец и за Господ Изкупителя. В името на Исус Христос, амин.
БЕЛЕЖКИ
1. Учение и завети 68:25.
2. Учение и завети 20:75.
3. Учение и завети 43:8.
4. Вж. Мосия 18:25.
5. Малахия 4:6; вж. също 3 Нефи 25:5-6; Учение и завети 2:2-3.
6. Учение и завети 93:47.
7. Вж. Учение и завети 93:41-42.
8. Учение и завети 93:44, 50.
9. Учение и завети 93:49.
10. Вж. Алма 12:32.
11. Учение и завети 68:25.
Previous
