Важната отговорност да се обичат и да се грижат един за друг Старейшина Л. Том Пери от Кворума на дванадесетте апостоли Да балансираме отговорностите си Темата, която ми е възложена, е следното изречение от прокламацията за семейството: „Съпругът и съпругата имат важната отговорност да се обичат и да се грижат един за друг и за своите деца”1. Искам да подходя към тази тема по много различен начин от това, с което може да сте свикнали от събранията за обучение. Няма да цитирам много от ръководствата; вместо това искам да ви говоря искрено и лично за вашата служба в царството на нашия Отец в Небесата. Целта ще бъде да се види дали заедно можем по-добре да разберем как да балансираме своите отговорности да обичаме и да се грижим за семействата си с другите специални призования, които нашият Отец в Небесата ни е дал. Когато Църквата била организирана на 6 април 1830 г., Пророкът Джозеф Смит получил откровение, което сега е записано като раздел 21 на Учение и Завети. Част от откровението казва: „Ето, трябва да има летопис, воден сред вас и в него ги ще бъдеш наречен гледач, преводач, пророк, апостол на Исуса Христа, старейшина на църквата чрез волята на Бога Отца и благодатта на вашия Господ Исус Христос, Бидейки вдъхновен от Светия Дух да положиш основата й и я изградиш за най-святата вяра... Затова вие, подразбирайки църквата, трябва да се вслушвате във всички негови слова и заповеди, които той ще ви даде, тъй както ги получава, ходейки в пълна святост пред Мен. Защото неговото слово вие ще получавате като че ли от собствената Ми уста, в пълно търпение и вяра” (У. и З. 21:1-2, 4-5). Сред първите указания, дадени на тази новоорганизирана Църква, е да се следва вдъхновението и откровението, което идва от Господ чрез Неговия пророк в изпълнение на нашите отговорности да се изгради Неговото царство. Той е обещал да ни напътства по нашия път, за да продължим с изпълнението на това велико дело. Съветът на пророка Мисля, че президент Гордън Б. Хинкли, нашият пророк днес, ни даде ключа да балансираме нашите отговорности в по-предишно събрание за обучение на ръководителите по света, проведено на 21 юни 2003 г. В това излъчване той заяви: „Ваша е ... привилегията да представлявате Изкупителя на света, докато вършим това дело. Ваша е възможността да говорите за красотата на единителната кръв на Господ Исус Христос в полза на Неговите синове и дъщери. Може ли да има по-висша привилегия от тази? Ликувайте в привилегията, която е ваша. Възможността ви няма да трае вечно. Много скоро ще има само спомен от голямото изживяване, което имате сега. Никой от нас няма да изпълни всичко, което бихме искали. Но нека сторим най-доброто, което можем. Доволен съм, че тогава Изкупитeлят ще каже „Хубаво, добри и верни слуго” (Матея 25:21)”2 Както си спомняте, в това излъчване той обясни нашите четири отговорности. Първата се отнася до темата, по която говорим в това излъчване. Той заяви: „Първо, абсолютно наложително е да не пренебрегвате семействата си. Нямате нищо по-ценно. Вашите жени и деца заслужават вниманието на своите съпрузи и бащи. Когато всичко е речено и сторено, в отвъдния живот ще вземем със себе си именно тази семейна връзка. Ако парафразираме думите от Писанията, „Какво ще се ползва човек, ако служи вярно на Църквата и загуби собственото си семейство?” (вж. Марка 8:36)”3 Това послание от нашите пророци не спира от ранните дни на организацията на Църквата. Най-важното място за преподаване на Евангелието и водачество е в семейството и дома. Ако следваме тези указания, ще даваме задачи и ще планираме програми, дейности и часове, които ще допълват и подкрепят нашите семейства. Да установим подходящи приоритети Начинът, по който използваме времето си и поддържаме живота си в равновесие, е основополагащ за това колко добре извършваме семейните си задължения и църковната си служба. Научете се да следвате съвета на пророка за това как да разпределяте по важност времето си. Вашият вечен спътник/ца Започнете, като обсъдите с вашия вечен спътник колко време ви е необходимо заедно, за да укрепите своя брак, да проявите обичта си един към друг. Това е вашия пръв приоритет. Църквата е за да помага на отделни хора и на семейства да дойдат при Христос и да получат вечен живот. Вечният живот е най-великия дар на Бог за Неговите деца и се придобива единствено чрез семейна връзка. Тази връзка трябва да започне с единство между съпруг и съпруга, све щена е за Господ и е нещо, с което не трябва да се отнасяме несериозно. Брачният завет е съществен в плана на Господ и е целта, за която Той сътвори небето и земята. През всички исторически периоди Той е давал Своя божествен закон, за да предпази и защити свещения съюз между съпруга и съпругата. Вашите деца Второ, помислете за духовните нужди на вашите деца. Колко време е необходимо, за да се уверите, че сте близки с тях? Ваша е отговорността да осигурите подходящо време да ги учите, защото най-важните указания, които децата някога ще получат, ще дойдат от техните родители. Трябва да сме запознати с това, на което Църквата учи децата ни, така че да можем да бъдем в съгласие с това учение в нашето наставление към всяко дете. Например брошурата За укрепването на младежите, цитирайки прокламацията за семейството, дава на младите хора този съвет за семействата: „Щастието в семейния живот е най-вероятно да се постигне, когато се гради върху ученията на Господ Исус Христос. Успешните бракове и семейства са основани и се развиват въз основа на ценности като вяра, покаяние, прошка, уважение, обич, състрадание, работа и здравословни, ободряващи дейности” 4. Брошурата продължава: „Да си част от семейство е голяма благословия. Вашето семейство може да ви осигури среда за общуване и щастие, да ви помогне да научите правилни принципи в атмосфера на любов и да ви помогне да се подготвите за вечен живот. Всички семейства не са еднакви, но всяко едно е важно в плана на Небесния Отец. Направете своя принос за изграждането на щастлив дом. Бъдете весели, готови да помогнете и мили към другите. В дома се създават много проблеми, тъй като членовете на семейството говорят и действат егоистично или грубо. Бъдете загрижен за нуждите на останалите членове на семейството. Стремете се да бъдете поскоро миротворци, отколкото да дразните, да се биете и да се карате. Помнете, че семейството е най-свещената единица на Църквата”5. Да обезпечим нашето семейство Нашият трети приоритет е да обезпечим семейната ни единица. Отново от прокламацията за семейството: „По божествен проект бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност и са отговорни да осигуряват необходимото за живота и защитата на семействата си”6. Ние трябва да поддържаме добри умения, за да имаме добре платена работа. В променящия се свят трябва да се запознаваме с новостите или нашите умения ще остареят. Въпреки че сме заети с църковни задачи, не трябва да пропускаме възможности да увеличим своето развитие и да подобрим благосъстоянието на нашите семейства. Това изисква да вложим достатъчно време и мисъл, за да се подготвим за бъдещето. Този съвет се отнася както за сестрите, така и за братята. Въпреки че отговорността да се обезпечи семейството се отнася главно до бащите, прокламацията посочва, че „недееспособност, смърт или други обстоятелства”7 също могат да изискат от вас, сестри, да използвате и развиете вашите умения, за да помогнете в обезпечаването на вашето семейство. Служба в Църквата Четвъртият приоритет е ангажимента ни за времето, което прекарваме в църковни дейности. Активните светии от последните дни ценят своето време в Църквата и правят избори в семейния си живот да отделят време за това. Ръководителите трябва да бъдат особено чувствителни към различното положение на семействата, когато призовават и създават очаквания. Семейства с малки деца, в които и двамата родители имат ангажиращи призования, които ги държат далеч от дома, е много вероятно да почувстват, че църковните дейности пречат на техния семеен живот. Църковните ръководители могат да помогнат, като изразят благодарност и подкрепят усилията на членовете за баланс между службата в Църквата и семейните им отговорности. Привличане членовете на семейството Има начини да се увеличи нашата близост със семействата ни, докато служим в църковните ни призования, като включваме своите семейства в нашата служба, когато е подходящо. Нека ви дам един личен пример. Баща ми служи като мой епископ през ранните години на живота ми. Той беше зает човек с ангажираща адвокатска практика. Беше също активен в градските дела и бе търсен като обществен говорител. И, разбира се, беше баща на шест деца. Винаги съм бил благодарен, че баща ми беше подредил правилно своите приоритети. Майка винаги беше неговия първи приоритет. Беше очевидно по начина, по който се отнасяше с нея. Това беше последвано от истинско посвещение към всяко от неговите деца. Когато бях на шест години, получих червен фургон за коледен подарък. Бе точно като този в умален мащаб. Малкият червен фургон създаде истинска връзка между баща ми и мен. В заетия си живот той трябваше да намери начини да включи своето семейство в дейностите, без да намали собствената си продуктивност. Голяма част от службата му като епископ бе по време на Голямата депресия през 30-те години на миналия век. Много от членовете в нашия район бяха в отчайваща нужда. Като епископ той имаше отговорността да набави средства, за да подкрепи живота им. Това, изглежда, бе добра дейност за епископа, неговия син и малкия червен фургон. Прибирах се вкъщи от училище и намирах до гаража натрупани брашно, захар, пшеница и други стоки. Знаех, че онази вечер баща ми и аз щяхме да имаме възможност да бъдем заедно. Когато се прибереше вкъщи, малкият червен фургон се зареждаше със стоки, които трябваше да се занесат до семействата. Ние двамата вървяхме заедно и си говорехме и извършвахме задачата ни по благосъстоянието, като доставяхме стоките на нуждаещите се. Можех да бъда пряк свидетел на любовта и грижата на един добър свещенически ръководител към членовете на неговия район. По-важното, имах възможност да прекарвам скъпоценно време с баща си. Съсредоточаване върху основните приоритети Нека ви насърча да вършите това, което ви учихме на първото събрание за обучение на ръководители по света. Напомняме ви, че всички единици на Църквата са на различни етапи на развитие и всяка има различни нужди. Когато планираме нашите църковни програми, семействата трябва да се вземат под внимание. Отново ви обръщаме внимание да не натоварвате членовете с повече от едно църковно призование плюс домашните учители или посещаващите учителки. Научете се да се придържате към основните приоритети и ще се изненадате как вдъхновението от Господ ще ви направлява, докато носите отговорностите си да сте служител в Неговото царство. Крайната цел на възстановената Църква е да подпомага и създаде възможности за нас да служим на Господ в Неговото дело, за да се осъществи безсмъртието и вечния живот на човека. Правим това най-вече като укрепваме семействата. Във време на морален упадък, политическа несигурност, международен смут и икономическа нестабилност нашата цел да укрепим и затвърдим семействата трябва да се засили и увеличи. Самата цел на Църквата е да помогне на семействата да получат спасение и възвисяване във вечното царство на небесата. Семейно ръководство Преди няколко години публикувахме специално Семейно ръководство. То е, за да се използва от всички членове, особено от онези, които са нови обърнати във вярата или имат малък опит в Църквата. Насърчаваме ви да го използвате. То започва със заявлението: „Семейството е основната единица на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и е най-важната социална единица за времето и вечността. Бог е установил семействата, за да донесе щастие на Своите деца, да им позволи да учат правилните принципи в атмосфера на обич и да ги подготви за вечен живот. Домът е най-доброто място да се преподават, учат и прилагат принципите на Евангелието”8 Отново ви насърчаваме да се обърнете към полезните учения на тази брошура. Примерът на Спасителя Нашият Господ и Спасител служи лично на хората, като повдигна потиснатите, даде надежда на обезкуражените и намери изгубените. Чрез Своето слово и действия Той показа на хората, че ги обича, разбира и цени. Той разпозна божествената природа и вечна стойност на всеки човек. Дори когато призова хората към покаяние, Той осъди греха, без да осъжда грешника. Подобно на нашия Спасител ние като църковни ръководители трябва да обичаме хората, на които служим, като проявяваме внимание и загриженост към всеки един поотделно. Нека Господ да ни благослови в свещената отговорност, която ни е дал, е моята молитва, в името на Исус Христос, амин. Бележки 1. „Семейството: прокламация към света”, Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49. 2. “Rejoicing in the Privilege to Serve”, Световно събрание за обучение на ръководители, 21 юни 2003 г., стр. 24. 3. Световно събрание за обучение на ръководители, 21 юни 2003 г., стр. 22 4. Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49. 5. За укрепването на младежите, брошура, 2001 г., стр. 10 6. Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49. 7. Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49. 8. Семейно ръководство, 2001 г., стр. 1. Семейно ръководство (31180) може да бъде получена чрез центровете за разпространение на Църквата и обслужващите центрове.