Старейшина Джозеф Б.Уъртлин
От Кворума на дванадесетте апостоли
Ще достигнем нови духовни нива, животът ни ще бъде в по-голяма хармония с Исус Христос, въз основа на това доколко вярата, надеждата и любовта станат основна част от живота ни.
Често пъти отбелязваме важните за нас дати на календара, като например празници и рождени дни. Датите, които отбелязваме всяка година, ни помагат да измерим прогреса в своя живот. Едно събитие - денят на празнуване на новата година, е време за размишление и вземане на решения.
Датата на кръщението ни, на която отбелязваме нашето духовно прераждане, е събитие, което си заслужава да се отбелязва всяка година. Спираме се, за да отбележим датата на нашето запечатване в храма като специална годишнина, защото този обред ни свързва завинаги с хората, които най-много обичаме. Интервютата за установяване на това дали сме достойни, особено годишното интервю за препоръка за храма, ни дават още една възможност да преразгледаме своя прогрес в изпълнението на нашето „настойничество“ (вж. Лука 16:2), което нашият Отец в небесата е дал на всеки от нас. Ние наистина трябва да се грижим за нашите собствени души. В тези случаи, ние подновяваме своите завети, потвърждаваме посвещенията си и си поставяме вечни цели.
Някои важни събития се случват само веднъж в живота. Например, след по-малко от 15 месеца, или по-точно след 454 дни, ще отпразнуваме деня на нова година, когато и четирите цифри на календарната година ще се сменят едновременно. Изследвания на общественото мнение сочат, че тази промяна в календара „е нещо, за което хората мислят все повече и повече“. Проучванията сочат, че повечето хора очакват този момент „с положителни чувства“. Един човек, който се занимава с проучвания, е казал, че смяната на хилядната година в календара „ще бъде важен момент в живота на хората, възможност да спрат и да започнат отново“.1
ЗЕМНАТА СЛУЖБА НА СПАСИТЕЛЯ
Раждането на Спасителя в смъртността е събитие с неизмерима важност, случило се преди почти 2000 години. В голяма част от света календарните години се броят напред и назад от момента на раждането Му. Той проповядва Евангелието на покаяние и създаде Своята Църква, извърши Помирението за греховете на цялото човечество и беше разпънат на кръста. Той беше възкресен, като с това отвори пътя за всички нас и ни даде възможност да преодолеем смъртта и да ни бъдат простени греховете, ако се покаем. Неговите учения установили стандарти за човешкото поведение, които ще съществуват вечно.
ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА СПАСИТЕЛЯ
Вероятно в усилието си да избегнат предизвикателствата на нашето време, някои хора заявяват, че Второто пришествие на Спасителя е съвсем близо. Може би това е така, но Господ се е изразил възможно най-ясно, когато е говорил за Своето триумфално завръщане на земята: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец“.2 Той учил на тази истина на Елеонския хълм и го е повторил в съвременно откровение чрез пророка Джозеф Смит с думите „часа и деня никой човек не знае“.3
Да, ще дойде времето, когато „Христос ще царува лично на земята“.4 Наистина, ние сме по-близо до това време сега, отколкото през 1831г., когато Господ посъветвал старейшините на Църквата: „трудете се . . . в моето лозе за последен път, защото последното време настъпва за жителите на земята . . . Защото великият Милениум, за който говорех чрез устата на Моите служители, ще дойде“.5
Не знаем точното време на Второто идване на Спасителя, но знаем, че живеем в последните дни и сме по-близо до Второто пришествие, отколкото до земната служба на Спасителя. Трябва да решим да започнем една нова ера на лично послушание, за да се подготвим за Неговото завръщане. Смъртният ни живот лети. Всички ние имаме да постигаме много в подготовката си за Неговото посрещане. Като светии от последните дни, „ние вярваме на всичко, надяваме се на всичко . . . Ако нещо е добродетелно, красиво или с добро име, или похвално, ние се стремим към него“.6 В какво вярваме, което ще ни мотивира да се движим напред? На какво се надяваме? Кои са целомъдрените, доброжелателните и добродетелните неща, които трябва да търсим? Вярвам, че трябва да се стараем да развиваме в себе си чертите от характера на Спасителя.
ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ
Спомняме си думите на апостол Павел: „И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта“.7 Тези божествени качества трябва постоянно да са в сърцата и умовете ни, за да ни водят във всички наши действия. В Морони четем: „Привържете се към любовта, която е най-голямото благосъстояние от всички . . . Този, който е намерен владеещ я, всичко ще бъде добре в последния ден“.8 Любовта може да бъде проявление на вярата и надеждата. Ако бъдат търсени и получени, тези три основни елемента от селестиален характер ще пребъдват в нас в този живот и след смъртта в следващия живот. Помнете, че „същият дух, който притежава тялото ви по времето, когато вие напуснете този живот . . . ще има сила да притежава тялото ви във вечния свят“.9 Не трябва да чакаме нито ден, за да увеличим усилията си да подсилим тези целомъдрени, доброжелателни, добродетелни качества.
Когато спазваме Господните заповеди, вярата, надеждата и любовта пребъдват в нас. Тези добродетели „се спускат върху душите [ни] като роса от небесата“10 и се подготвяме да се изправим с увереност пред нашия Господ и Спасител Исус Христос, „без недостатък и пречисти“.11
Когато чета и размишлявам над писанията, разбирам, че развиването на вярата, надеждата и любовта в нас е процес, който върви стъпка по стъпка. Вярата създава надежда и заедно те пораждат любов. В Морони четем: „Ето защо, трябва да има вяра, и ако трябва да има вяра, трябва да има също и надежда, и ако трябва да има надежда, трабва да има също и любов“.12 Тези три добродетели в началото може да се развиват една друга, но след като веднъж бъдат добити, те стават взаимнозависими. Всяка една е непълна без другите. Те се подкрепят и подсилват една друга. Морони е обяснил: „И ако нямате любов, вие по никакъв начин не можете да бъдете спасени в царството Божие, нито пък можете да бъдете спасени в царството Божие, ако нямате вяра, нито пък можете, ако нямате надежда“.13
Това са добродетелните, прекрасните, достойните за похвала качества, които търсим. Всички ние сме запознати с учението на Павел, че „любовта никога не отпада“.14 Ние със сигурност се нуждаем от несломима духовна сила в живота си. Морони е записал откровението, „че вярата, надеждата и любовта [ни] водят при [Господ] - основата на всяка праведност“.15
Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, възстановената Господна църква на земята днес, ни води при Спасителя и ни помага да развием, подхранваме и подсилваме тези божествени качества. Всъщност, той е открил кои са качествата, нужни, за да се трудим в Неговото дело с думите: „Никой не може да помага в това дело, освен ако е смирен и изпълнен с любов, имащ вяра, надежда и любов“.16
Мормон е учил, че „милостта е чистата любов Христова“ и ни е увещавал: „Молете се на Отца с цялата си душевна сила, за да бъдете изпълнени с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син, Исус Христос“.17 Забележете, че любовта се дава само на тези, които я търсят, само на онези, които усилено се молят за нея, само на тези, които са ученици на Христос. Преди да можем да бъдем изпълнени с Неговата чиста любов, трябва да започнем с първия принцип на Евангелието. Трябва да имаме „първо, вяра в Господ, Исус Христос“.18
ВЯРА
„А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме - убеждения за неща, които не се виждат“.19 „Вярата не значи да имате съвършено знание за нещата, ето защо, ако имате вяра, вие се надявате на неща, които не са виждани и които са истинни.“20 Ние като светии от последните дни можем да се радваме в силата на нашата вяра, защото имаме пълнотата на Евангелието. Ако учим, размишляваме и се молим, нашата вяра в невидимите, но истинни Божии неща ще расте. Дори ако започнем само с „малка част от вяра, . . . дори ако не можете да направите повече, отколкото да повярвате“21, ако му се окаже внимание и бъде подхранвано, едно малко семенце вяра може да израсте и да се превърне в живо, силно, плодовито дърво на свидетелството.
Вярата в Господ Исус Христос ни подтиква към покаяние. Чрез покаянието, станало възможно чрез Господното Помирение, можем да чувстваме успокояващия мир на опрощението на греховете, слабостите и грешките ни. С вяра в духовното прераждане, ние биваме кръстени и получаваме дара на Светия Дух.
Ние се стараем да спазваме Божиите заповеди с вяра, че послушанието ще ни помогне да станем като Него. Благодарение на възкресението на нашия Спасител, ние имаме вяра, че смъртта не е краят на живота. Имаме вяра, че отново ще бъдем в приятната компания и в топлата прегръдка на тези, които обичаме и които са напуснали земния живот.
НАДЕЖДА
Мормон запитал светиите от своето време: „И за какво ще се надявате?“. Той им дал следният отговор: „Ето, аз ви казвам, че ще имате надежда чрез изкуплението на Христа и силата на Неговото възкресение, за да бъдете въздигнати към живот вечен и поради вярата ви в Него, според обещанието“.22 От книгата Етер научаваме, че „който вярва в Бога, може със сигурност да се надява на един по-добър свят, да, даже на място от дясната страна на Бог, която надежда идва от вяра [и] става пристан за човешките души“.23
Дори когато задухат ветровете на изпитанието, нашият Отец ни държи приковани към нашата надежда. Господ е обещал: „Няма да ви оставя сираци“.24 Той ще „посвети твоите страдания за твоя полза“.25 Дори когато изпитанията ни изглеждат непреодолими, можем да черпим сила и надежда от сигурното Господно обещание: „Не бойте се, нито да се уплашите, . . . защото боят не е ваш, но Божий“.26
ЛЮБОВ
След като вярата веднъж израстне в силно, трайно свидетелство, даващо ни надежда за плана на щастието на нашия Небесен Отец, след като веднъж видим през очите на вярата, че сме деца на един любящ Отец, който ни е дал Своя син да ни изкупи, ние изпитваме голяма промяна в сърцата си.27 Имаме желание да „пеем хвалбата на изкупителната любов“28 и сърцата ни преливат от любов. Знаейки, че Божията любов „е най-желателното от всички неща . . . и най-много радва душата“29, ние искаме да споделяме нашата радост с другите. Искаме да им служим и да ги благославяме.
СЕМЕЙСТВОТО
Семейството - прокламация към света заявява ясно свещеността на семейството и че „Съпругът и съпругата имат важната отговорност да обичат и да се грижат един за друг и за своите деца“30. Децата от ранна възраст трябва да бъдат учени за свещеността на храмовете и че тяхната най-висша цел трябва да бъде да отидат в храма, за да се радват на благословиите, които нашият Небесен Отец е приготвил за тях. Всеки аспект на тази свещена цел е достъпен за децата в Църквата, които в крайна сметка ще разберат, че това е най-голямата благословия, която може да дойде при тях в този живот.
ХРАМОВЕТЕ
Идеалите за вяра, надежда и любов са най-ясно изразени в храма. Там ние научаваме каква е целта на живота, подсилваме нашето посвещение като ученици на Христос, като сключваме свещени завети с Него и запечатваме своите семейства за вечността, като включваме всички поколения. Получаването на нашето лично надаряване в храма и честото ни завръщане там, за да изпълняваме свещени обреди за нашите починали близки увеличава вярата, подсилва надеждата и задълбочава любовта ни. Ние получаваме своето собствено надаряване с вяра и надежда, че ще разберем Господния план за Неговите деца, ще разберем божествения потенциал, който се крие във всеки един от нас като деца на нашия Небесен Отец и ще бъдем верни до края в спазването на заветите, които сключваме. Изпълнението на храмови обреди за мъртвите е проява на любов, като това предлага основни благословии на онези, които са живели преди нас, благословии, които не са били достъпни за тях по време на земния им живот. Имаме привилегията да направим за тях това, което те на могат да направят за себе си.
Когато президент Гордън Б. Хинкли обяви безпрецедентния брой нови храмове през април, той заяви, че „храмовите благословии стават най-висшите благословии, които Църквата може да предложи“.31 Той прави тези благословии по-достъпни за повече светии от последните дни от когато и да било преди. В Господния дом верни членове на Църквата могат да бъдат надарени „със сила отгоре“32, сила, която ще ни даде възможност да устояваме на изкушението, да почитаме заветите, да се подчиняваме на Господните заповеди и с плам, и без страх да даваме свидетелство за Евангелието на семейството, приятелите и ближните си.
През юли месец имахме привилегията да участваме заедно с президент Хинкли в освещаването на храма Монтичело Юта - първият от новото поколение храмове, които Господ е насочил пророка да накара да бъдат построени, за да са по-близо до светиите. Какво велико духовно преживяване беше да съм сред верните светии, които не бяха очаквали, че може в техния град да бъде построен храм. Това се хора, изпълнени с голяма вяра, някои от тях са потомци на пионерите, които прекарвали своите каруци през известната цепнатина в скалите и които се борили, трудили и жертвали много през дългите трудни години, за да установят Сион във високите плата на югоизточна Юта.33
Братя и сестри, велики неща се случват в Църквата! Движим се напред по-бързо от всякога. Ръководството на президент Хинкли ни изправя пред предизвикателството да се справим с това, което се очаква от нас. Ще достигнем нови духовни нива и ще постигнем по-голяма хармония с Исус Христос въз основа на това доколко вярата, надеждата и любовта станат основна част от нашия живот. Със сигурност ще имаме предизвикателства и изпитания, но по-сигурно от всякога е, че ще имаме по-голямо спокойствие и мир, защото Той ни е обещал Своя мир.34
СВИДЕТЕЛСТВО
Свидетелствам ви като специален свидетел, че Исус е Христос и че чрез Своя пророк, президент Гордън Б. Хинкли, Спасителят ръководи Своята църква. Моята молитва е в подготовката за Неговото завръщане на земята да развиваме Неговите божествени качества, в името на Исус Христос, амин.
БЕЛЕЖКИ
1. Outlook, NFO Research, Inc., summer 1998.
2. Матея 24:36.
3. Учение и завети 49:7.
4. Символът на вярата 1:10.
5. Учение и завети 43:28,30.
6. Символът на вярата 1:13.
7. 1 Кор. 13:13.
8. Морони 7:46-47.
9. Алма 34:34.
10. Учение и завети 121:45.
11. 1 Петрово 1:19.
12. Морони 10:20.
13. Морони 10:21.
14. 1 Кор. 13:8.
15. Етер 12:28.
16. Учение и завети 12:8.
17. Морони 7:47-48.
18. Символът на вярата 1:4.
19. Евреите 11:1, добавена емфаза.
20. Алма 32:21.
21. Алма 32:27. Вж. също стихове 28-43.
22. Морони 7:41.
23. Етер 12:4.
24. Иоана 14:18.
25. 2 Нефи 2:2.
26. 2 Книга на летописите 20:15.
27. Вж. Алма 5:14.
28. Алма 5:26.
29. 1 Нефи 11:22-23.
30. Ensign, ноември 1995г., стр.102.
31. „Нови храмове, които ще осигурят ‘най-висшите благословии’ на Евангелието“, Лиахона, юли 1998г.
32. Учение и завети 95:8.
33. Вж. Church News, 1 август 1998г., стр.4.
34. Вж. Иоана 14:27.
Previous
